№ 104
гр. Кърджали, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20215140101327 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 50 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата сочи, че на 15.05.2021г. около 21.30 часа се движела пеша в гр.Кърджали,
като минавала през площадката до ул. „П.К.Я.“, находяща се зад блока, в който живеела.
Същата забелязала две безстопанствени кучета на около 10 метра от нея, като едното
започнало да я следва. Сочи, че внезапно кучето я захапало по левия глезен и започнало да
ръмжи. Започнала да вика за помощ, при което кучето отпуснало захапката и избягало. На
помощ се притекла съседка, която й предложила да я закара до ЦСМП, но ищцата отказала,
а по-късно се придвижила трудно сама до там, където й била оказана медицинска помощ. В
резултат на ухапването от безстопанственото куче й били причинени неимуществени вреди,
а именно: рана на лявата подбедрица с размери 2/1 см, две овални охлузвания на кожата с
размери 0.5/0.7 см, както и кръвонасядания по меките тъкани около същите. Твърди, че в
резултат на случилото се е претърпяла физически болки и страдания, морални страдания и
увреждане на психическото състояние. Моли да се постанови решение, с което да се осъди
ответника О.К. да й заплати сумата в размер на 10 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, разстройство на
физическото и психическо здраве, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
15.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор, в който заявява, че счита
исковата молба за неоснователна и недоказана, излагайки подробни съображения.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.
/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за
1
присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт -
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.
/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно
да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица
и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест
на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
виновното бездействие на О.К. да упражни задълженията си по осъществяване надзора и
грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен
надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така
организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50
т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да
осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и
грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за
залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при
доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
2
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Д.М. – съседка на ищцата, както
и от представеното и неоспорено писмено доказателство - съдебномедицинско
удостоверение №96/2021г. се установява верността на описаното в обстоятелствената част
на исковата молба , а именно, че на 15.05.2021г. около 21.30 часа ищцата се движела пеша в
гр.Кърджали, като минавала през площадката до ул. „П.К.Я.“, находяща се зад блока, в
който живеела. Същата забелязала две безстопанствени кучета на около 10 метра от нея,
като едното започнало да я следва. Сочи, че внезапно кучето я захапало по левия глезен и
започнало да ръмжи. Започнала да вика за помощ, при което кучето отпуснало захапката и
избягало. Вследствие на ухапването на ищцата са били причинени разкъсно-контузна рана,
кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица, които са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, болки и страдания. От
показанията на в.л. М. в съдебно заседание се установи , че при прегледа на ищцата
констатирал вторично зарастване на раната, което било причинено от възникнал
възпалителен процес и загнояване, вследствие на бактериите, които се намирали в устната
кухина на кучето. Вещото лице уточнява, че ищцата е положила адекватни грижи за
полученото увреждане от ухапването и нямало причина инфекцията да се дължи на
проявена небрежност от нейна страна или от страна на лекарите. Ухапването от куче по
принцип можело да доведе до много сериозни за здравето последици. Вещото лице сочи, че
увреждането е причинило на ищцата значителни болки , а раната се затворила едва на
четвъртия месец, поради възникналото усложнение – замърсена рана от навлизащите от
устата на кучето болестотворни бактерии, съпроводено от опасност да се развие тетанус. В
резултат на ухапването ищцата е била четири месеца с трайно затруднено движение. При
обичаен ход на оздравителния процес, зарастването на такъв тип рана траело около 25 дни.
При извършването на прегледа осем месеца след ухапването имало видим белег, което
говорило за протекъл продължителен процес. Освен ухапването, на ищцата били
причинени охлузвания и кръвонасядания на крайника , които също довели до физически
болки, макар и с по- ниска тежест от ухапването. По делото се установи също така, че
ищцата е преживяла силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и
сигурността й, съпътстван с повишена тревожност, безпокойство и напрежение, физическа
болка, дали отражение на телесно ниво – задушаване, скованост, изпотяване и нарушен сън.
Изпитвала е силно чувство на безпомощност, мисловна фиксираност към случилото се с
тежки спомени от преживяното. Вещото лице – психолог сочи, че възстановяването в
психологически план при ищцата след травмиращото събитие /ухапване от куче/ е по-
продължително. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че към настоящия момент у
ищцата все още е налично ограничително и избягващо поведение при вида на кучета и
остатъчна стресова симптоматика - задушаване и изпотяване. Възстановителния процес все
още не бил завършен, като била налице завишена тревожност и наличие на психотравмени
3
преживявания, както и умерено изразена депресивност на средно ниво. Тоест прави извод,
че както физическото, така и психическото здраве на ищцата понастоящем не са
възстановени в обем , в който са били преди ухапването през месец май 2021г..
От показанията на свидетеля се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищцата е
безстопанствено и не е установен техен стопанин. От друга страна самото твърдение, че
животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно
правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника
следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира
животното. Такива доказателства О.К. не представи по делото. Фактът, че ищцата е била
нападната от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек,
който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че това куче е
безстопанствено. По отношение на такива животни общината носи отговорност, възложена
от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез
общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае се до
фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на
посочените органи и длъжностни лица на О.К. във връзка с изолирането на скитащите
кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3
т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в
приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата,
върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се
осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са
обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи
отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на О.К..
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да
го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалия/, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът
следва да заплати сумата от 6 000.00 лева. Този размер би възмездил по справедливост
пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха, които се доказа, че
продължават и понастоящем , тоест година след ухапването. В останалата му част до
пълния предявен размер от 10 000.00лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане-
15.05.2021г. до окончателното й изплащане.
4
При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски /1 200.00 лева – адвокатско възнаграждение, 400.00 лева – внесена
държавна такса за образуване на делото, 500.00 лева – внесени депозити за вещи лица/
съразмерно уважената част от исковете , в размер на сумата от 1 260.00 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.К. с БУЛСТАТ *** гр.Кърджали, бул.Б.*** да ЗАПЛАТИ на С. Г.
У.. с ЕГН ********** от гр.Кърджали , ул.С.** сумата от 6 000. 00 /шест хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди ,
изразяващи се в болки страдания, разстройство на физическото и психическото й здраве,
причинени от ухапване на 15.05.2021г. в гр.Кърджали от безстопанствено куче , ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от датата на настъпване на увреждането -
15.05.2021г. до окончателното й изплащане , както и направените по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете , в размер на сумата от 1 260.00 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 10 000.00
лева , като неоснователен и недоказан.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5