РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Варна, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДЗЗД „Криейтив“, с ЕИК: ********* против наказателно
постановление № 03-014028/ 30.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна, с което на дружеството - жалбоподател е било наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на
основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3, за нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че издаденото НП страда от съществени пороци – липса на ясно и
точно описание на нарушението в това число обстоятелствата при което се твърди
извършването на същото, като наред с това такова нарушение не е било извършено
доколкото в процесния ден лицето е очаквало сключването на трудовия си договор, който
към момента на проверката не е бил факт. Моли се за отмяна на издаденото НП, в условията
на евентуалност за намаляване на размера на наложената санкция и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа подадената жалба на заявените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че нарушението е
безспорно налице (независимо от това имало е сключен трудов договор или не доколкото
фактически е имало действащо трудово правоотношение), като моли от своя страна за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2021г. св. Р.П. – служител на ДИТ – гр. Варна била изпратена на проверка
на обект „павилион за сладолед“, находящ се в гр. Варна, Приморски парк, срещу ресторант
„Хоризонт“, на която въззивното дружество извършвало дейност.
При пристигането си в обекта около 14.00 часа св. П. възприела лице– Александър
Руменов Иванов, което извършвало трудова дейност – обслужвало клиент.
На лицето била предоставена декларации в които да отговори на поставени им от
ДИТ въпроси, като в декларацията си св. Иванов отразил, че работи в ДЗЗД „Криейтив“ от
04.03.2021г. с работно време от 12.30 до 17.00 часа срещу трудово възнаграждение в размер
на сумата от 600 лева месечно.
Видно от наличната по преписката справка № 03388213063880/03.06.2021г. от 15.07
часа към посочения час в системата на НАП са били изпратени уведомления за сключени
същия ден 1 брой трудови договори от дружеството-жалбоподател.
При това положение бил направен извод, че е осъществен състав на административно
нарушение по КТ и на 21.06.2021г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето
Александър Руменов Иванов като „продавач павилион”, преди да му е предоставено копие
от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Била посочена и правна
квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил
надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в
съдържанието му възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-014028/30.06.2021г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над
минималния размер от 1500 лева, а именно 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. П., които съдът
кредитира изцяло като пълни, ясни, конкретни и добросъвестно дадени.
Що се отнася до показанията на св. Иванов, съдът не даде вяра на същите доколкото
противоречат на установеното от останалата доказателствена съвкупност, като наред с това
отчетено бе обстоятелството,ч е лицето е било в служебни отношения с представителите на
дружеството-жалбоподател и в този смисъл е заинтересовано от изхода на производството
лице.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Процесното наказателно постановление 03-014028/30.06.2021г. е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно
заповед № 3071/12.01.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на
административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение
на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от
закона процесуалноправни изисквания.
Проверяващите органи, противно на твърденията на жалбоподателя, обективно,
всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните
доказателства – собствените си възприятия; констативен протокол; копие от трудов договор,
уведомление до ТД НАП- Варна.
В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната
правна квалификация на описаното административно нарушение, като на база на събраните
доказателства административно наказващият орган е направил единствения възможен извод
за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Видно от събраните доказателства именно в нарушение на това задължение до
фактическо извършване на работа е бил допуснат А. И. (обслужвал е клиент, което е било
възприето от св. П.), поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал
отговорността на работодателя.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, съдът
намира следното:
С жалбата се сочи, че АНО не бил изясни в изискуемата степен всички релевантни
обстоятелства и в частност непосочени били реквизите на трудовото правоотношение.
Доколкото обаче нарушението не касае възникването на трудово правоотношение, което не
се оспорва и за което по преписката са налични писмени доказателства, то за
законосъобразността на НП не се изисква тяхното пълно описание. Твърденията, че
договора е бил сключен след извършването на проверката не се установяват по делото
доколкото самият работник е заявил, че полага труд не от 03.06. – 14.20 часа.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в същите се
съдържа описание на всички елементи от състава на нарушението. Посочено е конкретно
лице, обладаващо специфичното качество работодател и конкретно лице - работник.
3
Конкретизирана е датата на започване на изпълнението на трудовите функции на наетото
лице, както и непредставеното уведомление по чл.62 ал.3 от КТ на работника преди
допускането му до работа. Въз основа на описаните в обстоятелствената част на АУАН
факти правилно е била изведена нарушената норма на материалния закон.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН доколкото макар и първо по ред нарушението не се отличава с нищо от същите
такива от съответния вид, като доколкото се касае със забава от над един ден в сключването
на договора и подаването на уведомлението, в случая е без значение дали поради проверката
същото е било отстранено още в същия ден или не.
Доколкото обаче в случая се касае за първо нарушение на жалбоподателя, съдът
намира, че определената санкция следва да се намали до законоустановения минимум от
1500 лева.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до
предвидения в закона минимален размер.
Що се отнася до искането за присъждане на разноски, съдът намира това на
жалбоподателя за недоказано по размер, поради което и не присъди полагащите се
пропорционално разноски, а за АНО предвид незначителната правна и фактическа сложност
на делото за което принципно биха се дължали разноски в размер на 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение, то в случая съответната пропорционална част съответства
на сумата от 40 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление 03-014028/ 30.06.2021г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на ДЗЗД „Криейтив“, с ЕИК:
********* е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3, за
нарушение по чл. 63, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА същата на 1500 /хиляда и петстотин
лева/ за допуснато нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Криейтив“, с ЕИК: ********* да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна сумата от 40 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5