Р Е Ш Е Н И Е № ………….
град Свиленград, 10.02.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 767 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Х.Г.В. с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4072238 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 300 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи доводи,а именно,че същият е издаден в
противоречие с материалния закон,както и че имало допуснати нарушения на
процесуалният. Счита,че във връченият ел
фиш не било посочено ,че има ограничение на скоростта извън максималната за
движение,сигнализирано с пътен знак и вида на пътният знак въвеждащ
ограничението, доколкото разрешената скорост извън населеното място била по
закон 90км.в час.Поради изложените доводи ,моли съда да отмени обжалваният
акт.
В съдебната фаза, редовно
призован, жалбоподателят Х.Г.В., не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган
(АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. В съдебната
фаза се ангажират писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград,/преди РП СВиленград/ редовно призована по реда на
надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 17.06.2020г. в 19,13 часа, било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656/14 , представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -движение на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат", с регистрационен
номер Х 9868 КА на път I-8 при км.365+500 в общ.Свиленград в посока гр.Свиленград,център собственост на жалбоподателя Х.Г.В. със скорост от 88 км./ч. – над
разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от 50 км/ч. , съответно превишена стойност на скоростта 38 км/ч ,респективно
наказуема 35км./ч. след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на
превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието.
ЕФ е изготвен по образец съгласно
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи,
ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 2 във вр с ал.1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за
което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 02.12.2020 година (, видно от Справката за нарушител), като съгласно
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден
14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят
не е представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП
и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 17.06.2020год., когато е
установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен
Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра
на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за
датата на използването на АТСС - 17.06.2020год., времето (17.45 часа до 19.30 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – път I-8 при км.365+500 в общ.Свиленград , за ограничението
на скоростта въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена скорост,
режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на
основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, общо налични са 2 броя снимки за
конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 9868 КА в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 88 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 38 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена
такава от 50 км.ч., като превишението е 35 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
Аналогични данни се съдържат и в
приложената извадка - разпечатка от
системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR
за конкретното нарушение, заснето в 19.13 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (38 км/ч преди приспадане на допустимата грешка), наред с
отразена и реално измерената, 88км/ч.
От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че
на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт
по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на
посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в
кориците на делото) е от датата 24.02.2020 година.
Налично е и писмо на Зам.директор
към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от
Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,намиращите се в употреба средства за измерване,които
отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са
преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.
След
получаването на ЕФ жалбоподателят
не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП,
а го обжалва в срока
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за
нарушител.
Налична е и
снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното нарушение.
Видно от приетата като
доказателство по делото Заповед с рег
№8121з-172 от 29.02.2016г.на Министъра
на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр
от него по преписката/.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства,
приложени в Административно-наказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения
факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на
чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените
доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за
нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът
намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
По делото е налице неяснота по
отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: мястото на
нарушението - от една страна е посочено ПП I-8 при
км.365+500 в общ.Свиленград в посока
гр.Свиленград, а от друга в протокола за използване на АТСС за
място на контрол е отразено – ПП I-8 в гр.Свиленград , т.е. издаденият ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4,
изречение второ от ЗДвП, което представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Същото е лишено от възможността
да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото
обвинение. Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да
установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност
на наказаното лице.
Иначе казано нарушението следва
да е ясно и точно индивидуализирано в ЕФ. Последното представлява юрисдикционен
акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено
нарушението. Неяснотата относно място на извършване на нарушението е налична и
в Протокола за използване на АТСС. Тъй като не става ясно дали
процесната скорост е заснета и установена в населено място или не. От самият
електронен фиш,също не може да се установи по безспорен и категоричен начин
мястото на нарушението,тъй като е посочено ,че е в посока Свиленград
център,което предполага,че жалбоподателят се е движил по път в рамките на
гр.Свиленград,но в същото време е индивидуализиран път без да се посочи
конкретна улица,което пък предполага,че е извън населено място,което безспорно
нарушава правото на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен ,за да
може адекватно да организира защитата си.
От друга страна същият е
санкциониран ,не за извършено нарушение при неспазване на общото ограничение за
населено място/50км.в час/,а за такова извън него/чл.182,ал.2 от ЗДвП/,като
никъде в обжалваният ЕФ не е изрично посочено,че е въведен ограничение на скоростта от 50км.в час с пътен
знак,доколкото извън населеното място разрешената скорост за категорията на
МПС,което е било управлявано от жалбоподателя е 90км.в час.
Още повече ,че от снимката на
разположения полицейски автомобил ,се установява,че установяване на скоростта
през процесният ден е била в населено място, доколкото се установяват наличието
на къщи и други сгради по улицата на
която се е намирал автомобила и техническото средство с което е заснета
скоростта,но в същото време както се посочи жалбоподателят е наказан за
извършено нарушение –превишаване на скоростта ,установено извън рамките на
населено място.
В този смисъл са и наведените от
страна на жалбоподателя възражения, които се явяват и основателни.
Посоченото налага изводът,
че ЕФ следва да бъде отменен.
Независимо от
изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните
съображения:
Обжалваният ЕФ би бил приет от
съда за законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи
след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не би се приело,че са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4,
вр.чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против
него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на
§ 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от АТСС.
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи
сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт -
аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)).
При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци,
наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на
разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните съществени
елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал. 2, т.
4, вр.чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички
релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за
реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за
наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и
да организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността
и персонификацията на на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно
касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който
фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР.
Посочването на дата на издаване
на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ,поради което възражението изложено
в жалбата в тази му част ,съдът намира за неоснователно.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид
изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното
Удостоверение № 4835, издадено от
БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен
на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото
Удостоверение. Същото Съдът приема,
че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.
В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС,
използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната
Наредба.
Действително в кориците на делото
липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно,
тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да
не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е
установено нарушението.
Би се приело,че ЕФ отговаря на
образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да
представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото
доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на
изискванията на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в
цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.
Би се приело,че предвид изложеното
липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание, поради недостатък във
формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано би формирал правен
извод, че процесният ЕФ не страда от формални недостатъци, в резултат на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява
изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА
МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна би се
приело, с оглед разпечатаните показания на техническото средство, приложения
снимков материал (надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес), Съдът приема, че са установени точния час
на нарушението, регистрационния номер на автомобила, посоката и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност
с данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от
системата с регистрирани нарушения, Съдът приеме, че доказват обективните
признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и превишението
на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно от Протокола по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него изрично е отбелязано
обстоятелството, че ограничението на скоростта е в следствие на факта, че
мястото на нарушението е в населено място. При така попълнените данни в
Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна
квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС законосъобразно е приведено в
работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по коментирания специален правов ред.
Въз основа на същите, Съдът би приел за установено, че на 17.06.2020г. по път I-8 при км.365+500 в
общ.Свиленград в посока гр.Свиленград -центъра, собственикът на процесното МПС – Х.Г.В. е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат",
с регистрационен номер Х 9868 КА (собствеността
на автомобила се доказа от справка в централната база на КАТ, приложена в
кориците на делото) със скорост 88 км/ч, при ограничение на скоростта,
регламентирано в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока от въведената с пътен
занк. Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния
пътен участък, са фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП, и основание за прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 4 от
същия закон, съобразно констатираното превишение от 35 км/ч, над
разрешената – 50 км/ч спрямо установената на движението на МПС - 85 км/ч, след
приспадане на допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от Протокола за
последваща проверка на системата за видеоконтрол.
По делото липсват доказателства, които да опровергават факта на извършеното
нарушение, за което е издаден процесният ЕФ. Ето защо всички съвкупно изложени
оплаквания в насоката, която цели жалбоподателя, не се явяват основателни.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 88 км/ч с 3км.в час до приетата за установена скорост от 85 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като
изключва неблагоприятни за него последици от допустима грешка на измерване с
техническото средство № 656 (радар). Освен това така извършеното редуциране на
фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административно-наказателното
право наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по
несъмнен начин. В процесния случай обсъждането редуциране не води до промяна на
правната квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
По отношение на
мястото на извършване на нарушението, същото би се приело ,че
е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол, също би се приело,че се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение,
а така също датата и точния час, регистрационният номер на автомобила, и
останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на нарушението. Иначе
казано мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на нарушението.
Съгласно на чл.
10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година Протоколът по
ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък. Такъв Протокол по
делото е представен, както вече бе посочено. В действителност в същият липсва
отбелязване на началото и края на контролирания участък, но горното изискване
Наредбата въвежда единствено при контрол във време на движение, какъвто не е
настоящият случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на
посочената Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна
камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
Видно от
снимковия материал, който Съдът приема за надлежно доказателства става ясно, че
процесното МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е
въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС
за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС,
съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Приложена е и снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането. По делото има събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени
изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за
контрол на скоростта TFR 1-М № 656. В този смисъл е и Решение № 43 от 19.02.2018 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година, Решение №1075/13.01.2020година на Административен съд Хасково по КАНД №
1284/2019одина.
Действително в Протокола за използване на АТСС
липсва подпис на проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното
нарушение не представлява съществено процесуално такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е
налице.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на
контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и
изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
В случая не е трябвало да се пристъпи към съставяне на
АУАН, респ. НП, тъй като процесният ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата
на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП
може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто е
и настоящия случай.
Налице е и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл.
21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП ограничение е предприел управление на автомобила без
да съобрази скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
В конкретния случай скоростта
е превишена с 35 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което
за нарушението е приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Последната предвижда за
превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер
точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 300 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не
разкрива пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай.
Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент
се отчита и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по
пътищата. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП.
Относно
разноските по делото
По делото не се претендират разноски,поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4072238 на
ОДМВР - Хасково, с който на Х.Г.В. с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) , на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 300 лв., като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :..........................