РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110201732 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С. АНГ. АР. чрез адв.И.Г., против НП № 22-
0819-000332/10.03.2022г. на Началника на група, при сектор ПП към ОД на
МВР - Варна, с което на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорва се и субективната съставомерност. Излага се становище, че
липсват предпоставки за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на въззивницата, доколкото последната не е била уведоменаа за
прекратяването на регистрацията на процесното МПС. Твърди се, че
уведомяването е предвидено като условие в нормата на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, за да бъде санкциониран законосъобразно въззивника. Иска се НП да
бъде отменено и да се присъдят в полза на жалбоподателя сторените от
същия съдебно-деловодни разноски.
1
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата с наведените в нея
основания.
В хода по същество пледира за отмяна на НП на основанията изложени в
жалбата като депозира писмено становище. Акцентира на това, че
въззивницата не била уведомена, че МПС-то което е управлявала е с
прекратена регистрация. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание на основание чл. 61 от ЗАНН (в редакцията в сила
от 23.12.2021год.) като въззиваема страна в процеса е конституиран Началник
група към ОДМВР Варна Сектор „ПП“. Същият е редовно призован, не се
явява и не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от
въззиваемата страна, чрез ю.к. К. Л. – А., която по същество изразява
становище, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно,
мотивирано и законосъобразно.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното: На 29.06.2021год. около
21:04ч. въззивницата управлявал собствения си л.а. „Мерцедес“ с рег.№
В2882ВВ, по бул. „Васил Левски“, срещу стадион „Варна“ в гр.Варна.
Управлението на автомобила било засечено от техническо средство АТСС
„CORDON“ № MD1194 и извършените допълнително справки в
информационната система на МВР. В следствие на извършеното било
установено, че за управляваното от въззивницата МПС няма сключена
застраховка „ГО“ към 21:04ч. на 29.06.2021г. Констатациите си полицай Вл.
М. обективирал в докладна записка до началника на сектор „ПП“ при ОД на
МВР Варна. Извършена била проверки в АИС КАТ „Регистрация на ППС“ и
било установено че МПС с рег.№ В2882ВВ е собственост на С. АНГ. АР. ЕГН
**********, както и че автомобилът бил с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал.10 от ЗДП от 24.07.2019год. В изготвената докладна
записка от инспектор М. до началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна
се предлага материалите да бъдат регистрирани като ЗМ и да се изпратят на
ВРП по компетентност с мнение за образуване на досъдебно производство за
извършено продължавано престъпление по чл. 345, а.2 от НК. Образувана
била преписка ЗМ № 444/2021год. по описа на сектор ПП, която била
изпратена на ВРП, ведно с ЗМ 443/2021г. и ЗМ 446/2021г. за други идентични
по вид нарушения, извършени на други предходни дати. С постановление от
02.02.2021год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно
производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено
престъпление. В постановлението прокурорът посочил, че в преписката
безспорно е установено, че и на трите описани дати именно А. е управлявала
собствения си автомобил, не липсват каквито и да било доказателства, че е
била уведомена за служебно прекратената регистрация на процесния
автомобил. Препис от постановлението ведно с преписката били върнати на
началника на Сектор ПП, с оглед преценка за наличие на основания за
реализиране на адм. наказателна отговорност. На 22.12.2021год. въззивницата
2
е дала писмени сведения пред инспектор Хр.О., в които посочила, че на
05.05.2021г., 17.05.2021г. и 29.06.2021г. именно тя е управлявал автомобил с
рег.№ В2882ВВ, както и че не е знаела, че за МПС-то не е била заплатена
задължителната застраховка ГО, тъй като бившият и съпруг е поел
ангажимента да заплаща същата. Твърди също, че на 11.08.2021г. е
установила липсата на валидна застраховка ГО за автомобила, след което
незабавно е сключила такава. Твърди, че на 11.08.2021г. е била възстановена
служебно прекратената регистрация на автомобила.
АУАН не е съставян за констатираното нарушение. На 02.02.2021год.
началник група в сектор ПП ОДМВР Варна издал срещу въззивницата
атакуваното НП № 22-0819-000332, като е приел че на 29.06.2021г. около
21:04ч. въззивницата управлявал собствения си л.а. „Мерцедес“ с рег.№
В2882ВВ, по бул. „Васил Левски“, срещу стадион „Варна“ в гр.Варна.
Управлението на автомобила било засечено от техническо средство АТСС
„CORDON“ № MD1194 и извършените допълнително справки в
информационната система на МВР, при което е установено, че процесният
автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от
24.07.2019г., посочил че НП се издава на основание Постановление №
200/2022г. от 02.02.2022год. по описа РП Варна за отказ да се образува
наказателно производство по ЗМ №444/2021год. по описа на сектор „ПП“ и на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП наложил на въззивницата адм. наказание
глоба в размер на 200.00лв. както и адм. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Като писмени доказателства към
АНП са приложени Постановление за отказ да се образува наказателно
производство по преписка ЗМ №444/2021год., по ЗМ 443/2021г. и по ЗМ
446/2021г. по описа на с-р „ПП“ ОД МВР Варна, справка за нарушител,
разпечатка от АИС (снимка), изходящо от Началника на Сектор „ПП“ при ОД
на МВР Варна и адресирано до Гаранционен фонд., писмо от Гаранционен
фонд до началника на сектор ПП ОД МВР Варна, 2бр. уведомления по чл.
574, ал.10 от КЗ адресирани до С. АНГ. АР., разпечатка от Гаранционен фонд
досежно МПС с рег.№ В2882ВВ, 2бр. справки от АИС КАТ, сведение от А.,
заповед № 8121з-1632/02.02.2021г. на министъра на вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното производство доказателства.
От правна страна съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване поради което и е допустима. Съдът в изпълнение
на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административнонаказателното производство констатира
следното: АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Съдът констатира, че НП липсват факти свързани със субективната
страна на вмененото на въззивницата нарушение. Посочено е само че
автомобилът бил с прекратена регистрация от определена дата, на основание
чл. 143, ал.10 от ЗДП, от определена дата като липсват факти досежно това
наясно ли е била въззивницата с факта на прекратяване на регистрацията и то
точно на тази дата. Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на
3
процесуалните правила е съществено и е достатъчно основание за отмяна на
НП, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането .
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно 4
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация. В случая по делото липсват каквито и да било
доказателства, че собственикът на МПС, е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същият
изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на
застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по
ЗМ № 444/2021год. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна, приобщени
като доказателства по настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е
било изпратено до собственика на автомобила, но данни, още по-малко пък
доказателства, че уведомлението е било получено от собственика по делото
липсват. По-важно обаче е друго. Дори и въпросното уведомление изпратено
от ГФ да е получено от собственика на автомобила, който и да е той, то не
дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят собственика на МПС
за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова
уведомяване, както бе посочено по - горе по делото липсват. След като
липсват доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна
на въззивницата към 29.06.2021г., то няма и как да се приеме, че от
субективна страна същата е осъществила състава и на нарушение по чл. 140, 5
ал. 1 от ЗДвП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна
по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по
КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по
КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по
4
КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС - Варна по
КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по КНАХД №
2342/2021год. и мн. други. За съставомерността на всяко нарушение следва да
са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за
несъставомерност на извършеното. Следва да бъде посочено и това, че
нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението
по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за
адм. нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена
опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова
според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със
задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при
форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава
всички елементи от обективната страна на състава на престъплението
(нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от
определена дата. Липсата на знание, за който и да е от обективните признаци
на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за
извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата
на чл.14, ал.1 от НК. Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе
си не може да обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за
съзнаване, че регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото
защото прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика. С оглед на всичко
изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на
закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и
като такова следва да бъде отменено.
По разноските. С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна),
направеното своевременно искане от страна на процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски се явява основателно. Такива се
5
дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по
делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 300.00лв.,
която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на
договора за правна помощ (21.10.2021год.) съдът счете, че на въззивника
следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен
размер – 300.00лв. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на
въззивника от ОД МВР Варна.
Водим от горното варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-000332 от 02.02.2021год. на
началника на група към ОД МВР Варна сектор „ПП“, с което на С. АНГ. АР.
ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, ул.“Царевец“ №55 вх.Г ет.1 ап.12,
на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени административно
наказание глоба в размер на 200.00лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от
ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на на С. АНГ. АР. ЕГН **********, с
пост. адрес гр. Варна, ул.“Царевец“ №55 вх.Г ет.1 ап.12, сума в размер на
300.00лв. представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6