Решение по дело №2487/2011 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2011 г. (в сила от 30 ноември 2011 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20114430102487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2011 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 09.11.2011г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на тридесет и първи октомври  през две хиляди и единадесета година в състав :

                                                 Районен съдия : Милена Томова

При секретаря : В. А*

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2487 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното :

            Иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

             В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от  “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от изп.директор В* Т* против Н.Д.Ц. с ЕГН **********, в която се твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.*****,  ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката и съответно на откритата за имота партида, за периода от 01.12.2008г. до 30.11.2010г. е начислена сума за ползувана топлинна енергия в общ размер на 3992,55 лв., както и лихва за забава за периода от 01.12.2008г. до 30.11.1010г. в размер на 487,97 лв. Навежда се довод, че на основание раздел VІІ от Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2007г., които са влезли в сила, ответника, имащ качеството на купувач на топлинна енергия, е следвало да заплаща месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а поради закъснение на плащането е начислена и законна лихва върху главницата за периода на забава. Сочи се, че сградата – етажна собственост на адрес гр.*****, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Иста България” ЕООД, като сумите за топлоенергия за процесния имот през процесния период от време били начислявани от ищеца по изготвени отчети от посоченото дружество на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№240/2011г. по описа на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок. Отправя се искане за постановяване на решение, скоето да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№240/2011г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените в исковото производство разноски.

           Ответникът Н.Д.Ц., в проведеното на 26.09.2011г. открито съдебно заседание, чрез пълномощника си заявява, че признава предявения иск.  

           Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на член 237, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал иска, а ищцовото дружество моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в чл. 237 ал. 3 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

           С оглед изложеното съдът счита, че предявената искова претенция следва да бъде уважена.

           При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и направените по делото съдебни разноски в размер на 339,61 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

           Воден от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н.Д.Ц. ***, с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от изп.директор В* Т*, следните суми : сумата от 3 992,55 лв., представляваща главница за ползувана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2008г. до 30.11.2010г. и  сумата от 487,97 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 03.02.2009 г. до 07.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 17.01.2011г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.01.2011г. по ч.гр.д.№240/2011г. по описа на ПлРС.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Д.Ц. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от изп.директор В* Т* сумата от 339,61 лв., представляваща направени в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

           Решението подлежи на  обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

 

районен съдия: