Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2011 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На тридесет и първи март Година две хиляди и единадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светослава Колева
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Костова
Михаил Михайлов-мл.с
Секретар Н.Й.
Прокурор Д.Кипрова
като разгледа докладваното от съдия Костова
ВНОХД 343 по описа на съда за 2011г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното
производство е присъдата по НОХД ****/**** г. на ВРС,
постановена на 31.01.2011г., с която подсъдимия Х.Д.Х. е признат за виновен по обвинение за
престъпление от общ характер по чл.325 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА при строг режим. С присъдата по реда на чл.68 ал.1 от НК е приведено в
изпълнение и наказанието по НОХД ***/** г. от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при общ
режим.
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв.Д.,
защитник на подсъдимия, уточнена допълнително, с която
се иска оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Твърди се
и незаконен съдебен състав, защото деянието е наказуемо с лишаване от свобода
до пет години и е следвало съобразно чл.28 ал.1 от НПК да се разгледа
еднолично, а не със съдебни заседатели, както е сторено.
В съдебно заседание подс.Х., редовно призован се явява, представлява се от пълномощника си
адв.Д., който поддържа жалбата и в последната си дума моли да бъде оправдан.
По жалбата не е постъпило
възражение от прокурора, а в съдебно заседание представителят на въззивната
прокуратура счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се отмени и
върне за ново разглеждане заради незаконен състав.
За да постанови решението си
Окръжния съд намира от фактическа страна за установено следното: На **.**.**** г. подс.Х. бил със св.М. в заведение в
кв.»В.», В. Пили аклкохол. По-късно Х. предложил да се преместят в друго заведение-
«Зелените камъни», но приятеля му отказал и той отишъл сам. Там пил още
алкохол. Танцувал и на дансинга, но така, че притеснявал клиентите, дори и част
от персонала от женски пол. Това принудило охранителя малчев да му отправи
предупреждение. По-късно ситуацията се повторила, заради което х. бил изведен
от заведението от охранителя М. След тях излязал и св.М. Х. започнал да
упорства да влиза пак вътре, за да си вземе дрехите. И двамата охранители му
обяснили, че няма да бъде допуснат вътре отново. Тогава подсъдимия ударил с
юмрук св.маринов в лицето.
Минаващ полицейски патрул по това време (свидетелите Х. и Н.) забелязали
инцидента и спрели. Поискали от Х. да се идентифицира, но той отказал, твърдял,
че си е загубил дрехатас документите. Мебдувременно не спирал да отправя обидни
думи към охранителите. Заради невъзможността по установяване на самоличността
му, полуцаите решили да го задържат. Тогава той насочил агресивното си
поведение и към тях – не им давал да му сложат белезници, отправил им заплахи,
закани и обидни думи. В резултат – по отношение на него била приложена
физическа сила за поставяне на белезници. Бил отведен в РПУ. ОТ СМЕ и СПЕ е
било установено, че е имал концентрация на алкохол в кръвта 2,57 промила, но е
бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпикте си и да ги
ръководи.
При
аналогично установена фактическа обстановка ВРС е признал за виновен подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Този извод
съдът е направил въз основа на гласните доказателствени
средства – обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, както и експертизите по делото и всички
писмени доказателства. Мотивирал се е
подробно кои гласни доказателства кредитира и кои не и на какви основания.
Коментара на ВРС по доказателствата изцяло се споделя от състава на ВОС.
По
възраженията за незаконния състав на съда:
Според трайната съдебна практика това не е
процесуално нарушение от категорията на съществените. Обратното е - когато
нормата на чл.28 от НПК предписва разширен състав, а делото се разглежда
еднолично. В този смисъл решение на ВКС
50/2009г.”разглеждането на делото от разширени състави означава разширяване
границите за постигане задачите на НПК, визирани в чл.1 от същия, поради което
и по-широките граници не могат да бъдат определени като недостатък на
постановения съдебен акт”. В този смисъл още и решение 765/05 на ВКС, 1 н.о.
По
възраженията на защитата за недоказаност на обвинението:
Върховния съд в тълкувателно решение 31/69г. и
Постановление 2/74г. подробно е пояснил фактическия състав на хулиганството.
1/На първо място е посочил извършването на
“непристойни действия” и като такива е определил голям кръг, сред които
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото (в които според
настоящия състав попада и безпричинното нанасяне на удари, викове, псувни и
закани, обиди). За такива именно прояви на подсъдимия свидетелстват очевидците
по делото М.,
М., Х., Н. и частично Л. Нито един
от свидетелите по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото,
показанията на всички са изключително синхронни и последователни. В пълен
противовес с тях са само обясненията на подсъдимия, което обстоятелство ги изтъква
само като защитна теза, респ. като необективно възпроизвеждане на събитията. М. не е претендирал
обезщетение и не участва в делото като страна, а само като свидетел. Х. и Н. също не са имали
претенции към подсъдимия относно обидите, отправени към тях във връзка с
изпълнение на служебните им задължения. Л. пък е имал ограничена видимост към мястото на
инцидента. Видял е падането на подсъдимия, но както самия той е казава пред
съда “не съм се загледал дали е посягал, лично аз не съм видял да
посяга”, както и “не бях толкова близо, за да чуя какво си казват”.
Твърденията на подсъдимия за изчезване на
документите му/или тяхната кражба, се опровергават от изисканата от ВРС
документация, според която молби за нова лична карта и СУМПС подсъдимия е подал
повече от месец след инцидента, а не съгласно неговите обянснения. Тъй че не
може думите му за откраднати същата вечер документи, да оправдаят изпадането му
в афект поведението му по отношение на охраната на заведението.
2/Изводът за грубото нарушаване на обществения ред
ВКС е препоръчал да се прави при преценката дали с деянието се демонстрира
неуважение към обществото – това неуважение в конкретния случай е изразено с
грубото погазване на нормите на поведение, създадени и приети от обществото за
нормална и безконфликтна комуникация между членовете му; с деянието тези норми
не само са пренебрегнати, те са демонстративно погазени; стореното е израз не само
на неуважение и незачитане на конкретната личност, пострадала от престъплението
(ударът, реализиран с юмрук в лицето на М.), но и на неуважение към цялото общество в лицето
на присъстващите на псувните, заканите и обидите – М., Х. и Н. Многообразието на хулиганските прояви в
случая е намерило конкретен израз в едно заведение, след много употреба на
алкохол от страна на подсъдимия (2,57 промила), притеснения на посетителите и
съответно конфликт с охранителите, а по-късно и с оказване на съпротива на полицията
при задържането му. Фактите за това са безсъмнени и са установени по реда,
уреден в НПК. Квалификацията “повторност” е също налице и е резултат от
предходното осъждане на Х. за същото престъпление при неизтекли срокове по чл.30
от НК. Нещо повече – деянието по настоящото дело дори е извършено в изпитателния
срок по предходното осъждане, приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК.
Според коментираното по-горе, процесното деяние
изпълва фактическия състав на нормата на чл.325 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. И
така, въззивната инстанция намира доводите на защитата за недоказаност за
безпочвени и непочиващи на логичен и последователен анализ на доказателствения
материал.
По изложените съображения, при липсата на основателност на направените от
защитата на подсъдимия възражения
и предвид това, че няма служебно
констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по НОХД 2571/2010г. на ВРС,
постановена на 31.01.2011г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.