№ 418
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203116 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Спедстрой“ ЕООД против НП № 23-0001160 от 16.12.2020год. на
директора на РД„АА“ Варна, с което на въззивното дружество е наложено
наказание административно наказание имуществена санкция в размер на
200лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 87а,
ал.1, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. на МТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, навежда твърдения както за допуснати нарушения на
процес. правила – нарушени били нормите на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, така и за нарушение на материалния закон – твърдяното нарушение не
било доказано, евентуално било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Определение №3037/ 2021г. на АС Варна постановено по
ЧКД №2479/2021г. жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна
1
страна, съгласно доводите в посоченото определение същата е процесуално
допустима.
На 09.10.2020год. св. К. извършил проверка на въззивното дружество
което разполагало с лиценз на Общността за извършване на превоз на товари.
При проверката било установено, че на 17.02.2020 г. дружеството
притежаващо Лиценз на Общността за превоз на товари №3215/01.12.2011
г.,като превозвоч е извършило обществен превоз на товари на територията на
1
Република България с МПС – влекач марка "Волво' от кат. N3, с per. №
В5947НВ, видно от тахографски лист от дата 17.02.2020г., пътен лист №
6379286/17.02.2020г. и товарителница № 2357490/17.02.2020г., за което е
нямало валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност. Нарушението било установено въз основа на
представени от въззивника тахографски лист, пътен лист и товарителница,
както и по справка в информационната система на ИА „Автомобилна
администрация“. Видно от справка в база данни към ИА "АА",
гореописаното МПС е било без валиден периодичен преглед в периода от
25.01.2020г. до 06.10.2020г., в който период са извършени множество превози
с това МПС.
За констатираното нарушение бил съставен срещу въззивното
дружество АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл. 87а, ал.1, т.1 от Наредба №33/03.11.1999год. на МТС.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия въззивното
дружество, които вписал в същия че няма възражения.
Въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации в него, приел е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 87а, ал.1, т.1 от наредба №33/03.11.1999год. на
МТС и на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 200лв.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №РД-08-
30/2020год. на МТИТС, справка за нарушител, пътен лист, товарителница,
тахографски лист (като ВД), справки от ИС на АА, протоколи от извършени
периодични прегледи за техническа изправност на МПС, свидетелство за
регистрация на МПС – Част І и др.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни и ВД (тахографски лист) като всички доказателства са
2
непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи
и се кредитират изцяло от съда с доверие.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и твърде, лаконични в
обстоятелствените части на АУАН и в НП се съдържат обстоятелства и
факти, които описват в достатъчна степен вмененото на въззивника
нарушение от обективна страна, посочени са обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова разпоредба като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. В НП подробно са
посочени и доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и
в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за несъответствие
на акта и НП с нормите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С НП въззивникът е санкциониран за нарушаване нормата на чл.87а,
ал.1, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. на МТ за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България. С цитираната
разпоредба се вменява в задължение на превозвачите да извършват обществен
превоз на товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен
преглед за проверка на техническата изправност и за които има издадено
валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност.
В случая видно от всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства (пътен лист, товарителница, тахографски лист) на 17.02.2020 г.
въззивното дружество е извършило обществен превоз на товар с МПС –
влекач „Волво“ от кат. N3 с рег.№В5947НВ. От Друга страна по категоричен
начин от приложената към справка от Информационната система на ИА „АА“
и приложените два броя протоколи от извършен технически преглед за
посоченото МПС не е имало валидно издадено удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност. Същото МПС е било без
валиден периодичен преглед в периода от 25.01.2020г. до 06.10.2020г..
Всъщност тези факти не се и оспорват от въззивното дружество. И след като
3
очевидно към 17.02.2020год. – датата, на която е бил извършен превоза
валидно удостоверение за преминат технически преглед не е бил налице то и
нарушение на чл. 78а, ал.1, т.1 от Наредба №33 е налице.
Разпоредбата на чл. 87а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33/1999 г. обаче
предвижда, че превозвачът извършва превозите на товари само с превозни
средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата
изправност и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност. Следователно
осъществяването на състава на нарушение по тази разпоредба предполага
извършването именно на превоз на товари, какъвто в случая не се оспорва от
страните и са представени доказателства за това.
В случая и според съда както, очевидно и според АНО, нарушението
не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН, не е маловажно, доколкото данни още
по-малко пък доказателства сочещи на степен на опасност на същото по-
ниска от останалите случаи на подобни нарушения не са налице. Освен това
се касае за обществен превоз на товари по републиканската пътна мрежа,
което предполага извод за създадена завишена опасност за живота и здравето
не само на водача на процесния влекач, но и за останалите участници в
движението поради отсъствие на доказателства за техническата му
изправност към датата на превоза. Отделен е въпроса, че завишената степен
на опасност на това нарушение е и нормативно определена с акт на
Общността – Регламент 2016/403 където изрично е определено като най-
тежко нарушение – т.1, Група 5 от Приложение № І на цитирания Регламент.
Лишено от основание е оплакването на въззивното дружество за
непълнота на административнонаказателното обвинение поради липса на
описание на нарушението, тъй като не се оспорва факта на осъществен
обществен превоз на 17.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 87а, ал.1 т.1
от Наредба № 33/1999 г. лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на товари
само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка
на техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение
за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Цитираните
юридически факти в хипотезиса на разпоредбата са посочени в описанието
на нарушението, обективирано в АУАН и НП . Неспазването на правното
задължение се наказва по чл. 105, ал.1 от ЗАвПр с фиксиран размер на
имуществена санкция за юридически лица от 200 лв., колкото е определена и
от наказващия орган в конкретния случай.
По отношение на възражението, че АУАН не е бил връчен на
4
представител на въззивното дружество съда следва да посочи, че след като
приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да
връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това следва
да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят изисква към АУАН
да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на
препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали
по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е
удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че в конкретният
случай контролните органи са спазили всички изисквания на закона и са
удостоверили отказа на жалбоподателят в разписка в присъствие на свидетел
,за които свидетел са вписани данни –ЕГН, адрес, което е съществено и не
опорочава процедурата по връчване на акта за установяване на
административно нарушение. При съставяне на процесния АУАН, бил му е
предявен на упълномощено лице на въззивното дружество, след което лицето
е отказало да го подпише, което обстоятелство е надлежно удостоверено
съгласно изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН и отказал да получи препис от
АУАН. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта. За спазване на разпоредбата е
достатъчно наличие на отказ от страна на нарушителя /в случая – на
упълномощеното лице/ да подпише акта и подпис на свидетел, с посочване на
името и адреса му, като с подписа си свидетелят удостоверява направения
отказ. В случая отказът на лицето да подпише акта е оформен именно
съобразно реда по чл.43, ал.2 от ЗАНН. С оглед горното фактът, че
упълномощеният представител на въззивника е отказал да подпише акта, не
се е отразил по никакъв начин на редовността на предявяването/ връчването
на акта, съответно, не е допуснато соченото от въззивното дружество
нарушение на разпоредбите на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е наложил на въззивника следващото му се за него адм.
наказание – имуществена санкция в размер на 200лв., прилагайки общата
санкционна норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП доколкото специална санкция за
това нарушение не е предвидена. И доколкото санкцията е определена в
предвидения в закона фиксиран размер, то същата е съответна и
законосъобразна.
5
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001160 от 16.12.2020год. на Директора на
РД„АА“ - Варна, с което на „Спедстрой“ ЕООД ЕИК *********, на основание
чл.105, ал.1 от ЗАвтП е било наложено адм. наказание имуществена санкция
в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 87а, ал.1, т.1 от Наредба №
33/03.11.1999год. на МТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6