РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 987
гр. Пловдив, 16 юни 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на трети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3312 по
описа за 2019 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на чл. 76, ал. 5
от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
2. Образувано е по жалба, предявена от УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе” № 66, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р К.Д., против Заповед
за налагане на санкции № 29-02-1-471/11.10.2019 г. на Директора на РЗОК гр.
Пловдив в частта, с която на лечебното заведение са наложени пет санкции, както
следва: по т. 3. за история на заболяването (ИЗ) № 35703/2019
г. по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД
2018 г. за медицинските дейности (МД) в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 4. за ИЗ № 37707/2019 г. по КП № 197 – финансова неустойка,
на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за
извършено нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2,
т. 5 от ЗЗО; по т. 5. за ИЗ № 34595/2019 г. по КП № 197 - финансова
неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.
за извършено нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т.
5 от ЗЗО, както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2,
т. 5 от ЗЗО; по т. 6 за ИЗ № 36546/2019 г. по КП № 236 – финансова
неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.
за извършено нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т.
5 от ЗЗО, както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2,
т. 5 от ЗЗО и по т. 7. за ИЗ № 38363/2019 г. по КП № 236 - финансова неустойка,
на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за
извършено нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5
от ЗЗО, както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т.
5 от ЗЗО.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски. Допълнителни съображения се
излагат в писмени бележки, приложени по делото.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр.
Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмена защита,
приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. Със заповед № IV-РД-13-1741/15.07.2019 г., Директорът на РЗОК - Пловдив
е наредил извършването на планова, тематична, самостоятелна проверка за периода
от 16.07.2019 г. до 02.08.2019
г. включително, по изпълнение на индивидуален договор № 161331/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, от проверяващ екип в състав: д-р В.П.Я.и Е.И.Г., заемащи
длъжност контрольор в отдел БП на РЗОК – Пловдив. Проверката обхваща периода
месец юни и месец юли 2019 г.
6. В хода на проверката са направени
следните констатации:
6.1. При проверка на документацията на пациент, хоспитализиран от 05.06.2019 г.
до 07.06.2019 г. във Втора Клиника по Хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по
КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ с История на
заболяването № 35703/2019 е установено, че в ИЗ на титулната страница и направление
за хоспитализация (НХ) е отразено, че на пациента е издаден болничен лист №
Е20197635117 за 23 дни, но същият не е вписан в епикризата, издадена при
дехоспитализацията.
С оглед изложеното
е прието, че като не е вписан издаденият болничен лист в издадената при
дехоспитализацията епикриза, лечебното заведение е нарушило чл. 287, ал. 3, т.
21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
6.2. При проверка на документацията на пациент, хоспитализиран от 13.06.2019 г.
до 17.06.2019 г. във Втора Клиника по Хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по
КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ с История на
заболяването № 37707/2019 е установено, че в ИЗ на титулната страница и НХ е
отразено, че на пациента е издаден болничен лист № Е20197662639 за 20 дни, но същият
не е вписан в епикризата, издадена при дехоспитализацията.
С оглед изложеното
е прието, че като не е вписан издаденият болничен лист в издадената при
дехоспитализацията епикриза, лечебното заведение е нарушило чл. 287, ал. 3, т.
21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
6.3. При проверка на документацията на пациент, хоспитализиран от 31.05.2019 г.
до 04.06.2019 г. във Втора Клиника по Хирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по
КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ с История на
заболяването № 34595/2019 е установено, че в ИЗ на титулната страница е
отразено, че на пациента е издаден болничен лист № Е20197635018 за 30 дни, но същият
не е вписан в НХ и в епикризата, издадена при дехоспитализацията.
С оглед изложеното
е прието, че като не е вписан издаденият болничен лист в Направлението за
хоспитализация – НХ /бл.МЗ-НЗОК №7/ лечебното заведение е нарушило чл. 373, ал.
1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2,т. 5 от ЗЗО, както и чл. 287, ал. 3, т. 21
от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, поради невписването му и в
издадената при дехоспитализацията епикриза.
6.4. При проверка на документацията на пациент, хоспитализиран от 10.06.2019 г.
до 13.06.2019 г. в Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия
към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по КП № 236 „Оперативно лечение на последствията
от изгаряне и травма на кожата и подкожната тъкан“ с История на заболяването №
36546/2019 е установено, че в ИЗ на титулната страница е отразено, че на
пациента е издаден болничен лист № Е20197764562 за 30 дни, но същият не е
вписан в НХ и в епикризата, издадена при дехоспитализацията.
С оглед на
изложеното е прието, че като не е вписан издаденият болничен лист в
Направлението за хоспитализация – НХ /бл.МЗ-НЗОК №7/ лечебното заведение е
нарушило чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, както и
чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, поради невписването
му и в издадената при дехоспитализацията епикриза.
6.5. При проверка на документацията на пациент, хоспитализиран от 17.06.2019
г. до 19.06.2019 г. в Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия
към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД по КП № 236 „Оперативно лечение на последствията
от изгаряне и травма на кожата и подкожната тъкан“ с История на заболяването №
38363/2019 е установено, че в ИЗ на титулната страница е отразено, че на
пациента е издаден болничен лист № Е20197764712 за 30 дни, но същият не е
вписан в НХ и в епикризата, издадена при дехоспитализацията.
С оглед на изложеното
е прието, че като не е вписан издаденият болничен лист в Направлението за хоспитализация
– НХ /бл.МЗ-НЗОК №7/ лечебното заведение е нарушило чл. 373, ал. 1 от НРД 2018
за МД и чл. 55. ал. 2, т. 5 от ЗЗО, както и чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018
за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, поради невписването му и в издадената при
дехоспитализацията епикриза.
Налице са и други
констатации, които обаче, не са предмет на разглеждане в настоящото
производство, поради което и същите няма да бъдат обсъждани.
Проверката е приключила с протокол по
чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, съставен на 02.08.2019 г., връчен на представител на
лечебното заведение на същата дата.
Няма данни копие от протокола да е
изпратен на районната колегия на съсловната организация на лекарите (съгласно чл. 74, ал. 3, изр. второ от ЗЗО).
7. Срещу протокола е
подадено възражение от страна на лечебното заведение с вх. №
29-00-89/09.08.2019 г., което се констатира, че не е във връзка с процесните
нарушения.
8. Изготвена е
Докладна записка до Директора на РЗОК – Пловдив за издаване на заповед за налагане
на санкция, както следва:
- за ИЗ № 35703/2019
г. по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018
г. за МД в размер от 200 до 500 лева;
- за ИЗ № 37707/2019
г. г. по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД
2018 г. за МД в размер от 200 до 500 лева;
- за ИЗ № 34595/2019
г. по КП № 197 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018
г. за МД в размер от 200 до 500 лева;
- за ИЗ № 36546/2019
г. по КП № 236 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018
г. за МД в размер от 200 до 500 лева;
- за ИЗ №
38363/2019 г. по КП № 236 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от
НРД 2018 г. за МД в размер от 200 до 500 лева.
9. Накрая е издадена и оспорената пред настоящото инстанция Заповед за
налагане на санкции № 29-02-1-471/11.10.2019 г. от Директора на РЗОК гр.
Пловдив, в частта, с която, въз основа на описаната в т. 6 от настоящото
решение фактическа обстановка, на лечебното заведение са наложени процесните пет
финансови неустойки
(посочени в т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7), всяко от
които по 200 лв. на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД.
ІV. За правото:
10. В случая,
релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства, са установени от материално компетентни органи на РЗОК - Пловдив
в хода на проверка, осъществена по реда на глава втора, раздел Х от ЗЗО. В тази
насока е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът
по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална
помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на
НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него
длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори.
Според чл. 72, ал. 3, изречение второ от ЗЗО, служителите
на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на
съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно
лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на
друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него
длъжностно лице.
От
представената по делото Заповед № IV-РД-13-1741/15.07.2019 г. се установява, че д-р В.Я. и Е.Г., контрольори в РЗОК –
Пловдив, които са извършили проверката,
са надлежно овластени по смисъла на чл. 72, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗЗО, именно от Директора на РЗОК - Пловдив. Определените със заповедта органи
на районната здравноосигурителна каса, са издали горецитирания протокол от
02.08.2019 г., въз основа
на който е издадена и оспорената Заповед. Компетентен да издаде последната е Директорът
на РЗОК – Пловдив, съобразно чл. 74,
ал. 5 от ЗЗО.
Самата заповед е постановена в изискваната от закона
форма, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира направените,
въз основа на фактическите констатации по
т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от процесната заповед (описани в т. 6.1., 6.2., 6.3., 6.4. и 6.5. от настоящото решение), неправилни изводи
относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
11. Както вече бе казано, в мотивната част
на оспорената заповед, е посочено, че при проверка на документацията е
установено, че:
-
съгласно титулна страница на ИЗ и “Направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури” /бл. МЗ-НЗОК № 7/ на съответния пациент е издаден
болничен лист, който обаче не е вписан в приложената към ИЗ епикриза (относно нарушенията
по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от заповедта за налагане на санкция, описани в
т. 6.1., 6.2., 6.3., 6.4. и 6.5. от настоящото решение).
Като нарушена (за всяко едно от петте нарушения), се сочи разпоредбата на чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2018 г. във връзка с
чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО;
-
съгласно титулна страница на ИЗ на съответния пациент е издаден болничен лист,
който обаче не е вписан в приложената към ИЗ епикриза и в “Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури” /бл. МЗ-НЗОК № 7/ (относно
нарушенията по т. 5, т. 6 и т. 7, описани в т. 6.3., т. 6.4. и т.6.5. от
настоящото решение). Като нарушени (за всяко едно от обсъжданите три
нарушения), се сочат разпоредбите на чл. 373, ал.
1 от НРД 2018 за МД, във
връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, както и чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД за МД
2018 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
11.1. На първо място следва да бъде
съобразено, че в чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО е дадено съдържанието на
Националните рамкови договори, като част от него според т. 5 са документацията
и документооборотът.
Според чл.
287, ал. 1 от НРД за МД 2018 г., при дехоспитализация
изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се
издава в три еднообразни екземпляра, като: първият екземпляр от епикризата се
предоставя на пациента или на членовете на семейството му или на придружаващите
го лица срещу подпис в „История на заболяване“ (ИЗ); вторият екземпляр от
епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или чрез членовете на семейството
му или чрез придружаващите го лица на ОПЛ; копие от епикризата се прилага към
историята на заболяването на пациента и се съхранява в лечебното заведение.
Съответно в
ал. 3 на чл. 287 от НРД за МД 2018 г. от т. 1 до т. 23 изчерпателно са изброени
реквизитите, които епикризата следва да съдържа, но в нито една от тези точки
не е посочено, че в епикризата следва да бъде вписан издаденият болничен лист. Това
е така, защото като задължителни реквизити са посочени: 1/ паспортна част; 2/
окончателна диагноза, заболяване с код по МКБ 10 и номер на КП – наименование; 3/
придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10;
4/ анамнеза; 5/ обективно състояние с локален, соматичен и специализиран
статус; 6/ параклинични изследвания; хистологичен
резултат, потвърждаващ окончателната диагноза; 7/ консултативни прегледи; 8/
терапевтична схема – задължително вписване на използваните в хода на лечението
на ЗОЛ вид лекарства; 9/ задължително вписване на използваните в хода на
лечението на ЗОЛ лекарства, които НЗОК заплаща извън цената на КП и АПр (вид, доза – еднократна и/или дневна, продължителност
курс на лечение), назначени от лекуващия лекар и/или лекар-консултант; 10/ ход
на заболяването; 11/ настъпили усложнения; 12/ проведени инвазивни диагностични
и терапевтични процедури; 13/ дата на оперативната интервенция с оперативна
диагноза; 14/ извадка от оперативния протокол – вид анестезия, находка,
извършена интервенция; 15/ постоперативен статус и ход на заболяването след
операцията; 16/ статус при изписването; 17/ изход от заболяването; 18/
препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването и назначено
медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова; 19/ необходимост
от контролни прегледи в болницата след изписването; 20/ препоръки към ОПЛ на
пациента; 21/ описание на съпровождащите епикризата изследвания и други
документи за служебно ползване; 22/ имена и подписи на лекуващия лекар и
началника на съответното отделение или негов заместник, като лекуващият лекар
може и да не бъде изписващият лекар; 23/ печат на лечебното заведение върху
екземплярите на епикризите, предоставени на пациента и/или ОПЛ.
Действително,
в посочената като нарушена разпоредба на чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД за МД
2018 г. като задължителен реквизит е предвидено и описание на съпровождащите
епикризата изследвания и други документи за служебно ползване, който текст
обаче, сам по себе си не е достатъчен да обоснове задължението на лечебното
заведение да опише в епикризата на пациента и издадения болничен лист.
От една
страна тълкуван в цялост и при съпоставка с предходно изброените реквизити на
епикризата, изразът „описание на съпровождащите епикризата изследвания и други
документи за служебно ползване“ следва да бъде отнесен към документи, но не
какви да е, а такива, които са създадени в хода на лечението, удостоверяващи
естеството на медицинските манипулации, извършени на пациента, и които документи
са предназначени за „служебно ползване“, т.е. от лекуващия лекар или друг медик
– в друго лечебно заведение, за прецизиране или промяна на лечението, при
необходимост. Не такъв документ очевидно е болничният лист, който представлява
документ, въз основа на който се предоставя/ползва отпускът за временна неработоспособност
и се изплаща обезщетение на осигурените лица, т.е. болничният лист не е за
служебно ползване, а с него се уреждат правоотношения в областта на
общественото осигуряване и трудовия процес, които не са свързани с извършеното
лечение и необходимостта от преценка на адекватността на действията на лекарите
в лечебното заведение, поради което и няма как да бъде определен като такъв за
служебно ползване.
Отделно от
това, лечебното заведение е санкционирано в производство по реда на чл. 76 от ЗЗО, което производство е специално административнонаказателно по своя характер
и се урежда от специалните норми на ЗЗО, но за него важат и общите правила и
принципи на административнонаказателния процес, който
е строго нормирана дейност, при която за нарушение се приема това поведение,
което законът е обявил за противоправно, т.е. не следва нарушението да се
извлича от съдържанието на норми, които се тълкуват относно това какво поведение
предписват. Задължението следва да е ясно и недвусмислено, без да е необходимо
тълкуване дали болничният лист е от кръга документи за служебно ползване (в същия смисъл е и
практиката на ВАС по идентични казуси, които макар и постановени по оспорване
на актове, издадени за нарушения на НРД за МД за 2015 г., са приложими и в
настоящия случай, доколкото посочената като нарушена разпоредба е със същото
съдържание, налице е разлика единственото в нейното цифрово обозначение,
т.напр. Решение № 8330/20.06.2018 г. по адм. дело № 6785/2017 г. по описа на
ВАС, Шесто отделение, Решение № 15148/11.12.2017 г. по адм. дело № 4835/2017 г.
по описа на ВАС, Шесто отделение и др.).
Тези
съображения обосновават крайния извод, че неотразяването на издаден от
болничното заведение болничен лист в епикризата на пациент при
дехоспитализирането му, не представлява нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 21 от
НРД за МД 2018 г., и не е основание за налагане на финансова неустойка.
До извод в
обратната насока не води твърдението на ответника в писмената му защита, че
текстът на чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2018 г. следва да се тълкува във
връзка с чл. 14, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза, приета с
Постановление № 120/23.06.2017 г. на Министерски съвет, доколкото, описанието
на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби,
не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би
имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна
степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице, доколкото ще бъде
лишено от възможността да разбере точно какво нарушение се твърди, че е
извършило.
11.2. Във връзка с констатираните нарушения
на чл. 373, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. (относно нарушенията по т. 5, т. 6 и т. 7,
описани в т. 6.3., т. 6.4. и т.6.5. от настоящото решение) следва да се посочи, че цитираната норма указва, че „Направление
за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), „Медицинско
направление за клинични процедури/амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 8) и „Медицинско
направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури“ (бл.
МЗ-НЗОК № 8А) се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в
приложение № 2а.
Като
неспазено изискване и реквизит отново е посочено от органа невписването в
Направлението за хоспитализация на пациента издадения болничен лист.
Действително,
в Приложение № 2а към НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2018 г., издадено от
министъра на здравеопазването в Указания за попълване на направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури, в Част IV, озаглавена „Данни, попълвани при изписване на преминал през
стационара/ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент“, е регламентирано
вписването на болничния лист, но това задължение лечебното заведение има само в
случаите, когато такъв болничен лист има издаден.
От
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че пациент с ИЗ №
34595/2019 г. (относно нарушението по т. 5 от заповедта) е бил дехоспитализиран
на 04.06.2019 г. (л. 30), а болничният му лист е бил издаден на 06.06.2019 г. (л. 173), пациент с ИЗ №
36546/2019 г. (относно нарушението по т. 6 от заповедта) е бил дехоспитализиран
на 13.06.2019 г. (л. 33), а болничният му лист е бил издаден на 24.06.2019 г. (л. 174) и пациент с ИЗ №
38363/2019 г. (относно нарушението по т. 7 от заповедта) е бил дехоспитализиран
на 19.06.2019 г. (л. 36), а болничният му лист издаден на 25.06.2019 г. (л. 175). Т.е. и при тримата
пациенти болничните листове не са били издадени към момента на тяхното дехоспитализиране, поради което и е било обективно
невъзможно да бъдат вписани в Направлението за хоспитализация, а и този
реквизит, както вече се посочи, е задължителен само за издадените към момента
на изписването на пациентите.
При
това положение следва да се приеме, че неотразяването на издаден от болничното
заведение болничен лист в Направлението за хоспитализация, представлява
нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД за МД 2018 г., само и единствено тогава,
когато такъв е бил издаден при изписването на пациента, каквото обстоятелство обаче,
не се констатира да е налице в конкретния случай.
12. Тези именно съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен в оспорената в
настоящото производство част.
V. За разноските:
13. При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат
извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 230,00
лв. - заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Така
мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на санкции № 29-02-1-471/11.10.2019 г. на Директора на РЗОК гр.
Пловдив в частта, с която на лечебното заведение са наложени пет санкции, а
именно: по т. 3. за ИЗ № 35703/2019 г. по КП № 197 – финансова неустойка, на
основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 4. за ИЗ № 37707/2019 г. по КП № 197 – финансова неустойка, на
основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 5. за ИЗ № 34595/2019 г. по КП № 197 - финансова неустойка, на
основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО,
както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 6 за ИЗ № 36546/2019 г. по КП № 236 – финансова неустойка, на
основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО,
както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО
и по т. 7. за ИЗ № 38363/2019 г. по КП № 236 - финансова неустойка, на
основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО,
както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса -
София, да заплати на УМБАЛ
“Свети Георги” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. “Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор
проф. д-р К.Д., сумата от 230,00 лева,
представляваща заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: