Решение по дело №7542/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 919
Дата: 8 февруари 2019 г. (в сила от 8 февруари 2019 г.)
Съдия: Ралица Борисова Димитрова
Дело: 20181100507542
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.   София,

08.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ Б състав

в публично

заседание на

Четвърти февруари

две

хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

 

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

 

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

7542

по описа за

2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на  Й.- А.К. срещу решение от 19.03.2018г. на СРС, 71 състав, постановено по гр.д. № 50791/15г. в частта,  в която срещу него  е  уважен   иск по  чл.79, ал.1 от ЗЗД  над сумата от 555,52 лв. , както и  в частта, в която е уважен иск по   чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е уважил иска за реално потребената топлинна енергия. Оспорва като дължима сумата от 449, 35лв.  и 12, 82 лв. за БГВ за периода м.05.2013г. до м.04.2014г.  Тя е начислена поради неосигурен достъп. Жалбоподателят поддържа, че е оспорил протокола за неосигуен достъп, тъй като същият не съдържа подпис на неговия автор. Това е частен неподписан документ, защото в него е посочено, че е съставен от отчетник № 6, но няма  саморъчен подпис на това лице.  Поради това счита, че  този протокол е негодно доказателство по отношение на обстоятелството за неосигурен достъп.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната  част и  постанови друго, с което да  отхвърли предявения иск  по  чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата над 555, 52 лв. до уважения размер от 1017, 69лв., както и да отхвърли  съответната част  от иска по  чл.86, ал.1 от ЗЗД.

„Т.С.“ ЕАД не взема становище по  жалбата.

Третото лице помагач   не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото  доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД,  чл.149б, ал.3 от ЗЕ във вр. с чл.36 от ОУ/2014г./  и   чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че  ответникът е  потребител на топлинна енергия като собственик на ап.5, находящ се в гр.София,  бул. „********.  Той е ползвал топлинна енергия за периода м. 07. 2012г. до м. 04. 2014г.  и  дължи  сумата от 1424, 13 лв.   и лихва за забава върху нея в размер на  214, 26лв. за периода 31.08.2012г. до 18.08.2015г., както и 28, 56 лв. такса за извършване на услугата дялово разпределение и 4, 46 лв. лихва ва забава върху нея. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ   продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия  са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът е използвал доставената топлинна енергия, видно от приложеното извлечение от сметки. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите  в сграда  етажна собственост се извършва по системата на дялово разпределение при наличието на договор.  Затова моли съда да осъди ответника да му заплати    сумата от 1424, 13 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия   и лихва за забава върху нея в размер на  214, 26лв. за периода 31.08.2012г. до 18.08.2015г., както и 28, 56 лв. такса за извършване на услугата дялово разпределение и 4, 46 лв. лихва ва забава върху нея.    Претендират се законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба    до окончателното й изплащане и  разноски.

С нот. акт № 51/07.06.1993г. Н.Д.и С.Д.с договор за дарение са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на дъщеря си  Е.К..

Видно от удостоверение за наследници на С.Д.с изх. № 100/25.05.2010г. е, че след смъртта си той е оставил като законен наследник Й.- К., който е такъв и по отношение на Е.К..

Със заявление – декларация от 26.05.2011г. ответникът е поискал от ищеца да бъде открита партида  за имота.

          По делото е представен   протокол от   общото събрание на етажните собственици от 21.08.2002г., с който   е взето решение за сключване на договор с третото лице помагач.  Такъв е сключен на 30.09.2002г.  Към протокола е представен списък на етажните собственици, в който фигурират името и подписът на С.Д..

          Ответникът чрез особения си представител   е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.   Оспорено е, че ответникът е  собственик на процесния имот и клиент на  ищеца по договор за доставка на топлинна енергия. Оспорена е истинността на представения нотариален акт от 1993г. Оспорено е, че дължи претендираните суми като счита, че ищецът  претендира лихва за забава два пъти- веднъж като част от главницата и след това като отделно вземане. Оспорва дължимостта на сумите  по фактури от 30.06.2013г., 30.11.2013г., 31.12.2013г. и 31.01.2014г., тъй като за тях ищецът е издал кредитни известия. По тях не се дължи стойността на топлинна  енергия, тъй  като  са за прогнозно начислена топлоенергия, а не за действително използвана. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на две фактури от 31.07.2012г.

          По делото са приети  Общи условия на ищеца за 2008г. и 2014г. заверени от КЕВР.

          Третото лице помагач е представило писмени доказателства, сред които и констативен протокол за извършен отчет на адреса, в който е записано, че за процесния ап.5 няма осигурен достъп на 09.05.2014г. и 15.05.2014г. В него е посочен, че  отчетник № 6 е установил вписаните  обстоятелства.  В проведеното съдебно заседание  процесуалния представител на ответника е заявил възражение за приемането като доказателство по отношение на този протокол, тъй като е неподписан частен документ и не съдържа информация за съставителя и подписа му.

          По делото е прието заключение  на  техническа експертиза. Според него  технологичните разходи са  отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД. Общия отопляем  обем на имота е 190куб.м., върху които е изчислявана топлинната енергия отдадена от сградната инсталация.  В имота  има 2 бр. отоплителни тела  с монтирани 2 топлоразпределители и 1 водомер. За  периода 01.11.2012г. до 30.04.2013г. няма начислена топлинна енергия  за отопление на имот, тъй като отчетите на индивидуалните уреди  са нула, както и за БГВ.  За периода 01.11.2013г. до 30.04.2014г. е начислена топлинна енергия при  неосигурен достъп за отчет на уредите. Сумите за топлинна енергия са начислявани съгласно действащата нормативна уредба.   Вещото лице е посочило дължимата сума  и тя е 1017, 69 лв. Топломерът в абонатната станция е минавал на метрологична проверка.

          Счетоводната експертиза е установила, че няма плащания за процесния период от абоната, а сумата за топлинна енергия е 1017, 69лв. Към тази главница е прибавена сумата от 192, 20 лв. стойност на топлинна енергия за предходен период. Лихвата за забава е 218, 72лв. Вещото лице е посочило, че в исковата молба е  допусната техническа грешка по отношение размера на претендираната сума.

          Съдът възприема заключенията като компетентни и безпристрастни.

В хода на процеса са  приети и други писмени доказателства.

Районният съд е уважил  частично предявените искове за главница за топлинна енергия и лихва за забава върху нея.  В уважената част по отношение  на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД решението е влязло в сила за сумата от 555, 52, лв., както и по отношение на иска за  таксата за дялово разпределение, както и в частта, в която е отхвърлен искът  за лихвата за забава върху  таксата за дялово разпределение.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на  въззивно разглеждане са обективно съединени  искове по  чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.  

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата  с изключение  на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма - чл.269 от ГПК.

Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

Не се спори,  че Й.- А.К. е  имал качеството на потребител на топлинна енергия  по договор с   „Т.С.“ ЕАД.

Спорен е въпросът дали  се дължи сумата от 449, 35 лв. за топлинна енергия за отопление и 12, 82 лв. за БГВ,  начислени при неосигурен достъп за периода 01.11.2013г. до 30.04.2014г. В тази връзка в жалбата се излагат доводи по отношение на констативния протокол за извършен отчет, в който е отбелязано, че на две дати за ап.5 не е осигурен достъп. Пред първоинстанционният съд процесуалният представител на Й.К.  единствено е възразил срещу приемането на този документ като доказателство по делото.  Констативният протокол за извършен отчет е частен свидетелстващ документ, който формално не съдържа саморъчен  подпис на съставителя му. Но е отразен неговият автор, макар и  като отчетник № 6. Той не е определен, но това може да се стане чрез доказване в един граждански процес. / Р № 194/18.06.2013г. по гр.д. № 1100/12г.,  IV г.о. на ВКС/. С положеният подпис на съсед от адреса  се установява, че представител на фирмата за дялово разпределение  е извършил посещение  в сградата и към 15.05.2014г. не му е бил осигурен достъп до ап.5. Т.е. този документ  доказва обстоятелството на неосигурен  достъп до топлоснабдения имот. С оглед на това следва да се приеме, че за периода  01.11.2013г. до 30.04.2014г., посочен от вещото лице от техническата експертиза, е начислена топлинна енергия  според чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334/07г. за топлоснабдяването  във вр. с т.6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради- етажна собственост.

Поради това дължимата сумата е 1017, 69лв. Тя е установена от техническата  експертиза, която сочи реално потребената   топлинна енергия и стойността й,  която следва да се вземе от съда като дължима. Именно това е предвидено и в чл.13, т.1 и т.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.   Искът по  чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан  за сумата от 1017, 69лв.

При неточно изпълнение  на парично задължение във времево отношение в полза на кредитора възниква правото да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва.  Размерът й  върху главницата от 1017, 69 лв. е 213,80лв.

Поради горните изводи решението на районния съд трябва да бъде  потвърдено в обжалваната част.

С оглед  изхода на спора разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.

Ответникът няма направено такова искане.

Воден от горното, съдът

 

 

          РЕШИ :

 

         

ПОТВЪРЖДАВА решение от  19.03.2018г. на СРС, 71 състав, постановено по гр.д. № 50791/15г. в частта,  в която е  уважен   иск на „Т.С.“ ЕАД  по  чл.79, ал.1 от ЗЗД  над сумата от 555,52 лв. до уважения размер от 1017, 69 лв., както и  в частта, в която е уважен иск по   чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 213, 80лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач.

Решението   не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: