Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 718
21.02.2019 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8755 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК **********против А.М., с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
имот, находящ се в ****************************************** имал качеството
на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставеното му, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл. 35
от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на
топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на
ответницата, топлинна енергия на стойност 119.50 лева през периода от
01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 14.75 лева- обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 05.01.2016г. – 17.12.2017г. Ответникът не бил изпълнила
задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно
с разноски. Заповедта била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли се
исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и
присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответникът е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорват претенциите. Оспорва се доставката на
топлинна енергия, като се излагат съображения, че ищецът следвало да установи
продажбата на топлинна енергия. Твърди, че посочените количества били
прогнозни, а не реално доставени. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение, и реалното доставяне на топлинната енергия, правилността на
изчисляването й и годността на измервателните уреди. Възразява срещу
начисляването на обезщетение за забава, защото такова не се дължало върху
прогнозни количества. Сочи, че не са представени доказателства за приспадането
на технологични разходи. Иска се отхвърляне на претенциите. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Относно
допустимостта:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу А.Б.М., по което е
образувано ч. гр. дело № 20063/2017 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както
и за разноските.
Заповедта е
била връчена на основание чл. 47 ал. 5 ГПК и съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество
на спора:
За
процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното
дружество да докаже, че същият е собственик на процесния апартамент, на който
факт се позовава в исковата молба. Това
обстоятелство се установява от представеното удостоверения за данъчна оценка на
имота, съгласно което апартаментът е деклариран от ответника.
От
изложеното до момента се установява, че ответникът е бил собственик на
апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и
съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Общите условия са били
обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с
исковата молба доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено
в техния край, като няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока
промени.
От приетата
по делото съдебна техническа експертиза се установява, че през процесния период
абонатната станция, обслужваща блока е била включена към топлопреносната мрежа,
като е подавала топлинна енергия за отопление. В имота на ответника нямало
монтирани отоплителни тела снабдени с ИРУ. Отчитането на топломера в АС ставало чрез
преносим терминал ежемесечно, като количеството ТЕ, намалена със загубите било
давано на топлинния счетоводител за разпределение. Разпределението на ТЕ за
отопление на етажната собственост се извършвало дистанционно от отчетените
показатели на ИРУ. ТЕ, отдавана от сградната инсталация, се разпределяла
пропорционално на проектните отоплителни обеми на имотите съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. В рамките на периода на ответника била разпределена топлинна
енергия единствено за сградна инсталация от 1.32531 MWh.
Вещото лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства
специалната методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007г. В допълнение при изслушването си в о.с.з., вещото лице посочва
отделните компоненти, използвани във формулата за изчисляването
на ТЕ отдадена от сградната инсталация и заявява, че е направило контролни
изчисления. Били приспаднати и технологичните разходи за АС. Съдът намира, че
заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде
кредитирано.
Няма
основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице е изградило
изводите си на частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и оспорени от
ответника. Експертът е дал заключение на база наличните данни от топлинния
счетоводител, който е трето за спора лице и съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ е
избиран от клиентите в сградата- етажна собственост, в това число и от самия
ответник- лист 100. Отчетната дейност на топлинната енергия се извършва единствено
от дружеството за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията
документи е и обективно невъзможно. Това е така, защото единствено ищецът
осъществява дейност по производство и пренос на
топлинна енергия в *****. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗЕ, за една обособена
територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия.
Доколкото дружеството-ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна
енергия за територията на *****, няма как вещото лице да работи на база други, отразяващи
отчетената енергията документи. Законът предвижда строги правила, гарантиращи
коректността на отчитането и при липса на данни за тяхното нарушаване, не може
да се презумира неточност на начисленията. Поради това, съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на годни доказателства,
установяващи реално потребление на топлинна енергия. От заключението на
експертизата се установява, че начислените на ответника суми са определени правилно
при спазване на действащите нормативни изисквания. Доказва се е отчитането на
технологични разходи за сметка на доставчика. Отделно – вещото лице Ш. изрично
посочи, че освен наличните документи, е направил и собствени изчисления относно
разпределението на ТЕ на сградна инсталация, като е достигнал до извод за
размери на ТЕ, съответстващи на посочените от ищеца и топлинния счетоводител.
По
възражението, че ищецът твърди да е доставял, а не да е продавал ТЕ на
последния, следва да се има предвид, че самият Закон за енергетиката борави с
две понятия – покупко-продажба на ТЕ и доставка на ТЕ, като приравнява същите,
като доставчик на ТЕ за битови нужди е продавачът на такава енергия, а сделката
„покупко-продажба” на ТЕ реално се осъществява чрез нейната доставка до
абонатната станция. Законът за енергетиката и подзаконовите нормативни актове,
в частност Наредбата за топлоснабдяването, приравняват термините продажба,
доставка и снабдяване с топлинна енергия. В хода на процеса безспорно се
установи, че етажната собственост е топлоснабдена, като следва да се отбележи,
че понятието „доставка” всъщност означава, че продавачът на топлинна енергия
транспортира и предоставя същата до мястото на нейната консумация, а именно до сградата.
Не може да
се сподели и възражението, че начинът, по който е отчитана и начислявана
топлинната енергия, бил в противоречие с принципите, заложени в чл. 13 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 год.
относно ефективността на крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. Тази Директива е
транспонирана в българското законодателство и изискванията й са въведени в
Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 год., Закона за енергийната ефективност /обн.ДВ
бр.98 от 14.11.2008 год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, поради което няма
пряко действия. Общото изискване по т. 1 на чл. 13 за осигуряването на
индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реално консумираното
количество енергия, е въведено в българското законодателство в различни
разпоредби на ЗЕ, според вида на потребяваната енергия. Разпоредбите за наличие
на измервателни уреди за топлинна енергия в сгради-етажна собственост са чл. 140
ЗЕ и в чл. 43 и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването. С оглед спецификата на тези имоти и начина на потребление на
топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил, както монтиране на
средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната
станция, така и монтиране след него на индивидуални разпределители на топлинна
енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери
за имотите. По този начин е спазен и принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от
Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно
потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на
сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от
които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Доколкото
сградната инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общите части на
сградата, то всички собственици на имоти следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
съразмерно на отопляемите обеми на имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
Възраженията
относно мястото на монтиране на СТИ и правилното определяне на технологичните
разходи не могат да бъдат възприети, тъй като тези обстоятелства не са оспорени
с отговора на исковата молба. Отделно, възражението на ответника за неправилно
начислена ТЕ поради липса на представен в писмен вид температурен график, е
неоснователно, тъй като от заключенията на вещите лица безспорно се установи
верността на всички показатели, по които следва да се извърши заместване по
формулата по Методиката към Наредбата за топлоснабдяването, топломерите в
абонатната станция са минали метрологична проверка и правилно са отчитали
преминалата ТЕ, на абонатите са разпределени реални количества доставена ТЕ.
Поради
всичко изложено, съдът намира, че ответникът дължи цената на доставената топлинна
енергия. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото
лице по ССчЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ за сградна инсталация,
на база данните от СТЕ и нормативно определените цени на услугата. Доставената
на ответника за процесния период ТЕ е на стойност 119.50 лева с ДДС. Размерът
на дължимото обезщетение за забава е определен на 14.75 лева. Експертизата е
изготвена въз основа на направените в СТЕ констатации, съобразявайки цените на
единица ТЕ през процесния период и осчетоводяванията на ищеца. С оглед на това,
съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно, поради което
следва да бъде кредитирано.
От приетите
по делото доказателства категорично се установява наличието на облигационно
отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, уредено с
публично известни Общи условия. По същото ответникът има непогасени задължения
към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за потребена ТЕ в размер на 119.50 лева.
Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от Общите условия, с оглед на което претенцията следва да бъде уважена в
пълен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода,
за който се отнасят. Видно е, че изминалия период на забава след настъпване на
изискуемостта на всяко дължимо месечно плащане е повече от 30 дни. Размерът на
дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по делото експертиза е 14.75
лева. Такъв е и размерът на предявената претенция по чл. 86 ЗЗД и същата следва
да бъде уважена изцяло.
С оглед
горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват
съответните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По
отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на
25 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Отделно,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за
държавна такса, 230 лева за СТЕ и ССЕ и 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, следните суми: главница
в размер на 119.50 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена
за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г.
на основание Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, за обект на потребление с ИТН ******, находящ се в *******; 14.75- обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
05.01.2016 г.–17.12.2017 г., съгласно
чл. 35 от Общите условия, във вр. с чл. 86 ЗЗД;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда– 18.12.2017 г. до окончателното
й погасяване,, за които суми е била
издадена Заповед № ********. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 20063/2017 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.Б.М., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********, сумата
от 530.00 лева /петстотин и тридесет
лева/- разноските по ч. гр. дело № № 20063/2017 г. на ПРС и по настоящото
гр.д. № 8755/2018г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.