РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Благоевград, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100872 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Виваком България“ ЕАД, (с предишно
наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № , представлявано от Н. А. - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника юрисконсулт В. Т. против Е. Л. А., ЕГН **********, адрес:
гр. Б., кв. Е., бл. , ет. , ап. .
Ищецът е предявил срещу ответницата при условията на обективно кумулативно
съединяване следните искове:
1) установителен иск за сумата от 182,94 лв. /сто осемдесет и два лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща дължими за периода 24.06.2021 г. - 25.09.2021 година месечни
задължения за ползвани, но незаплатени телекомуникационни услуги по договор №
1570320024062021-51784372 от 24.06.2021 година сключен между „Виваком България“ ЕАД
и Е. Л. А., за което са издадени фактури, както следва: Фактура № ********** от 01.07.2021
година, с падеж 19.07.2021 година с дължима стойност за плащане в размер на 41,99 лв.;
Фактура № ********** от 01.08.2021 година, с падеж 18.08.2021 година с дължима стойност
за плащане в размер на 111,79 лв.; Фактура № ********** от 01.09.2021 година, с падеж
20.09.2021 година с дължима стойност за плащане в размер на 34,99 лв.; Фактура №
********** от 01.10.2021 година, с падеж 18.10.2021 година с приспадната сума в размер на
5,83 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване;
2) установителен иск за сумата от 127,28 лева /сто двадесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки/-представляваща неплатени лизингови вноски по договор (приложение) за лизинг
№ ********** за периода от месец юли до месец септември 2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване;
3) установителен иск за сумата от 1 301,67 лв. /хиляда триста и един лев и шестдесет и
седем стотинки/ - представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор
(приложение) за лизинг № ********** към договор № 1570320024062021- 51784372 от
24.06.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
1
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване;
4) осъдителен иск за сумата от 684,75 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет
и пет стотинки/ - представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договор №
1570320024062021- 51784372 от 24.06.2021 година.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата,
произтичащо от следните договори, както следва: На 24.06.2021 г. между „Виваком
България“ ЕАД и ответницата А. е бил сключен договор № 157032002406202151784372 със
срок на действие 24 месеца, съответно крайна дата 24.06.2023 г., за телекомуникационни
услуги към мобилен номер на абонаментен план „Unlimited 50“. С договора било закупено и
устройство - GSM SAMSUNG GALAXY А20Е, сериен номер , на преференциална цена от
199,98 лв. при стандартна цена от 389.98 лв., т.е. с отстъпка от 190 лв. Заявява, че с
Приложение № 1 (**********) към договора между страните е бил сключен договор за
лизинг на устройство - GSM SAMSUNG GALAXY S21+ 5G 256GB, сериен номер , като във
връзка със сключването на срочен договор за мобилна услуга, устройството било е
предоставено на длъжника с обща преференциална лизингова цена 1601,42 лв., включваща
главница 1485,14 лв. и лихва 116.28 лв., при стандартна цена 2149,00 лв., т.е. с 663,86 лв.
отстъпка. Поддържа, че ответницата не е правила плащания към Виваком и нито една от
начислените й месечни задължения не е погасено, поради което договорът за
телекомуникационни услуги и за лизинг е бил предсрочно прекратен на 25.09.2021 г., поради
виновно неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в неплащане на месечните
задължения за услугите и на лизинговите вноски. Излага, че ответницата не е върнала
предоставеното й на лизинг устройство, като и не е подавала и искане за продължаване
действието на договора за лизинг. Навежда, че предвид неплащането в срок на цената на
потребените мобилни услуги, абонаментни такси и лизингови вноски, начислил и неустойки
по процесните договори. Сочи, че по отношение на абонаментните такси и лизинговите
вноски по ч. гр. д. № 2615/2022г. на РС - Благоевград е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47,
ал. 5 ГПК, а по отношение напретендираната неустойка за предсрочно прекратяване на
договора заявлението било отхвърлено, поради което за тази сума е предявен осъдителен
иск.
Ответницата, чрез особения си представител, оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения. В тази връзка оспорва ищецът да е осъществявал доставка на
мобилни услуги и съответно ответницата да е ползвала същите. Оспорва, че ответницата да е
подписала процеснинте договори и Приложенията към тях. Навежда, че исковете се
основавали на неравноправни и нищожни клаузи.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искове:
- установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 182,94 лв. /сто осемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща дължими за периода 24.06.2021 г. - 25.09.2021 година месечни задължения
за ползвани, но незаплатени телекомуникационни услуги по договор №
157032002406202151784372 от 24.06.2021 година сключен между „Виваком България“ ЕАД
и Е. Л. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване;
- установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ- относно вземането за
сумата от 127,28 лв. /сто двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ -
представляваща неплатени лизингови вноски по договор (приложение) за лизинг №
********** за периода от месец юли до месец септември 2021г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
16.11.2022г., до окончателното погасяване;
- установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ- относно вземането за
2
сумата от 1 301,67 лв. /хиляда триста и един лева и шестдесет и седем стотинки/ -
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор (приложение) за
лизинг № ********** към договор № 1570320024062021- 51784372 от 24.06.2021 година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване.
- осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането
за сумата от 684,75 лв./шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ -
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договор №
157032002406202151784372 от 24.06.2021 година.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1384 от 17.11.2022г. по ч. гр. д. №
2615/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Предявеният осъдителен иск също е допустим, тъй
като е предявен от лице с правен интерес и отговоря на изискванията за редовност по чл.
127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. В тази връзка неоснователни са възраженията на особения
представител адв. Ц. В. за нередовност на исковата молба, доколкото чрез разумно тълкуване
на нейните обстоятелствена част и петитум може да се направи извод, че като цяло тя
съответства в достатъчна степен на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение,
породено от процесните договори за далекосъобщителни услуги и допълнителни
споразумения към тях, по силата на които ищецът има качеството на доставчик на мобилни
услуги, а ответницата – на потребител на мобилни услуги; 2/ реалното предоставяне от
ищеца на ответницата на мобилни услуги за посочения период; 3/ настъпване на падежа на
задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване
на мобилните услуги; 4/ размера на цената на мобилните услуги и 5/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените
мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да
проведе доказване относно погасяването на задължението й.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да установи първото от горевизираните условия за уважаване на иска, ищецът
представи с исковата молба копия от Договор № 1570320024062021-51784372 от
24.06.2021г., Приложение № 1 към Договор № 1570320024062021-51784372 от 24.06.2021г.,
Договор за лизинг на устройство № ********** и приемо-предавателен протокол №
********** от 24.06.2021г. Особеният представител на ответницата оспори автентичността
на положените от ответницата подписи върху процесните договори и приложения към тях. С
оглед направеното от особения представител оспорване автентичността на положените от
ответницата подписи върху процесните договори и приложения към тях съдът на основание
чл. 190 ГПК бяха изискани и оригиналите на горепосочените документи. Ищецът, в
3
указания му от съда срок, представи по делото оригиналите на процесните договори и
приложения към тях. Във връзка с оспорването на автентичността на положените от
ответницата подписи бе назначена и съдебно-почеркова експертиза.
Посредством заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което не е било
оспорено от страните, се установява, че подписите, положени за „подпис на абоната",
„клиента", „лизингополучателя" и „декларатор" от името на Е. Л. А., ЕГН ********** в
оригиналите на процесните Договор № 1570320024062021-51784372 от 24.06.2021г.,
Приложение № 1 към Договор № 1570320024062021-51784372 от 24.06.2021г., Договор за
лизинг на устройство № ********** и приемо-предавателен протокол № ********** от
24.06.2021г., са изписани именно от ответницата Е. Л. А..
Следователно страните по делото са били обвързани от правни сделки, имащи за предмет
продажба на далекосъобщителни услуги с доставчик – ищцовото дружество, и потребител –
ответната страна.
Същинският спор в настоящото производство е концентриран относно това дали е имало
реално предоставяне от ищеца на ответницата на електронни съобщителни услуги за
процесния период. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на
цената на електронните съобщителни услуги, ищцовото дружество е представило фактури за
периода от месец юли 2021г. до месец октомври 2021г. Ищецът е представил и Извадка от
системата за с информация за активирането и деактивирането на процесния мобилен номер
*********. От съдържанието на фактурите става ясно, че за техен издател фигурира ищецът,
а за получател на услугите – ответницата, като фактурите не са подписани за получател.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че коментираните фактури са надлежно отразени в счетоводството на ищцовото дружество,
което е редовно водено. Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза става ясно, че размерът на цената на мобилните услуги за периода от
24.06.2021 г. до 25.09.2021 е 182,94 лв., така както е по тази исковата претенция.
От съдържанието на общите условия /ОУ/ на ищеца за взаимоотношенията му с
потребителите на мобилни телефонни услуги претендираните от ищеца като незаплатени и
падежирали преди прекъсването на изходящите обаждания на ответницата месечни
абонаменти се дължат авансово, т. е. същите следва да се предплащат ежемесечно от
потребителя, за да му се осигури през следващия месец от страна на ищцовото дружество
достъп до услугите, за които е бил сключен индивидуалният договор за мобилни услуги. В
тази месечно дължима абонаментна такса се включват разходите на ищеца за поддръжка на
мрежата. Няма доказателства същата да е била предплатена. За точно изпълнение на
договорите е необходимо първоначално изпълнение от страна именно на ответницата и едва
като последица от това се поражда корелативното задължение на ищеца за изпълнение чрез
предоставяне на достъп и услуги в мрежата на мобилния оператор. Доколкото се установи
към процесния период съществуваща и валидна облигационна връзка по силата на
сключените между страните договори и, отделно от това, не се доказа валидно изпълнение
на първичното авансово парично задължение от страна на ответницата съобразно
доказателствената тежест за установяване на този факт, която е нейна се налага да се
направи извод за дължимостта на въпросните такси поради неизпълнение на това парично
задължение в посочения размер от 182,94 лв.
В обобщение се налага крайният извод, че искът, касаещ претендираните месечни
задължения за ползвани, но незаплатени телекомуникационни услуги по договор №
157032002406202151784372 от 24.06.2021 година се явява основателен поради наличието на
всички законови предпоставки, включени във фактическия състав, пораждащ това вземане.
2.2. Относно установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ.
Основателността на тези искове е предпоставена от едновременното наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от
4
процесните договори за лизинг, по силата на които ищецът има качеството на лизингодател,
а ответницата - на лизингополучател; 2/ реалното предоставяне от ищеца на ответницата на
вещите по лизинговите договори - мобилно устройство марка SAMSUNG GALAXY А20Е,
сериен номер , и мобилно устройство марка SAMSUNG GALAXY S21+ 5G 256GB, сериен
номер ; 3/ размера на претендираните лизингови вноски и 4/ неизпълнение на корелативното
задължението на потребителя за заплащане на лизинговите вноски.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе
доказване относно погасяването на нейното задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Установено е пълно и главно от страна на ищеца с представените договор за лизинг от
24.06.2021 г. и приемо-предавателен протокол от 24.06.2021г., подписани от ответницата, че
лизингодателят-ищец е предал на лизингополучателя-ответната страна лизингованите вещи,
заедно с необходимите принадлежности, технически изправна и във вид годен за употреба,
още при сключването на договора, видно от чл. 10 от същия. В този смисъл е налице
доказано пълно и точно изпълнение на неговите задължения по облигационната връзка,
създадена между страните по силата на лизинговото правоотношение. От друга страна, не се
твърди, а и не се установява насрещно от ответницата, тя да е върнала доброволно в срока
на договора получените от нея лизингови вещи - мобилни телефони, при което
обстоятелство не би дължала заплащане на непадежиралите към онзи момент лизингови
вноски. В същото време така сключеният договор е падежирал, съгласно уговорения в него
срок, на 24.06.2023 г., т. е. вещите са били във владение на лизингополучателя до края на
срока му. С оглед това се налага изводът, че е било породено и съществуващо във времето
задължението на ответницата за заплащане на всяка от оставащите до края на този срок
вноски, което тя не е изпълнила съгласно уговореното. Дължимите месечни вноски съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от месец
юли до месец септември 2021г. е 127,28 лв. Установява се, че размерът на останалите
изискуеми лизингови вноски по договора за лизинг е 1301,67 лв. По делото не се
установява, ответницата да е била заплатила всички лизингови вноски. При това положение
претенциите за незаплатените лизингови вноски следва да се уважат.
2.3. Относно осъдителния иск по чл. 415, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Основателността на неустоечната претенция предполага: 1/ наличието на валидна
уговорка, постигната между ищеца (доставчик на мобилни услуги) и ответницата
(потребител на мобилни услуги), в качеството им на страни по твърдените Договори за
мобилни услуги за дължимост от страна на ответницата на неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите; 2/ размер на претендираните неустойки; 3/ настъпване на
падежа на задължението за заплащането на неустойките, и 4/ липса на погасяване на
неустоечното задължение.
В разглеждания казус не е изпълнено първото от така очертаните изисквания.
Неустойката, претендирана от ищеца, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в
договора за мобилни услуги, според която: „Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането му на уговорения срок по искане или вина на абоната, включително и при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителните услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.“
Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД).
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
5
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността .
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото
то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от
05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за
плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.
№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о.
на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. –
и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при
който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е
форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно
облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните
услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.
Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.
Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените
пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя
каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация,
6
при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да
дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна,
без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на
принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената
между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за
нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната
неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно
обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което
противоречи на добрите нрави.
Затова искът, до който се отнася неустойката, е неоснователен и като такъв подлежи на
цялостно отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответницата, но тя е била
представлявана от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 50,55 лв. и в
исковото производство в общ размер на 780,62 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Шести състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Е. Л. А., ЕГН **********,
адрес: гр. Б., кв. Е., бл. , ет. , ап. дължи на „Виваком България“ ЕАД, (с предишно
наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № , представлявано от Н. А. - Изпълнителен
директор, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 1384 от 17.11.2022г., издадена по ч. гр. д. № 2615/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград,
а именно:
- 182,94 лв. /сто осемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
дължими за периода 24.06.2021 г. - 25.09.2021 година месечни задължения за ползвани, но
незаплатени телекомуникационни услуги по договор № 157032002406202151784372 от
24.06.2021 година сключен между „Виваком България“ ЕАД и Е. Л. А., за което са издадени
фактури, както следва: Фактура № ********** от 01.07.2021 година, с падеж 19.07.2021
година с дължима стойност за плащане в размер на 41,99 лв.; Фактура № ********** от
01.08.2021 година, с падеж 18.08.2021 година с дължима стойност за плащане в размер на
111,79 лв.; Фактура № ********** от 01.09.2021 година, с падеж 20.09.2021 година с
дължима стойност за плащане в размер на 34,99 лв.; Фактура № ********** от 01.10.2021
година, с падеж 18.10.2021 година с приспадната сума в размер на 5,83 лв. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване.
- 127,28 лв. /сто двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ - представляваща
7
неплатени лизингови вноски по договор (приложение) за лизинг № ********** за периода
от месец юли до месец септември 2021г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2022г., до
окончателното погасяване.
- 1 301,67 лв. /хиляда триста и един лева и шестдесет и седем стотинки/ -
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор (приложение) за
лизинг № ********** към договор № 1570320024062021- 51784372 от 24.06.2021 година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 16.11.2022г., до окончателното погасяване
ОТХВЪРЛЯ иска на „Виваком България“ ЕАД, (с предишно наименование „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц. ш.“ № представлявано от Н. А. - Изпълнителен директор, предявен против Е. Л.
А., ЕГН **********, адрес: гр. Б., кв. Е., бл. , ет. , ап. , с който се претендира ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 684,75 лв. /шестстотин осемдесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки/ - представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договор № 1570320024062021- 51784372 от 24.06.2021 година.
ОСЪЖДА, Е. Л. А., ЕГН **********, адрес: гр. Б., кв. Е., бл., ет. , ап. да заплати на
„Виваком България“ ЕАД, (с предишно наименование „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД), ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115И,
представлявано от Н. А. - Изпълнителен директор следните суми:
- 50,55 лв. /петдесет лева и шестдесет и пет стотинки/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 2615/2022г. на РС – гр.
Благоевград), и
- 780,62 лв. /седемстотин и осемдесет лева и шестдесет и две стотинки/ – представляваща
общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 872/2023г. на РС –
гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8