Р Е Ш Е Н И Е № 630
13.02.2014г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4211 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.108 ЗС.
Ищецът Т.Д.К. чрез адв. Д. Б. иска да бъде признат за собственик въз основа на покупко-продажба оформена в нотариален акт № *****г. от дата 03.05.2010г. върху следния недвижим имот: апартамент с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК с изложение изток, запад, със застроена площ от 108.31 кв.м, състоящ се от: дневна, две спални, кухненски бокс, баня, тоалетна, склад и два балкона, находящ се на четвъри терасовиден етаж от жилищна сграда № 8, тип „Г” с идентификатор *****, заедно с 8.995% идеални части от общите части на жилищна сграда № 8, тип „Г”, които представляват 8.90 кв.м и заедно с 1.10% ид.части от общите части на УПИ, които представляват 109.86 кв.м при граници: север – ап. Д и коридор, юг – калкан с апартамент „Г” от сграда № 6 тип „В”, запад – двор и изток – двор и при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж *****, ведно със склад № 11, находящ се в жилищна сграда № 8, тип „г”, с площ от 25.54 кв.м заедно с 0.855% ид.части от общите части на жилищна сграда № 8 – тип „Г”, които представляват 0.85 кв.м при граници: север-коридор, запад – двор, юг – склад № 10 и коридор и изток – коридор като обектът на собственост се намира в жилищен комплекс „С.С.” в УПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. П.***** КАКТО и да бъде осъден ответника И.мо Пропърти Инвестмънтс София ЕАД да предаде владението върху така описания недвижим имот. В исковата молба подробно се излага, че продавачът на ищеца „Евробилдинг – 1” ЕООД – в несъстоятелност бил сключил договор за банков кредит № 0089/28.09.2006г. по силата на които му бил отпуснат паричен заем за закупуване целия комплекс „С.с.” и довършване на СМР. Като обезпечение на вземането на банката била вписана ипотека върху всички самостоятелни обекти от комплекса, един от които и процесния апартамент. Ищецът придобил собствеността с вписана ипотека, която впоследствие не била заличена.
Евробилдинг – 1” ЕООД – в несъстоятелност бил страна и по друг договор със същата банка / „Юробанк и Еф Джи България” АД/ № 04-0035/03.06.2008г. – солидарен длъжник, който не бил обезпечен с ипотека. По този договор банката кредитор образувала ч.гр.д. № 752/2010г. по описа на РС – Пазарджик и се снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК като било допуснато незабавно изпълнение на вземането на банката. Същата образувала изпълнително дело № 20108250400138/2010 като посочила изпълнителен способ – принудително изпълнение върху недвижими имоти. Била вписана възбрана на 08.04.2010г. по отношение на процесния имот, а същият бил изнесен и продаден на публична продан за което било съставено постановление за възлагане от 04.10.2010г. Постановлението влязло в сила на 18.10.2010г. като имотът бил възложен на ответника Имо Пропърти Инвестмънтс София ЕАД.
Междувременно на 07.10.2010г. с решение № 70 на Окръжен съд – гр. Пазарджик е открито производство по несъстоятелност за праводателя на ищеца „Евробилдинг – 1” ЕООД – в несъстоятелност.
В тази връзка твърденията на ищеца са: 1. с решението за откриване производство по нестоятелност е спряно принудителното изпълнение, респ. процесният имот не е бил напуснал патримониума на длъжника „Евробилдинг – 1” ЕООД, респ. постановлението за възлагане на ЧСИ е без транслативен ефект, а вън от това към този момент имотът е бил прехвърлен на ищеца с нотариалния акт от 03.05.2010г.
2. вписаната възбрана от непротивопоставима на ищеца поради обстоятелството, че липсва изпълняемо право, респ. нищожност на ипотечния акт въз основа на който е допуснато незабавното изпълнение.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът „Имо Пропърти Инвестмънтс София” ЕАД оспорва предявения иск. Оспорва допустимостта на възраженията на ищеца за действителността на ипотечното съглашение и договор, тъй като същите са направени от страна чужда на материалното правоотношение. Оспорва ищецът да е собственик, като твърди, че дружеството е придобило собствеността въз основа на постановлението за възлагане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Третото лице помагач „Евробилдинг – 1” ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика С.Ж. заема становище за основателност на предявения иск. Моли същият да бъде уважен
Съдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
По делото безспорно се доказва, че ищецът е сключил договор за покупко-продажба на процесния имот с „Евробилдинг – 1” ЕООД – в несъстоятелност на 03.05.2010г. след като спрямо праводателя е било образувано ч.гр.д. № 752 по описа за 2010г. на РС – Пазарджик за негово задължение по договор за кредит № 04-0035/03.06.2008г. в рамките на което частно гражданско дело е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и е допуснато незабавно изпълнение. Безспорно е видно, че взискателят „Юробанк и Еф Джи България” АД / кредитор по договор за кредит № 04-0035/03.06.2008г./ е образувал изпълнително дело № 20108250400138/2010г. на ЧСИ С.Г. В рамките на това изпълнително дело ЧСИ е възложил възбрана върху процесния имот от 08.04.2010г.
Следователно, към момента на сключването на договора за покупко-продажба оформен с нотариален акт № *****г. и съгласно чл.452 ГПК ищецът придобива правото на собственост върху имота с изключение на взискателя и присъединилите се кредитори по изпълнителното дело № 20108250400138/2010г., тъй като разпореждания с възбранената вещ са относително недействително и респ. са непротивопоставими на взискателя - „Юробанк и Еф Джи България” АД
В тази връзка всички възражения на страната, които имат за цел да разколебаят наличието на изпълняемо право обективирано в изпълнителното основание / заповедта по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 752 по описа за 2010г. на РС – Пазарджик, респ. договор за кредит № 04-0035/03.06.2008г. и от там да доведат до неглижиране правното действие на наложената възбрана са неоснователни.
Възражението за нищожност на клаузата на чл.3.9. т. „с” и т. „d” от договора за кредит № 04-0035/03.06.2008г. поради противоречието и с чл.152 ЗЗД е неоснователно. В тази връзка обстоятелството, че банката пристъпва към удовлетворяването си от длъжников актив, който обезпечен с ипотека по друго правоотношение касае единствено и само реда за удовлетворяването на кредитора. Или другояче казано, няма никаква пречка за взискателя да насочи принудителното изпълнение срещу актив, който е обезпечен със залог или ипотека и респ. да го осребри, но като хирографарен кредитор ще следва да изчака първо обезпечения кредитор да се удовлетвори и едва след това ако да му се разпредели остатъка от получената сума. Ето защо няма пречка банката при предсрочна изискуемост да се удовлетвори по свой избор от обезпеченията по различните кредити. Тази клауза не противоречи на чл.152 ЗЗД защото не уговаря начин за удовлетворяване различен от законовоустановения. Такава уговорка би била ако банката изрично е записала като клауза, че ще удовлетвори вземането си по този договор предпочтително пред вземането си по договор за кредит № 0089/28.09.2006г. като използва обезпечението по последния – какъвто не е настоящия случай.
Безпредметно е да се коментират възраженията на ищеца за недействителност на ипотеката по чл.170 вр с чл.167 и чл.174 ЗЗД както и това по чл.26, ал.1 ЗЗД защото дори да се приеме тезата на ищеца за недействителност на ипотечния акт, то това по никакъв начин не влияе на източника на вземането т.е на главното правоотношение от което произтича задължението въз основа на което е било инициирано заповедното производство. Източникът на вземането по който е наложена възбраната е договорът за кредит 04-0035/03.06.2008г. респ. основанието на заповедта по чл.417 ГПК е този договор, а не договорът за ипотека, който обезпечава вземането по съвсем друго правоотношение от 2006г..
Договор 0089/28.09.2006г. който е обезпечен с ипотека и е сключен между праводателя на ищеца и същата банка – взискател по изпълнителното дело 20108250400138/2010г. е отделен и касае отделно вземане с отделни страни – длъжници. Обстоятелството, че вземанията по единия договор се насочват към имущество обезпечено с ипотека, както беше изложено, касаят единствено и само редът на разпределение на осребрения актив. В тази връзка всеки кредитор може да насочи изпълнението срещу актив, който е обезпечен, но след присъединяването на обезпечения кредитор и отдавайки правото му на привилегировано удовлетворение. В допълнение ипотекираният имот не се разглежда като самостоятелен актив стоящ извън имуществото на длъжника, което служи за удовлетворяването на кредиторите. Напротив, този имот наред с всички други активи съставлява длъжниковото имущество, а чл.136 ЗЗД посочва кой кредитор преди кой се удовлетворява.
Следователно, банката взискател по изпълнително дело № 20108250400138/2010г. е упражнила правото си да посочи изпълнителен способ по делото, а обстоятелството, че имотът на ищецът е ипотекиран по друго вземане не дава основание на взискателя и ЧСИ този имот да бъде изключен от имуществото и да не бъде възбранен, описан и осребрен само защото има и друг кредитор, който е с ипотека.
Ето защо настоящата инстанция намира, че при удовлетворяване на вземанията си по договор 04-0035/03.06.2008г кредиторът въобще не се ползва от ипотеката по договора от 2006г., а напротив ползва личното обезпечение дадено му от втория съдлъжник – праводателя на ищеца. В тази връзка и въобще не се касае до удовлетоворяване на претенции по начин забранен от закона.
От тук следва и извода, че няма основание да се приеме тезата на ищеца, че възбраната наложена от ЧСИ по отношение на процесния имот не може да бъде противопоставена на праводателя на ищеца, както и на последния. Напротив, ищецът не придобива правото на собственост върху процесния имот, респ. договора за покупко-продажба от 03.05.2010г. е непротивопоставим на взискателя, в отношенията с последния – длъжникът „Евробилдинг – 1” ЕООД – в несъстоятелност е собственик на процесния имот.
Съответно всискателя чрез ЧСИ е изнесъл имотът на публична продан, който пък е възложен на ответника от дата 04.10.2010г. Съгласно чл.496, ал.2 ГПК в редакцията до изменението й с ДВ., бр. 49 от 29.06.2012, която е и приложима в настоящия случай - от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
Следователно, щом сделката от 03.05.2010г. е лишена от транслативен ефект, то постановлението от 04.10.2010г. легитимира ответника „Имо Пропърти Инвестмънтс София” ЕАД като пълноправен собственик на процесния имот, доколкото правото върху последния се извежда от патримониума на „Евробилдинг – 1” ЕООД – в несъстоятелност.
Не могат да се споделят възраженията на ищеца, че към момента на придобиването на имота е било отрито производство по несъстоятелност за длъжника. В тази връзка решението е от 07.10.2010г., като същото не влиза в сила веднага, а след изтичането 7 – дневен срок за обжалването му. При всички положения обаче ответникът придобива собствеността от датата на постановлението, което е преди датата на съдебното решение - с оглед на действащата към онзи момент редакция на закона и обстоятелството, че изменението му има действие занапред.
От тук следва и извода, че в отношенията между страните ищецът не е собственик на процесното жилище, което пък означава, че не би могъл до води успешен ревандикационен иск срещу ответника.
Ето защо предявеният иск по чл.108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение – съгласно чл. 7, ал.2, т.4 и предвид цената на иска, а именно сума в размер на 1 224.21 лева.
Без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените от него разноски с оглед изхода на спора по делото.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Х.***** със съдебен адрес: гр. П.*** адв. Д.Б. против „Имо Пропърти Инвестмънтс София” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес за управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 с представители Е.А.П. и Й.М.С. чрез юрк. Х.А. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба оформена в нотариален акт № ***** от дата 03.05.2010г. върху следния недвижим имот: апартамент с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК с изложение изток, запад, със застроена площ от 108.31 кв.м, състоящ се от: дневна, две спални, кухненски бокс, баня, тоалетна, склад и два балкона, находящ се на четвъри терасовиден етаж от жилищна сграда № 8, тип „Г” с идентификатор *****, заедно с 8.995% идеални части от общите части на жилищна сграда № 8, тип „Г”, които представляват 8.90 кв.м и заедно с 1.10% ид.части от общите части на УПИ, които представляват 109.86 кв.м при граници: север – ап. Д и коридор, юг – калкан с апартамент „Г” от сграда № 6 тип „В”, запад – двор и изток – двор и при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж *****, под обекта – *****, над обекта – няма, ведно със склад № 11, находящ се в жилищна сграда № 8, тип „г”, с площ от 25.54 кв.м заедно с 0.855% ид.части от общите части на жилищна сграда № 8 – тип „Г”, които представляват 0.85 кв.м при граници: север-коридор, запад – двор, юг – склад № 10 и коридор и изток – коридор като обектът на собственост се намира в жилищен комплекс „С.С.” в УПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. П.***** КАКТО и да бъде осъден ответника да предаде владението върху така описания недвижим имот като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т.Д.К., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Х.***** със съдебен адрес: гр. П.***** адв. Д.Б. да заплати в полза на Имо Пропърти Инвестмънтс София” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес за управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 с представители Е.А.П. и Й.М.С. чрез юрк. Х.А. сумата от 1 224.21 лева / хиляда двеста двадесет и четири лева и 21 стотинки/ която представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Евробилдинг – 1” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Опълченска № 1, ет.3 представлявано от синдика С.М.Ж.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/
Вярно с оригинала
ВД