№ 8
гр. Пазарджик, 04.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл.248 и чл.274
ал.1 т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се съдебно разпореждане №908 от 25.08.2022г. на Пещерски
районен съд постановено по ч.гр.д.№20225240100281 в частта с която е
оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение за
сумата в размер на 385лв представляващи направени в производството
разноски от които 25лв заплатена държавна такса и 360лв с ДДС-заплатено
адвокатско възнаграждение. Твърди се, от частният жалбоподател „Й.Б.“
ЕАД, с ЕИК-********* чрез адв. Л. Г. от САК, че с разпореждане от 29.03.
2022г. заповедният съд е уважил искането на заявителя Й.Б. ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. З. И., като копия
от разпореждането и от издадената заповед за изпълнение не били връчени на
заявителя или на пълномощника. Цитира се определение на Пещерски РС
№347 от 03.08.2022г. постановено по същото дело, че имало издадена такава
заповед за изпълнение №133 от 29.03.2022г., за частично произнасяне по
искането на заявителя, а именно само за главницата от 263.04лв като липсвало
произнасяне по искането за заплатени съдебни разноски от 385лв, посочени
по-горе и че това определение било постановено вследствие на
възражението на длъжника, че е погасил задълженията си по реда на чл.414а
1
от ГПК. Счита, че е налице пропуск на съда да се произнесе по претенцията
за съдебни разноски направени от заявителя в заповедното производство
против длъжника В. И. в размер на 385лв формирана от 24лв държавна такса
и 360лв с ДДС-заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се още, че
длъжникът е погасил единствено вземането на кредитора за главница след
подаване на заявлението, но не и задължението си за направени разноски в
заповедното производство, заради което е направено искане от заявителя за
издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора „Й.Б.“ ЕАД срещу В. И.
за сумата от 385лв. Твърди се, че с обжалваното разпореждане заповедният
съд е оставил без уважени искането за произнасяне по цялата претенция на
заявителя за разноски с мотив, че заповедта за изпълнение е обезсилена и че
искането за разноски не представлява самостоятелен предмет на заявлението
по чл.410 от ГПК, а е налице и неприложимост на хипотезата по чл.248 от
ГПК. Счита жалбоподателят, че съдът неправилно е приложил закона защото
искането за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
включително и за разноските по изпълнението е направено своевременно от
заявителя и е представил доказателства за реалното им заплащане и че в
същност съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, констатирайки
този свой пропуск в момента на получаване на становището на заявителя
„Й.Б.“ ЕАД по реда на чл.414а от ГПК и към който момент издадената
заповед за изпълнение не е била обезсилена. Счита, че заповедният съд е
имал възможността да оправи грешката си по реда на чл.248 от ГПК или да
връчи копие от заповедта на взискателя за направа от последния на
своевременно искане за поправка и / или да я обжалва при отказ за уважаване
на част от претенцията. Счита, че неправилно съдът е обезсилил заповедта и е
оставил без уважение всички искания на кредитора да санира пропуска на
съда и че ако това действие на заповедния съд се приеме за правилно, то
заявителят би бил оставен без възможност да защити интереса си и принуден
да търпи негативи заради пропуск на съда. Цитира се т.7 от ТР №4 от
18.06.2014г. за приложимостта на производството по чл.248 от ГПК в
настоящото заповедно производство в хипотеза когато заповедният съд
изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, което представлява
непълнота, която следва да се отстрани по общия ред по чл.248 от ГПК.
Твърди се, че съдът неправилно е отказал да приложи нормата на чл.248 ал.1
от ГПК, каквото допуска цитираното ТР. Моли да се отмени разпореждане
2
№908 от 25.08.2022г. постановено по ч.гр.д.№2022524 0100281 по описа на
РС-Пещера и да бъде издадена ЗИ в полза на Й.Б. ЕАД срещу длъжника В. И.
за сумата от 385лв разноски в заповедното производство.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че на 22.02.2022г. пред Пещерски районен съд е
инициирано заповедно производство по чл.410 от ГПК / ч.гр.д.№
20225240100281/ от заявителя „Т.Б.“ ЕАД ЕИК-********* против длъжника
В. З. И., ЕГН-********** от гр.Б., ул. “Б.К.“ №2, с искане да бъде издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за парично вземане в размер
на 263.04лв, представляващо неизпълнение на задължение по договор за
услуга Интернет за дома с предпочетен номер +359********* от 26.08.2019г., с
който е закупено устройство HUAWEI B 311s 220 LTE CAT 4, както и за
неизпълнение на задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер 3598966088219 от 13.08.2019г. по фактура №********** от
20.02.2020г. Изложени са подробни факти и обстоятелства от които
произтича паричната претенция. В заключителната част на заявлението освен
посочената парична сума по неизпълнението на договорите заявителят
изрично е заявил и поискал от съда, че претендира присъждане и на
извършените от него разноски в общ размер на 385лв, от които 25лв
заплатена държавна такса по образуването на производството /платежно
нареждане от 16.02.2022г.-л.2/ и 360лв с включен ДДС-платено
възнаграждение за адвокат, заплатени в брой съгласно договор за правна
защита и съдействие от 16.02.2022г. между Т.Б. ЕАД и адв. Л. Г./л.34/.
Въз основа на депозираното заявление заповедният съд /РС-Пещера/ е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №133
от 29.03.2022г. по ч.гр.д.№20225240100281 по описа на същия съд, с която е
разпоредил длъжника В. З. И., с ЕГН-********** от гр.Б. да заплати в полза
на „Й.Б.“ ЕАД, /с предишно наименование Т.Б. ЕАД/, сумите - 32лв
неплатени задължения, представляващи абонаментни такси по договор за
услуга Интернет у дома, сключен на 26.08.2019г. за номер +359********* за
отчетен период 20.10.2019г. до 19.12.2019г. ; 96лв-неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за услуга Интернет у дома, сключен на 26.08.2019г.
за същия номер , представляваща незаплатената част от стандартна цена на
3
устройство HUAWEI B 311s 220 LTE CAT 4; сумата от 42.12лв неплатени
задължения представляващи абонаментни такси по договор за мобилни
услуги, сключен на 13.08.2019г. за номер +359********* за същия отчетен
период и 92.92лв -неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, сключен от 13.08.2019г. за същия номер, представляваща
тримесечни такси или обща сума в размер на 263.04лв, съответстваща на
претендираната такава със заявлението като главница. В заповедта за
изпълнение изрично е записано, че вземането произтича от неизпълнение в
уговорените срокове на задължения по сключен между страните договор за
услуга Интернет у дома с предпочетен номер +359********* от 26.08.2019г. и
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.08.2019г., за които задължения е издадена фактура №********** от
20.02.2020г. В заповедта няма произнасяне нито формирана воля по
отношение на претенцията на заявителя Т.Б. ЕАД за присъждане на
разноските, сторени в заповедното производство-за 25лв държавна такса за
производството и още 360лв заплатено от заявителя адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК на дата 19.05.2022г., като в двуседмичния срок
от залепването на уведомлението от последния е постъпило писмено
възражение по чл.414а от ГПК с което заявява, че е изпълнил изцяло
задължението си към кредитора/заявителя/ по издадената заповед за
изпълнение, за което е представена към възражението разписка – №
0200015737287066 от дата 23.05.2022г. че е внесъл на кредитора сумата от
264лв, вземането което има заявителя срещу длъжника по процесното ч.гр.д.
Плащането по издадената заповед за изпълнение е извършено от длъжника
след образуване на заповедното производство и след по което е издадена
процесната заповед за изпълнение и фактически в двуседмичния срок от
залепването на уведомлението по чл.47 от ГПК.
Препис от постъпилото възражение по чл.414а от ГПК и отговарящо на
изискванията на ал.1 е изпратено на кредитора/заявителя в заповедното
производство/ разпореждане №650 от 08.06.2022г./ за изразяване на
становище от последния като в тридневния срок по чл.414а ал.3 от ГПК
такова е заявено, като в същото изрично е заявено до съда, че задължението
не е изпълнено изцяло тъй като длъжникът не е заплатил сумата
представляваща разноски в заповедното производство, като не се оспорва от
4
кредитора факта, че с внесената сума длъжникът е погасил част от своето
задължение-сумата от 264лв като главница. Излагат се доводи, че заявителят
е поискал присъждане и на разноските направени в заповедното
производство от 835лв за което представил и доказателства и че вземането за
разноски се дължи тъй като длъжникът е дал повод за завеждане на
заповедното производство, като погасяването на главницата е станало след
издаване на заповедта за изпълнение, тоест след иницииране на заповедното
производство и издаване на заповедта за изпълнение. С възражението е
поискано издаване на изпълнителен лист за разноските.
С определение №347 от 03.08.2022г. заповедният съд е обезсилил
издадената заповед №133 от 29.03.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№281/2022г., приемайки, че с
издадената заповед за изпълнение не се съдържа произнасяне по разноските
поради което не може да се издаде изпълнителен лист и че в случая не е
налице хипотеза на ОФГ или за допълване на заповедта по реда на чл.250 от
ГПК, поради което е обезсилил изцяло заповедта. Определението е връчено
на заявителя на дата 10.08.2022г., като в срока за обжалване, с молба вх.
№3374 от 12.08.2022г. последният е поискал допълване на заповедта за
изпълнение с произнасяне по искането на заявителя за присъждане на
разноските направени в заповедното производство в общ размер на 385лв.
С разпореждане №908 от 25.08.2022г. заповедният съд е отхвърлил
молбата на заявителя за издаване на изпълнителен лист, доколкото нямало
издадена и влязла в сила заповед за изпълнение в частта за разноските, както
и че нямало направено своевременно искане от страната за допълване на
заповедта за изпълнение до момента на влизане в сила на определението за
обезсилване на заповедта за изпълнение №347 от 03.08.2022г.
Въззивната частна жалба е процесуално допустима като подадена от
страна имаща правен интерес да обжалва постановеното разпореждане
на заповедния съд и по същество е основателна.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №133
от 29.03.2022г. издадена в процесното заповедно производство не е била
надлежно връчена на заявителя. Същата не е и влязла в сила защото срещу
последната е постъпило писмено възражение по чл.414а от ГПК от длъжника
В. И., като заявителят е узнал за съществуването й на дата 22.06. 2022г.
5
получавайки съобщение, че срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника И., като в тридневния срок
за отговор на възражението по чл.414а от ГПК взискателят е направил
няколко искания до заповедния съд, а именно, че съдът изобщо не се е
произнесъл по искането на заявителя за присъждане на разноските в
заповедното производство в размер на 385лв, че длъжникът е внесъл само
главницата на паричното вземане по неизпълнените договори, но не и
разноските които е направил взискателя/заявителя/ в заповедното
производство като е обосновал и защо длъжникът дължи тези разноски, а
именно че според заявителя длъжникът е дал повод за образуване на
заповедното производство. Искането за присъждане на разноските направени
в заповедното производство имплицитно се съдържа в изложените факти и
обстоятелства от становището на кредитора,заявител-л.68 и същото
препраща към заявлението вх.№827 от 22.02.2022г. в което изрично е
направено искане за присъждане на разноските в заповедното производство,
за което заявителят е представил и писмени доказателства. Изразено е и
становище, че длъжникът следва да понесе отговорност и за разноските на
заявителя предвид на поведението си дало повод за завеждане на заповедното
производство и се иска издаване и на изпълнителен лист. Нещо повече в
молбата си 12.08.2022г. заявителят изрично посочва, че в издадената заповед
за изпълнение на парично задължение липсва произнасяне на заповедния съд
за сумата от 385лв представляващи платени съдебни разноски, като с молбата
е направено искане за произнасяне на заповедния съд по цялото заявление на
дружеството, а имено и за разноските от 385лв. Ако заповедният съд не е бил
напълно наясно с точно изразената воля на заявителя в двата документа, е
можел да ги остави без движение с указания до последния за уточняване на
исканията си и дали най-вече се касае за искане по чл.248 от ГПК.
По това искане заповедният съд не е се произнесъл с нарочен
диспозитив, а е отхвърлил искането на заявителя за издаване на изпълнителен
лист.
Искането за допълване на заповедта за изпълнение на парично
задължение в частта за разноските е допустимо.
Издадената по делото заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК касае
единствено основното вземане за неизпълнение на двата договора, сключени
6
между страните, но съдът не се е произнесъл по искането за разноските.
Молбата за допълване на заповедта за изпълнение за разноските
съгласно чл.248 ал.1 от ГПК следва да бъде подадена или в срока за
обжалване на заповедта за изпълнение или ако е влязла в сила в едномесечен
срок.
В случая заповедта за изпълнение на парично задължение №133 е
издадена от заповедния съд на дата 29.03.2022г. Заповедта по чл.410 от ГПК
не влиза в сила и не може да бъде издаден за вземането по същата
изпълнителен лист в полза на кредитора ако срещу същата е подадено
възражение от длъжника по чл.414 или по чл.414а от ГПК, което не е
оттеглено или при отхвърлено със сила на присадено нещо съдебно решение
за установяване на вземането. Подаването на възражение срещу заповедта
става в едномесечен срок от връчването й на длъжника или в случая до
20.06.2022г. /понеделник, присъствен ден/, като възражението е постъпило в
съда на 30.05.2022г. и препис от същото е връчено на заявителя на дата
22.06.2022г. тоест към посочената дата заповедта за изпълнение не е влязла в
сила поради постъпило от длъжника възражение и на тази дата кредиторът
узнава за съдържанието на издадената заповед за изпълнение и за
постъпилото възражение, като на 27.06.2022. /л.68/ е постъпило от него
становище, че длъжникът не е заплатил изцяло своето задължение
представляващо разноски в заповедното производство. След като в
становище за първи път се повдига въпроса за разноските в заповедното
производство, заповедният съд е следвало при неяснота да остави
становището без движение за конкретизиране от заявителя на искането си за
разноски дали да бъдат присъдени или не предвид извършеното плащане от
длъжника, доколкото сам заявителят е посочил, че със заповедта за
изпълнение са присъдени и разноските, което очевидно не е вярно и това
обстоятелство е било известно на съда, издал заповедта за изпълнение на
парично задължение №133 от 29.03.2022г. поради което е следвало да вземе
при необходимост мерки за отстраняване на противоречието. Искането за
присъждане на разноските е направено и в последваща молба от 12.08.2022г.,
в срока за обжалване на определението за обезсилване на заповедта/ №347 от
03.08.2022г./
Следователно заповедният съд е разполагал с достатъчно процесуално
7
време и възможности преди да обезсили заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, да установи, че в случая се касае за липса /непълнота/ на произнасяне в
заповедта за изпълнение на парично вземане по искането на заявителя за
присъждане на разноските в заповедното производство. Заповедта за
изпълнение не е била влязла в сила като искането е направено в срока за
обжалването й препятстващо влизането й в сила / чрез подаване на
възражение по чл.414а от ГПК/, което би следвало да възпрепятства
обезсилването й доколкото не е налице произнасяне по цялото искане на
заявителя касаещо разноските в заповедното производство.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане №908 от 25.08.2022г. е
недопустимо като преждевременно постановено и следва да бъде обезсилено.
Съдът се е произнесъл по искането за издаване на изпълнителен лист за
разноските без преди това да се е произнесъл с акт по същество за допълване
на заповедта за изпълнение в частта за разноските в заповедното
производство, като годно изпълнително основание въз основа на което да се
издаде ИЛ. Последователността в този случай предполага на първо място
заповедният съд да се произнесе по искането за допълване на заповедта за
изпълнение в частта за разноските и след влизането в сила на заповедта в тази
й част, да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА съдебно разпореждане №908 от 25.08.2022г. на Пещерски
районен съд постановено по ч.гр.д.№20225240100281 по описа на същия съд
за 2022г.
ВРЪЩА делото на Пещерски районен съд за произнасяне по реда на
чл.248 от ГПК по искането на заявителя Й.Б. ЕАД, ЕИК-*********, за
изменение или допълване на издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №133 от 29.03.2022г. В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, а след влизането й в сила и по искането на същото дружество
за издаване на изпълнителен лист по чл.406 и чл.407 от ГПК, съгласно
становище на заявителя вх.№274 от 27.06.2022г. и молба вх.№3374 от
12.08.2022г.
Определението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9