№ 869
гр. Бургас , 05.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500365 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от
„Виго Бийч“ ЕООД със седалище гр. Бургас против Определение № 517/27.11.2020г.,
постановено по гр. дело № 723/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е
прекратено производството по отношение на предявения иск от ищцовото дружество, с
който се претендира да бъде прието за установено на основание чл. 40 от ЗЗД, че процесния
Договор за продажба на вземане (цесия) от 20.08.2019г. между „Виго Бийч“ ЕООД и „Димил
Ес“ ЕООД в размер на 62 330 лева, главница и законна лихва върху главницата от 15 269, 57
лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер от 1 246, 60 лева,
представляваща разноски, няма действие по отношение на ищеца, както и по отношение на
претенцията, с която се претендира да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД договорът за цесия не е породил действие за
длъжника и третите лица поради неспазване разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Съобщение за постановеното определение, ищцовото дружество е получило на
06.01.2021г. – връчено валидно на процесуалния му представител – адв. К., а частната жалба
е депозирана на 13.01.2021г., поради което и съдът счита, че е спазен преклузивния срок за
обжалване на постановеното определение. Жалбата е депозирана против акт, който подлежи
на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е подписана от
лице, което разполага с валидна представителна власт да атакува постановеното
определение, поради което и настоящата инстанция счита, че същата е редовна и следва да
бъде разгледана по същество.
В жалбата се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено да се продължат съдопроизводствените действия от страна на
1
първоинстанционния съд. В жалбата се посочва, че в хипотеза на недобросъвестно действие
или изразяване на воля на управителя от името на дружеството, и недобросъвество действие
или изразена воля на лицето, с което той договаря, не може да се отрече необходимостта от
правна уредба по отношение действията и сделките, извършени и сключени от управителя,
увреждащи дружеството. В жалбата се посочва, че е налице празнота в ТЗ относно сделки,
при които третото лице действа недобросъвестно и знае или не е могъл да знае, че при
договаряне с дружеството с ограничена отговорност чрез управителя му, нанася вреда на
търговеца като сключва договор, грубо нарушаващ дължимата грижа на добрия търговец
при договарянето и извършването на сделки, с оглед добросъвестната търговска практика,
поради което и за неуредените случаи следва да се прилагат правилата на ЗЗД. По
отношение на евентуално предявения иск в частната жалба се посочва, че не се касае за
предявена претенция за факт, а със заявения иск се претендира да бъде прието за установено,
че Договора за продажба на вземане (цесия) от 20.08.2019г. между „Виго бийч“ ЕООД в
ликвидация и „Димил Ес“ ЕООД, дължимо от „Грийн Парк Палас“ ООД в размер на 62 330
лева главница и законна лихва върху главницата – 15 269, 57 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.02.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1 246, 60 лева, представляваща разноски, не е породил действие
между страните, поради неспазване на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което и ищеца е носител
на процесното вземане.
Не се представят доказателства от дружеството-жалбоподател пред настоящата
инстанция.
Ответната страна по жалбата – „Димил ЕС“ ЕООД със седалище гр. Свети влас,
Община Несебър не депозира писмен отговор и не изразява конкретно становище по
основателността на депозираната частна жалба.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са четири обективно съединени иска от „Виго Бийч“ ЕООД със
седалище гр. Бургас против „Димил Ес“ ЕООД със седалище гр. Свети влас, с които се
претендира да бъде обявен на основание чл. 40 от ЗЗД процесния Договор за продажба на
вземане (цесия) от 20.08.2019г. между „Виго Бийч“ ЕООД и „Димил Ес“ ЕООД,
произтичащо от Нотариален акт № 96, нот. дело № 291/2014г. по описа на Нотариус с район
на действие – Районен съд – Несебър, сключен между ищеца и „Грийн Парк Палас“ ООД в
размер на 62 330 лева, главница и законна лихва върху главницата от 15 269, 57 лева,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер от 1 246, 60 лева,
представляваща разноски, няма действие по отношение на ищеца. При условията на
евентуалност, ищцовото дружество претендира да бъде обявен Договора за цесия за
2
нищожен като привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД при условията на абсолютна
симулация. В случай, че бъде отхвърлен и евентуално предявения иск, ищцовото дружество
претендира да бъде обявен процесния договор за цесия за нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, а в случай, че бъде отхвърлен и
втория евентуален иск се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде прието в
отношенията между страните, че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД договорът за цесия не е
породил действие за длъжника и третите лица поради неспазване разпоредбата на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД. В исковата молба се посочва, че Управителя на дружеството – „Виго Бийч“ ЕООД
със седалище гр. Бургас, заемащ тази позиция към момента на сключване на Договора за
продажба на вземане от 20.08.2019г. – Огнян Найденов е прехвърлил на ответното
дружество вземане, което е дължимо на дружеството от страна на „Грийн Парк Палас“ ООД
седемдесет и осем пъти под стойността му, без за такова занижаване да са били налице
икономически и правни предпоставки и по този начин е нанесъл вреда на ищцовото
дружество, изразяващо се в разликата между пазарната стойност на вземането и получената
парична равностойност.
По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се оспорват
предявените искове и се посочва, че претенцията, с която се претендира да бъде прието за
установено, че сключеният между страните по делото Договор за продажба на вземане от
20.08.2019г. няма действие по отношение на ищеца е недопустима.
С Определение № 517 от 27.11.2020г., постановено по гр. дело № 723/2020г. по
описа на Районен съд – Несебър е оставен без разглеждане предявения от „Виго Бийч“
ЕООД против „Димил ЕС“ ЕООД иск за обявяване на основание чл. 40 от ЗЗД, че договорът
за продажба на вземане (цесия) от 20.08.2019г., сключен между дружествата няма действия
по отношение на ищеца и за приемане за установено в отношенията между страните, че на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД договорът за цесия не е породил действия за длъжника и за
третите лица поради неспазване на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и в тази му част производството по
делото е прекратено. В своите мотиви, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД се
прилага само за представителство по пълномощие, което произтича от систематичното й
място в ЗЗД, а управителят на търговското дружество носи съответната отговорност за
действията си. В постановеното определение се посочва, че е недопустим и евентуалния иск,
с който се иска да се приеме в отношенията между страните, че договорът за цесия не е
породил действие за длъжника и третите лица поради неспазване на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй
като с този иск на практика се отправят искане до съда да установи наличието на
определени факти, но съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК иск за установяване
съществуването или несъществувавенто на факти с правно значение е допустим само в
случаите на чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК и други случаи, предвидени в закона. В цитираното
определение, съдът посочва, че не съществува закон, в който да е предвидена допустимост
на иск за установяване на факти по чл. 88, ал. 3 от ЗЗД поради което този евентуален иск е
недопустим.
3
По отношение на предявения от „Виго Бийч“ ЕООД против „Димил ЕС“
ЕООД иск за обявяване на основание чл. 40 от ЗЗД, че договорът за продажба на вземане
(цесия) от 20.08.2019г., сключен между дружествата няма действия по отношение на ищеца,
настоящата инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение
на тази претенция, като е посочил, че при изложените от ищцовата страна твърдения
претенцията му е недопустима, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД е
неприложима при представителство на търговски дружества. По този начин, съдът се е
произнесъл с аргументи по основателността на претенцията, като е посочил, че не са налице
предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД и е оставил без
разглеждане претенцията, като е прекратил производството по делото. Съдът се е
аргументирал и с приетото в цитираните съдебни актове, постановени по описа на ВКС на
РБ, но видно от посочените примери – ВКС на РБ е счел, че предявените в този смисъл
искове са допустими и ги е разгледал по същество, като са изложени аргументи по
основателността на претенциите, а не се е достигнало до прекратяване на производството по
делото, съответно – до обезсилване на постановените във въззивното и
първоинстанционното производство решения. Обстоятелството дали е налице налице
упълномощаване или представителство по закон, осъществявано от страна на управител на
търговско дружество е една от предпоставките за уважаване или за отхвърляне на
претенциията, което пряко влияе върху нейната основателност, а не върху нейната
недопустимост. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че изложените аргументи от
страна на първоинстанционния съд касаят основателността на претенцията, а не нейната
допустимост, настоящата инстанция намира, че атакуваното определение в тази му част
следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне на
решение по съществото на спора.
По отношение на предявения от „Виго Бийч“ ЕООД против „Димил ЕС“ ЕООД
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че на основание чл. 99, ал. 4
от ЗЗД договорът за цесия не е породил действия за длъжника и за третите лица поради
неспазване на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че в исковата молба не са
посочени фактически обстоятелства, на които се основава претенцията, както и не става
ясно как точно е формулиран петитума на тази претенция и от къде произтича правния
интерес на ищцовата страна да претендира единствено установяване на вземане, но не по
отношение на длъжника на това вземане, а против трето лице. Първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото, като е преценил, че претенцията е недопустима, но без
да установи тези обстоятелства и без да се изясни заявеното от ищцовото дружество по
безспорен и недвусмислен начин. Това налага атакуваното определение и в тази му част да
бъде отменено и да бъде постановено делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия, като исковата молба в тази й част следва да бъде оставена
без движение и да бъде дадена възможност на ищцовото дружество изрично да уточни
4
петитума на заявената претенция, да изложи фактическите обстоятелства, на които основава
своята претенция и да посочи своя правен интерес от установяване на претендираното.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че депозираната
частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното
определение и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в
изложения по-горе смисъл.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 517 от 27.11.2020г., постановено по гр. дело №
723/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, с което са оставени без разглеждане
предявените от „Виго Бийч“ ЕООД против „Димил ЕС“ ЕООД иск за обявяване на
основание чл. 40 от ЗЗД, че договорът за продажба на вземане (цесия) от 20.08.2019г.,
сключен между дружествата няма действия по отношение на ищеца, както и по отношение
на иска за приемане за установено в отношенията между страните, че на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД договорът за цесия не е породил действия за длъжника и за третите лица поради
неспазване на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия в съответствие с изложеното по-горе.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5