№ 19
гр. Бургас , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500450 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 436 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал. 2 т. 6 ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № В-5043/11.02.2021 г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев с
рег. № 802 на КЧСИ по изп.д. № 133/2020 г. по описа на съдебния изпълнител, подадена от
Сдружение „Петлите“, ЕИК *********, представлявано от Г.Й.Д., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Зорница бл. 11, вх. 1, ет. 6, ап. 17 против Отказ на ЧСИ Наско
Георгиев да прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 133/2020 г. и да вдигне
запор върху банкова сметка на сдружението, открита в ПИБ АД, обективиран в съобщение
изх. № 3412/03.02.2021 г., получено от длъжника на 05.02.2021 г.
В жалбата се твърди, че на 09.06.2020 г. между взискателя по делото С. Н. С. и
жалбоподателя, в качеството му на длъжник, било подписано извънсъдебно споразумение, с
което страните са се споразумяли, че остатъкът от задължението на Сдружение „Петлите“
възлиза в размер на 5000 лева, която сума ще бъде изплатена до края на 2020 г. Страните
изрично се договорили, че направените разноски по изпълнителното дело и по заповедното
производство остават за сметка на взискателя. В изпълнение на поетия със споразумението
ангажимент, жалбоподателят в срок до 18.12.2020 г. изплатил сумата от 5000 лева, като
наред с това погасил изцяло и задължението си към НАП. Предвид извършените плащания,
длъжникът отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело, по повод на което бил постановен обжалвания с настоящата жалба отказ, с мотив, че
взискателят претендирал сумата от 1373.87 лева. Жалбоподателят заявява, че по силата на
1
постигнатото между страните извънсъдебно споразумение, същият не дължи сумата от
1373.87 лева. В допълнение сочи, че с искане от 02.02.2021 г. е поискал информация дали в
тази сума е включена сумата от 288 лева, представляваща дължима такса, начислена върху
присъединеното вземане на НАП, като е изразил готовност да заплати допълнително
същата. По изложените съображения моли за отмяна на обжалвания отказ и претендира за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 463, ал. 3 от ГПК, взискателят по делото С. Н. С. е депозирал писмено
възражение, в което признава обстоятелството, че между страните е било подписано
извънсъдебно споразумение, но заявява, че не му е била изплатена сумата от 5000 в пълен
размер, като дължимата разлика възлизала на сума в размер на 1373,87 лева. Поради това, на
18.12.2020 г. отправил искане до съдебния изпълнител отново да бъде наложен запор на
банковата сметка на длъжника. Моли за отхвърляне на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага писмени мотиви, в
които излага становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че във връзка с
образуването на изпълнителното дело, взискателят е заплатил авансови такси и разноски и
му е било признато вземане за платено адвокатско възнаграждение. По делото като
взискател била присъединена и Националната агенция по приходите за публични
задължения на длъжника. Посочва, че с две вноски на дати 17.06.2020 г. и 25.11.2020 г.
длъжникът е изплатил сумата от 5000 лева, от която на взискателя С. е била преведена общо
сумата от 3626.13 лева. Длъжникът бил погасил и задълженията си към НАП, за което също
представил доказателства. Съдебният изпълнител намира, че искането за прекратяване е
неоснователно, тъй като не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 433, ал. 1 от
ГПК. Намира, че основанието по чл. 433, ал. 1 т. 2 ГПК не е налице, тъй като няма искане на
взискателя, а основанието по т. 1 в случая било неприложимо. Изявлението на взискателя от
18.12.2020 г., с което същият искал да бъде наложен запор на банковата сметка на длъжника,
както и искането на длъжника от 02.02.2021 г. да му бъде указан как да погаси разноските,
дължими върху вземането на НАП, обосновавали извода, че не са налице основанията за
прекратяване на изпълнителното дело.
Съдът, като съобрази доводите на страните и приложените по изпълнителното дело
доказателства, счита за установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице ,против подлежащ на
съдебен контрол акт на съдебния изпълнител ,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Видно от приложените по изпълнителното дело документи, е че същото е образувано
въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2020 г. издаден по ч. гр. д. № 801/2020 г. на БРС
на основание Заповед № 312/07.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, с която Сдружение „Петлите“, ЕИК *********,
2
представлявано от Г.Й.Д. е осъдено да заплати на С. Н. С. сумите както следва: 9000 лева –
главница по договор за заем от 17.04.2015г. с нотариална заверка на подписите, законната
лихва върху нея, считано от 06.02.2020 г., както и разноските по делото в общ размер на
399.65 лева.
На основание чл.458 от ГПК и въз основа на постъпилото по делото удостоверение за
наличие на публични задължения на Сдружение „Петлите“, Национална агенция по
приходите е присъединена като взискател по делото за общо дължима сума в размер на
2652,67 лева.
На 23.04.2020 г. е наложен запор на всички сметки, открити на името на длъжника в
Първа инвестиционна банка АД.
На 09.06.2020 г. длъжника е подал молба по изпълнителното дело, с която е поискал
да бъде вдигнат наложения запор на банкови сметки, като е посочил, че с взискателя С. са
постигнали извънсъдебно споразумение, от което представя копие.
На 17.06.2020 г. на длъжника по делото е връчена покана за доброволно изпълнение,
като в същата са указани всички дължими суми към взискателите по делото, начислените
такси и разноски, както и общото задължение към дата 16.06.2020 г. възлизащо в размер на
14149,76 лева.
Във връзка с извършените две плащания от длъжника на сумите от 500 лева, платена
на 17.06.2020 г. и 4500 лева, платена на 25.11.2020 г. съдебният изпълнител е извършил
несъщински разпределения на постъпили суми, оформени като писмени документи /л. 18 и
л.21 от приложеното копие на изп. дело/, но без да е спазен реда по чл. 460 от ГПК.
Цитираната норма предвижда, че ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, което се изготвя и
предявява на страните по реда на чл. 462 от ГПК.
По делото са представени и 4 броя платежни, установяващи извършени плащания от
длъжника по сметка на НАП за погасяване на публичните му задължения.
На 27.11.2020 г. съдебният изпълнител е изискал от взискателя да му посочи банкова
сметка, по която е разпоредил да му бъде преведена сумата в размер на 3626.13 лева.
На 18.12.2020 г. взискателят е депозирал молба, с която е заявил, че не е
удовлетворен от извършеното плащане и претендира за пълния остатък до сумата от 5000
лева. Във връзка с това, е поискал отново да бъде наложен запор по сметка на длъжника.
С молба от 02.02.2021 г., длъжникът е отправил искане до съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложения запор на сметки, позовавайки
3
се на сключеното между страните споразумение, което счита, че е изпълнил точно.
По повод на това искане, съдебният изпълнител е постановил обжалвания
понастоящем отказ, обективиран в съобщение изх. № 3412/03.02.2021 г., връчен на
длъжника на 05.02.2021 г.. В мотивите е посочил, че споразумението между страните урежда
единствено отношенията с взискателя С.С., но не и с НАП, както и че същото не засяга
отговорността за разноските по изпълнителното дело. Посочено е, че основанията за
прекратяване са изчерпателно уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК и в случая липсва искане от
взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1 т.2 ГПК.
Съдът като взе предвид становищата на страните, както и материалите по
приложеното като доказателство изпълнително дело, намира следното.
Прекратяване на изпълнителното дело е възможно на някое от основанията, посочени
в нормата на чл. 433 от ГПК, като с оглед конкретните данни, тези, които могат да бъдат
обсъждани в случая са визираните в т. 1 – поради плащане на задълженията и по т. 2 –
когато взискателят е поискал това писмено. Останалите хипотези, уредени от т. 3 до т. 8 не
следва да се обсъждат, тъй като същите са неотносими предвид осъществените по делото
факти.
Първата уредената хипотеза за прекратяване на делото, уредена в т. 1 на чл. 433 от
ГПК е приложима, в случаите, когато плащането на сумата по изпълнителния лист е
платена преди образуване на изпълнителното дело. В случая не е спорно, че плащането, при
това на част от сумата по изпълнителния лист, е извършено след образуване на делото,
поради което съдът намира, че така обсъжданото прекратително основание не се е
осъществило.
Същевременно доколкото се повдига и спор относно това какъв е в действителност
размера на вземането по изпълнителния лист, с оглед сключеното между страните
извънсъдебно споразумение, съдът намира, че постигната между същите уговорка за
намаление на дълга, би могла да бъде съобразена от съдия – изпълнителя при наличие на
съответно волеизявление от страна на взискателя в този смисъл. В случая извънсъдебното
споразумение е било представено по изп. дело от длъжника, като съдебният изпълнител е
следвало да предприеме необходимите действия и да изиска становище от взискателя
относно актуалния размер на дълга. Изявлението на взискателя би дало основание за
актуализиране на действително дължимите суми по изпълнителния лист, съответно по
изпълнителното дело, както и до евентуално преизчисляване на дължимите такси. Тези
действия могат да бъде предприети и понастоящем, като това ще даде възможност да бъде
зачетено или не действието на постигнатото между страните извънсъдебно споразумение и
съответно да бъде постигната установеност относно действителния размер на задължението.
На следващо място, с оглед изричното изявление на взискателя, съдържащо се в
подадената на 18.12.2020 г. молба, в смисъл, че не е удовлетворен от постъпилата сума, то
4
не би могло да се счита че е налице и второто прекратително основание, уредено в чл. 433,
ал. 1 т. 2 ГПК.
Предвид изложеното и доколкото не се установиха предпоставките на чл. 433 от
ГПК, то постановеният от съдебния изпълнител отказ да прекрати изпълнителното дело се
явява законосъобразен.
Поставените с жалбата спорни въпроси, касаят начина на определяне на разноските в
изпълнителното производство и отговорността за тях, които въпроси следва да бъдат
разрешени от съдебния изпълнител в рамките на все още висящото изпълнително дело, и
при възможност за упражняване на последващ съдебен контрол на постановените от
него,обжалваеми, актове.
По изпълнителното дело е останал неизяснен и въпроса относно това каква такса е
начислена върху дълга на НАП, която също представлява разноски по делото, и има
отношение към неговото приключване, а не прекратяване. И които разноски, доколкото са
свързани с дълга към присъединения взискател НАП, не биха могли да бъдат предмет на
споразумението, сключено с взискателя С.. Поставените въпроси, доколкото касаят
разпределенията на постъпилите суми, не биха могли да се разрешат в настоящото
производство. Както вече бе посочено, съдебният изпълнител не се съобразил с нормите на
чл. 460 и чл. 462 от ГПК, регламентиращи предпоставките и реда, по който следва да бъде
извършено разпределението на постъпилите суми. Същевременно удържайки без
разпределение таксите по изпълнението, без преди това страните да са имали възможност да
упражнят правата си по чл. 462, ал. 2 от ГПК, съдебният изпълнител е допуснал нарушение
и на нормата на чл. 455 от ГПК, която гласи, че изплащането на дължимите на взискателя и
на присъединените кредитори суми става в 7 – дневен срок от влизането в сила на
разпределението. При евентуално извършване на разпределение и оспорването му пред
съда, съдът би могъл да вземе становище по въпроса относно това правилно ли са начислени
разноските по изпълнението.
По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение , поради което
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № В-5043/11.02.2021 г. по описа на ЧСИ
Наско Георгиев с рег. № 802 на КЧСИ по изп.д. № 133/2020 г. по описа на съдебния
изпълнител, подадена от Сдружение „Петлите“, ЕИК *********, представлявано от Г.Й.Д.,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Зорница бл. 11, вх. 1, ет. 6, ап. 17
против Отказ на ЧСИ Наско Георгиев да прекрати принудителното изпълнение по изп. дело
5
№ 133/2020 г. и да вдигне запор върху банкова сметка на сдружението, открита в ПИБ АД,
обективиран в съобщение изх. № 3412/03.02.2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6