Решение по дело №2241/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София 15.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. №2241 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на М.М.Б. ЕГН ********** чрез адв.Ц.В. от САК, съдебен адрес ***-13, офис 5 срещу Г. Ф., БУЛСТАТ ******** адрес ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000лв. и 568,07лв. имуществени вреди, вследствие на ПТП от 21.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2019г. – датата на отказа на ГФ до окончателното изпълнение на задължението. Претендират се разноски.

            Ищцата твърди, че на 21.09.2017г. около 19.30ч. в гр.София на бул.“В. ***“ в района на СПМГ №1139, лек автомобил с неустановена марка, модел и регистрационен номер и водач, преминал пред движещото се маршрутно такси по линия 35, марка „Ситроен“ модел „Джъмпер“ с рег.№*******, управлявано от С.С.Я., създал предпоставка за ПТП. За да избегне удара между маршрутното такси и неустановения автомобил водачът Я.предприел спасителна маневра като задействал спирачната система с цел предотвратяване на ПТП. Като пътник в маршрутното такси ищцата при спирането му паднала и получила множество травматични увреждания. Била приета в УМБАЛ „Света Анна“ гр.София, където след преглед й била поставена следната диагноза – контузия на гръдния кош и корема, фрактура на 5,6 и 7 ребра в дясната гръдна половина, счупване на шийката на лява раменна кост, плеврален излив в дясно. Била изписана от болницата на 24.09.2017г. Твърди, че тези телесни увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на снагата й за период по-дълъг от 30 дни.

            В резултат пътния инцидент ищцата търпяла много болки и страдания със значителен интензитет в началото. Изживяла също и силен стрес. Наложило се да постъпва в специализирани болници за рехабилитация за раздвижване. Били налице остатъчни последици, изразяващи се в ограничен обем на движенията в областта на фрактурата на лява раменна кост, както и болки при промяна на времето.

            Освен физически увреди, ищцата търпяла и емоционални – затворила се в себе си, отказвала да общува с близки и познати. Изпитвала безпокойство и стрес.

            Търпяла и имуществени вреди с оглед направените разходи за медицински прегледи, болничен престой, лечение и терапия.

            Местопроизшествието било посетено от представители на полицията и бил съставен Констативен протокол №К-684/21.09.2017г. и било образувано ДП №11365/2017г. по описа на ОПП при СДВР, пр.пр.№40458/17г. по описа на СРП. Производството било спряно поради неустановяване на извършителя.

            Доколкото автомобилът, чийто водач е станал причина за настъпване на вредните последици от ПТП за ищцата е неизвестен то е налице хипотезата, предвидена в чл.519 ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ГФ за репарирането им.

            Ищцата твърди, че е предявила пред Ф.а писмена претенция за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди на 30.11.2018г., но Ф.а с уведомление от 14.01.2019г. й съобщил, че отказва заплащане на обезщетение по щета №210455/30.11.2018г., с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

            В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на предявения иск. Твърди се, че няма доказателства за механизъм, причини и обстоятелства за настъпването на ПТП.

            Оспорва да е причинен деликт. Счита претендирания размер за прекомерно завишен и в противоречие с чл.52 от ЗЗД.

            Твърди, че  вредоносния резултат за ищцата е настъпил изцяло в резултат на нейното поведение или на поведението на водача на маршрутното такси.

            Съдът е връчил препис от писмения отговор на  ищцата с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила е Допълнителна ИМ.

            Допълнителен отговор е постъпил. Поддържат се всички оспорвания.

            От фактическа страна съдът приема за установено следното.

            Ищцата е представила Констативен протокол К-684 от 21.09.2017г., според който тя е пострадала при ПТП като пътник в автобус с рег.№*******. Отразено е, че на 21.09.2017г. около 19.30ч. в гр.София автобус Ситроен Джъмпер, управляван от С.С..се движел по бул.“В. ***“ и в района на СМГТ №1139, участва в ПТП с пътник, който се вози в автобуса. Посочено е, че е образувано ДП.

            От приложеното Постановление за спиране на наказателното производство от 20.11.2018г.  по ДП №11365/2017г. по описа на С РТП-О-Р-СДВР, пр.пр.№40458/17г. по описа на СРП, се установява, че водачът на автобуса С.Я.възприел престрояващ се от лявата пътна лента пред него неизвестен автомобил и за да избегне ПТП, употребил спирачки. Поради рязкото намаляване на скоростта, ищцата загубила равновесие и паднала в салона на автобуса, при което получила телесни увреждания. Досъдебното производство е спряно, тъй като извършителят на деянието не е разкрит.

            От представената Епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД - София Клиника по хирургия се установява, че М.Б. е постъпила за лечение на 21.09.2017г. и изписана на 24.09.2017г. с диагноза – контузия на гръдния кош и корема, фрактура на 5,6 и 7-мо ребро в дясно, плеврален излив в дясно, счупване на шийката на лява раменна кост. Била й е извършена рентгенография на гръден кош, консултации с кардиолог и ортопед.

            Според представеното медицинско направление от 23.09.2017г. на д-р Маноолов на ищцата й е било определено ръката й да бъде фиксирана – като й е била изписана ортеза тип Дезо.

            От представените епикризи от Специлазирина болница за продължително лечение и рехабилитация „Панчарево“ и СБР Национален комплекс ЕАД Филиал Велинград, за периодите от 13.11.2017г. до 28.11.2017г. и от 17.04.2018г. до 24.04.2018г. се установява, че ищцата е провела рехабилитации и физиотерапия за възстановяване на последиците от счупването.

            Ищцата е представила 10бр. фактури с приложен към всяка касов бон за извършени разходи във връзка с възстановяването.

            Ищцата е предявила писмена претенция на 30.11.2018г. към ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

            С писмо от 14.01.2019г. ответникът е отказал обезщетяване, тъй като от представените доказателства липсвало установено конкретно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило процесните увреждания.

            Според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р А.М., след падане в маршрутно такси ищцата е получила контузия на гръдния кош и корема, фрактура на 5,6 и 7-мо ребро в дясно, плеврален излив в дясно, счупване на шийката на лява раменна кост. Тези травми са получени в резултат на действието на твърди, тъпи предмети със значителна кинетична енергия. Ищцата е била лекувана консервативно с обезболяващи. Счупването на три ребра според вещото лице, води до трайно затруднение движението на снагата за срок не по-малък от 2 месеца при обичаен ход на възстановителния процес. По отношение на счупената  хирургична шийка на лявата раменна кост е била имобилизирана за 35 дни с превръзка Дезо, а в последствие е била проведена физиотерапия и ЛФК. Това счупване е довело до трайно затруднение движението на лявата ръка на ищцата за срок не по-малък от 3-4месеца при обичаен ход на възстановяване. Към момента на извършване на преглед за нуждите на експертизата на 24.10.2019г. ищцата се оплаквала от болки в лявата ръка и гръдния кош в дясно при промяна на времето и при претоварване. Обемът на движения в лявата ръка е ограничен до около 60 градуса при повдигане на ръката нагоре, настрани и назад. Има затруднение при събличане и обличане на горните си дрехи. Според вещото лице тези оплаквания ще останат завинаги. Не се очаква пълно възстановяване. В съдебно заседание е поддържан този извод.

            Според съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от в.л.инж.В.П. пътният участък , в който е настъпило процесното произшествие е в границите на гр.София, на бул.“В. Левски“ в района на спирка от масовия градски транспорт №1139, находяща се в подлеза на НДК. Според вещото лице при липса на данни за скоростта на движение на автобуса, е направил изчисление по травматичните увреждания, получени от ищцата, от където е получил, че скоростта е била 32км/ч в момента, в който ищцата е паднала и е понесла удара в автобуса. Описва се следният механизъм – автобус „Ситроен“ се е движел праволинейно на пътното платно на бул.“В.Левски“ в гр.София. в същото време в него се е намирала пострадалата пътничка ищцата Б.. При потегляне на автобуса, внезапно от ляво на движението му друг, неизвестен автомобил предприел промяна на посоката на движение от съседната лента в лентата за движение на Ситроена, като препречил пътя на автобуса. За да предотврати удара водачът на последния предприел рязко спиране, при което на стоящата права до него пътничка било нарушено равновесното положение поради недоброто й осигуряване срещу това и тя паднала на пода на превозното средство. При своето движение с 32км/ч. и спирайки внезапно и екстрено под действието на инерционната сила тялото на пътничката Б. се е придвижило в посока напред, при което реализирала контакт с арматурното табло на автобуса, при което са настъпили травматичните увреждания на ищцата. Според вещото лице причините за настъпване на ПТП не са от техническо естество. Водачът на автобуса е извършил действия, които са били необходими, за да преодолее удара със засичащия го автомобил и за да не настъпи удар между пътника и интериора на автобуса вследствие на падане е било необходимо пътника в случая ищцата да се самоосигури като се захване към неподвижна част от интериора на превозното средство. В съдебно заседание вещото лице заявява, че за да падне ищцата или се е държала неефективно или изобщо не се е държала в купето на автобуса.

            Съдът кредитира изготвените експертизи като компетентно изготвени, неоспорени от страните по делото и съответни на останалия доказателствен материал.

            Според разпитания пред съда свидетел  А.Л., пътничка в процесния автобус, ищцата се качила в автобуса – маршрутка и застанала при шофьора, за да си плати. В този момент една коля засякла маршрутката и шофьорът натиснал рязко спирачките, при което тя паднала. Опитали се да й помогнат, но не можела да стане, защото изпитвала силни болки. Шофьорът я закарал в болница и помогнал да бъде пренесена вътре. Свидетелката твърди, че ищцата при качването си в автобуса стояла права до шофьора, за да си плати, като се държала за едно желязо.

            От показанията на св.Н.Т.се установява, че тя полагала грижи за ищцата след инцидента. Била с обездвижена лява ръка. Не можела да се обслужва сама. Не можела да прави сутрешния си тоалет сама, не можела да се облече, да се нареши. Твърди, че ищцата била левачка и всичко вършела с лявата си ръка, което било допълнително затруднение при нея. Не можела да става сама от леглото. Травмите й били и отляво и отдясно. Не можела сама да става и да седи, имала нужда от чужда помощ, което състояние продължило повече от месец. След сваляне на превръзката ищцата ходила на рехабилитации. Свидетелката твърди, че Б. била много депресирана и много стресирана, станала нервна и неконтактна. Към момента вече била по-добре, но оплакванията й продължавали особено при промяна на времето. С лявата си ръка не можела нищо да носи.

            По претенцията за имуществени вреди. Ищцата е представила десет броя разходни документи – фактури и касови бонове, неоспорени от ответника, които съгласно заключението на вещото лице М. са свързани с проведеното лечение и възлизат на обща стойност 568,07лв.  

            При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното.

            Предявен е иск по чл.557 ал.1 т.1 КЗ за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди /болки и страдания/ от посоченото ПТП по вина на водач на МПС, който е напуснал местопроизшествието и не е установен.

            Правата на ищцата произтичат от обстоятелството, че на територията на Република България е настъпило ПТП, причинено от неизвестно лице, вследствие на което произшествие са й причинени травматични увреждания респ.неимуществени вреди /болки, страдания, битови неудобства/.

            Механизмът на ПТП е изяснен с протокола за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, албум и заключението на САТЕ.

            Нарушен е чл.25 ал.2 от ЗДВп, според който водачът на неизвестния автомобил при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента не е пропуснал автобусът, който се е движил по нея. С това нарушение е принудил водачът на автобуса на натисне рязко спирачки, което е довело до загуба на равновесие на ищцата, падане и получаване на процесните телесни повреди.

            Видът на уврежданията се доказа с представената епикриза от болница „Света Анна“ АД София  и съдебно медицинската експертиза.

            При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.

            В случая като обстоятелства, обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението /при по-леки ПТП/ следва да се отчетат:

-           наличието на посоченото по-горе счупване на шийката на лява раменна кост и три ребра, което е значително телесно увреждане и е причинило големи болки и страдания за продължителен период;

-           около месец и половина е имала нужда изцяло от чужда помощ;

-           ограничен обем на движенията на лявата ръка от 60 градуса;

-           остатъчни болки, които се активират при промяна на времето, невъзможност за носене на багаж с лявата ръка;

-           заключението, че затрудненията в движението няма да бъдат възстановени в пълен обем.

-           изживяният психически стрес.

            Като обстоятелства, обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението следва да се отчете:

-           няма данни за усложнения по-големи от получените;

-           налице е възстановяване, макар и в не пълен обем.

            Размерът на вредите, който съдът приема се основава на медицинската документация и СМЕ и показанията на свидетелката Томова, които съдът кредитира като логични, отразяващи преки впечатления и подкрепени от останалия доказателствен матерал.

            Като съобразява така събраните доказателства съдът счита, че като справедлив размер на обезщетението трябва да се приеме сумата от 45 000 лева. Тази сума адекватно отстранява всички доказани негативни изживявания /сегашни и бъдещи/ от описаните увреждания.

            Обезщетение от 60 000лева за процесните увреждания би било прекомерно. 

            Съдът намира, че претендираните имуществени вреди са доказани по основание и размер и искът ще бъде уважен изцяло за 568,07лв.

            Основателно е искането за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, считано от 14.01.2019г. до окончателното заплащане на сумата - чл.558 ал.1 изр.2 КЗ във вр.чл.497 ал.1 т.2 КЗ във вр.чл.496 ал.1 КЗ.

            По възражението на ответника, че ищцата има вина за получените телесни увреждания.

            Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че ищцата има вина за вредоносния резултат. Съдът намира това възражение за неоснователно по следните съображения.

            Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В случая не се събраха категорични доказателства, че пострадалата е допринесла със своето поведение за настъпване на вредите. Тя е изчаквала да изпълни задължението си да заплати билета на шофьора на автобуса преди да седне на мястото за пътници, когато той е натиснал рязко спирачки, за да избегне удар с лек автомобил, който го е засякъл в този момент. Отделен е въпроса дали е следвало въобще шофьорът на автобуса да потегля преди пътничката да си е закупила билет и да е седнала на съответно място.

            По разноските. 

            Ответникът, с оглед изхода от спора, дължи на адвоката на ищцата сумата от 1897,04лева   адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., съобразно уважената част от иска.

            Ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 1822,72лева държавна такса и 111,46лв. депозит за експертиза, от които ищцата е била освободена, съобразно отхвърлената част от иска.

            С оглед изхода на спора ищцата дължи на ответника сумата от 74,31лева деловодни разноски /част от депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение/.

 

На основание изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Г. Ф. *** БУЛСТАТ********да заплати на М.М.Б. ЕГН **********, сумата от 45 000лева /четиридесет и пет хиляди/ обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на увреждания от ПТП настъпило на 21.09.2017г., около 19.30ч. в гр.София, на бул.“В. ***“ в района на СМГТ №1139, по вина на водач на МПС, който не е установен, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2018г. – датата на отказа на ГФ до окончателното изпълнение на задължението, като за разликата до претендирания размер от 60 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

            ОСЪЖДА Г. Ф. *** БУЛСТАТ********да заплати на М.М.Б. ЕГН **********, сумата от 568,07лева /петстотин шестдесет и осем лв. и 07ст./ обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/ вследствие на увреждания от ПТП настъпило на 21.09.2017г., около 19.30ч. в гр.София, на бул.“В. ***“ в района на СМГТ №1139, по вина на водач на МПС, който не е установен, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2018г. – датата на отказа на ГФ до окончателното изпълнение на задължението.

            ОСЪЖДА Г. Ф. *** БУЛСТАТ********да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1934,18лева /хиляда деветстотин тридесет и четири лв. и 18ст/ такси и разноски в производството.

            ОСЪЖДА Г. Ф. *** БУЛСТАТ********да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат Ц.В. от САК сумата от 1897,04лева /хиляда осемстотин деветдесет и седем лв. и 04ст./ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.

            ОСЪЖДА М.М.Б. ЕГН ********** да заплати на Г. Ф. *** БУЛСТАТ********сумата от 74,31лева /седемдесет и четири лева и 31ст./ деловодни разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: