Р Е Ш Е Н И Е
№ 260190 15.03.2021 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав
На петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 216 по описа за 2021
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба вх.№3597/25.01.2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов, подадена от П.Ж.Т.
ЕГН:********** ***, в качеството на длъжник по изпълнително дело №202080400530
по описа на ЧСИ Делян Николов, срещу постановление изх.№2270 от 14.01.2021г. за
налагане на възбрана.
Жалбоподателят твърди, че постановлението
е незаконосъобразно, понеже е наложена възбрана върху несеквестируем недвижим
имот – дворно място с площ от 1560 кв.м., съставляващо УПИ VIII – 189, кв.22 по действащия ПУП на
с.Порой, както и построените в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от
80,25 кв.м. и масивна стопанска сграда с площ 55,50 кв.м. Сочи, че е собственик
на половината от описания по-горе имот, придобит по наследство от покойната му
съпруга К.Я.Т.. Собственик на другата ½ ид.ч. от имота бил неговия син Ж.П.Т.,
поради което възбраната незаконосъобразно се простирала върху неговата част от
имота, без последният да е длъжник по изпълнителното дело. Нарушена била и
разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК, понеже възбраната била наложена върху
единственото жилище на жалбоподателя.
Моли за отмяна на обжалваното
постановление и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е
постъпило възражение от взискателя „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Толева. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Невярно било,
че жалбоподателят е собственик на ½ ид.ч. от имота. Действително,
първоначално жалбоподателят придобил ½ ид.ч. от него по наследство от
съпругата си, но вследствие на извършен отказ от нейното наследство на втория
неин наследник- сина му Ж.Т., жалбоподателят придобил и останалата ½
ид.ч. от имота. Това било видно от съдебно удостоверение от РС- Бургас,
приложено към изп.д.№530/2020г. по описа на ЧСИ Николов. Изтъква се още, че
дори имотът да представлява единствено жилище на длъжника, няма пречка върху
него да бъде наложена възбрана, като се позовава на ТР от 26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Затова намира, че постановлението е
законосъобразно. Моли жалбата да се остави без уважение.
ЧСИ Делян Николов е приложил копие
от изпълнителното дело, както и мотивите си по обжалваните действия. Същият е
изложил хронологично предприетите действия по изпълнителното дело. Намира
жалбата за неоснователна, а действията по налагане на възбраната за правилни и
законосъобразни, като са изложени подробни съображения.
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като се обжалва постановлението за налагане на
възбрана върху недвижим имот, за който длъжникът твърди, че е несеквестируем.,
т.е. обжалва се насочването на принудително изпълнение върху имот, който
жалбоподателят счита за несеквестируем.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок /длъжникът е уведомен за възбраната на 19.01.2021г., а
жалбата е подадена на 25.01.2021г./ от лице, което има правен интерес от
обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Изпълнително дело № 530 по описа
на ЧСИ Делян Николов за 2020г. е образувано по молба на „Търговска банка Д“ АД въз
основа на изпълнителен лист от 21.10.2020г., издаден по ч.гр.д.№5856/2020г. по
описа на РС- Бургас против П.Ж.Т., за задължения в общ размер 4859,36 лв.,
включващи главница по договор за потребителски кредит от 8.02.2019г., ведно със
законната лихва от 25.09.2020г. до окончателното плащане, договорна лихва,
наказателна лихва, служебно платени такси за покани, както и 209,70 лв. съдебни
разноски.
ПДИ е връчена на длъжника П.Т. на
7.12.2020г.
С молба изх.№2269 от 14.01.2021 г.
(л.85 от ИД), за която по изпълнителното дело не са налице данни за вписване в Службата
по вписванията при РС- Поморие, ЧСИ е наложил възбрана на следния имот, собственост на П.Ж.Т.: дворно място с
площ от 1560 кв.м., съставляващо УПИ VIII – 189, кв.22 по действащия ПУП на с.Порой, общ. Поморие, както и построените в
него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 80,25 кв.м. и масивна
стопанска сграда с площ 55,50 кв.м.
Не се спори, че процесният имот е
бил собственост на съпругата на жалбоподателя- К.Я.Т., починала на
23.02.2020г., чийто наследници според представеното от жалбоподателя
удостоверение за наследници са П.Т. и сина му Ж.Т.. Собствеността ѝ се
установява от нотариалния акт на л.83 /макар да не е приложено удостоверение за
наследници на нейната майка Т.С.И., която според същия нотариален акт е
съсобственик на този имот/.
По делото е спорно дали
жалбоподателят е едноличен собственик на имота или със сина му са съсобственици
на същия. По изпълнителното дело са приложени доказателства за извършен отказ
от наследство от страна на Ж.Т.- молба по изп.д.№529/20г. по описа на ЧСИ
Николов, по което длъжник е сина на жалбоподателя по настоящото дело, както и
удостоверение от БРС-Бургас /л.96/, от което е видно, че отказът на Ж.Т. от
наследството на майка му К.Я. е вписан в особената книга на съда под №208 от
30.12.2020г. От изложеното и на основание чл. 53 ЗН следва, че твърдението на
жалбоподателя, че синът му е съсобственик на ½ ид.ч. от имота не
отговаря на истината. По делото не е изяснен въпроса дали не са налице други
наследници на съпругата на П. /по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗН/ , поради което
не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят не е едноличен
собственик на целия имот. Но, дори част от имота /1/2/ да е собственост на
друго лице, единствено то, но не и жалбоподателят разполага с възможност да
обжалва наложената възбрана върху целия имот на това основание, тъй като
жалбоподателят няма качеството на процесуален субституент на това трето лице и
не може да обжалва от негово име действията на ЧСИ.
С оглед изложеното не може да се направи
категоричен извод, че процесния имот е несеквестируем с оглед изискванията за минимална
жилищна площ, предвидени в чл.444, т.7, изр.2 от ГПК във връзка с чл.2 от Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и неговото семейство.
Освен това следва да се отбележи,
че с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС по задължителен за съдилищата начин се прие,
че налагането на възбрана върху несеквестируеми непотребими вещи (каквито са недвижимите имоти) е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в
патримониума на длъжника. Затова възбраната на несеквестируем имот не е
несъвместима с принципа на несеквестируемостта, залегнал в чл.444 ГПК и не го
нарушава. С други думи, дори по делото да беше установено твърдението на
жалбоподателя- че процесния имот е несеквестируем, това не представлява
основание за отмяна на наложената възбрана.
От изложеното следва, че действията на ЧСИ Д. Николов по налагане на възбраната са законосъобразни.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№3597/25.01.2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов, подадена от П.Ж.Т.
ЕГН:********** ***, в качеството на длъжник по изпълнително дело №202080400530
по описа на ЧСИ Делян Николов, срещу постановление изх.№2270 от 14.01.2021г. за
налагане на възбрана.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.