РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. К., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320100386 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата И. П. Б. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Л. Й. К. с ЕГН **********, двете от град Б., ул. „В.Б.“ №**
твърди, че ответникът П. Н. Б. е неин баща, видно от приложеното
удостоверение за раждане. С протоколно определение № ****/********** г.
по гр.д. ***/*** г. по описа на Районен съд К., влязло в законна сила на
23.11.2023 г. било утвърдено споразумение, съгласно което ответникът се
задължил да заплаща, на основание чл. 143, ал. 2 от СК на детето си И.,
месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, платима от 01.12.*** г., а
считано от 01.01.2024 г. месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и
петдесет) лева до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Ответникът се задължил да плати и издръжка за минало време, за
периода от 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г. в общ размер на 1600 лева, платими
на 8 равни месечни вноски, считано от 01.12.2023 г. Детето И. живеело заедно
с майка си Л. Й. К. в град Б., община К. и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му се поемали от майката. Детето все още не
посещавало детска градина или ясли, а се отглеждало изцяло лично от
майката. И. израствала много бързо и интензивно, което налагало
закупуването често на дрехи и обувки, всеки сезон. И. не боледувала боледува
значително през зимния сезон, но когато се налагало купуването на лекарства
за лечение на сезонен грип, стойността им била около 100 лева. През
настоящата зима детето е боледувало три пъти. Майката осигурява на детето
редовно витамини, плодове и зеленчуци, летни почивки, както и всичко
необходимо за нормалния й растеж. Майката до месец септември 2023 г.
включително получавала обезщетение за отглеждане на дете в размер на 697
1
лева, а от месец октомври 2023 г. след регистрация в Бюро по труда получила
обезщетение за 4 месеца по 430 лева. През месец февруари 2024 г., както и
към настоящия момент майката нямала получени обезщетения от държавата,
тъй като нямала вече право на такива. Същевременно същата била безработна,
като усилено търсела работа, която да бъде съобразена с това, че сама
отглеждала детето си. Ответникът бил млад, работоспособен, не страдал от
хронични заболявания, нямал задължения за издръжка към други лица и
доколкото й било, известно работел в „Д.“ - с. Ж., като получавал месечно
трудово възнаграждение над 2000 лева. Бащата на И. плащал определената
текуща месечна издръжка за детето, но 250 лева били крайно недостатъчни за
отглеждането му. Счита, че същият можел да заплаща издръжка в по-висок
размер, а именно в размер на 400 лева месечно. Извън определената месечна
издръжка, бащата не предоставял подаръци за детето, нито заплащал други
парични суми. Същият не заплащал в срок и определената издръжка с правно
основание чл. 149 от СК, определена със същия съдебен акт. От определянето
на месечната издръжка в размер на 250 лева, с определение №
****/********** г. по гр.д. ***/*** г. по описа на Районен съд Карлово.,
влязло в законна сила на 23.11.2023 г. са изминали само четири месеца, но
през този период значително се променила икономическата обстановка в
страната, както и факта, че майката не реализирала никакви парични
средства, освен 50 лева месечно от ДСП К. - детски добавки за детето И.. Към
настоящия момент Л. К. се издържала с помощта на своята майка, при която
живеела заедно с детето си. Същевременно и детето пораснало, с което се
увеличили и нуждите му. Определената месечна издръжка за детето И. била
на ръба на минималния размер, постановен в чл. 142 ал.2 от СК. Налице било
изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през
последните 4 месеца, изминали към датата на предявяване на иска. Растежът
винаги предопределял и повече средства за издръжка за обичайните нужди.
Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна били обичайните такива
във връзка с растежа, от друга - във връзка с внезапно изменената
икономическа обстановка в страната, при която се наблюдавало значително
увеличаване на стоки, включително тези от първа необходимост във връзка с
ръста на инфлацията, който бил над обичайния, сравнимо с предходни
години. Тези два факта - растежът на детето и изменената икономическа
обстановка, били основание за изменение на размера на месечната издръжка.
Третият факт, налагащ изменение на размера на месечната издръжка бил, че
майката не реализира никакви парични доходи - същата била безработна.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с протоколно определение по гр. дело № ***/*** г. по описа на
КрлРС, влязло в законна сила на 23.11.2023 г. като я увеличи от 250 лева
месечно на 400 лева месечно, считано от предявяване на иска – 05.03.2024 г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът П. Н. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., ул.
„Х.П.“ № *, живущ в с. Д., ул. *** № *** оспорва иска по основание и размер.
Ответникът намира исковата молба за абсолютно неоснователна,
необоснована и недоказана, поради което моли същата да бъде оставена
изцяло без уважение. Както самата ищца посочвала в исковата си молба,
страните постигнали спогодба, одобрена с протоколно определение №
****/********** г. по гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд-К., влязло в
2
законна сила на 23.11.2023 г. Т.е. от датата на влизане в сила на одобреното от
съда споразумение, което било постигнато между страните относно размера
на дължимата издръжка, след като съдът преценил, че същото не противоречи
на закона и морала, и е съобразено с интересите на детето, до датата на
депозиране на исковата молба, а именно 05.03.2024 г. изминали едва три
месеца и половина. Отделно от това, че от датата на определяне на
издръжката до датата на сезиране на настоящия съд изминал един
изключително кратък период от време, следвало да се отбележи, че в самото
протоколно определение, било одобрено споразумение, с което издръжката
дължима за 2023 г. е в размер на 200 лева, като изрично се посочвало, че
считано от 01.01.2024 г. месечната и издръжка ще бъде в размер на 250 лева,
т.е. още към онзи момент, както съдът, така и страните отчели, че през 2024 г.
минималната работна заплата вече ще бъде 933 лева, поради което още тогава
било уговорено и одобрено от съда, издръжката от началото на 2024 г. да
бъде именно 250 лева. Това било съобразено с минималния размер на
дължимата издръжка, като дори я надхвърлял с 16.75 лева. Ето защо
несъстоятелно било изложеното в исковата молба твърдение, че към момента
на определяне на издръжката, не бил съобразен факта на увеличение на
минималната работна заплата, както и настъпилото увеличение в цените.
Всичко това било отчетено при постигане на споразумението, досежно
размера на дължимата издръжка и за това било уговорено, че от началото на
2024 г., тя вече няма да е 200 лева, а 250 лева. Оказвали се дори в ситуация, че
издръжката по споразумение на страните вече търпяла увеличение от 200 лева
на 250 лева, като едва два месеца по-късно, в началото на месец март се
претендирали нови 150 лева месечно до търсения размер от 400 лева. Не било
вярно, изложеното в исковата молба, че освен дължимата издръжка
ответникът не давал и допълнителни средства за издръжка на детето. Видно
от приложеното протоколно определение, страните се съгласили в
тримесечен срок от подписване на спогодбата, срещите му с И. да се
осъществяват в Детски център „Ф.“ гр. К., всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10:00ч. до 13:00ч. Това означавало, че месечно
провеждали по две такива срещи, като в този детски център се заплащала
такса за детето около 8 или 9 лева на час, като за три часа това правело почти
30 лева. Отделно в детския център се предлагали сокчета, лакомства за деца,
както и играчки, като винаги когато провеждали срещи ответникът купувал на
детето всичко което поискало, въпреки неодобрението на майка й, която
винаги казвала „недей да ходиш натам“. Като го погледнела И. и кажела:
„Тате, тате!“, ответникът не можел да й откаже. Ето защо сумата на
посещение, която изхарчвал за дъщеря си с включени лакомства, сокчета,
играчка и престой в детски център, възлизала на 50 лева или 100 лева
месечно. Това била и причината още да не е изплатил издръжките за минал
период, които били разсрочени с постигнатата спогодба. След този
тримесечен срок, ответникът започнал да си взема детето от гр. Б. и да го
води в дома си в село Д., като когато я вземал й купувал дрехи и/или играчки,
според възможностите си, тъй като разполагал с ограничени финанси. Не
било вярно, че не подарявал подаръци, за Коледа и Нова година подарил на
детето кутия с играчки и предполагал, че ищцата няма да го отрече. Оспорва
категорично, че детето е боледувало три пъти за зимния сезон, както и че
закупените медикаменти всеки път били на стойност по 100 лева. Нито
веднъж, когато се срещали с И., а това ставало през седмица, майката не
споделила, че детето е било болно, нито е предала лекарства или рецепта,
3
които да изпълнява. Детето винаги било здраво, когато го виждал и вземал
при себе си. Не било вярно, че Л. осигурява на детето плодове, зеленчуци и
питателна храна. Същата купувала храна от детска кухня, която била на
символични цени. Не ставало ясно и защо не иска да запише детето на детски
ясли, при положение, че в гр. Б. и в близките градове, а именно гр. К. и гр. Х.
имало детски заведения, в които имало свободни места за прием. По
отношение доходите на майката, същите били непроменени, тъй като към
момента на подписване на споразумението, тя твърдяла в исковата си молба,
че е била записана в Бюро по труда, от където получавала 430 лева, т.е.
майката знаела, че след четири месеца това ще спре. Това че същата не
желаела да работи, не означавало, че не е работоспособна и че не трябва да
поеме своя дял от издръжката на детето, като негов родител. Преди да се
роди дъщеря им ищцата работела като сервитьорка, какъвто персонал се
търсел в момента навсякъде, така че единствената причина да не работи била
липсата на желание от нейна страна, а не липса на свободни работни места.
Категорично оспорва твърдението, което било изтъкнато и в предишната
искова молба, досежно размера на трудовото му възнаграждение, като
представям удостоверение от 11.03.2024 г. от „Д. 2“ Ж., от което било видно
за шест месеца назад, както поискала ищцата, че получава чист месечен
доход от 874.07 лева или от 922.62 лева, в зависимост от работните дни. Още
повече от тези пари, ответникът имал транспортни разходи в размер на 300
лева месечно, тъй като пътувал от село Д. до село Ж.. Освен това имал
договор за кредит за текущо потребление като изтеглената сума била 20 000
лева, с месечна погасителна вноска от 243.92 лева, дължима до 12.02.2031 г.
Не на последно място ответникът до момента съм изпълнявал стриктно
определения му режим на лични отношения с И., като при всяка среща
купувал всичко необходимо за детето и заплащал единствено той. Майката Л.
била тази, която не изпълнявала стриктно режима, като имало два случая, при
които ответникът отивал на посочената дата и час, за да се види с детето, а
майката и детето ги нямало. Като се цитирали разпоредби от ищцовата
страна, то тази на чл. 143 ал.2 от СК се отнасяла не до ответника, тъй като той
си плащал, считано от 01.01.2024 г. месечна издръжка за детето в размер на
250 лева. Майката Л. била тази, която също трябвало да осигурява издръжка
за И., дори да не била в равен на ответника размер. В случая ищцата била
млада и напълно работоспособна, като дори в предишната искова молба, било
упоменато че е изкарала шофьорски курс, което я правело и способна да
шофира, дори и да работи извън град Б.. Ето защо намира, че неговите
финансови възможности били на база около минималната работа заплата в
страната, при наличие на транспортни разходи до работното му място, след
което доходът му оставал под минимума, както и изплащал два кредита,
които били изтеглени за ремонт на къщата, в която живеели с Л. и И., и част
от тях били вложени и в детската стая, която детето имало в дома му и
ползвало, когато е при него. Л. към момента, в който било постигнато
споразумението за плащаната от ответника издръжка и такава, дължима от
началото на тази година, била регистрирана в Бюрото по труда и била
напълно наясно, че тези обезщетения след четири месеца ще спрат, като
същите се сочи да са били в размер на 430 лева. В момента Л. като започнела
работа, дори доходът й щял да бъде по-висок от този, в размер на 430 лева,
който служил като база при определяне на издръжката. Дъщеря им била на
две години и половина, като нямала някакви хронични заболявания, самата Л.
споделяла, че рядко боледува, нямала разходи, свързани с посещаване на
4
уроци и др., поради което намира, че неговият принос в издръжката на детето
в размер на 250 лева месечно е напълно достатъчен да покрие дори всички
разходи, свързани с детето. И тук възниквал един риторичен въпрос, ако
дължимата от ответника издръжка, считано от 01.01.2024 г. е в размер на 250
лева и в момента бъде уважена искова молба за увеличението й от дата
05.03.2024 г., т.е. само след два месеца, то тогава при всеки два месеца,
ответникът трябвало да очаква нова искова молба и в един момент, заплатата
му щяла да отива само за това, нито щял да покрива кредитите си, нито щял
да има средства за собственото си изхранване. В този смисъл в исковата
молба се цитирал чл. 150 от СК, за промяна в обстоятелствата, което не
виждал как се е случило в рамките на два месеца, като се имало предвид, че
още към одобряване на спогодбата от съда, същата именно за това била в
посочения размер от 250 лева, начиная от тази година, с оглед предвижданото
още тогава увеличение на минималната работна заплата, което било известно
като размер.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателство
удостоверение за раждане писмените доказателства по гр. дело ***/*** г. по
описа на КрлРС, че малолетната ищца И. е дете на Л. К. и П. Б.. С протоколно
определение № ****/********** г. по гр.д. ***/*** г. по описа на Районен съд
К., влязло в законна сила на 23.11.*** г. е утвърдено сключено между
родителите споразумение, съгласно което ответникът се е задължил да
заплаща, на основание чл. 143 ал. 2 от СК на детето си И., месечна издръжка в
размер на 200.00 (двеста) лева, платима от 01.12.*** г., а считано от
01.01.2024 г. месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. О
влизане в сила на определението, към датата на предявяване на иска –
05.03.2024 г. са изминали три месеца и половина, а към датата на
постановяване на съдебното решение – пет месеца. И. е родена на ****** г. и
понастоящем е а възраст 2 години и седем месеца. Не се спори, че към датата
на предявяване на иска, майката отглежда детето вкъщи и не работи.
Установява се от представеното извлечение от банкова сметка, че майката на
ищцата, Л. К., получава сума по 50 лева месечно от ДСП К. по чл. 7ал.1 от
ЗСПД, за месец декември е получила сума в размер на 396 лева обезщетение
за безработица, през месец януари – 324 лева, че ежемесечно получава
парична сума за плащане по кредит, наредена от Р. М., нейна майка.
Установява се и че ответникът плаща издръжката, за която страните са
постигнали споразумение. Установява се от представеното удостоверение, че
за периода от м. септември *** г. до м. февруари 2024 г. ответникът е
получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 6920.57 лева или
средно месечно БТВ в размер на 1153.43, а нетния размер на трудовото
възнаграждение общо за периода е 5370.17 лева или 895.03 лева следно
месечно. На 12.02.2021 г. ответникът е сключил договор за кредит за текущо
потребление за сумата от 20 000 лева, със срок на погасяване – 10 години,
платим на 120 равни месечни вноски,всяка в размер на 243.92 лева.
Представени са й документи за изплатен размер на издръжката на детето. От
служебно изготвените и изискани справки се установява, че майката на
5
ищцата е работила по трудово правоотношение пред периода от 12.12.2019 г.
до 28.09.*** г., получавала е обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от
КСО до м. септември *** г. включително в размер на 780 лева месечно, с
изключение на последния месец, получила е обезщетение за безработица по
чл. 54б ал.3 от КСО в размер на общо 1 494 лева за четири месеца през
периода от м. ноември *** г. до м февруари *** г. включително или по 375.30
лева средно месечно. Представено е удостоверение от личния лекар на И., от
което се установява, че от месец ноември *** г. детето не е посещавало
кабинета на личния лекар. С майката на детето били провеждани консултации
по телефона.
От социалния доклад, прието по делото се установява, че И. е дете,
застрашено от бъдещ риск за въвличане в родителски конфликт. Установява
се, че до сключване на споразумение, бащата инцидентно е осигурявал
средства за детето (родителите са дали противоречиви сведения за размера
им), а трайни срещи между бащата и детето са започнали след проведени
консултации в Центъра за обществена подкрепа (ЦОП). Установено е, че след
раздялата на родителите основните грижи за И. се полагат от майката, която
получава и подкрепата на разширения роднински кръг. За детето е осигурено
всичко необходимо, потребностите му се задоволяват. И. и майка й живеят в
двуетажна къща, заедно с бабата и дядото на Л. К. и нейните вуйчовци. В
същата къща отсяда и майка й, когато се прибира в град Б.. Бащата живее в
собствено жилище – къща, в същия двор, в самостоятелна къща живее
неговата майка. В жилището на бащата са осигурени подходящи условия за
детето. Социалните работници са установили, че вуйчовците на Л. К. страдат
от лека умствена изостаналост, имат много положително отношение към
детето, а бащата е имал против общуването на детето с двамата.
Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК, Л. К. сочи, че И. не посещава
детско заведение в град Б., защото в момента нямало места. Майката не
подавала документи за ясли в град К. и се записала на борсата, да да може
когато има свободно място в детска градина, да приемат И. на 3-годишна
възраст. Все още И. нямала 3 години и майката я записала на детска градина,
за да не посещава ясли. В град Б. нямало детски ясли. Майката била
правоспособен водач на МПС, но нямала автомобил. И. не се хранела с храна
от детска кухня, майката пробвала за 3-4 месеца да купува храна на детето от
такава, но след това се отказала. Майката живеела в едно домакинство със
своите баба и дядо, сестра й и вуйчовите й. Сметките за домакинството
плащала баба й, всички работели. В дома им нямало други деца, освен И..
Преди раждането на детето, майката работила като сервитьор в град Х., не
ползвала неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3-годишна възраст,
трудовото й правоотношение било прекратено. Бащата на И. живеел в едно
домакинство със своите майка и баба, и докато родителите живеели заедно,
майката и бабата на ответника издържали домакинството. Майката
получавала обезщетение за Бюро по труда, И. била записана на детска
градина считано от ********************г. и след приемът й, майката щяла
да си търси работа.
Във връзка с установяване твърденията на страните съдът е
изслушал свидетели.
В показанията си св. М., баба на ищцата по майчина линия, сочи, че
понастоящем детето живее с майка си в град Б., в къщата на родителите на
свидетелката при добри условия. Свидетелката също полагала грижи за
6
детето при необходимост, живеела в Х. и в Б., работела в село Ж. и
допълнително работела в ресторант, за да изплаща кредити. Свидетелката и
ответникът били колеги, работели в едно предприятие и освен заплата,
получавали допълнителни средства за извършени определени операции
(манипулации), които се заплащали по определена ставка, както и за
извънреден труд. Работниците в предприятието получавали около и над 2000
лева месечно, включително ответникът, според броя на часовете, които
отработили допълнително и според ставката на отделните манипулации,
такива средства получавал и ответника. Работодателят не ги осигурявал върху
цялата получена сума, разликата получавали в плик. Осигуровките им
внасяли според сумите, които получавали по банкова сметка. Свидетелката
знаела, че ответникът отработва извънредни часове. Сутрин, като отидел в
05:00 часа на работа, можел да си тръгне в 16:00 или 17:00 часа. 8 часа
редовни били до 13:00 – 14:00 часа, до 17:00 часа това било извънреден труд.
Така било всеки ден. Подобно било и положението с втора смяна, ответникът
си тръгвал в 02:00 или 03:00 часа от работа, не било задължително, било
според работата, но ответникът правел извънредните часове. Можел да си
тръгне и след 8 часа, но не било логично да го стори. Л. си получавала
майчинство, тя си полагала грижи за детето, и ако евентуално ответникът й
дадял някаква сума. До определяне на издръжката в предходния процес,
ответникът не давал издръжка на детето. Майката купувала плодове,
зеленчуци и витамини. Преди м. ноември също купувала. Месечно й били
необходими 200 - 300 лева за дрехи и обувки, детето растяло. От 23-ти
ноември насам майката купила количество дрехи на детето, но не
свидетелката не можела да каже бройката. Бащата не купувал дрехи и обувки
на детето. Подаръците в тяхната фирма ги давали на Великден и на Коледа.
Ответникът дал на детето точно този подарък, който получил от фирмата и
който се полагал за дете до 14-годишна възраст. Бащата ходел да взема детето
във времето, определено от съда и когато детето се връщало, носело със себе
си снакс, чипс, вафла, но не й плодове. И. не била записана на детска градина,
чакали да се освободи място, яслите били запълнени, затова не ги посещавала.
Евентуално през месец септември щяла да тръгне на детска градина.
Понастоящем Л. не работела, получавала детски. За изхранване на детето
помагала свидетелката, плащала сметките на Л., а родителите на свидетелката
плащали разходите за домакинството като цяло. Двамата брата на
свидетелката живеели в същата къща, били с увреждания, имали прещипан
нерв при раждане и били освидетелствани от ТЕЛК. Те също подпомагали в
издръжката на домакинството, не били страшни, не създавали притеснение за
никого, нито били заплаха. Получавали по 450 лева пенсия и не работели. Ако
не били роднините на Л., средствата за издръжка на И. нямало да стигнат към
момента, в който майката на И. не работела. Свидетелката имала възможност
да помага на дъщеря си с грижи за детето, ако то тръгне на детска градина. В
град Б. имало яслена група, но децата били определена бройка. Отишли с
дъщеря й Л. миналата година до детската градина, попитали госпожата, която
била отвън за попълване на бройка на детска ясла. Тя казала, че в момента
нямат място. Не си спомняла кой месец било това. Казали им, че ще се
обадят, затова не отишли втори път да питат за място. Писмено не са
подавали документи, решили да запишат детето директно в детска градина.
През последния месец, когато на ответника се полагало да вземе детето, И.
била болна. Л. се консултирала с личната лекарка, която го прегледала и
назначила лечение - сиропи, антибиотици, витамини, плодове, всичко,
7
каквото е нужно за подсилване на имунната система. Дъщеря й се обадила на
П., казала му, че И. е болна и ответникът се развикал, включително
употребявал цинизми, но не дошъл да види детето. Последната седмица
преди заседанието отново имало режим на лични отношения между детето и
бащата, майката поискала някакви лични документи, които останали в дома
на бащата, който ги задължал, не й ги давал вече две години, поискала
здравната си книжка, а ответникът е обидил и затова Л. решила да не му дава
детето. Здравната книжка била необходима на Л. заради лечение на зъбите.
Свидетелката не знаела дали ответникът има руга партньорка и друго дете,
дъщеря й нямала друг партньор. Свидетелката познавала ответника от 2020 г.,
и откакто го познавала, до момента, двамата работели в едно и също
предприятие. Не било възможно от 2021 г. до 2024 г. да са им намалили
заплатите, те всяка се увеличавали. Свидетелката получавала чиста заплата
2000 лева и заемала длъжността „пълначка“, а ответникът работел на други
машини и от колеги знаела, че заплатата на ответника е над 2000 лева.
Дъщерята на свидетелката работела като сервитьор до раждането на детето в
същия ресторант, в който свидетелката работела допълнително. Заплатата на
дъщеря й била около 700-800 лева, не знаела дали и какви бакшиши е
получавала.
В показанията си св. Б., майка на ответника сочи, че ответникът
работи във фабрика в село Ж. и получава чиста сума около 800-900 лева
месечно. Това му била заплатата, от нея си погасявал кредита. Ответникът
имал два кредита, общо за 30 000 лева, изтеглил сумите за ремонт на
жилището си, детската стая била направена с тези пари, всичко било
направено, дори свидетелката помогнала. Ответникът обзавел собствено
жилище. Месечните му вноски по кредите излизали 300 – 350 лева.
Ответникът пътувал до работното си място с личния си автомобил, поемал си
разходите, от предприятието му давали половината сума, дори по-малко от
половината. Нямало осигурен фирмен автобус за работниците в района до Ж..
От Д. до Ж. разходите месечно били над 300 лева. Пътувал с лек автомобил
„М.“, дизелов. Свидетелката не знаела синът й да работи извънредно,
работата му била на смени, първа и втора. Ответникът изпълнявал режима на
лични отношения както бил определен с предходното решение, обаче другата
страна не спазвала съдебното решение. В началото режимът се изпълнявал в
детски център и за престоя там ответникът поемал разноските, които били
около 30-40 лева на посещение. Срещите в детския център били два пъти
месечно. Като изтекъл този период бащата бил с друг режим с детето – първа,
втора и четвърта седмица, обаче не го вземал. Като вземел детето го водел
вкъщи. Купували, и свидетелката включително, играчки, дрехи, имало си
детски кът и детето се чувствало много добре в дома им. Последният път
когато взели И., тя била с мръсни чорапи и дрехите й не били нови. Синът й
купувал за детето дрехи и играчки, които свидетелката не пращала на
майката, почти всичко си стояло у тях. В момента бащата, извън издръжката
не помагал на майката. От един, два месеца не помагал на майката извън
издръжката, само издръжката внасял, защото детето не се давало, майката не
вдигала телефона си. Доста срещи им били отказани. Подборно изяснява
причините да не се осъществяват срещи между детето й бащата, които стоят
извън предмета на спора и съдът не обсъжда. Когато детето ходело в Д. го
обличали с нови дрехи, но не си тръгвало детето с тях. В момента пак съм
накупила нови – играчки, но всичко било в дома им. Не знаела дали майката
купува нови дрехи на И., според свидетелката детето носело дрешки втора
8
употреба или носени от друго дете, защото И. нито веднъж не отишла с нова
дрешка – пременено, или с панделка, някакъв аксесоар или играчка. На детето
не се купували диадеми, ранички, нищо. Синът й купувал диадеми и ранички.
Майката не купувала на детето по-скъпи, маркови обувки или маратонки,,
всичко било втора употреба, а последния път детето беше с мръсни чорапи.
Личната лекарка на детето издала на свидетелката документ, че детето не е
боледувало през зимния период от м. ноември *** г. насам. Личната лекарка
не казала на детето да са издавани някакви рецепти, нищо не му било
изписвано. дори детето не е ходило и на преглед там, имало документ.
Личната лекарка казала, че не е изписвала лекарства по телефона или он-лайн.
Детето не било записано в детска градина в град Б., имало свободни места,
знаела това, защото от дъбенската детска градина се свързали с тази в Б. и от
там казали, че в Б. има три групи и приемат деца. Свидетелката казала, че
детето няма три години, а от там отговорили, че ако навреме се подадат
документи ще бъде записано, но документи не били подадени. Ответникът, с
доходите и задълженията си не можел да си плати издръжката за минало
време, свидетелката плащала всички разходи за домакинството, което се
състояло от трима души, ответникът, свидетелката и нейната майка. Синът й
нямал нова партньорка. От старите издръжки може би внесъл една вноска и
нямал възможност, когато имал възможност тогава щял да плати, плащал си
всеки месец издръжката. Детето не носело вече памперси. Свидетелката не
правила сметка на разходите за дрехи, които тя направила за дрехи на детето.
В момента купила една рокля за 30 лева, обувките били с цена около 20-30
лева. Дрехите, които купували, не ги давали да ги облича детето, защото
отказвали да им го дават. Те плащали издръжка, а съдебното решение не се
спазвало, майката на И. искала само пари, а те искали детето. По-добре било
да хвърли дрехите, които купува, къде отивала тази издръжка за детето,
майката ли трябвало да издържа свидетелката. Не знаела синът й да получава
пари в плик от фирмата, в която работи, получавал това, което ме у по
документ около 900 лева. Свидетелката осигурявала храната за
домакинството, работела в хранителен магазин в село Д. и заплатата й била
около 1000-1100 лева. Майка й била пенсионер, получавала пенсия и
участвала в издръжката на домакинството. Майка ми не приема медикаменти,
тя е на **години. От сумата от 900 лева, която синът й получавал, като се
махнели разходите му – заемите, транспортните му разходи до Ж. и
издръжката на детето, оставал почти без лични средства и от там нататък
свидетелката поддържала всичко. Фирмата му поемала около половината от
пътните разноски. Ваучери за храна не получавал. Получавал дажба, за която
му удържали пари.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице.
Съгласно нормата на член 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142
ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид
9
възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени следните доводи
– увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали нуждите му,
намален доход на майката, както и с оглед съществено изменение в
икономическата обстановка в страната.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса не се доказа изменение в нуждите на
детето във връзка с обичайния растеж през последните четири месеца, касае
се за дете на възраст около две и половина години, отглеждано вкъщи, без
хронични заболявания и специални потребности – образователни или
здравни. Никакви съществени изменения в икономическата обстановка в
страната не са настъпили през периода от м. ноември *** г. до м. март 2024 г.
(последният отбелязан месец в НСИ към датата на постановяване на
настоящото решение). Според калкулаторът на инфлацията, публикуван от
НСИ на официалната интернет страница, индексът на потребителските цени
за месец март 2024 г. спрямо месец ноември *** г. e 101.3%, т.е. инфлацията е
1.3%, индексът на потребителските цени за месец март 2024 г. спрямо месец
януари 2024 г. e 100.05%, т.е. инфлацията е 0.5%. Т.е. в страната за
процесните периоди не са настъпили съществени и трайни изменения в
икономическата обстановка, които да обуславят промяна в обстоятелствата,
при които е определена предходната издръжка. Детето не е пораснало
съществено, не е дете със специални нужди, не са доказани съществени
промени в здравословен, образователен или битов план, които съдът да
отчете като променени обстоятелства през толкова кратък период от време.
Не се твърдят и установяват нужди на детето над обичайните за дете на
посочената две и половина годишна възраст. От гласните доказателства на
свидетелката М. се установява, че за детето се полагат добри грижи, но
средствата на майката не достигат и тя има подкрепата на разширения си
роднински кръг. В тази част показанията й не са оспорени от ответната
страна, и съдът ги кредитира като ги цени по реда на чл. 172 от ГПК.
Установено е, че извън присъдената издръжка, понастоящем бащата не
участва с никакви допълнителни средства по отглеждането и възпитанието на
И., като от неоспорените показания на св. Б., ценени по реда на чл. 172 от
ГПК се установява, че той бил частично лишен от срещи с детето поради
трайно установеното неразбирателство между родителите и това е поводът да
не участва допълнително. Свидетелката дори заяви с категоричност, че
предпочита дрехите купени от нея (баба по бащина линия), да бъдат
изхвърлени, вместо да бъдат предоставени да ги носи детето по времето,
когато не е при баща си. Т.е. установено е в процеса категоричното
нежелание на бащата, или поне на бабата по бащина линия, майката да бъде
подпомагана в натура при отглеждането на детето – с хранителни продукти
(извън лакомствата) или покупка на дрехи, обувки и лични вещи, които
детето да ползва ежедневно. За съда остана неизяснен въпроса дали
ответникът, който е и задълженото лице да издържа дъщеря си, има същото
отношение по въпроса, доколкото свидетелката в показанията си сочеше
своето лично отношение, но и не установи бащата да е направил нещо
различно от заявеното от нея. С показанията си за ползвани дрехи втора
употреба, липса на лични вещи на детето - паднели, раници и други детски
аксесоари, свидетелката установява, че нуждите му не са изцяло задоволени.
Тези показания са дадени от свидетеля на ответната страна, представляват
неизгоден за него факт, поради което съдът ги кредитира. Независимо от
10
оценката, която дава свидетелката („…предпочитам да ги изхвърля…“, „…за
какво отива тази издръжката…“, „…майката ли да издържам…“), показанията
й сочат непокрити нужди на детето.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството са доказани промените, които са настъпили в
доходите на майката, която към момента на сключване на споразумението е
получавала обезщетение за безработица, а понастоящем единствено получава
средства по ЗСПД в размер на 50 лева. Установено е, че майката разполага с
подкрепата на разширения роднински кръг – нейната майка, баба и дядо,
които не са задължени лица, но покриват разходите на домакинството за
битово потребление. Съдът приема, че доходите на бащата не съответстват на
официално удостоверените и са по-високи, като приема, че бащата получава
възнаграждение в размер близък до средната работна заплата по данни на
НСИ за област П.. В тази връзка показанията на св. М. се кредитират изцяло.
И двамата родители са работоспособни, без задължения за издръжка към
други ненавършили пълнолетие деца и по делото не са установени
съществени причини майката на ищцата да не работи. Взела е решение да я
отглежда до 3 годишна възраст, което е нейно право, но не я освобождава от
задължението да полага усилие да осигурява средства за издръжката на
дъщеря си. Ответникът е мъж в работоспособна възраст – на 33 години,
работи по трудово правоотношение в отдалечено населено място, което сочи
на добра възможност да покрива разходите си, тъй като пътува ежедневно със
собствено транспорт. Съдът отчита ноторно известното обстоятелство, че на
територията на община С. и на община К. (град С. и град К. са на разстояние 5
км един от друг, а село Д. се намира на разстояние 6 км от град К.) не е
налице безработица, обратно – непрекъснато се търсят работници и
служители, включително с по-високи възнаграждения от получаваните от
ответника. Без правно значение е, че същият през 2021 г. е изтеглил кредит
(документално е установен един кредит за сумата от 20 000 лева, вторият
сочен от свидетеля, не е установен по време на сключване, само се сочи
размерът му – 10 000 лева), защото разходите на родителите за погасяване на
кредити не следва да се отчитат при определяне възможностите им да
издържат своите деца. Сумите от получените кредити са първоначално влезли
в патримониума на задълженото лице, т.е. разходвани са във връзка с негови
нужди, а в конкретния случай е установено, че ответникът е изтеглил кредит
още преди раждането на И. и е създал условия в дома си, от които и
понастоящем се ползва. При изследване на възможностите на едно лице не се
търсят единствено удостоверените доходи, получени по трудово или
служебно правоотношение, или от собствена търговска или стопанска
дейност, а съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи,
включително такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени
по някакъв начин или в натура. В случая са налице данни, че ответникът
получава трудово възнаграждение значително над удостовереното, и то от
лице, което има преки впечатления от работата в същото предприятие. По
изложеното, съдът приема, че бащата реализира доходи около и над средните
за област Пловдив – 2000 лева месечно по данни на НСИ (около средната
стойност между доходи, реализирани от наетите лица и доходи от търговска
дейност на за страната).
Нормативната промяна в минималната работна заплата е отчетена
при сключване на споразумението, и уговорената между страните издръжка е
малко над минималната. Не се споделят доводите на ответника, че е отчетена
11
и промяната в доходите на майката на ищцата. По време на сключване на
споразумението същата е получавала обезщетение за безработица, няма как
със задна дата да се установи дали е имала намерение сред прекратяването му
да започне работа или да остане да отглежда детето в дома си. Т.е. налице е
променено обстоятелство в доходите на единия от родителите – майката и
тази промяна е съществена, защото същата е останала без никакъв доход,
поради което съдът приема претенцията за доказана по своето основание, но
не и в претендирания размер.
За да определи конкретния размер на увеличението, съдът взе
предвид, че с постановление № *** на МС от 02.11.*** г. за определяне
размера на линията на бедност за страната за 2024 г., е определен, считано от
1 януари 2024 г. размер на линията на бедност за страната 526 лева. При
разпределена отговорност между родителите да осигуряват издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца, и при утвърденото правило, че
отглеждащия родител (при двама работоспособни родители), който поема
всички извънредни разходи, следва да осигури по-малък дял от паричната
издръжка, съдът намира, че е в интерес на И. договорената между страните
издръжка да се увеличи и на детето да бъдат осигурени средства малко над
линията на бедност, посочена от министерския съвет. Съдът намира, че за И.
са необходими и възможни средства в размер на около 540 лева месечно, от
които бащата следва да плаща 290 лева, а разликата от 250 лева следва да се
поеме от майката. В случая се оспорва наличието на доходи, но те са
установени – майката е подпомагана от разширения роднински кръг – своите
майка, баба и дядо, които обаче изпълняват само моралните си задължения
към дъщеря, внучка и правнучка. Съдът следва да отчете, че издръжката на
едно дете служи не само за дрехите, обувките и храната му, но и за покриване
на част от консумативните разходи в домакинството, в което детето живее, и
които винаги се увеличават когато се отглежда дете. В контекста на
изложеното, несъстоятелни се явяват изявленията на свидетелката Б., че не
можела да установи къде отиват средствата за издръжката на И. и че майката
издържала себе си сумата от 250 лева, която ответникът плащал като
издръжка. При дените показания, че бащата не участва допълнително в
издръжката на детето си с вещи в натура, то същият следва да поеме по-голям
дял от паричната издръжка на детето. Не се споделят доводите на ответника,
че издръжка в размер близък до минималния следва да е достатъчна за
покриване нуждите. Според съда минималният размер на издръжката се явява
гаранция за деца, чиито родители са неработоспособни или имат препятствия
от друг характер, които да им пречат да полагат усилия и труд. При
работоспособни родители, от които поне единият е с доходи около средните
за региона, определяне на издръжка в размер, близък до минималния, не е в
интерес на детето, в случаите когато по-високият размер е във възможностите
на задълженото лице. Изцяло се споделят доводите на ответника, че
претендираният размер от 400 лева за дете на две години и половина е силно
завишен, същият не отговаря на възможностите на родителите, нито на
нуждите на детето, а съдът отчита и това, че сумата от 400 лева, която се
претендира би следвало да представлява малко над половината от
издръжката, от което следва, че майката, която е здрава и работоспособна, би
следвало да може да осигури сходна сума за издръжката на И.. Поради
изложеното, съдът намира, че е настъпила промяна в обстоятелствата
единствено в частта, касаеща доходите на майката, поради което искът се
явява основателен до размера от 290 лева, като за разликата над този размер
12
до пълния предявен такъв от 400 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Ищцата е реализирала разноски в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение, т.е. в минималния нормативно установен размер,
поради което и възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно. Съразмерно с уважената част от
иска, на ищцата се следват разноски в размер на 133.33 лева.
Ответникът претендира разноски и е доказал такива в размер на 650
лева за адвокатско възнаграждение. Ищцата прави възражение за
прекомерност, на основание чл. 78 ал.5 от ГПК, което се преценява от съда
като основателно. Делото не е с правна и фактическа сложност, приключи в
едно съдебно заседание и отделно от това, съдът отчита, че задължено лице е
детето, тъй като то е страна в процеса и ищец по делото. Поради изложеното
съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
намали до нормативно установения минимален размер от 500 лева, съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.6 от наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника се
следват средства в размер на 366.66 лева.
Съдът следва да компенсира разноските като осъди ищцата да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 233.33 лева.
На основание член 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената
издръжка в размер на 57.60 лева, изчислена като 4% върху увеличението за 36
месеца.
На основание член 242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
определена по одобрена спогодба с протоколно определение №
****/********** г. по гр.д. ***/*** г. по описа на Карловски районен съд,
която П. Н. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., ул. „Х.П.“ № *,
живущ в с. Д., ул. *** № *** заплаща на малолетното си дете И. П. Б. с ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител Л. Й. К. с ЕГН
**********, двете от град Б., ул. „В.Б.“ № **, като я УВЕЛИЧАВА от 250.00
(двеста и петдесет) лева на 290.00 (двеста и деветдесет) лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащането
до окончателното плащане, като за разликата над 290.00 лева до пълният
предявен размер от 400.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. П. Б. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Л. Й. К. с ЕГН **********, двете от град Б., ул. „В.Б.“ № ** да
заплати на П. Н. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., ул. „Х.П.“ №
13
*, живущ в с. Д., ул. *** № *** разноски по компенсация в размер на 233.33
лева (двеста тридесет и три лева, тридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА, на основание член 78 ал. 6 от ГПК, П. Н. Б. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. К., ул. „Х.П.“ № *, живущ в с. Д., ул. *** №
***, да заплати по сметка на Районен съд К., държавна такса върху
увеличението в размер на 57.60 лева (петдесет и седем лева и шестдесет
стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, на основание чл.315 ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
23.04.2024 г.
Й.А.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14