№ 172
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Недялка Николова
Членове:Светозар Люб. Георгиев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора В. Сп. П.
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600449 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда от 30.10.2024 г. по НОХД № 118/2024 г. на РС – Самоков е
признал подсъдимият Т. Я. М., ЕГН **********, за виновен в това, че на
27.03.2023 г. около 19:15 ч. в гр.Самоков, по ул.“Тракия“ е управлявал МПС –
л.а. „Ф.Г.“ с регистрационни табели СО **** СН, след употреба на наркотично
вещество – кокаин, установено по надлежния ред със съдебно
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, рег. № 4-
8504/25.09.2023 г. на Специализирана химическа лаборатория при ВМА -
София - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като го е осъдил на лишаване от
свобода за срок от една година лишаване при общ първоначален режим на
изтърпяване, както и на глоба в размер на 500 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
разноските по досъдебното производство и в съдебното производство пред
районния съд.
Постановено е вещественото доказателство проба от техническо
средство "Drug Test5000", ARJF 0063 да се отнеме в полза на държавата и след
1
влизане в сила на присъдата да се унищожи.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е обжалвана от защитника
на подсъдимия М. – а. Б. от САК, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. В допълнението към въззивната жалба
се сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените от защитата
доводи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и се
иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Разпитаните по делото като свидетели полицейски
служители се считат за заинтересовани от изхода на делото, предвид
служебната им ангажираност по разкриване на престъпления по транспорта.
Твърди се, че макар действително подсъдимият да се е намирал в автомобила,
то той е сторил това, за да се защити от проливния дъжд. Престъплението се
счита за недоказано и се иска оправдаване на подсъдимия по обвинението.
В съдебно заседание представителят на ОП-София счита жалбата за
неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Заявява, че
първоинстанционният съд е извършил обективно и всестранно изследване и
преценка на доказателствата по делото, като е достигнал до правилен извод за
виновността на подсъдимия. Счита, че не са допуснати съществени
нарушения, обосноваващи отмяна на постановения акт. Счита и че
наложеното наказание е правилно.
Защитникът адв. М.Н. пледира за отмяна на присъдата на РС Самоков и
оправдаване на подсъдимия. Счита, че подсъдимият на процесната дата не е
управлявал МПС „Ф.“ след употреба на наркотично вещество. Според
защитника първоинстанционният съд неправилно не кредитирал обясненията,
дадени от подсъдимия, както и показанията на свидетелите С.Т. и С.К.,
приемайки погрешно, че се явяват заинтересовани. Поддържа, че нито един от
двамата свидетели не заявява да е в близки приятелски отношения с
подсъдимия и криминалната проявеност на свидетел не означава, че не следва
да се дава вяра на показанията му. Счита, че показанията на свидетелите Т. и
К. не са се променили в хода на производството и установяват, че автомобилът
не е бил управляван от подсъдимия, а е бил в спряно положение със загасен
двигател, както и че подсъдимият не е бил тестван на място при твърдяното
спиране на лекия автомобил, а е бил тестван в самото районно управление. В
тази връзка заявява, че според св. А.Д. актът е бил съставен в районното
2
управление, когато са били тествани, а полицейските служители, на чиито
показания правоинстанционният съд базира своята присъда, не коментирали
този въпрос. Поддържа, че една присъда се постановява, когато са налице
безспорни и категорични и непротиворечиви доказателства, поради което
моли за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия
за невиновен.
Подсъдимият в личната си защита поддържа казаното от защитника.
Заявява, че не е виновен, както и че св. Т. искал да стане началник на
полицията. Поддържа, че имало сватба, започнало да вали и колата на баща му
била отстрани. Бащата на подсъдимия ходил да купи агне, защото било
Гергьовден. Колата била оставена от баща му на центъра, защото имала
проблем. Завалял дъжд и подсъдимият се качил в колата да се скрие от дъжда,
а двете момчета случайно стояли отстрани и го помолили да се качат в колата.
Докато всички седели в колата при загасен двигател срещу тях дошла бяла
кола, от която слезли двама души и му поискали документи. В последната си
дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски окръжен съд, след като се запозна с доводите на
страните, доказателствата по делото и като сам подложи на цялостна
проверка за правилност, обоснованост и законосъобразност атакуваната
присъда, намери следното:
На 28.02.2024 г. РП-Самоков е внесла обвинителен акт срещу подс. Т. Я.
М. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като е образувано НОХД №
118/2024 г. по описа на РС-Самоков.
На 03.04.2024 г. е проведено разпоредително заседание, като съдът е
преценил, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на подсъдимия.
Първоинстанционното производство е завършило с постановяването на
атакуваната в настоящото производство присъда от 30.10.2024 г. по НОХД
№118/2024г. по описа на РС-Самоков.
При разглеждането на настоящото дело въззивният съд намира, че са
3
налице основанията на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд поради наличие на отстранимо нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия.
Допуснатото нарушение се свежда до това, че обвинителният акт не
отговаря на изискванията за пълно, точно и ясно формулиране на
обвинението. Минималните критерии за процесуална съответност на
обстоятелствената и заключителната части на обвинителния акт са детайлно
очертани в чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, като разяснение е направено и в ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Обвинителна теза е необходимо да бъде ясна, точна и недвусмислена,
като в противен случай тези пороци неизменно се принасят и върху присъдата.
Правилата за съставяне на обвинителния акт съгласно чл. 246 от НПК
са уредени не само в интерес на подсъдимите, които трябва да знаят
обвинението и да го разбират, за да може да се защитават, но и в интерес на
правосъдието, предпоставящо съдът да е сезиран с валидна претенция, в
съдържанието й като фактически твърдения, и като правна конструкция, така
че да може законосъобразно да се произнесе по приложението на закона.
Съдът е задължен да изпълни правомощията си по осигуряване на валидна за
разглеждане наказателноправна претенция, поради което следва да разгледа
гаранциите по чл. 246 от НПК. В противен случай, пристъпвайки към каквото
и да е решение по същество, би постановил недопустим акт, постановен по
неясна обвинителна воля (Решение № 297 от 28.07.2023 г. на САС по в. н. о. х.
д. № 319/2023 г.).
В настоящия случай при внимателен прочит на обвинителния акт е
видно, че е налице противоречие при посочването на времето на
извършване на престъплението.
От една страна на л. 1 от обвинителния акт е посочено, че свидетелите
Т. и Т. на 27.03.2023г. около 18,30ч. са спрели движещия се срещу тях л.а.
Ф.Г., с регистрационни табели СО **** СН, управляван от обвиняемия.
От друга страна на л. 2 от обвинителния акт, както и в заключителната
част на обвинителния акт (л. 3) обаче е посочено, че обвиняемият е извършил
деянието, представляващо управление на МПС след употреба на наркотично
4
вещество, на 27.03.2023г. около 19,15ч.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо
възприетата фактическа обстановка да следва своята времева хронология и по
ясен и недвусмислен начин да са посочени всички съставомерни признаци от
състава на престъплението, между които несъмнено е и времето на
извършване на инкриминираното деяние.
Действително изискването на чл. 264, ал. 2 от НПК за посочване на
времето на извършването на престъплението позволява посочване и на по-
широки времеви граници в зависимост от спецификата на случая. В
конкретния обвинителен акт обаче не се касае за посочване на по-широки
времеви граници, а за вътрешно противоречие относно времето на
извършване на престъплението, тъй като се сочи, че едно и също
престъпление е извършено както около 18,30ч., така и около 19,15ч.. В този
смисъл в обвинителния акт не е посочено по каква причина прокурорът
приема, че автомобилът на обвиняемият е спрян за проверка около 18,30ч.,
респ. това е моментът на преустановяване на управлението на МПС, и наред с
това същият този автомобилът е управляван от обвиняемия след употреба на
наркотично вещество в по-късен момент - около 19,15ч., още повече при
положение, че в обстоятелствената част се сочи непосредствено след
спирането на автомобила около 18,30ч. да са извършени и последващи
действия - проверка с техническо средство „DrugtTest 5000“, съставяне на
АУАН, издаване на талон за медицинско изследване, явяване на обвиняемия
във ФСМП-Самоков и даване на биологични проби за химически анализ.
Формулиран по този начин, обвинителният акт не удовлетворява в
достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието, поради
което същият не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, не е в
съответствие с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и води до невъзможност от
една страна, да се очертае предметът на доказване по делото, а от друга -
подсъдимият да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му
обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно защитата
си.
При проведеното разпоредително заседание първоинстанционният съд
е следвало, дори при липса на съответно искане от страните, да констатира
посочената неяснота на обвинението по отношение на времето на извършване
5
на престъплението и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
да прекрати съдебното производство, като делото се върне на прокурора с
указание за отстраняването й. Като не е изпълнил това свое правомощие
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила,
довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт. Допуснатото
нарушение е съществено и неотстранимо от въззивния съд, но отстранимо при
новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Само за пълнота следва да бъде посочено също така, че в обвинителния
акт посоченият срок на годност на техническото средство „DrugtTest 5000“ е
м. февруари 2023г., което предхожда датата, на която се твърди да е
извършено деянието – 27.03.2023г.. Това само по себе си не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, но ако се касае за грешка
при посочване на срока на годност на техническото средство, то тази грешка
може да бъде отстранена в случай на съставяне на нов обвинителен акт.
Отново само за пълнота следва да бъде посочено, че при провеждането
на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд при
обсъждането на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НК не е взето становището на
подсъдимия по тези въпроси. Видно от протокола от откритото съдебно
заседание становище са изразили прокурорът и защитникът, но не и
подсъдимият, макар същият да е присъствал лично. Този пропуск също може
да бъде отстранен при ново разглеждане на делото.
С оглед всичко гореизложено обжалваната присъда трябва да бъде
отменена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. Предвид
наличието на това отменително основание, остава безпредметно обсъждането
на останалите доводи на страните, развити по повод предявената жалба, тъй
като същите касаят съществото на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от
НПК, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 30.10.2024 г. по НОХД № 118/2024 г. на РС –
Самоков.
6
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Самоков от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7