Определение по дело №60756/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6577
Дата: 12 февруари 2024 г. (в сила от 12 февруари 2024 г.)
Съдия: Ивелина Стоянова Колева
Дело: 20231110160756
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6577
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110160756 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
313757/06.11.2023г., подадена от Ж. Д. С., ЕГН ********** против Д. В. Т.,
ЕГН **********, за постановяване съдебно решение, с което да се замести
липсващото съгласие на ответника за издаване и последващо подновяване на
международен паспорт на детето М. Д. Т., ЕГН **********, както и за
издаване и последващо подновяване на лична карта на детето. Предявен е иск
с правна квалификация чл. 76, т. 9 ЗБЛД вр. чл. 127а СК.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните живеели на
семейни начала до месец ноември 2011г., като от съвместното си съжителство
имат родено едно дете – М. Д. Т., ЕГН **********. Страните се разделили,
като детето останало да живее при своята майка. Отношенията им били
уредени с Решение № 17/02.02.2017г., постановено по гр. д. № 55/2017г. по
описа на пети състав на Районен съд – гр. Ихтиман. Съгласно посоченото
решение, родителските права спрямо детето са предоставени на майката, при
която е определено и местоживеенето на детето. Поради настъпило изменение
в обстоятелствата при първоначалното определяне на мерките, в рамките на
последващо гражданско дело № 6576 по описа на СРС, Трето ГО за 2019г. на
84 състав било постановено Решение № 186177 от 27.08.2020г. Съгласно
последното, местоживеенето на детето при неговата майка е както на
територията на Република България, така и на територията на Република
Ирландия. Ищцата сочи, че с детето живеят в Ирландия, където се развива
професионално и лично, а детето учи и изградило стабилна социална среда.
Детето е интегрирано в средата, с отлични социални връзки, приятелски кръг
и социален живот. Живеят в гр. Дъблин, където ищцата закупила собствена
къща с ипотечен кредит. Работи от дома си и благодарение на това, през
лятото и за всички празници пътуват до Република България. Паспортът на
детето изтича на 05 декември 2023г.. Майката се опитва да разговаря с
бащата за издаването на нов паспорт на детето, но той отказвал. М. ще
1
навърши 14 години през месец март 2024г., като следва да бъдат подадени
документи за издаване на лична карта на детето. Бащата отказва съдействие
по този въпрос.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Прави възражение относно компетентността на СРС да разгледа
повдигнатия спор, като посочва, че следва да бъдат приложени правилата на
Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27 ноември 2003г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 1347/2000г. и производството пред СРС следва да бъде
прекратено.
В определения срок насрещната страна е депозирала становище за
неоснователност на исканията.
При служебна проверка на международната компетентност на
българския съд, Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91-ви състав приема
следното:
Видно от съдържанието на исковата молба, ищцата и детето М. са
български граждани по произход, но нямат обичайно местопребиваване на
територията на Република България към момента на сезиране на съда с
исковата молба, предмет на настоящото разглеждане. Или, общото дете на
страните е български гражданин по произход, но живее и учи в гр. Дъблин,
Република Ирландия, т.е тяхното обичайно местопребиваване не е на
територията на Република България към момента на подаване на исковата
молба – 06.11.2023 г. В Република Ирландия е и обичайното
местопребиваване на носителя на родителската отговорност. При така
изложеното от ищцата и наличните на този етап доказателства по делото,
съдът намира, че не са налице основанията за международна компетентност
на българския съд по предявения иск, поради което и настоящото
производство следва да бъде прекратено.
За да обоснове този извод, съдът съобрази следното:
Към настоящия момент уредбата относно подсъдността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца е
регламентирана в Регламент (ЕО) № 1111/2019г. на Съвета от 25.06.2019г.,
който отменя Регламент (ЕО) №2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003
година, считано от 01.08.2022г.
Съгласно чл.18 от Регламент (ЕО) № 1111/2019 г. на Съвета от
25.06.2019г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, и
относно международното отвличане на деца, „когато съд на държава членка е
сезиран по дело, по което не е компетентен по същество съгласно настоящия
регламент и по което, съгласно настоящия регламент, компетентен по
2
същество е съд на друга държава членка, той обявява служебно, че не е
компетентен”.
Именно Регламент (ЕО) №1111/2019 г. на Съвета от 25.06.2019 година
относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност и относно
международното отвличане на деца е приложим за определяне на
международно компетентния съд да разгледа настоящия иск за заместващо
съгласие на родител за издаване на паспорт на детето, като част от
родителската отговорност по отношение на общото дете на страните, в което
понятие се включва и иска по чл.127а СК, вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД, съгласно
изричната дефиниция в този смисъл на чл.1, §2, б.”б” и чл.2, §7, §8, §9 и §10
от Регламент (ЕО) №1111/2019 г. В тази връзка следва да се отбележи, че
Регламентът съдържа цялостна система от правила за определяне на
международната компетентност на съдилищата на държавите - членки по дела
относно родителската отговорност. Ефективността на въведената
международна компетентност по дела относно родителската отговорност е
гарантирана от правилата за признаване и допускане на изпълнението.
Сезираният Софийски районен съд не е компетентен да разгледа и реши
спора по настоящото дело, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1111/2019г.,
въпреки, че страните по делото са български граждани, т.к. както общото им
дете, и ищцата имат обичайното местопребиваване в гр. Дъблин, Република
Ирландия, към датата, на която е заведена исковата молба, предмет на
настоящото разглеждане. Поради това и с оглед характера на исковата
претенция, компетентен да се произнесе по този иск е съдът в Република
Ирландия, на основание чл.7, §1 от Регламент (ЕО) №1111/2019 г. Съобразно
посочената разпоредба, компетентни да разглеждат дела, свързани най-общо
казано с родителската отговорност за детето, са съдилищата на държавата -
членка, на чиято територия детето има обичайно местопребиваване към
момента, когато съдът е сезиран. Именно за това, компетентни да
разгледат делото са съдилищата на Република Ирландия, с оглед разпоредбата
на чл.7, §1, приложим при спазване условията на чл.8, , 9 и 10 от цитирания
регламент. В случая няма данни за местене на детето от една държава –
членка в друга, нито данни детето да се е преместило трайно в България и да
има ново обичайно местопребиваване в страната, няма данни за отвличане на
дете, нито компетентността на българския съд да е приета по смисъла на този
и на чл. 12. В тази връзка, следва да се отбележи още, че в случая е
неприложима и пророрагациата на чл.12, §3, б.”а” и „б” от Регламент
№1111/2019 г., т.к в случая не са налице всички предпоставки на цитираната
норма, въпреки, че детето има основна връзка с Република България, т.к. е
български гражданин по произход, защото към момента на образуване на
настоящото производство не само, че нито майката не пребивава в страната, а
самото дете, по твърдения на майката, учи и живее в гр. Дъблин, Република
Ирландия, където детето са е интегрирало в дадена социална и семейна среда.
В Република Ирландия е мястото, което съставлява ефективния център на
3
живот на детето, в която държава присъствието на майка му също няма
временен, а постоянен характер. При определяне на "обичайното пребиваване
по смисъла на чл.8, §1 от Регламента", съдът съобрази критериите, дадени от
Съда на ЕС по дело С-523/07г. и по дело С-479/10 РРU. Отделно от това, при
определяне на международната компетентност съдът, на първо място, следва
да изхожда от "най-добрия интерес на детето", с оглед възможността детето
да бъде изслушано. Настоящият съдебен състав приема, че "най-добрия
интерес на детето" е във функционална зависимост от критерия на близостта,
най-тясната връзка, близостта на съда с детето, а не с носителите на
родителската отговорност, при определяне на международната
компетентност, респ. съдът по обичайно местопребиваване на детето е
компетентен да се произнесе по спора за издаване на документи за
самоличност на детето по реда на ЗБЛД и за заместващото съгласие на бащата
за издаване на нов международен паспорт на детето. Именно този модел е
следвал и българският законодател, определяйки специална местна
подсъдност за делата, свързани с родителската отговорност / виж.чл.127 СК и
чл.127 а СК/ - по настоящ адрес на детето, като под настоящ адрес на детето
следва да се разбира не регистрирания настоящ адрес по смисъла на ЗГР, а
легалната дефиниция, дадена в §1, т.15 от ЗР на ЗЗДет.- трайното фактическо
местопребиваване на детето.
Именно при така установените факти по делото съдът обосновава своя
извод за липса на международна компетентност на българския съд поради
отсъствие на обичайно местопребиваване на детето в България към
момента на подаване на исковата молба, с оглед разпоредбите на чл. 7, ал.1
от Регламент № 1111/2019 г. на Съвета на ЕО от 25.06.2019 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност, и относно
международното отвличане на деца, както и поради липса на обичайно
местопребиваване в страната и на неговата майка. Пророгацията на чл.12,
§3 от Регламента е необходимо да се тълкува стеснително, в случай, че са
налице кумулативно предпоставките, визирани в б."а" и б."б". Ето защо и
съобразно разпоредбата на чл.17 от същия регламент, при ясно очертаните
факти относно местопребиваването на детето и липсата на каквото и да било
основание за приложение на други правила от посочения регламент - напр.
чл. 12,13,14,15 от този международноправен нормативен акт, българските
съдилища не са компетентни да разгледат и разрешат спора.
Съдът намира за необходимо изрично да отбележи по въпроса за
обичайното местопребиваване" на детето, че в решение на трети състав на
Съда на ЕО от 2.IV.2009 г. по дело С-523/07 с предмет преюдициално
запитване, са дадени разяснения на понятието по смисъла на чл. 8 параграф 1
от Регламент № 2201/2003 г., който е отменен с Регламент №
1111/25.06.2019г., което "трябва да се тълкува в смисъл, че това
местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по-
4
специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията
и причините за престоя на територията на държавата-членка, както и
причините за престоя на територията на държавата-членка, както и причините
за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както
и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената
държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното
местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от
фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай."
Съобразявайки всички тези критерий и с оглед изложеното по-горе,
съдебният състав намира, че не е налице нито една от хипотезите на
приложимия нормативен акт (Регламент (ЕО)№1111/2019 г.), която да
обоснове международната компетентност на българските съдилища по
предявения иск. С оглед прякото и непосредствено действие на Регламент
№1111/2019 г. уредбата по КМЧП в случая е дерогирана и не може да се
приложи.
Следователно съдилищата на Република България не притежават
международна компетентност да разгледат предявения иск, поради което
производството по делото следва да се прекрати.
По изложените мотиви и на основание чл.7, §1 и 17 Регламент
№1111/2019г., Софийски районен съд, 91-ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България не притежават
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по предявения с искова молба вх.
№ 313757/06.11.2023г., подадена от Ж. Д. С., ЕГН ********** против Д. В. Т.,
ЕГН **********, за постановяване на съдебно решение, с което да се замести
липсващото съгласие на ответника за издаване и последващо подновяване на
международен паспорт на детето М. Д. Т., ЕГН **********, както и за
издаване и последващо подновяване на лична карта на детето, с правно
основание чл.127 а СК, вр. с чл.76, ал.9 от ЗБЛД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 60756/2023 г.
на Софийски районен съд, III ГО, 91-ви състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5