МОТИВИ към Присъда № 142/07.07.2011 г., постановена по НОХД №
104/2011 г., по описа на Районен съд – гр. Средец
Производството
по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Средец
обвинение против Г.А.С. за престъпление по чл. 131а, предл. 2, вр. чл. 129, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК – за това, че на 26.04.2010 г. в гр. Средец,
на ул. “Христо Ботев”, при условията на опасен рецидив, причинил на А.М.К. – на
38 години, средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето,
чрез отхапване /ампутация/ на дясна ушна мида.
По делото
е конституиран в качеството на граждански ищец пострадалият А.М.К. и са приети
за съвместно разглеждане предявените от
него граждански искове, както следва: за обезщетения за причинени имуществени
вреди в размер на сумите 83,40 лева – внесена такса за престой в МБАЛ – Бургас,
150 лева за заплащане на лекарски прегледи и смяна на превръзки и 100 лева за
закупуване на лекарства и превързочни материали, и за обезщетение в размер на
7 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумите.
В съдебно заседание участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия и го намира за доказано.
Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен, като след приложение на чл. 55 от НК да му се определи наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 70 от НК да му
бъде приведен неизтърпеният остатък от наказанието по НОХД № 124/1999 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Бургас. Изразява становище за доказаност на
гражданската претенция.
Повереникът на гражданския ищец моли съдът да
уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.
Защитникът
на подсъдимия изразява становище, че по делото не е спорно, че от обективна
страна съответната телесна повреда е била причинена, но счита, че от субективна
страна това е било сторено от С. по непредпазливост. Пледира подсъдимият да
бъде признат за невинен в извършване на умишлено престъпление и оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение, като бъде признат за виновен за извършване
на престъпление по чл. 133 от НК. Моли да му бъде определено наказание пробация
в максимално предвидения в закона срок, като намира, че такова би било
адекватно на целите на наказанието. Предоставя на съда с оглед правилата на
справедливост да уважи гражданския иск в пълен или в някакъв друг размер, като
изразява становище, че го намира за доказан, както по основание, така и по
размер.
Подсъдимият
изразява искрено съжаление за случилото се и заявява, че не е искал да го
направи. Моли съдът да не го връща в затвора.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Отношенията
между пострадалия А.М.К., подсъдимия Г.А.С. и св. Л.А.Г., които имат значение
за инкриминираното деяние, са следните: пострадалият А.М.К. и св. Л.А.Г. се
разделили около две-три години преди инкриминираната дата след около
десетгодишно фактическо съжителстване на семейни начала, от което имат две
деца. Подсъдимият и св. Г. се познават отпреди около петнадесет години, т. к.
тогава работели заедно, освен което имали и приятелска връзка.
Подсъдимият
Г.А.С. живее в едно домакинство в с. Драчево заедно със св. М.З.И.,
съжителстваща с брат му Иван А.С.. Св. И.А.С. е брат на подсъдимия.
Св. М.П.М.
е длъжностното лице, пристигнало на местопроизшествието след инцидента и
установило участниците в него. Свидетелите М.В.А. и Т.Н. Добриков са служители
на пощенска служба – гр. Средец. Св. Д.К.К. живее в близост срещу пощенската
служба в гр. Средец.
При така
изяснените отношения, съдът приема следната хронология на събитията:
На
26.04.2010 г. сутринта подсъдимият откарал с лек автомобил “Опел Вектра” с ДК№
А 06 48 ВН св. М.И. ***, като я оставил пред пощата. Св. И. влязла в сградата,
където трябвало да отчете пари, а подсъдимият останал отвън, за да я изчака.
Подсъдимият паркирал автомобила на ул. “Христо Ботев” до тротоара преди входа на
пощата, като предната му част била насочена /надолу/ към Автограта. В обратната
посока /нагоре/ по улицата се намира заведение “Авеню”.
Малко след
това, непосредствено до тротоара пред пощата, пред автомобила на подсъдимия
паркирал лек автомобил марка “Опел Астра”, черен на цвят, също с предната част
към Автогарата. От автомобила слязъл св. А.М.К., а вътре в автомобила на
задната седалка в дясно останала да седи св. Л.А.Г.. Св. К. влезнал в пощата.
През това време подсъдимият отворил задната дясна врата на автомобила, в който
седяла св. Г., клекнал и започнал да й говори. Св. Г. казала на подс. С. да се
махне. Тъй като св. К. видял отвътре, че подсъдимият разговаря със св. Г.,
излязъл от сградата и му казал да се дръпне, а на св. Г., че си тръгват и
бутнал отворената врата. Подсъдимият му попречил, при което започнал конфликт
между двамата. Констатирани са несъответствия в гласните доказателства относно
обстоятелството кой от двамата – подсъдимият или пострадалият е започнал първи
с нанасянето на удари. Тези несъответствия не са били преодолени с извършената
на 01.09.2010 г. очна ставка между подсъдим и пострадал. Непосредствено след
инцидента пред св. М. подсъдимият е казал, че пострадалият го е нападнал в
гръб, докато последният твърдял обратното. В показанията си на 14.06.2010 г.
пострадалият К. първоначално твърди, че двамата се сдърпали, че започнали да се
бутат, че се стигнало до размяна на юмруци докато излезли по средата на пътя
пред пощата. В по-късен етап от разследването – при втория разпит на 06.04.2011
г., както и в съдебното следствие, твърди, че подсъдимият започнал, като го
обгърнал с ръце, сграбчил го, хванал го, натиснал го до колата, като едва в
по-късен момент имало размяна на юмруци. По същия начин в показанията си
процедира и св. Г., която първоначално при разпита й на 26.10.2010 г. твърди,
че изведнъж двамата се вкопчили един в друг и започнали да се бият, а пред
съдебния състав заявява, че подсъдимият станал и хванал пострадалия в прегръдка
и започнал да го налага, удря, придърпва. Междувпрочем същата свидетелка е
излъгала при първия си разпит на 16.06.2010 г., че изобщо не е присъствала при
сбиването. По причина, че всяко едно последващо показание на тези двама свидели
се видоизменя, съдът не е склонен да приеме за достоверно депозираното от тях
относно началото на сбиването. От друга страна, през хода на цялото наказателно
разследване подсъдимият последователно и непротиворечиво твърди, че пострадалият
го е нападнал в гръб с нанасяне на юмруци в главата. Това непосредствено след
инцидента е споменал и на полицейския служител – св. М.. Същото е обяснил след
привличането му в качеството на обвиняем, както и пред съдебния състав. Тази
теза се подкрепя от показанията на св. К., според който К. започнал да удря
подсъдимия с юмруци по главата. Това свидетелят е наблюдавал първо от
автомобила си, след което е излезнал на улицата. Съдът намира за правдиво
заявеното от този свидетел, тъй като същият случайно е станал очевидец на
инцидента, а св. А. и Добриков потвърждават, че автомобилът на св. К. е бил
паркиран нагоре по улицата пред пощата. След като е бил поканен от разследващия
орган да депозира показания, за съда не съществува съмнение, че този свидетел е
присъствал на местопроизшествието. Изявленията му, както в хода на досъдебното
разследване, така и пред съда, интерпретацията на различните епизоди от
хронологията на събитията, начина на възприятие на същите и тяхната
последователност и изказа при пресъздаване на фактите, в никакъв случай не може
да обосноват изводи за недостоверност. Съдът не кредитира заявеното от св. И.
едва в хода на съдебното разследване, че е видяла през прозорците на пощенската
сграда един мъж да налага с юмруци подсъдимия и да опира колене в гърба му.
Същата не е твърдяла подобно нещо в досъдебното производство, поради което
съдът намира, че заявените от нея нови обстоятелства обслужват интересите на
“девер” й с оглед на целия доказателствен материал по делото. Свидетелите А. и
Добриков са възприели биещите се мъже на един по-късен етап, поради което в
показанията им липсват данни за началото на сбиването.
Съдът
подложи на детайлна и обективна преценка всички депозирани в хода на
досъдебното разследване и пред съдебния състав гласни доказателства досежно
по-нататъшното протичане на конфликта и по-конкретно относно механизма на
осъществяване на престъпното посегателство, за което е обвинен подсъдимият.
Установява се от първоначалните показания на св. К. и на св. Г. /които съдът
приема за най-достоверни в тази част/, от показанията на свидетелите А.,
Добриков и К. /които взаимно се допълват и са по-подробни в детайлите по време
на съдебното следствие/, че биейки се, подсъдимият и пострадалият се изтеглили
по средата на улицата пред пощата, като първият имал надмощие. Св. Г. излязла
от автомобила и започнала да им вика да спрат да се бият. Двамата продължили да
се бият по средата на улицата. В схватката подсъдимият обхванал с ръце в
прегръдка св. К., натискайки главата му напред и надолу според св. А..
Откъслечни и епизодични са данните от този момент нататък относно самото
извършване на инкриминираното деяние и такива се съдържат само в обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите К., Г., А. и М.. Същите се допълват
взаимно относно конкретното своеобразие на поведението на подсъдимия и на
пострадалия във връзка с механизма на осъществяване. В обясненията, депозирани
в досъдебното производство, подсъдимият е заявил, че е искал да ухапе
пострадалия, за да го уплаши и в един момент ухото на К. било точно пред устата
му, стиснал го със зъби и в този момент пострадалият рязко се дръпнал.
Пострадалият К. твърди в показанията си пред съдебния състав, че отначало
подсъдимият искал да го захапе за врата, опитвал един-два пъти да го захапе за
врата, но тъй като постоянно се дърпал, С. го захапал за ухото. Идентични,
еднопосочни и напълно кореспондиращи с тези твърдения са и свидетелските
показания на Л.Г. в тази си част, която е единствената свидетелка, намирала се
в непосредствена близост по време на сбиването. Същата в показанията си пред
съда твърди: “Г. гледаше нещо, някъде отстрани на врата да го захапе и му хвана
ухото...” Св. А. е възприела, че когато подсъдимият е захванал в прегръдка
пострадалия, последният започнал “да се опитва да се отблъсква”, целият се
дърпал, започнал “да си дърпа цялото тяло”, опитвал се да избута подсъдимия с
ръце. Св. М. твърди пред съда, че
непосредствено след инцидента и подсъдимият, и пострадалият му обяснили едно и
също обстоятелство, а именно, че в момента на спречкването С. захапал ухото на К.,
а последният инстинктивно си отдръпнал главата. Подсъдимият му казал също, че
когато К. го нападнал, му дошло на акъла да го захапе за ухото, за да го остави
на мира, но не е имал намерение да го скъса и че ако К. не си е бил дръпнал
главата, нямало да му скъса ухото. Св. К. потвърдил пред св. М., че в момента,
в който е усетил, че С. му захапва ухото, си е дръпнал главата и е усетил
болка. От разказаното св. М. е възприел, че подсъдимият от своя страна пък
усетил, че устата му се е напълнила с кръв. Липсват фактори, създаващи съмнение
относно добросъвестността на това длъжностно лице на РУ”П” – Средец, с оглед на
което съществуващите фактически данни в показанията на М. относно казаното от
страните безспорно внасят конкретика и яснота в допълнение на останалите гласни
доказателства по отношение на механизма на причиняване на телесната повреда на К..
След това
подсъдимият изплюл по средата на улицата ушната мида, която преди това бил
захапал. Двамата с К. отново си разменили юмруци, при което св. К. паднал на
земята. Изправил се и схватката продължила с размяна на юмруци с надмощие на
подсъдимия, като двамата се изместили на отсрещния на пощата тротоар.
Спречкването приключило, като пострадалият първоначално избягал в посока към
автогарата, а после се върнал и тръгнал в обратна посока към заведение “Авеню”,
държейки се за главата в областта на дясното ухо, а подсъдимият се качил на
автомобила си и потеглил в посока към Автогарата. Междувременно св. М.В.А. се
обадила по телефона в РУ”П” – Средец и на мястото на инцидента пристигнал
полицейски служител – св. М.П.М., който заварил на отсрещния на пощата тротоар
пострадалия със струйка кръв под ухото от дясната страна на лицето, а св. Г.
плачела, стоейки до паркирания л. а. “Опел Астра”. Пострадалият обяснил на
полицейския служител, че се е сбил с подсъдимия и посочил управлявания от него
автомобил, който в същия момент свивал в пресечка на ул. “Христо Ботев” – по
ул. “Д. Благоев”. Служителят го последвал с полицейския автомобил и задържал
подсъдимия, който имал кръв по устата, ръцете и дрехите. Върнал се пред пощата,
където от паважа по средата на ул. “Христо Ботев” намерил окървавена ушната
мида на пострадалия К., когото откарал в спешното отделение на МБАЛ – гр.
Средец, където му била оказана медицинска помощ.
В
последствие пострадалият е бил транспортиран с линейка на бърза помощ до шокова
зала на МБАЛ – Бургас АД и хоспитализиран в УНГ отделение до 04.05.2010 г.,
където за проведеното болнично лечение заплатил сумата 38,40 лева.
Безспорно е установено въз основа на
събраните гласни доказателства, изготвените от д-р П. заключение на
Съдебно-медицинска експертиза № 259/2010 г. и Съдебно-медицинско удостоверение
№ 212/2010 г., Епикриза на МБАЛ – Бургас АД, че в резултат на случилото се
на пострадалия К. било причинено обезобразяване на лицето чрез ампутация на
дясна ушна мида почти от основата. При оперативна намеса под обща анестезия
ампутираната част била прикрепена чрез адаптиране на ръбовете, които били размачкани
и кръвонаседнали. Ампутираната част не прихванала и некротизирала, поради което
на 03.05.2010 г. присадката била премахната. На 10.05.2010 г. пострадалият бил
освидетелстван със съдебно-медицинско удостоверение № 212/2010 г., за което
заплатил 45 лева. На пострадалия му била причинена силна болка. Бил неадекватен
за около седмица, отчаял се, станал притеснителен и отнесен. Близо месец не
излизал навън, защото се притеснявал от обезобразяването. Започнал постоянно да
се поглежда в огледалото и да търси с ръка ухото си. Зимно време го наболявало
мястото на отхапаното ухо, поради което не излизал навън без шапка. Лекувал се
медикаментозно и ходил на превръзки. Ходил в болница в гр. София за пластична
операция, но лекарите не му дали гаранция за успешно присаждане.
В с. з.
вещото лице не може да даде категорично заключение дали се касае за отхапване
или откъсване на ухото.
От
приложената по делото Справка за съдимост рег. № 197/30.04.2010 г. на БС при СРС и Писмо
рег. № 2159/24.06.2011 г. на ГД “ИН” при МП, ОС “ИН” Бургас, Сектор “Пробация” при МП се установява,
че подсъдимият е осъждан с Присъда № 43/2000 г. по НОХД № 124/1999 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас, в сила от 04.06.2011 г., за престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 6, предл. две и три, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на лишаване
от свобода за срок от шестнадесет години. С Протоколно определение №
155/16.12.2009 г. по НЧД № 989/2009 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
в сила от 24.12.1999 г., считано от 16.12.2009 г. подсъдимият е бил освободен
условно предсрочно от изтърпяване на останала част от наказанието в размер на
четири години шест месеца и петнадесет дни, като е бил установен изпитателен
срок в размер на неизтърпяната част и е била постановена пробационна мярка
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Установява се, че в затвора подсъдимият показал добро и предсказуемо поведение,
както и ниски стойности на оценка на вероятността за рецидив. След
освобождаването му показал поука и мотивация за промяна и ново начало в
благотворна семейна среда, изпълнил стриктно наложената пробационна мярка с
проведени двадесет и пет срещи, съдействал за реализирането на поставените
задачи. От побационните служители била наблюдавана промяна в поведението му в
положителен аспект, но становището им е, че същият има проблем при обмисляне на
действията си и контрол над импулсивността, и при определени обстоятелства
/конфликтни ситуации, външна провокация и употреба на алкохол/ би попаднал в
ситуации, граничещи с противоправно поведение.
Горните
фактически констатации съдът направи след анализ на събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия, депозирани, както в досъдебното,
така и в съдебното производство, показанията на А.М.К., Л.А.Г., И.А.С., М.З.И.,
М.В.А., Т.Н. Добриков и М.П.М., дадени в хода на проведеното наказателно
разследване, Протокол за очна ставка, изслушаната Съдебно-медицинска експертиза № 259/2010 г., както и от всички
приобщени по делото писмени доказателства – Епикриза на МБАЛ – Бургас АД, Съдебно-медицинско удостоверение № 212/2010
г.,Фактура № 22644/10.05.2010 г. за сумата 45 лева, Фискален бон за сумата
38,40 лева, Заявление за заплащане на потребителска такса, Справка за съдимост
рег. № 197/30.04.2010 г. на БС при СРС, Протокол за периодичен преглед за
техническа изправност на МПС № 10/26.04.2010 г., Карта за проверка на спирачна
уредба, Писмо рег. № 2159/24.06.2011 г. на МП, ГД “ИН”, ОС “ИН” Бургас, Сектор
“Пробация”.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На базата
на възприетите фактически обстоятелства съдът счете, че подсъдимият следва да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.
131а, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК поради
несъставомерност на осъщественото от него от субективна страна.
Престъпният
състав на чл. 129, ал. 1 от НК изисква умишлено причиняване на средна телесна
повреда. Действително не се спори, а и категорично се установи, че подсъдимият
е причинил на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се в
обезобразяване на лицето, чрез ампутация на дясна ушна мида. Наличието на
обективните признаци на престъплението обаче не обуславят наказателна
отговорност на извършителя, ако не бъде доказано по категоричен начин
субективното психическо отношение на същия към общественоопасното деяние и
общественоопасните последици, изразяващо се чрез характеристиките на
интелектуалния и волевия момент на умисъла като форма на вина. В случая,
умисълът следва да включва съзнание на дееца, че в следствие на действията си
по захапване на ухото ще го откъсне и демонстрирано желание за настъпването на
тази вредоносна последица. Не се събраха доказателства, че в съзнанието на
подсъдимия е била оформена представа за това, че ще скъса ушната мида на
пострадалия, нито пък доказателства, че е искал или допускал причиняването на
такава повреда, поради което съдът счита, че субективното отношение на
подсъдимия към осъщественото се отличава с липса на изискуемите се
интелектуален и волеви момент на умисъла.
Съобразявайки
се с обсъдения материал по делото, съдът констатира непълнота в събраните в
наказателното производство доказателства, подкрепящи обвинението досежно
поведение на подсъдимия, сочещо на механизъм на извършване на деянието, при
който същият е имал ясно формирана представа какво извършва. Тази
доказателствена непълнота не беше преодоляна чрез депозираните в хода на
наказателното разследване пред съдебния състав показания на разпитаните
свидетели. Субективната страна на престъпното деяние е елемент от обвинението,
който следва да бъде доказан по безспорен и убедителен начин, съгласно
изискванията на чл. 303 от НПК, като липсата на категорични доказателства в
този смисъл логично формира правните изводи на съда, че деянието не е извършено
умишлено и го мотивира да постанови оправдателна присъда на основание чл. 304
от НПК по повдигнатото обвинение. И това е само и единствено след обективно и
всестранно разследване и след изчерпване на всички процесуални способи за
събиране и проверка на доказателствата, относими към конкретното наказателно
производство, в съответствие с изискванията на чл. 13 и чл. 107 от НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата,
касаещи обвинението. Присъдата не може да почива на предположения, на
съмнителни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите
основни обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен
само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което е
гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията на невиновност, изрично установена в чл. 16 от НПК.
Анализът
на обясненията на подсъдимия в съвкупност и взаимна връзка с останалите гласни
доказателства не сочи безусловно и убедително на умишлено поведение на С..
Свидетелите К., Г., А. и М. изложиха пред съда важни факти относно механизма на
извършване на деянието в следната последователност – опит от подсъдимия да
захапе по врата пострадалия, захапване на ухото му и отдръпване на пострадалия.
Тези обстоятелства, преценени във връзка с казаното от в. л. в с. з., създават
допълнтелно сериозни съмнения по отношение на повдигнатото срещу С. обвинение
за умишлено причиняване на средна телесна повреда. Експертът в с. з. изрично
направи уговорка, че не може да се отговори на въпроса дали ухото е отхапано
или откъснато, т. е. това е доказателствена непълнота, която не може да бъде
преодоляна. Решаващо значение имаха свидетелските показания на св. М., дадени в
хода на съдебното разследване, възпроизвеждащи заявеното от подсъдимия и
пострадалия непосредствено след инцидента. Съдържащите се в тях данни внесоха
конкретика относно субективното отношение на подсъдимия и изиграха важна роля
за правилното квалифициране на деянието.
Настоящият
състав на съда счита, че въз основа на установените фактически данни относно
цялостното поведение на подсъдимия, може да се заключи, че той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 133 от НК. Именно в извършване на
това престъпление съдът осъди подсъдимия, като счете, че е налице проява на
виновно поведение от негова страна при характеристиките на “престъпната
небрежност”. Характерното за “небрежността” отрицателно отношение на дееца към
общественоопасните последици се обяснява с липсата на представа относно
общественоопасния характер на деянието и вредоносния резултат от него. При
липсата на конкретни представи за общественоопасните последици, в което се
изразява “отрицателния момент” при тази форма на вина, “небрежност” има, когато
деецът извършва деянието в състояние, при което е бил длъжен /правно задължен/
и могъл /било е психически възможно/ да предвиди тези последици. В случая са
настъпили обстоятелства, независещи от волята на дееца, но е било необходимо, в
рамките на очакваното, на съобразеното, да е бил в такова психическо състояние,
при което да е било възможно чрез правилно насочване на своето внимание и на
психическите си процеси въобще да изведе в съзнанието си представа за
общественоопасния резултат. Именно това показват установените по делото
действия на подсъдимия, в които е обективирана посочената проявна форма на
непредпазливо поведение. Същият е следвало и е могъл да предвиди, че при
ответна инстинктивна реакция на пострадалия по отдръпване, е в рамките на
реалното здраво захапаното ухо да бъде ампутирано.
Относно
наложеното на подсъдимия наказание:
За
извършеното от подс. С. престъпление се предвиждат алтернативно наказания
лишаване от свобода до една година или пробация.
Съдът
определи вида на наказанието да бъде по-тежко предвиденото – лишаване от
свобода, тъй като прецени, че конкретно извършеното деяние е с по-висока степен
на обществена опасност предвид характера на причиненото телесно увреждане и
непоправимия вредоносен резултат, предвид времето и мястото на извършване на
престъплението. Като мотивиращ определянето на тази наказателна санкция съдът
взе предвид и факт, свързан с личността на дееца – съдебното му минало за друго
извършено престъпление против личността по Глава втора от НК. Освен това, съдът
намери, че с този вид наказание и с начина му на изтърпяване ще бъдат
постигнати целите на генералната превенция и ще се въздейства предупредително и
възпитателно върху подсъдимия С. за в бъдеще.
Съдът
определи размера на наказанието – осем месеца, при условията на чл. 54 от НК,
като отчете установените по-горе: степен на обществена опасност на деянието и
дееца, отегчаващи вината обстоятелства. От друга страна са налице смекчаващите
вината обстоятелства, които не обуславят максимален размер санкция –
сравнително младата възраст на дееца, поведението му в хода на наказателното
разследване и в съдебната зала, изразеното критично отношение и дълбоко
разкаяние за случилото се. В тази насока изключително влияние върху преценката
на съда оказа установеното по делото обстоятелство, че основната причина за
случилото се изначално се корени в предшестващо неправомерно поведение на
пострадалия.
Съобразно
разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНС съдът определи наказанието
да бъде изтърпяно в затвор при първоначален “строг” режим, с оглед на
обстоятелството, че осъденият е рецидивист.
Съдът
счете, че ще е в противовес на закона, доказателствения материал по делото и
житейската справедливост да постанови каквато и да е част от отложеното с
Протоколно определение от 16.12.2009 г. по НЧД № 989/2009 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Стара Загора наказание, наложено на подсъдимия по НОХД №
124/1999 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, да бъде изтърпяно тепърва. От
депозираната по делото характеристична справка на ОС “ИН” Бургас, Сектор
“Пробация” при МП се установява, че във връзка с това предходно осъждане,
подсъдимият след освобождаването му е показал поука и мотивация за промяна и
ново начало в благотворна семейна среда, изпълнил е стриктно наложената
пробационна мярка, имал промяна в поведението в положителен аспект. Настоящото
деяние не е извършено умишлено и съдът счита, че с присъдата си наложи на
подсъдимия адекватно наказание за него, което ще бъде достатъчно и без
привеждане на неизтърпяното наказание да постигне визираните в чл. 36 от НК
цели.
Относно предявените граждански искове от
гражданския ищец:
Съдът
намери за основателен приетият за съвместно разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени с
престъпното деяние на С.. Съдът на основание чл. 52 от ЗЗД прецени за
справедлив предявения размер 7 000 лева, като съобрази претърпените от
пострадалия К. болки, негативни емоции и страдания, преживения шок и психическа
травма, установени с ангажираните от него гласни доказателства. Съдът взе
предвид и конкретната тежест на извършеното престъпно деяние и формата на вина,
при което е осъществено същото. Този паричен
еквивалент би допринесъл в достатъчна степен за репариране на неблагоприятните
последици върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице.
Видно
от представените и неоспорени Фактура № 22644/10.05.2010 г. и Фискален бон,
същите са за сумите 45 лева и 38,40 лева или общо за 83,40 лева. Не се спори,
че тези суми са били заплатени от гражданския ищец, поради което съдът прие за
доказана претенцията му за претърпени от него имуществени вреди и я уважи до
този размер. За претендираните суми за причинени имуществени вреди – 150 лева
за заплащане на лекарски прегледи и смяна на превръзки и 100 лева за закупуване
на лекарства и превързочни материали, гражданският ищец не представи надлежни
доказателства, които да оправдават подобни разходи, поради което съдът отхвърли
тези претенции.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 и чл. 86 от ЗЗД съдът присъди горните суми със законната лихва от
датата на увреждането – 26.04.2010 г. до окончателното им изплащане.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимият беше признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в негова
тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на 283,35 лева
за държавна такса върху уважената част от гражданските претенции, в размер на
60 лева за разноски по делото за възнаграждение на вещо лице и в размер на 650
лева за разноските на пострадалото лице в производството.
По
гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: