Решение по дело №722/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.70-чл.73 от Закона за адиминстративните нерушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по искане на прокурор при Районна прокуратура Бургас за възобновяване по реда на чл.72, ал.1, във вр. с чл. 70, ал.2, т.5 от ЗАННН на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление №622/13.12.2023г., издадено от директор на РДГ Бургас и за отмяна на наказателно постановление №622/13.12.2023г., издадено от директор на РДГ Бургас, с което на З. П. В. е наложено наказание глоба в размер на 300 лв., лишен е от право да ловува за срок от три години и са отнети в полза на държавата, вещите, предмет на нарушението.

Вносителят на искането за възобновяване А. В. –прокурор при РП-Бургас, редовно призован, не се явява.

Ответникът по предложението за възобновяване З. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Б., който сочи, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Ответникът по предложението за възобновяване –директор на Регионална дирекция по горите –Бургас, се представлява от юрисконсулт Дженезова, която оспорва предложението за възобновяване и моли наказателното постановление да бъде оставено в сила.

За прокуратурата на Република България, редовно призована, чрез Окръжна прокуратура Бургас, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С наказателно постановление № 622/13.12.2023г., издадено от директор на РДГ Бургас, въз основа на АУАН, на З. П. В., е наложено административно наказание –глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, лишен е от право на ловуване за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, като в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението. В. е санкциониран за това, че на 25.11.2023г. землището на [населено място], местност Ходжаюрт, ловува със сглобено гладкоцевно оръжие, тип успоредка, марка KILICLAR-нечетни серийни номера, 12 калибър, с два броя патрони в цевите без да притежава редовно заверен билет за лов и без писмено разрешително за лов. Видно от отбелязването върху наказателното постановление, същото е получено на 03.01.2024г. и е влязло в сила на 18.01.2024г.

Искането за възобновяване процесуално допустимо.

Разгледано по същество, се явява неоснователно. Съображенията за това са следните:

За да се възобнови приключило с влязло в сила наказателно постановление административнонаказателно производство, следва да е осъществено някое от материалноправните основания, регламентирани в разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗАНН. От изложението, направено в молбата, подаденото искане за възобновяване е на основание чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН, в която разпоредба е предвидено, че административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление. От доказателствата по делото се установява –л.5, че е образувано досъдебно производство, за това, че 25.11.2023г. в местност „Ходжаюрт“ в землището на [населено място] държал огнестрелно оръжие, без да има надлежно разрешително –престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

С Тълкувателно Решение №3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние.

В конкретния случай е налице приключило първо по ред административнонаказателно производство с влязло в сила наказателно постановление за административно нарушение по ЗЛОД и образувано, но не за същото деяние наказателно производство. В случая не е нарушена забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Налице са различни фактически обстоятелства, станали основание за ангажиране последователно на административнонаказателната и наказателната отговорност. Фактите, предмет на наказателното дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение по ЗЛОД, за които е наказан В. с цитираното по-горе НП, не са едни и същи - касаят едно и също време, място, но за различно поведение и механизъм на извършване. Очевидно е, че резултатът и при двете норми е различен, като при административното нарушение степента на засягане на обществените отношения е по-ниска, но и различна.

Следва да се отбележи, че практиката на ЕСПЧ допуска и различия в правната [жк], като се изхожда от критерия "тъждество на защитения правен интерес", който може и да не е еднакъв. Гореизложеното обуславя извод, че водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушението, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.

С оглед изложеното, съдът приема, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за възобновяване на административнонаказателното производство, поради което направеното искане следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл.73, ал.2 от ЗАНН, А. съд – Бургас, петнадесети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на прокурор при Районна прокуратура Бургас за възобновяване по реда на чл.72, ал.1, във вр. с чл. 70, ал.2, т.5 от ЗАННН на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление №622/13.12.2023г., издадено от директор на РДГ Бургас и за отмяна на наказателно постановление №622/13.12.2023г., издадено от директор на РДГ Бургас, с което на З. П. В., с [ЕГН], е наложено наказание глоба в размер на 300 лв., лишен е от право да ловува за срок от три години и са отнети в полза на държавата, вещите, предмет на нарушението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.