РЕШЕНИЕ
№ 2687
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. А.
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. А. Гражданско дело №
20205330110567 по описа за 2020 година
Предмет на делото са субективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС.
Ищец Д. ИВ. Т. чрез адв. Ст. А. поддържа с искова молба вх. № 49853/24.08.2020г. и
допълнителни уточнителни молби, че в режим на СИО със съпруга си Г.С.Т. придобиват въз
основа на покупко-продажба от дата **** жилище/апартамент който представлява СОС с
идентификатор №**** по действащата КК и КР на гр. Пловдив с площ от 90.40 кв.м с
административен адрес: гр. П., ул. ***№** ведно с 5,759 % ид.части от общите части на
сградата, които представляват 12.60 кв.м. от РЗП на общите части на сградата, ведно с изба
№ 16 в сутеренния етаж с площ от 7,18 кв.м, ведно с 5,759 % ид.части от правото на
собственост върху поземления имот с идентификатор №******, в който е построена
сградата както и гараж № **, който представлява СОС с идентификатор № ***** с площ от
25.43 кв.м. ведно с 1.592% ид.части от общите части на сградата, които представляват 3.48
кв.м. и 1.592% ид.части от правото на собственост върху описания по-горе поземлен имот с
идентификатор № *****.
Твърди се в исковата молба, че срещу Г.Т. било образувано изп. дело № ****по описа
на ******. като принудителното изпълнение било насочено към ½ ид.част от гореописания
апартамент и гараж с което СИО била прекратена по отношение на тези имоти/.
С Постановление за възлагане от 12.04.2010г. в сила от 25.05.2010г. ½ ид.част от
правото на собственост върху имотите било възложено на Н. А. Н..
Срещу ищцата Д.Т. също било образувано друго изп. дело № ****** като
1
принудителното изпълнение било насочено към останалата ½ ид.част от процесния
апартамент № ** и гараж № *** като с Постановление за възлагане от**** в сила от ***
вписано в Служба Вписвания – П. на ***** собствената на ищцата ½ ид.част от правото на
собственост върху имотите било възложено на Н. А. Н..
На **** Н.Н. и съпругата му Н. ИВ. Н. продали процесния апартамент и гараж на
ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. за което бил оформен нот. акт № *****
Междувременно с влязло в сила на *** Решение № ***** по гр..д № 2576/2011г. на
ПОС вписано в Служба вписвания – П. на ***** било отменено Постановление за възлагане
недвижим имот от ****на ***** по повод на подадена жалба от „**** “ ЕАД с оплаквания
приети от Окръжния съд за основателни затова, че банката не е била надлежно уведомена за
обявената публична продан на ½ ид.част от гореописаните имоти.
Според ищцата поради отмяната на Постановлението за възлагането на недвижим
имот от***** на **** ответниците Н. ИВ. Н. и Н. А. Н. не са придобили правото на
собственост от 1/2 ид.част от процесцните имоти и не са могли да ги прехвърлят на
правоприемниците - ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. по сключен между тях договор за
продажба от**** оформен в нот. акт № *****
Ето защо се иска да се признае за установено по отношение на ответниците Н. ИВ.
Н., Н. А. Н. и ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П., че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от
процесните имоти както и да бъдат осъдени ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. да предадат
владението на ищцата върху тези имоти.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците Н. А. Н. и Н. ИВ. Н. чрез адв. К.К. не оспорва фактите, че с
Постановление за възлагане от **** на***** по изп. дело № **** Н.и са придобили
собствеността върху ½ ид.част от процесните апартамент и гараж, както и че на ****
продават на ответниците Т.П. и П.П. целият апартамент и гаража тъй като другата ½ ид.част
са придобили преди това. Не се оспорва и обстоятелството, че с Решение по гр.д. № **** на
ПОС в сила от**** Постановлението за възлагане е отменено, което обаче не влияело върху
придобитите права от Н.и тъй като това производство е едноинстанционно, Решението не се
ползва със СПН, отмяната ползва единствено жалбоподателя, а и към момента на
образуването му Н.и вече са продали процесните имоти на другите ответници Т.П. и П.П..
Заявяват се твърдения затова че ответниците П.и са получили владението и че са
добросъвестни владелци като са придобили собствеността, която понастоящем, с
предявените искове, се оспорва въз основа на добросъвестно 5-годишно давностно владение,
тъй като това владение не е било изгубвано, нито смущавано или отблъсквано, респ. не е
имало основание за прекъсване или спиране на тази давност. Иска се отхвърлянето на
предявения иск.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. оспорват предявения иск по чл. 108 ЗС. Поддържа се,
че съдебното решение с което е отменено Постановлението за възлагане е вписано в Имотен
2
регистър след датата на изповядване на сделката от **** поради което им е
непротивопоставимо. Правата придобити от праводателите им са въз основа на основание,
което е възникнало преди отмяната на Постановлението за възлагане, а тази отмяна има
действие занапред.
Процесният апартамент е основно жилище за ответниците и същите заявяват, че са го
придобили въз основа на 5-годишно добросъвестно давностно владение по чл. 79, ал.2 ЗС.
Иска се отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното.
Между страните по делото няма спор, а и несъмнено от приобщените писмени
доказателства се установява, че ищцата Т. заедно със съпруга Г.Т. придобива в режим на
СИО въз основа на покупко-продажба от дата **** правото на собственост върху процесния
апартамент и гараж.
Установено е че срещу Г.Т. било образувано изп. дело № ******* като
принудителното изпълнение било насочено към ½ ид.част от гореописания апартамент и
гараж с което съпружеската общност с ищец Т. по отношение на тези имоти била
прекратена. С Постановление за възлагане от **** в сила от **** ½ ид.част от правото на
собственост притежание на Г.Т. върху тези имотите било възложено на Н. А. Н..
Срещу ищцата Д.Т. също било образувано друго изп. дело № ***** като
принудителното изпълнение било насочено към останалата ½ ид.част от процесния
апартамент № ** и гараж № ** като с Постановление за възлагане от**** в сила от ****
вписано в Служба Вписвания – П. на **** собствената на ищцата ½ ид.част от правото на
собственост върху имотите било възложено на Н. А. Н..
Няма спор и затова че на ***** Н.Н. и съпругата му Н. ИВ. Н. продали процесния
апартамент и гараж на ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. за което бил оформен нот. акт № ***
вписан на същата дата в Служба вписвания – П..
С влязло в сила на ***** Решение №**** по гр..д № ****** на ПОС вписано в
Служба вписвания – П.на ***** било отменено Постановление за възлагане недвижим имот
от ****на **** по повод на подадена жалба от „*****“ ЕАД с оплаквания приети от
Окръжния съд за основателни затова, че банката не е била надлежно уведомена за обявената
публична продан на притежаваната от ищцата ½ ид.част от гореописаните имоти.
Следователно, първият спорен по делото въпрос е за правното действие на
отмененото Постановление за възлагане от ****.
Настоящата инстанция категорично застъпва становището, че с отмяната на
Постановлението за възлагане собствеността върху процесните имоти се връща към ищеца
Т. длъжник по изп.дело като в случая от юридическа страна тази отмяна извършена с
Решение № *** по гр..д № **** на ПОС лишава купувача по публичната продан от
3
придобитите от него права още от момента на посочената дата в акта за влизането в сила на
****
Вписването на жалбата за отмяна на Постановлението за възлагане подадена от
**** ЕАД би имало единствено оповестително значение, но не и оповестително-защитно
действие по смисъла на чл.114 буква „а“, изр. второ ЗС, тъй като оповестително-защитното
действие на вписването е предвидено само в изрични предвидени от закона случай –
например: чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД и др. В случая законодателно не е предвидено, че
отмяната на постановление за възлагане би било противопоставимо само ако третото лице е
придобило правото на собственост от купувача по публичната продан след отбелязване
жалбата за отмяна. Ето и защо отбелязването на жалбата за отмяна не може да промени
фактът, че щом бъде отречено купувачът по публичната продан да е придобил
собствеността, то се отричат и правата на третото лице купувач независимо от неговата
добросъвестност. Тъй като третото добросъвестно лице има противопоставимост на правата
си само в случаите на оповестително-защитното действие на закона.
В тази връзка следва да се посочи, че сделката от ***** между Н.и като продавачи,
които се легитимират до размера на ½ ид.част от процесните имоти въз основа на
Постановлението за възлагане от ***** и купувачите П.и , не могат да формират
противопоставимост на правата им спрямо правата на ищеца, тъй като правото на
собственост никога не е напускало неговия патримониум, респ. никога не е влизало в
патримониума на Н.и, а от там и последващите приобретатели Т.. Да се приеме противната
теза, първо би означавало да се разшири оповестително-защитното действие на
отбелязванията на жалбата за отмяна на Постановлението за възлагане за което няма легална
опора, второ да се поставят в опасност правата на действителния собственик от множество
прехвърлителни сделки с участващите трети лица, които да имат противопоставимост
базирана на защитното действие на вписването, което пък в конкретния случаи дори не е
задължително, трето защитното действие е отклонение от принципа Nemo dat quod non habet
– никой не може да прехвърли повече права от колкото има, респ. с отпадане правата на
праводателя, отпадат правата на правоприемника. И именно поради колизията между
интереса на действителния собственик и интереса на третия добросъвестен купувач
законодателят само в изчерпателно предвидените от закона случаи предпочита интереса на
третото лице с оглед стабилността на гражданския оборот и създава противопоставимост на
правата му в случаите в които тези права са придобити преди отбелязване на исковата
молба.
Ето защо третите лица биха имали противопоставимост само ако изрично законът
го предвижда, а не по силата на правоприлагането по аналогия, тъй като правоприлагането
по аналогия би довело до случаи в които процедурата и резултатът от отмяната на
възлагателното постановление би се обезсмислила с поредица от прехвърлителни сделки.
Или казано по друг начин - атакуваното постановление за възлагане не е имало
прехвърлителен ефект по отношение правото на собственост върху процесните недвижими
имоти, респективно купувача на публичната продан Н.Н. не е придобил правото на
4
собственост върху тези имоти / в този смисъл и Oпределение № 473/30.10.2020г. по гр.д. №
1969/2020г. на ВКС с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 167 от
7.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1602 по описа за 2019 г. на Окръжен съд съд-Пловдив, с
което е потвърдено решение № 1540 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 3483/2018 г. на Районен съд-
Пловдив/.
Предвид на гореизложеното по отношение на ответниците Н. А. Н. и Н. ИВ. Н.
ищцата Д. ИВ. Т. се явява собственик на ½ ид.част от процесния апартамент и гараж.
Вторият основен спорен въпрос по делото касае възражението на ответниците П.и за
придобиването на имотите въз основа на добросъвестно 5-годишно давностно владение.
Възражението е застъпено подробно и в писмена защита вх. № 18247/07.03.2022г. подадено
от ответниците Н.и, същите не могат да се бранят с него, но до колкото настоящата
инстанция дължи произнасяне по това възражение заявено от ответниците П.и за пълнота на
изложението ще вземе отношение и по застъпената в него теза.
Няма спор, че към момента на сделката от ***** ответниците П.и се явяват
добросъвестни владелци, тъй като владеят вещта на правно основание годно да ги направи
собственик, без да знаят че праводателят им не е собственик. Към дата **** не е било
отменено Постановлението за възлагане поради което и обективно приобретателите по тази
сделка не са знаели, че купуват имотите от несобственици. Правното основание е годно –
покупко-продажба оформена в нотариален акт, а относно факта на установеното владението,
настоящата инстанция кредитира показанията на разпитания по делото св. П. К., която
познава ответниците и знае, че живеят в процесното жилище от пролетта на **** г.
Съгласно чл. 70 ЗС ответниците П.и се явяват добросъвестни владелци към момента
на възникването на правното основание – сделката от ****
В правната доктрина е поставен проблемът дали при положение, че чл. 70 ЗС изисква
добросъвестността на владелеца да е налице към момента на възникване на правното
основание, последващата недобросъвестност (узнаването на владелеца, че праводателят му
не е бил собственик) е ирелевантна /Цончев, Кр. Подобренията. С.: Софи-Р, 2001., с. 135 и
сл./ В тази връзка е прието господстващото становище, че добросъвестността на владението
веднъж започнала продължава до предявяване на иск за връщане на вещта – арг. от чл. 71
ЗС, който единствен прави владелеца недобросъвестен /така Таджер, В. Владение. С.: Софи-
Р, 2001, с. 142./
С Постановление № 6 от 1974 на Пленума на ВС т. IV е дадено тълкувание затова че
„когато актът за прехвърляне на собствеността е унищожен и приобретателят е загубил
собствеността с обратна сила, по отношение на подобренията, които междувременно е
извършил в имота, той се ползва от чл. 72 ЗС, т.е. има положението на добросъвестен
владелец. Изисква се той да е извършил подобренията, като не е знаел за възможността
придобиването да бъде унищожено и не е виновен за унищожаването“ Следователно,
Върховният съд е на становището, че не е без значение субективната добросъвестност на
владелеца относно знанието му за определени факти т.е поставя се въпроса
добросъвестността изначална правна категория ли е и ако тя съществува към момента на
5
възникването на правното основание може ли да претърпи изменение в резултат на
трансформирането на незнанието на приобретателя в знание затова че е придобил от
правото на собственост върху вещта от несобственик. Така поставеният въпрос има
отношение към последиците които законът свързва с добросъвестното владение – кратката
придобивна давност и правото на подобрения и задържането й до заплащането им. Първата
последица касае пряко предмета на настоящето дело, а втората няма отношения към него.
С Решение № 172 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 929/2012 г., I г. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК и Решение № 238 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 999/2010 г., II
г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК се възприема, че се изследват два момента към
които се проверява добросъвестността – при възникване на правното основание и последващ
момент като в този последващ момент съдът отново проверява дължи проверка на
добросъвестността като го свързва с узнаването на обстоятелството от приобретателя, че
имотът е придобит от несобственик.
С Решение № 35 от 25.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 669/2012 г., II г. о., ГК
законовата презумпция по чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС, предвижда че е достатъчно
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, но не се
изключва възможността от трансформацията й в недобросъвестност, т.е възникване на
знание у правоприемника затова че праводателят не е собственик.
Настоящата инстанция застъпва становище изразено в горените две Решения на ВКС
тъй като ограничаването на проверката затова съществували добросъвестността на
владелеца само към момента на възникването на правното основание означава да се отрече
възможността да се вземат предвид при решаването на спора настъпването на определени
последващи обстоятелства, релевантни към характера на владението – пак там Решение №
35 от 25.02.2013 г. на ВКС.
Следователно, предвид на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
добросъвестността на ответниците П.и е съществувала към ***** и е продължила да
съществува до момента в който ищцата е посетила ответниците в процесния апартамент и в
присъствието на свидетеля С.П. е разговаряла с жената, че ½ е нейна и че има съдебно
решение затова /л. 512 от делото/. Според показанията на този свидетел разговорът е бил
проведен през пролетта на 2012г. свидетелят е бил отстрани на площадката, страните са
говорели пред врата и е бил уведомен от ищцата предварително затова, че последната ще
говори по този въпрос. Посещението е било през деня и когато се качили вратата отворила
жена, която разговаряла с ищцата. От показанията на св. П. К. се установява, че П. и
съпругът й се настанили в процесното жилище през пролетта на 2011г., правели са ремонт и
не е имало период в който да не са живели там, т.е съдът приема за установен факта, че
жената с която ищцата е разговаряла в присъствието на св.С.П. е именно ответник Т.П.. От
така проведеният разговор следва фактът, че ответник П. за първи път научава, че ищцата,
от една страна се счита за собственик на ½ върху апартамента и че има съдебно решение за
което ищцата й казва.
6
Следователно, от пролетта на 2012г. презумпцията за добросъвестността на
владелците – ответниците П.и, следва да се счита оборена, защото тези ответници са знаели,
че придобиват процесните имоти от Н.и, които пък са ги придобили на публична продан с
Постановление от ***** и макар да не са знаели за Решение № ***** вписано в Сл.Вп –
Пловдив на **** са могли да узнаят за последното обстоятелство след като е бил проведен
разговорът с ищцата.
Следва да се посочи за пълнота и че Постановление за възлагане от ***** не е
надлежно връчено на всички страни в изпълнителния процес – видно от разписката на л. 437
от делото Постановлението е било изпратено до ****** АД по пощата с обратна разписка, и
то на адрес който не фигурира в тази разписка, а в самото съобщение адресът на банката е
сгрешен /вместо гр. С., ул. **** № ** – л. 394 от делото е изпратен на адрес: гр. С. ул. ****
№ ** – л. 436 от делото/ получен от лице което е неясно какво отношение има с тази банка
поради което и отбелязването в Постановлението, че е влязло в сила на дата **** е
незаконосъобразно и произволно, а всъщност именно това е титулът за собственост с който
праводателите – ответниците Н.и са се легитимирали пред ответниците П.и. Този факт
следва да се интерпретира, в насока че както Н.и, така и П.и са знаели откъде произтичат
правата им – от патримониума на ищцата и след като последната е имала разговор през
пролетта на 2012г. в който е уведомила Т.П. за съдебно решение и затова, че е собственик на
½ не може ответниците П.и да се ползват от законовата привилегия на добросъвестното
владение по отношение на кратката 5-годишна давност.
Предвид на гореизложеното възражението за придобиване процесните ½ ид.части от
апартамент и гараж въз основа на кратка 5-годишна придобивна давност се отхвърля като
неоснователно, а предявеният иск срещу ответницте П.и следва да се уважи като
основателен и доказан.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от
нея разноски в размер на сумата от 2 655,64 лева съгласно представения списък по чл. 80
ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. Н. с ЕГН **********, Н.
ИВ. Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., *** № *** и по отношение на Т. Н. П. с
ЕГН ********** и П. Ф. П. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. ***№ **, ет.*,
ап.* ЧЕ Д. ИВ. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. *** № ** притежава въз основа на
договор за покупко-продажба оформен в нотариален акт №*** , том **, рег. № ****, дело №
*** от **** на ***** с рег. № **** от НК ½ ид.част от правото на собственост върху
жилище/апартамент, който представлява СОС с идентификатор № ***** по действащата КК
и КР на гр. П. с площ от 90.40 кв.м с административен адрес: гр. П., ул. **** № ** ведно с
5,759 % ид.части от общите части на сградата, които представляват 12.60 кв.м. от РЗП на
7
общите части на сградата, ведно с изба № *** в сутеренния етаж с площ от 7,18 кв.м, ведно с
5,759 % ид.части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор №
***** , в който е построена сградата, както и 1/2 ид.част от правото на собственост върху
гараж №**, който представлява СОС с идентификатор № **** по действащата КК и КР на
гр. П. с площ от 25.43 кв.м. ведно с 1.592% ид.части от общите части на сградата, които
представляват 3.48 кв.м. и 1.592% ид.части от правото на собственост върху описания по-
горе поземлен имот с идентификатор № ***** КАТО ОСЪЖДА Т. Н. П. с ЕГН **********
и П. Ф. П. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. **** № ****, ет.**, ап.** ДА
ПРЕДАДАТ владението на ½ ид.част от правото на собственост върху гореописаните
имоти;
ОСЪЖДА Н. А. Н. с ЕГН **********, Н. ИВ. Н. с ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. П., **** № ***, Т. Н. П. с ЕГН ********** и П. Ф. П. с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. П., ул. ***** № ****, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТЯТ общо в полза на Д.
ИВ. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. *** № ** сумата от 2 655,64 лева, която
представляват разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 10567/2020г. по описа на РС –
Пловдив;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
8