Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040, гр. Д., 16.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на шестнадесети септември през 2020година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ
: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Г.ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА РАДЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. №367 по описа на Д.кия окръжен
съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№400/17.02.2020г. ЕТ“***“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Т.,
общ.Т., обл.Д., ***, представлявано от Р. Г., чрез адв.Д.А./пълномощно л.44 от
делото на ТРС/, срещу решение №13/29.01.2020г. на ТРС, допълнено с решение
№32/04.03.2020г., с което при участие на трето лице А. Г. Г. с ЕГН ********** ***,
помагач на ищеца И.Л. Ц. с ЕГН ********** ***, и третото лице Община Т.,
помагач на ответника ЕТ“***“ , съдът ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на страните, че И.Л. Ц. с ЕГН
********** с адрес ***, е собственик на Поземлен имот 1***1.122.733, област Д.,
община Т., с. В., Земеделска, категория 5, НТП, за друг вид застрояване, площ
4343 кв.м., стар номер ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-1422/06.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, И ОСЪЖДА ЕТ“***“ с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Т., общ.Т., обл.Д., ***,
представлявано от Р. Г. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Поземлен имот 1***1.122.733,
област Д., община Т., с. В., Земеделска, категория 5, НТП, за друг вид
застрояване, площ 4343 кв.м., стар номер ***, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-1422/06.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК на И.Л. Ц. с
ЕГН ********** с адрес ***.
Въззивникът намира решението за
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратна оценка
на доказателствата. Извода на съда, че процесния имот не представлява
земеделска земя по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ бил погрешен, обоснован при
игнориране на заключението на вещото лице, в която връзка обсъжда същото.
Извежда критерии за определяне на статута на един поземлен имот като
земеделски, позовавайки се на ЗСПЗЗ. Счита, че земеделският характер на
процесния поземлен имот е установен по безспорен начин от събраните писмени доказателства. Същият не
бил реституиран. Неправилни намира изводите на съда , че имота е със селищен
характер, застроен със жилищни сгради и не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Излага и, че като имот попадащ в приложното поле на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ
не можел да се придобие по давност, липсвали и доказателства за владение от Г. в продължение повече от 20
години. Нямало доказателства да е бил собственост на праводателя на ищеца или
на неговия наследодател. По силата на чл.14 от Конституцията бил държавна
собственост, по силата на закона в последствие общинска собственост. С влизане
в сила на плана за земеразделяне бил осъществен придобивния способ по чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ и общината валидно се била разпоредила с него с договора от
29.08.2016г.Иска отмяна на решението и присъждане на разноски
В писмен отговор вх.№691/25.03.2020г.
въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата. Намира
за недоказани възраженията на ответника във връзка с осъществяването на
фактическия състав на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Позовава се на практика на ВКС,
която цитира. Излага и доводи по същество на спора. Иска потвърждаване на
решението с присъждане на разноски.
По
повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства
провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ал.1 ГПК, с начало 04.02.2020г., когато решението е връчено на
страната, с
правен интерес от обжалване на неизгодното за нея първоинстанционно решение, при надлежно упражнено съобразно
правилата на чл.260 и чл.261 от ГПК право на жалба, поради което е допустима. Подлежи
на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия
на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от
гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
С искова молба с вх. №586/06.03.2019г.
И.Л. Ц. с ЕГН ********** с адрес *** е предявил срещу ЕТ“***“ с ЕИК *** гр.Т., иск
за установяване на правото му собственост върху поземлен имот с идентификатор 1***1.122.733
по КККР на с. В., общ.Т., земеделска земя, категория 5, НТП- за друг вид
застрояване, с площ 4343 кв.м., стар номер ***, на основание правна сделка -
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***., от ***г. на
нотариус с per. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията - Т. под № ***г.,
поправен с нотариален акт за поправка № ***. на нотариус с per. № *** на НК ,
вписан в Служба по вписванията - Т. под № ***, ***, евентуално по силата на
давностно владение от датата на покупката 19.10.206г. до 2018г..
Фактическите обстоятелства изложени в
исковата молба, се свеждат до твърдения, че на ***г. , с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***. на нотариус с per. № ***
на НК, сключен с А. Г. Г., е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот. От датата на покупката ***г. до 2018г. владял безпрепятствено и
необезпокоявано имота. През 2018г. Р. Г. С. го уведомил, че трябва да освободи
имота, тъй като го е закупил от Общината. От стопанската 2018г/2019г. Р. Г. С.
завладял имота, обработил го и го засял. Ищецът установил след справка в СлВп-Т.,
че на 02.08.2016г. между Община Т. и ЕТ“***“ е сключен договор за продажба на
имоти, вписан в СВп-Т. под № ***., сред които и имот с № *** в землището на с.В.,
с площ от 4,343 дка. От справка в ТР установил, че с вписване от 21,09.2017г., предприятието
на ЕТ „***“ е поето от ответника. Формулирано е искане за установяване на вещното
му право на собственост върху процесния имот по силата на правна сделка-договор
за покупко-продажба от ***г., евентуално на основание добросъвестно давностно
владение, и предаване владението на същия.
Пред
районния съд /в писмения отговор/ ответникът ЕТ“***“ е оспорил иска като
недопустим и неоснователен, противопоставяйки право на собственост по силата на
договор от 02.08.2016г. с Община Т.. Конкретно излага, че преди да стане
негова/на ответника/собственост, имотът бил общинска собственост по смисъла на
ЗСПЗЗ, до продажбата му с договора от 02.08.2016г общината владяла и
стопанисвала имота лично или чрез трети
лица. Дори и да се установяло, че през определен период от време ищецът е владял
имота, то го е владял на негодно правно основание. Ищецът изгубил владението на
имота след придобиването му от ответника. Договорът, с който ищецът закупил
имота бил нищожен на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД. Като собственик имал
право да го владее.
Подпомагащото
ищеца трето лице А. Г. Г. изразява становище за основателност на иска. Продал
имота на ищеца и веднага му предал владението. В първото по делото съдебно
заседание е дал обяснения, че имотът е наследствен от дядо му Г.Г. Г. и прадядо му Г. И. Г.. Семейството му го
работило десетки години, още от както дошли от с.Г.. Той самият го ползвал
години наред, имал къща, стопанска сграда дълга някъде към 20м., която влизала
в този имот, около 4дка лозе. Когато продал имота къщата била почти паднала.
Подпомагащото
ответника трето лице Община Т. изразява становище за неоснователност на иска.
Общината продала на търг имота, след като го получила по силата на закона и със заповед и с
протоколно решение №1/22.12.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ като
собственост на държавата. Станал общинска собственост при условията на параграф
42 от ПЗР на ЗИДЗОС/ДВ бр.96 от 5.11.1999г./. Нямало акт за собственост на
страната-продавач на ищеца. Придобивен давностен срок в полза на ищеца не можел
да тече защото с § 1 от Закона за допълнение на ЗС . (ДВ. бр. 46 от 2006 г. в
сила от 1.06.2006 г.. изм. бр. 105 от 2006 г. бр. 113 от 2007 г. в сила от
31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г. в сила ог 31.12.2008 г. бр.105 от 2011 г.. в
сила от 31.12.2011 г., изм. и доп.. бр. 107 от 2014 г.. в сила от 31.12.2014г.)
давността за имоти, частна държавна или общинска собственост, спира да тече до
31.12.2017 г.
В
хода на въззивното раглеждане на делото, по повод указания на въззивния съд, в
проведеното на 16.09.2020г. открито съдебно заседание ищецът е изложил твърдения, че след
изключването му от регулация, имотът не е бил отнеман фактически или юридически
от владението на праводателя му. В този смисъл са изложените твърдения и от
третото лице А.Г.. Преди него имотът бил обработван от баща му, който го
наследил от дядо му. От 40 години бил агроном
в района. ТКЗС никога не е обработвало имота, както и останалите имоти в
тази част на селото. Според ответника имотът не е имал легитимен собственик за
да бъде отнеман, към датата на изключване от регулация е бил държавна
собственост.
Безспорно,
изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за
квалифициране на претенцията на ищеща като такава по чл.108 от ГПК.
Безспорно е, установява се от събраните
доказателства, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ***.,
от ***г. на нотариус с per. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията - Т.
под № ***г., поправен с нотариален акт за поправка № ***. на нотариус с per. № ***
на НК , вписан в Служба по вписванията - Т. под № ***, ***, ищецът е закупил от
А.Г. два имота: дворно място- УПИ *** с площ от 1 465кв.м., ведно с
построените в него жилище от 40кв.м, мазе от 14кв.м, стопанска постройка от
24кв., и дворно място-поземлен имот с
площ от 4 343дка с №*** по КВС в землището на с.В.. Продавачът А.Г. се е
легитимирал като собственик по наследство и давностно владение с нотариален акт
№ ***на нотариус с per. № *** на НК, вписан в СлВп - Т. под № ***г.
За
нуждите на първоинстанционното производство е изслушано заключението на вещо
лице инж.К.Б., според което по най-стария и първичен кадастрален и регулационен
план на с.В., одобрен през 1950г., съществува имот с пл.№***, първоначално
урегулиран в УПИ *** в кв.*, УПИ **** в кв.*, а част от него е извън регулацията.
Върху така изчертания и приет първоначален план е било направено изменение, като
УПИ * *** в кв.*, заедно с прилежащата част от улица по южната му граница е
задраскан/изключен/ от регулацията, при което регулационната линия минава по
южната граница на УПИ ***. Това изменение е означено със знак „х“ в син цвят за
улицата и в червен цвят за дворищната регулация. Вещото лице не е установило
основанието за това изменение/така устните му обяснения при изслушването му в
с.з.на 10.12.2019г./. Така при урегулиране на имот с пл.№*** от Кадастралния план от 1950г.,
който е основа за изработване на Регулационния план от 1950г., същият е разделен
на две части - УПИ *** в кв.* с площ от
1465кв.м. и част извън регулация №*** с площ от 4343кв.м. Според вещото лице частта
от имот с пл.№*** останала извън регулация е
идентична на процесния имот с идентификатор1***1.122.733 по КККР на с. В.,
одобрена със заповед №РД-18-1422/06.08.2008г., описан в констативния нотариален
акт №***. по КРП от 1950г., и в нотариалния акт за покупко-продажба №***.,
идентичен на имота, описан като имот с №*** по КВС по договора за
покупко-продажба от 02.08.2016г., т.е. и в трите документа става въпрос за един
и същ имот, но с различни номера по различните планове. По данни от разписния лист към КРП от 1950г. /приложение
№3 към заключението/ като собственик УПИ
*** в кв.* и УПИ * *** в кв.* е записано
лицето Г. И. Г.. Третото лице помагач на ищеца сочи лице с такива имена за свой
прадядо.
Вещото
лице е обяснило и, че при одобряване на плана за земеразделяне, частта от имот
с пл.№***, останала извън регулация е прономерирана с №733. Имотът фигурира в
списъка към плана за земеразделяне /приложение №4 към експертизата/ като
подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ общинска земя в т.нар.“стари възстановими
граници“. В Картата на възстановената собственост процесният имот запазва
своята номерация като №*** със същата площ от 4.343дка.
За
имота е съставен акт №2598 за частна общинска собственост, вписан в СВ гр.Т.
под №***. Като основание за придобиване на правото на собственост от Община Т. в
акта е посочено „чл.19 от ЗСПЗЗ и протоколно решение от 22.12.2008г. на
комисия, назначена със заповед №РД-10-173 от 04.07.2008г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие и гори“гр.Д.“, т.е.основанието по чл.19 ал.1 от
ЗСПЗЗ. От
съдържанието на представеното протоколно решение №1 от 22.12.2008 г. на комисията
назначена със Заповед №РД-10-173 от 04.07.2008г. на Областна дирекция
„Земеделие и гори“ гр.Д., се установява, че актувания имот е предаден на Община
Т. като имот от фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Не
е спорно по делото ,че процедура по реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ по
заявление на бивш собственик не е провеждана.
За
да се обхване от приложното поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята не
само следва да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, но по
отношение на нея да е било извършено одържавяване, респ. обобществяване по
някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1-ал. 14 ЗСПЗЗ. По реда на
ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били
земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в
ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация.
Следователно, ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в
ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации;
не е била отчуждавана по чл. 12, ал. 2 ЗСГ(отм.); не е отстъпвана безвъзмездно
на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин; не е
стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана по реда на ЗТПС и
не е отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ нормативни актове,
тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е била
отнемана или ограничавана. Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ
стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали незаявени в законните срокове, т.е. само липсата на решение с
конститутивен ефект за окончателно възстановяване не е основание за приложението
на чл.19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а следва и земята да подлежи на реституция. Целта на ЗСПЗЗ е
да възстанови правото на собственост, което юридически не е отнемано, но
фактически владението върху имотите е отнето. Когато земята никога не е била
обобществявана, владението върху нея е запазено от бившите собственици,
провеждането на реституционна процедура не е нужно. Няма пречки и за
придобиването на такава земя по давност.
В конкретния случай няма данни имотът,
предмет на иска да е бил отнет от бивш собственик в някоя от изброените по-горе хипотези, да е провеждана отчуждителна процедура на
каквото и да е основание , още
по-малко пък има данни този имат изначално да е бил държавна собственост, в който смисъл са твърденията
на въззивника. Нещо повече, макар разписният
лист да няма доказателствена стойност за правото на собственост, записванията в
него следва да бъдат зачетени при съвкупната преценка на доказателствата, в
резултат на която се налага извод имотът да е имал собственик, и той към датата
10 март 1951 г., отразена в графа „подпис и дата на собственика, да е бил Г. И.
Г.. По силата на наследственото правоприемство е станал собственост на
наследниците му, какъвто не е било спорно между страните да е праводателя на
ищеца-третото лице А.Г.. Така и св.Д. П. И. знае преди продажбата имота като
собствен на „***“/А.Г./, който живеел там, имал сято нещо, „технически
култури“, виждал го там да копае и да работи. Воденият от ответника свидетел С.
Г. С., негов брат, твърди да знае, че ищеца е купил имота на А.Г., който имал
къща там, че къщата е на отделен парцел, а процесното е друг парцел, че двата
парцела си граничат. Липсват източници на информация за упражнявана
фактическа власт върху имота във времето от изключването му от регулация до ***г.
от друго физическо или юридическо лице, опровергаващи свдетелските показания и твърденията
на ищеца за липса на фактическо и/или юридическо отнемане на имота от предишния
собственик, както и твърденията на третото лице за запазване от наследодателите
му на фактическата власт върху имота през годините на колективизация и след
това. Събраните гласни доказателства сочат и за времето след ***г. такава да е
упражнявана от ищеца. В този смисъл са
показанията на свидетелите Д. П. И. и Р.
М. К.. Свидетелят Р. М. К. лично участвал при почистване на имота. Имало
паднала, полусъборена къща и дълъг сайвант. Съборили ги напълно през 2007г. и
заравнили имота с фадрома и два трактора, изкоренили и дръвчета. Около декар била застроената площ, имало още доста място, но свидетелят не
може да каже колко е била цялата свободна площ. Св. Д. П. И. обработвал съседен имот
от около 15-20години и е категоричен, че
ищецът изчистил имота и го обработвал изцяло, и където преди били къщата
и сайванта. Сеел пшеница и други култури. Свидетелят му правел услуги с комбайна. Посредством
ангажираните от ответника гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Г. С.,
според който ответника обработва имота
от миналата година /разпита на свидетеля е проведен на 09.10.19г./, всъщност се
потвърждават изявленията на първите двама и твърденията на самия ищеца за
изгубване на владението през стопанската 2018/2019г.
При така установено договорът от ***г.,
сключен с нотариален акт № ***., от ***г. на нотариус с per. № *** на НК се
явява надлежен титул за собственост и
легитимира ищеца като собственик на процесния земеделски имот, тъй като е
породил в пълнота целения правен резултат
– да транслира правото на собственост. Следва да се отбележи, че дори и да не
беше, с оглед установения статут на имота като земя на физическо лице извън приложното поле на
ЗСПЗЗ, допустим придобивен способ се явява придобивната давност, сочена от
ищеца като евентуално придобивно основание, осъществено към момента на
установяване на фактическа власт върху имота през стопанската 2018/2019г. от
ответника .
По тези съображения и на
основание чл.272 ГПК при препращане и към мотивите на районния съд, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
Като
резултат от изхода на делото, право на разноски има ищеца, заел позиция на
въззиваема страна, удостоверил извършването на разходи за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 960лева/с ДДС/, които му
се дължат от въззвиника в пълен размер.
Водим
от горното, Д.кият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №13/29.01.2020г. на ТРС, допълнено с
решение №32/04.03.2020г., с което при участие на трето лице А. Г. Г. с ЕГН **********
***, помагач на ищеца И.Л. Ц. с ЕГН ********** ***, и третото лице Община Т.,
помагач на ответника ЕТ“***“ , съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на страните,
че И.Л. Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 1***1.122.733 по КККР на с.В., общ.Т., обл.Д. с площ 4343 кв.м, на
основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***., от ***г.
на нотариус с per. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията - Т. под № ***г.,
поправен с нотариален акт за поправка № ***. на нотариус с per. № *** на НК ,
вписан в Служба по вписванията - Т. под № ***, ***, И ОСЪЖДА ЕТ“***“ с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.Т., общ.Т., обл.Д., ***, представлявано
от Р. Г. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на същия поземлен имот.
ОСЪЖДА ЕТ“***“
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Т., общ.Т., обл.Д., ***, представлявано
от Р. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА И.Л. Ц. с ЕГН ********** с адрес *** съдебно деловодни
разноски в размер на 960лева/с ДДС/адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция..
Решението
подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.