Решение по дело №2681/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 125
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20207050702681
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

           /       .02.2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

2. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2681 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на „Бодиарт“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Решение № 260305/27.10.2020 година на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 4072/2020 година, ХХІХ-ти наказателен състав, с което е изменено Наказателно постановление № 485036-F526582/17.12.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централното управление на Националната агенция за приходи (НАП).

В жалбата касаторът излага, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е събрал всички относими, за изясняване на спора от фактическа страна, доказателства и не е изложил мотиви по наведените твърдения. Твърди, че от събраните доказателства не е установено, че от касата на дружеството са изведени пари, поради което не е извършено твърдяното от административнонаказващия орган нарушение на чл. 33 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 03.12.2006 година). В условията на евентуалност твърди, че са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 15.01.2021 година изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че нарушението е извършено, но е маловажно.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненския районен съд е образувано по жалбата на „БодиартЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Наказателно постановление № 485036-F526582/17.02.2019 година на началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централното управление на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. затова, че 14.11.2019 година, в гр. Варна, в обект – магазин за хранителни добавки, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“, дружеството не е изпълнило задължението си служебно да изведе от касата сумата от 213,10 лева (дневен отчет – 1 057,20 лева, налични в касата средства – 844,10 лева).

С обжалваното решение Районен съд - Варна е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 500 лева. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че деянието е осъществено и не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административнонаказателното и въззивното производство писмени документи и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Във въззивната жалба и в допълнителна молба от 21.1.2020 година жалбоподателят е навел твърдения, че за плащания, извършени с дебитна карта са издадени касови бонове, поради което от касата не са извеждани суми, които да бъдат отразени съобразно изискването на чл. 33 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година. Към допълнителната молба са приложени касови бонове от 14.11.2029 година. В молбата е обективирано и искане за назначаване на Съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса дали на 14.11.2019 година са приети плащания с дебитна карта, които са отчетени като платени в брой.

С определение от 22.10.2020 година съдът е приел представените писмени документи, които не са заверени за вярност и е отхвърлил искането за назначаване на експертиза с мотиви, че за установяване на твърдяните факти не са необходими специални знания.

В мотивите на обжалваното решение писмените документи не са обсъдени. Не са обсъдени и наведените с жалбата и допълнителната молба твърдения, че разликата в касовата наличност се дължи на извършени разплащания с дебитна карта, за които са издадени фискални бонове.

Съдът не е изследвал приложимите разпоредби и не е отговорил на въпроса дали плащането с кредитна или дебитна карта подлежи на регистрация чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. След като не е отговорил на този въпрос въззивният съд не е отговорил и на въпроса нарушена ли е разпоредбата на чл. 33 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година.

Допуснатите нарушения следва да се квалифицират като съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс – липса на мотиви. Липсата на произнасяне по наведените от жалбоподателя твърдения не покрива изискването за всеобхватен съдебен контрол и е нарушение на съдопроизводствените правила, защото ограничава процесуалните права на защита на страните в касационното производство. Липсата на мотиви спрямо фактите по делото, на който въпрос следва да отговори районният съд, е неотстранимо нарушение на съдопроизводствените правила от касационната инстанция. Касационната проверка се основава на мотивите на съдебното решение и не може да замести първата инстанция в излагането им, като лиши по този начин страните от правото им на защита пред две съдебни инстанции.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, вр. чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260305/27.10.2020 година, постановено по НАХД № 4072/20208 година по описа на Районен съд - Варна, ХХІХ-ти наказателен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                                                 2.