РЕШЕНИЕ
№ 482
Пазарджик, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XV тричленен състав , в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА |
| Членове: | ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА СНЕЖАНА СТОЯНОВА |
При секретар ЯНКА ВУКЕВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА канд № 20237150700929 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София против решение № 314 от 04.07.2023г., постановено по АНД №375/23г. по описа на РС-Пазарджик.
С решението е отменено НП № BG 23052022/5800/Р8-977 от 15.11.2022г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на А. С. Й., [ЕГН], с адрес: с. Първомай, общ. Петрич, [улица], е наложена глоба в размер на 1800 лв. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде отменено.
Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 23.05.2022 г. при напускане с ППС влекач – Скания, с рег. № [рег. номер] през гранично-контролен пункт Кулата от страна на митническите служители е установено, че пътното превозно средство, управлявано от А. С. Й. е било засечено при преминаване на 11.05.2022 г. в 18.21 часа, по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Извършеното административно нарушение е заснето с техническото средство - контролно устройство с идентификатор № 10401.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН на А. С. Й., въз основа на който на 15.11.2022 г. било издадено атакуваното пред РС – Пазарджик НП.
Водачът на процесното ППС е санкциониран с обжалваното НП за нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 1800 лв.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел, че при описание на нарушението в НП не е посочен елемент от обективния състав, свързан с качеството на жалбоподателя като водач на процесното ППС на датата и часа на нарушението. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.
Отделно от това по отношение на наложената с НП глоба следва да се съобрази и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което установеното в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Пред касационната инстанция няма направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314 от 04.07.2023г., постановено по АНД №375/23г. по описа на РС-Пазарджик.
Решението е окончателно.
| Председател: | (П) |
| Членове: |
(П) (П) |