№ 1048
гр. София, 11.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на защитника на обвиняемия Г. В. С., срещу
определение, постановено в открито съдебно заседание от 26.09.2022 г., по Протокол №
3281 от същата дата, на съдията-докладчик по НОХД № 3140/2022 г., по описа на Софийски
градски съд, НО, 16 – ти състав, с което, в разпоредително заседание по делото, е оставено
без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора, поради допуснати във фазата на досъдебното произвдство,
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на
защита на подсъдимия Г. В. С..
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Защитникът твърди несъответствие на обвинителния акт с
изискванията по чл.246, ал.2, предл. последно от НПК, тъй като във връзка с предявените
общо шест обвинения срещу Г. С. не били посочени доказателствата от които прокурорът
прави извод, че той е извършил тези престъпления.
За обвинението по т. 1 - участие в ОПГ в обстоятелствената част на ОА не било
посочено въз основа на какви доказателства прокуратурата приема, че тримата подсъдими се
познават, че се запознали в гаража на ул. „Лерин“ през месец октомври 2012 г., както и, че
решили да вършат съгласувано престъпления в страната и чужбина.
В останалите пет точки от предявените обвинения срещу подсъдимия С., било
посочено, че вещите, предмет на престъпленията били съхранявани от него в гараж на ул.
„***“ № 7, независимо, че ключа за гаража бил предаден на органите на ДП от подсъдимия
С..
1
Противно на становищата на съда и прокурора, защитникът застъпва тезата, че
задължително в обвинителният акт следва да бъдат посочени доказателствата /което е и
законово изискване/, установяващи посочените в този акт обстоятелства. Посочването на
доказателствата имало пряко отношение към правото на подсъдимия да разбере в какво е
обвинен и въз основа на какви доказателства, с оглед организацията на неговата защита,
както и с правото му да сочи други доказателства, които ги опровергават. Непосочването на
доказателствата, установяващи обстоятелствата по делото нарушавало правото на защита на
подсъдимия.
Защитникът твърди, че водещият досъдебното производство разследващ орган и
наблюдаващият прокурор не били безпристрастни, а заинтересовани от изхода на делото.
Обвинителният акт също бил изготвен от необективен и пристрастен прокурор, защото още
при привличането към наказателна отговорност на обвиняемия, разследващият агент от
ДАНС в прав текст му заявил, че ако не даде „правилните“ обяснения, т.е. да направи
самопризнания, ще бъде задържан. Дадените от С. обяснения, не се били харесали на
разследващия агент, който пред С. и защитника му, информирал наблюдаващия прокурор по
телефона, че исканите самопризнания не били получени. С прокурорско постановление, С.
бил задържан за срок от 72 часа, а след това задържан и с МНО в производство по реда на
чл.64 от НПК.
Защитникът твърди също, че разследващият агент опорочил и разпознаванията,
като преди провеждането им, показал С. на свидетелите, които впоследствие да го
разпознаят. В тази връзка, пред наблюдаващия прокурор било направено искане за отвод на
разследващия агент. Наблюдаващият делото прокурор не само, че не бил отвел
разследващия агент, но и се опитал да принуди обвиняемия С. да участва на живо в
проведените разпознавания. Освен това, написал и донос в САК срещу защитника, като
заплашил, че ако адвокатската колегия не вземе отношение, защитникът щял да бъде
предаден на СРП, за образуване на наказателно производство срещу него. Тези факти,
обстоятелства и исканията за отводи на разследващия агент и на прокурора, се съдържали в
папка, предадена на 27.09.2018 г. на СпНС /стр.6 от протокола от тази дата/, който разгледал
за първи път делото.
Защитникът възразява и срещу довода на СГС, че допуснатите от разследващия
агент нарушения, могат да бъдат отстранени при внимателен разпит на свидетелите по
делото, поради невъзможността за отстраняване на тези нарушения, защото поради неговата
заинтересованост, не било ясно дали правилно бил записал показанията на разпитаните
свидетели, които в съдебната фаза на процеса биха могли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по член 281 от НПК, тъй като, поради изминалото време,
разпитаните на ДП свидетели, щeли да заявят липса на спомени. Т.е., щели да бъдат
приобщени показания, записани от заинтересуван разследващ орган, без да е сигурно, че те
правилно са записани, така както ги е дал свидетелят.
В подкрепа на възражението си, че обвинителният акт бил изготвен от
заинтересован от изхода на делото прокурор, защитникът отправя укор към СГС, затова, че
2
в определението не разгледал това възражение, а акцентирал върху действията на
разследващия агент от ДАНС. Счита, че изготвянето на обвинителен акт от заинтересуван от
изхода на делото прокурор е съществено процесуално нарушение, което може да бъде
отстранено само с връщането на делото на друг прокурор и изготвяне на нов обвинителен
акт.
Горепосочените нарушения, според защитника, са отстраними и това можело да
стане само с прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на СГП за
изготвяне на нов обвинителен акт от друг прокурор.
В заключение моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото
на Софийска градска прокуратура, с конкретни указания по приложението на закона.
Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, доводите,
изложени в жалбата и с оспореният съдебен акт, намери следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна, а обжалваното определение – правилно.
На 16.06.2017 г., в Специализиран наказателен съд, е бил внесен обвинителен
акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 894/2017 г., по описа на СпНС,
срещу:
Г. Г. С., за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и за три
престъпления, квалифицирани по чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК;
Г. В. С., за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и за
престъпления, квалифицирани по чл.246, ал.3, пр.3 от НК, чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК,
чл.246, ал.1, пр.1, вр. чл.243, ал.2, т.3 от НК и чл.244, ал.2, пр.1 от НК и
Г. Е. М., за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК, за две
престъпления, квалифицирани по чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК и за престъпление по чл.354а,
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
НОХД № 894/2017 г., по описа на СпНС, е приключило със споразумение по
отношение на обвиняемия Г. Е. М. и с присъда – по отношение на Г. Г. С. и Г. В. С.. С
присъдата от 17.12.2020 г., подсъдимият Г. Г. С. е бил признат за виновен в извършването на
три престъпления по чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК, поради което и на основание чл.23, ал.1,
вр. чл.54 от НК, е осъден с едно общо най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3
години, като е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по
чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК. С тази присъда подсъдимият Г. В. С. е бил признат за
невиновен и оправдан по всички обвинения, посочени в обвинителния акт.
По протест на прокурор от Специализирана прокуратура, е било образувано
ВНОХД № 63/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, приключило
с Решение № 260005/20.07.2022 г., с което първоинстанционната присъда е била изцяло
отменена и делото върнато на СпНС, за ново разглеждане от друг състав. В изпълнение на
3
решението по ВНОХД № 63/2021 г. на АСпНС, за втори път, въз основа на гореописания
обвинителенен акт, пред СпНС е било образувано НОХД № 2183/2022 г., което обаче с
Разпореждане на съдията –доклакчик е било прекратено и делото е било изпратено по
подсъдност на Софийски градски съд.
В Софийски градски съд, отново въз основа на този обвинителен акт от
16.06.2017 г. е било образувано НОХД № 3140/2022 година.
В проведеното на 26.09.2022 г., разпоредително заседание по делото, съдът е
намерил направените от защитниците на подсъдимите Г. Г. С. и Г. В. С. искания за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СГП за неоснователни,
приемайки липса на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на
производството, водещи до прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора.
Първоинстанционният съд е споделил становището на прокурора, за липсата на
изискване в НПК, в обвинителния акт да бъдат посочени доказателствата, подкрепящи
повдигнатите спрямо обвиняемите обвинения, поради което този пропуск не извеждал,
порочност на обвинителния акт. Съдът е приел, че приложения към обвинителния акт
списък на лицата за призоваване, чиито твърдения са свързани с доказаността на
обвинението са достатъчно доказателство.
СГС е отхвърлил възражението на защитника на подсъдимия С. – адв.Г., за
липсата на яснота на кое лице, какво обвинение е повдигнато, приемайки, че това се извежда
от начина на формулиране на обвинението, а именно, че първоначално се посочвали
твърденията свързани с ОПГ, включително за начина и датата на формулирането, както и, че
липсата на твърдени доказателства, респективно евентуалната липса на доказателства сред
материалите по делото /че това е станало в гараж през месец Октомври 2012 г./, не води до
извод за неоснователност на обвинението. Съдът е приел, че след обвиненията за ОПГ, по
отношение и на двамата обвиняеми, правилно в обвинителния акт са посочени деянията
представляващи твърдяната вторична престъпна дейност. Във връзка с твърдението на адв.
Г., за смесването на имената на обвиняемите Г. С. и Г. С. /лист 5 — гръб от ОА/, съдът е
приел, че в случая се касае за допусната очевидна фактическа грешка, за чието отстраняване
не е необходимо прекратяване на съдебното производство.
Възражението на адв.Г., че изпълнителното деяние „пазил“ /т.4 на обвинението/,
не представлява приготовление за извършване на престъпление, съдът е отхвърлил с мотив,
че това възражение касае материално-правната обоснованост на обвинителния акт и не
може да бъде предмет на предварителна оценка, защото при евентуална основателност на
твърденията на адв. Г. и при евентуалното пълно доказване на фактическите твърдения,
съдът, би следвало да постанови оправдателен съдебен акт, доколкото деянието не
представлява престъпление. Според СГС това било въпрос по същество, решението на който
не може да се смесва с обсъждането на процесуалната редовност на обвинителния акт.
Възражението на адв. Г., свързано с липсата на обективност и безпристрастност
на разследващия агент В. Г. е отхвърлено с довода, че независимо, че по делото са налични
4
многобройни доказателства за конфликт между Г. и адв.Г., най-важният орган по ДП е
наблюдаващият прокурор и именно той е сезирал съда, посредством обвинителния акт, а не
разследващия орган. Поради липса на основания да се постави под съмнение обективността
и безпристрастността на наблюдаващия прокурор, съдът е намерил за недопустимо искането
на защитника за обсъждане на евентуалните конфликтни отношения между адв. Г. и
разследващия орган. Съдът е приел, че твърдяните от адв.Г., евентуално опорочени от
разследващия орган процесуално-следствени действия при събирането на доказателства,
поради твърдяната от защитника нейна предубеденост, в съдебното следствие, в
присъствието на страните, могат да бъдат събрани всички доказателства, включително и
чрез прочитане показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производството, въз
основа на които може да бъде постановена присъдата. При прочитането, свидетелите щели
да бъдат запитани относно това, дали тези показания действително представляват техни
изявления, респективно дали отговарят на истината. По отношение на твърдяната от адв. Г.
липса на обективност и безпристрастност от страна на разследващия орган, съдът е приел
липса на необходимост от прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора със задължително указание за ново цялостно досъдебно производство и нов пълен
разпит на всички свидетели, като е указал, че ще обърне особено внимание на това
обстоятелство и няма да цени доказателства или доказателствени средства, за които
евентуално се установи неправомерна намеса от страна на разследващия орган. Това било
задача на съда, която следва да бъде извършена в отрито съдебно заседание с участието на
страните, а не ново провеждане на досъдебно производство, едностранно от разследващия
орган.
По отношение на възраженията на адв. В. за липсата на яснота относно начина на
приобщаването на определени доказателства - флаш памет, съдът е отбелязал, че ако
действително липсват такива доказателства и доказателствени средства, то следва, че
съответните флаш памети не са част от доказателствения материал и не могат да бъдат
ползвани при изграждане на фактическите изводи от страна на съда, но и този въпрос
следвало да бъде решен в рамките на съдебното следствие, като съдът не може да вземе
становище по въпроса за основателността и преценка на редовността на ОА - дали са
допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Според съда,
всички пороци, свързани евентуално със събирането на доказателства, са извън предмета на
съдебното производство. Това се отнася и до довода, свързан с липсата на предявяване на
фотоалбуми и изразени съмнения дали са изготвени такива, като този въпрос подлежал на
решаване в рамките на съдебното следствие.
По отношение на твърдението на адвокат В., че правната квалификация не
отговаря на събраните доказателства, съдът е приел, че и този въпрос следва да бъде решен
в рамките на съдебните прения, когато ще бъде установено, кои доказателства са събрани,
каква фактическа обстановка се изгражда въз основа на тях и дали тази фактическа
обстановка попада под формата на правната квалификация, избрана от прокуратурата.
Съдът е отхвърлил твърденията на този защитник, за наличието на противоречие относно
5
субективната страна на деянието – дали то е извършено с пряк умисъл или с евентуален
умисъл, със съображения, че това е въпрос, който следва да бъде решен по същество, с
евентуалния осъдителен акт, в който се посочва конкретната правна квалификация и
конкретната субективна страна на деянието. Фактическите твърдения в обвинителния акт,
не могат да доведат до извод за неясни обвинителни твърдения от прокуратурата.
Твърденията на адв.В. за наличието на противоречиви фактически твърдения
относно части от или цели платежни инструменти, според съда също не е основание за
връщане на делото на прокуратурата. При обсъждане на тези твърдения /стр.8 – гръб от
ОА/, а именно, че обв. С. е съхранявал информация за съдържанието на платежни
инструменти, след което се изброяват електронни платежни инструменти, които са
индивидуализирани, според съда не е извод за наличието на противоречиви фактически
твърдения. В тази връзка съдът е приел, че това е преценка на прокурора - да опише
твърдяната от него инкриминирана престъпна дейност, като тази воля била ясна и
разбираема, а въпросът за основателността ѝ, бил въпрос по същество на делото.
С тези съображения, Софийски градски съд е приел липса на допуснати на
досъдебното производство, съществени процесуални нарушения, включително и при
изготвянето на обвинителния акт, довели до невъзможност да се образува съдебна фаза на
производството и е насрочил делото за разглеждане по общия ред на 14.11.2022 година.
Настоящият въззивен съдебен състав намира изложените в мотивната част на
постановеното от първоинстанционния съд, с Протокол № 3281/26.09.2022 г., определение
изводи за правилни, законосъобразни и обосновани, напълно ги споделя, поради което и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
В допълнение следва да се посочи, че неоснователо защитникът на подсъдимия
Г. В. С. твърди непосочване от страна на прокуратурата в обвинителния акт, на
доказателствата, обосноваващи повдигнатите на този подсъдим обвинения за цитираните в
акта престъпления. При спазване изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, изчерпателно
съставилият обвинителният акт прокурор /л.21 гръб, по НОХД № 3140/22 г./ е изброил
доказателствата, въз основа на които е описал фактическата обстановка, като е посочил, че
„…фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
последователни, логични, взаимно се допълват и същите се подкрепят и от писмените
доказателства, приложени по делото, от протоколите за извършени претърсвания и
изземвания, протоколите за оглед на веществени доказателства, протоколите от изготвени
ВДС, писмените доказателства, заключенията на назначените по делото експертизи и други
писмени доказателства. Особено показателни за ролята на всеки един от обвиняемите са
документираните разговори чрез експлоатация на СРС.“. С изброяването на тези
доказателствени материали, като задължителен реквизит, в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно чл.246, ал.2, изр.последно от НПК, изцяло е очертана рамката на
процеса на доказването, тъй като именно чрез проверката на взаимовръзката между тези
доказателства и изложената от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт
6
фактическа обстановка, обвиняемият може да узнае както вида на повдигнатото му
обвинение, така и доказателствата, които го подкрепят. Т.е. в случая, процесният
обвинителен акт не е опорочен, както твърди защитникът на подсъдимия С.. Правото на
подсъдимия да узнае в какво е обвинен и въз основа на кои доказателства е спазено, както е
спазено и правото му на защита.
Не се споделя и от настоящият съдебен състав оплакването на защитника на
подсъдимия С., за пристрастността и необективността на разследващия агент от ДАНС - В.
Г. и наблюдаващия прокурор, с оглед твърдяното негативно им отношение към обвиняемия
С. и заинтересоваността им от изхода на делото. За разлика от доказателствено
неподкрепените твъдения на адв.Г., че „разследващият агент от ДАНС в прав текст му
заявил, че ако не даде „правилните“ обяснения, т.е. да направи самопризнания, ще бъде
задържан“, както и, че „Дадените от С. обяснения, не се били харесали на разследващия
агент, който пред С. и защитника му, информирал наблюдаващия прокурор по телефона, че
исканите самопризнания не били получени“, по делото са налице многобройни
доказателства свързани с конфликтните отношения между разследващия агент и адв. Г.,
както и оставените без уважения искания от защитника за отводи на Г.. За коректност на
изложеното, следва да се отбележи, че евентуалните неколегиални отношения между
защитника на подсъдимия С. и разследващите органи, по никакъв начин не са повлияли на
обективността на изложеното в обвинителния акт.
Освен това, дали фактическата обстановка е изложената коректно и
безпристрастно в обвинителния акт, дали е подкрепена от събраните на досъдебното
производство доказателства и дали е посочена точната правна кавалификация изведена от
обективната и субективната страна на извършените престъпления, както и вината на
подсъдимия, е предмет на доказване в съдебната фаза на наказателното производство,
когато съдът със съдебния си акт по същество, мотивирано ще се произнесе по тези въпроси.
По отношение на направеното от защитника оплакване за опорочената от
разследващия орган процедура по разпознаване на подсъдимия С., то в тази насока, според
еднозначната и категорична съдебна практика /Р. 236/2009 г. по н.д. 234/2009 г. III н.о.; Р.
440/2011 г. по н.д. 2150/2011 г. III н.о., Р.554/2008 г. по н.д. 524/2008 г. II н.о.; Р. 222/2011 г.
по н.д. 1158/2010 г. III н. о. ВКС/, контролът и оценката относно законосъобразността на
това ПСД, като надежден способ за доказване, е на решаващия орган орган – съдът, който
прави окончателната оценка на доказателствените материали. При установяване
неизпълението на някое от задълженията на разследващия орган от предвидената в НПК
процедура по разпознаване на лицето /чл.170-171 от НПК/, което безсъмнено представлява
съществено, но неотстранимо, нарушение на процесуални правила, може да бъде или
санирано от съда, чрез разпит, на разпознаващите лица, в качеството им на свидетели, в
хода на съдебното следствие, в каквато насока са и мотивите на СГС в обжалваното
определение или съдът да приеме, че извършеното процесуално-следствено действие е
осъществено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са неотстраними и
не пораждат правни последици, поради което и да го изключи от доказателствения
7
материал.
В случая първоинстанционният съд правилно е приел липса на твърдените от
защитника на подсъдимия Г. В. С. неясноти и противоречия в обвинителния акт,
обосноваващи допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения, даващи
основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Поради изложените съображения САС намери, че следва да потвърди
обжалваното определение от 26.09.2022 г., като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Софийският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2022 г. на съдията-докладчик по НОХД
№ 3140/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 16-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8