Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 08.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 21 февруари.……..……………………………………
през две хиляди и деветнадесета година……….…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 203 по описа за 2018г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.79 ЗЗД във връзка с чл.228 и сл. ЗЗД.
Ищецът
Г.С.Г. твърди в исковата си молба, че по силата на договор за наем на
земеделска земя и допълнително споразумение към него, сключени на 26.02.2014 г.
Димитрана Димова Господинова е наемодател, а частен земеделски производител А.И.А.-
наемател на 26.269 декара земеделска земя, находяща се в землището на град
Вършец, срещу годишен наем в размер на 25 лева за декар, за срок от 5 години,
считано от 26.02.2014 г.
С
договор за цесия от 15.01.2018 г. Димитрана Димова Господинова е прехвърлила на
него вземанията си към ЧЗП А.И.А. по посочения договор за наем на земеделска
земя.
До датата на
завеждане на исковата молба ответникът е
извършил частични плащания на дължимите суми за наем в размер на 1107.50
лева и към същата дата дължи наем в размер на 1409.96 лева.
Ответникът
дължи и мораторна лихва за забава, начислена върху сумата 1409.96 лева за
периода 01.01.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба, в размер 470
лева, както и лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане на дължимите суми.
Моли съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от 1409.96
лева, представляваща дължим наем по договор за наем на земеделска земя, сключен
на 26.02.2014 г.; 470.00 лева лихва за забава за периода 01.01.2015 г. до
датата на завеждане на исковата молба, законна лихва за забава, начислена върху
дължимите суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира и заплащане на направените в производството разноски. В
хода на производството по молба на ищеца и със съгласието на ответника, съдът е
допуснал изменение на предявения иск, както следва : претенция за неизплатен
наем в размер на 760 лева и за лихва за забава за периода от 01.01.2015 до
15.02.2017 година в размер на 164 лева.
В срока за
отговор ответникът А.И.А. взема становище, като оспорва изцяло предявените
искове за главница и лихви, като недоказани и неоснователни. Твърди, че предмет
на договора са 7 земеделски имота с обща площ 26.269 декара. За първите 7
месеца не дължи наем за 5 от имотите, които са с обща площ от 17.884 дка, тъй
като същите са били вече отдадени под наем и са ползвани от друг наемател-
Никола Младенов Стоянов до края на стопанската 2013/2014 г., т.е. дължи наем
само два имота с площ 8.385 дка. За
посоченият в исковата молба период, не дължи заплащане на наем, тъй като е
изплащал редовно и изцяло задълженията си по договора.
В хода на съдебното дирене страните
ангажираха писмени и гласни доказателства. Представени са и заключения по
назначени икономическа и почеркова експертизи. След анализа им, съдът приема за
установено следното:
Ищецът е активно легитимиран по силата на договор за
цесия, сключен на 15.01.2018 година между него и Димитрана Димова Господинова.
За последната се твърди да има вземане към ответника в резултат на неизпълнено
задължение за плащане по договор за наем на земеделски земи от 26.02.2014
година. По силата на последния Господинова предоставила на ответника за временно
и възмездно ползване 7 броя земеделски земи с обща площ от 26.269 дка за срок
от 5 години срещу задължението на ответника да заплаща 25 лева след изтичане на
стопанската година, но не по – късно от три месеца след приключването й. С допълнително
споразумение от същата дата страните уточнили, че договорената сума е дължима
за декар площ годишно. Периодът на действие на договора бил определен
26.02.2014 – 26.02.2019 година. С платежни нареждания от 09.11.2017 година и от
19.01.2017 година ответникът превел по сметка на ищеца обща сума в размер на
1107.50 лева за погасяване на задължението по договора. Това плащане се
признава от ищеца. Твърди, че с РКО от 24.04.2016 година изплатил на
наемодателката сумата от 650.00 лева от задължението за 2014-2015 година и с
РКО от 15.02.2017 година също сумата от 650.00 лева за 2015 – 2016 година. Тези
плащания се оспорват от ищеца, поради копето съдът назначи първоначална и
повторна съдебно почеркова експертиза. Вещите лица и по двете дават категорично
заключение, че подписът, положен под РКО от 24.04.2016 година за получил сумата
не е изпълнен от наемодателката. Обратно, положеният под РКО от 15.02.2017
година подпис е нейн. Съдът приема заключенията на вещите лица като
професионално и аргументирано представени. Страните ги оспорват доколкото във
всяко от тях се съдържат неизгодни за съответната страна твърдения, без да
сочат конкретни аргументи.
Установи се още, че за пет от имотите, предмет на наемния
договор е било налице и друго наемно правоотношение с трето за производството
лице. Договорът е сключен на 29.05.2013 година за една стопанска година,
посочена в скоби като 2013 година. Разпитан по делото свидетел – син на
наемателя по този договор заяви, че въпросните ливади е косил 2013 година, но
не и 2014 година. Същевременно бащата на ответника заяви, че тези пет имота не
могли да бъдат заявени пред ОСЗ като обработвани от сина му, тъй като за тях
бил посочен договорът на третото лице.
От представена от ДФ «Земеделие» и от ОСЗ Берковица
информация, се установява, че ответникът като частен земеделски производител не
е представял за регистрация пред ОСЗ процесния договор. Същевременно е заявил
площи по всички кадастрални номера на имотите, предмет на договора за участие в
кампания директни плащания 2014 година.
Спорът между страните се свежда не само до това дължат ли
се суми по договора за наем и в какъв размер, респ. налице ли е задължение по
обезщетение за забава, но и за това, какъв е периода на действие на процесния договор.
Дефиниция на термина «стопанска година» е дадена в §2,
т.2 от ДР на Закона за аренда в земеделието и това е периодът от 01.10. на
текущата година до 01.10 на следващата година.
В конкретния
случай съдът намира, че действителната
воля на страните е била сключване на договор за календарна година. На първо
място периодът на действие на договора е изрично посочен от конкретна дата до
конкретна дата и никоя от тях не съвпада с началото и края на стопанската
година. На следващо място касае се до ливади, чието плододаване е в летния
период. Житейски логично е, сключвайки договора в началото на годината,
страните да са имали предвид ливадите да се ползват, косят лятото на същата
година, а не договорните им отношения да започнат да действат едва в 01.10,
когато напрактика плододаването на ливадите е преустановено. На следващо място
в подкрепа на тези доводи е и факта на сключения предходната година договор с
третото лице – и там е посочен термина стопанска година, но изрично е посочена
само 2013 година; сключен е преди периода на коситба и наемодателят по него
действително го е ползвал само 2013, но не и 2014 година. Освен всичко
посочено, между страните е налице договор за наем, към който са приложими
разпоредбите на ЗЗД, но не и на Закона за арендата в земеделието. Използваният
термин «стопанска година» в случая не е натоварен със съдържанието, дефинирано
в ЗАЗ.
От установеното по – горе е видно, както и с оглед датата
на подаване на исковата молба, че за
период от 4 години (от 26.02.2014 до 26.02.2018 година), за какъвто е настъпил
падеж на задължението за плащане на наем по наемния договор между страните,
ответникът е останал неиздължен със сумата от 757.27 лева. Съдът достига до
този извод, като приема, че ответникът е наел (не арендувал) 26.269 дка
земеделска земя, които е ползвал безпрепятствено 3 години (26,269x25x3). В годината на сключване
на договора 8.385 дка е ползвал безпрепятствено също цяла година (8.385x2.08x12, където 2.08лева е цена за дка площ на
месец), а 17.884 дка е ползвал само 9 месеца поради
частичното действие на сключен по – рано договор ИЛИ за първата година от
действие на договора ответникът дължи сумата от 574.08 лева. За четири години,
които са изминали към датата на подаване на исковата молба и чийто падеж е
настъпил, дължимата сума за наем е общо 2 514. 77 лева. От тази общо
дължима сума с две платежни нареждания (за този факт е налице и признание от
страна на ищеца) ответникът е превел сумата от 1107,50 лева. Заплатил е
допълнително и сумата от 650.00 лева с РКО от 15.02.2017 година. Така от общо
дължимата сума следва да бъде приспадната сумата по двете платежни нареждания и
РКО, за който вещите лица приеха, че подписът положен за приел сумата е на
праводателката на ищеца. Ищецът е претендирал сумата от 760 лева, съгласно
приетото от съда изменение, поради което и предявеният иск за главница се явява
основателен и следва да бъде уважен до посочения по – горе размер.
С оглед този изход на делото на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в производството разноски в размер на 1100.00 лева.
Ответникът също има право на разноски в размер на 180.00 лева доколкото в хода
на производството ищецът поиска изменение на иска и се отказа от част от спора.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 757.27
лева, представляваща задължение за незаплатен наем на земеделски земи по
договор от 26.02.2014 година за периода от 26.02.2014 година до 26.02.2018
година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2018 година
до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 100.00 лева, направени в
производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер
от 760.00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А. с ЕГН **********,***
сумата от 180.00 лева разноски съобразно частичния отказ от спорното право.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :