№ 162
гр. В.П., 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100676 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с активно субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, предявени от С. А.
Р. и Р. А. Р., в качеството им на законни наследници – низходящи на починалия А.Р.Й. срещу
„Х.К.“ АД, представлявано по закон от изп. директор С.Ц. С. за осъждане на ответника да
заплати на всеки един от ищците сумата от по 120000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за изпитани болки и страдания вследствие смъртта на техния баща
А.Р.Й. с ЕГН **********, настъпила на 27.08.2023 г. в резултат на трудова злополука от
28.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на настъпване на
трудовата злополука /28.06.2023 год./ до окончателното изплащане.
Ищците излагат, че по силата на трудов договор, сключен между ответника „Х.К.“ АД, в
качеството на работодател, от една страна, и покойния баща на ищците - А.Р.Й., като
работник/служител, от друга, последният бил назначен при ответното дружество на
длъжност „бояджия“. Сочат, че на 28.06.2023 г., към края на работния ден, с А.Й. на
работното му място в обект на „Х.К.“ АД, територията на вагоноремонтен завод с. Х.К.,
общ. В.П., обл. Ш. настъпила злополука.
Твърдят, че по случая е било образувано Досъдебно производство № 165/2023 г. по
описа на РУ - гр. В.П., пр. пр. № 2746/2023 г. по описа на РП-гр. Ш., ТО-гр. В.П.. С
Постановление за изпращане на производството по компетентност от 14.11.2023 г.,
наблюдаващият прокурор на осн. чл. 35, ал. 2 и чл. 199 от НПК е изпратил досъдебното
производство към Окръжна прокуратура - гр. Ш..
Акцентират, че с влязло в сила на 10.04.2024 г. Разпореждане № 5104-27-17/20.03.2024
г., издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - Ш., настъпилата
на 28.06.2023 г. злополука, при която е пострадал А.Й., е била призната за трудова такава по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Ищците поддържат, че преките задължения на пострадалото лице А.Й. при изпълнение
1
на заеманата длъжност „бояджия“ във вагонно-ремонтния завод включвали употребата на
бои и разредители, които се съхранявали в големи метални кутии. Изтъкват, че в деня на
инцидента, от ръководството на ответното дружество било дадено разпореждане на
пострадалия да запали остатъците от боя в кутиите, каквато била обичайната практика в
завода, въпреки че същото е в разрез с всички установени правила за безопасност на труда.
Паленето на метални кофи се осъществявало на всеки 7 до 10 дни и по този начин се
отстранявала засъхналата боя в кутията и тя можело да бъде използвана отново, а
дружеството спестявало средства от предаване на кутиите за рециклиране. Излагат, че
съгласно материалите, изготвени в хода на ДП № 165/2023 г., пр. пр. № 2746/2023 г., и по-
конкретно Заключение за извършена експертиза от 20.04.2024 г., видно от видеозаписа на
настъпилата злополука в 11:18 ч. на същия ден е констатирано първо обгаряне на кутии за
деня (като обаче не е посочено кой е извършвал действията по обгаряне).
Заявяват, че процесната трудова злополука е настъпила при второто обгаряне на кутии
при следните обстоятелства:
По време на инцидента времето било слънчево и ясно, но внезапно появил се вятър
обърнал пламъка към кутия с разредител, при което тя гръмнала, а дъното й се откъснало.
Чул се силен тътен и работниците от завода тръгнали към мястото на инцидента. Врелият
разредител залял А. от кръста надолу. А. откопчал колана на панталона си, спуснал
доколкото е възможно панталона и легнал по гръб. Останалите работници започнали да
ритат панталона, за да го свлекат от тялото му, защото пламъците били твърде големи, а и те
самите щели да подпалят дрехите си, по които също имало остатъци от боя. Успели да
свалят панталона и обувките му, но ръцете и краката на пострадалия вече били обгорели. На
място пристигнал екип на ЦСМП, като пострадалият първоначално е бил откаран в ЦСПМ,
филиал В.П., след това в гр. Ш., но с оглед на тежкото му състояние бил транспортиран във
ВМА – Варна, където през цялото време е бил в интензивно отделение. Била му поставена
диагноза „термично изгаряне на тяло, генеталии, глутеуси (големите седалищни мускули),
горни и долни крайници II-III ст., 53 % от телесната повърхност с термичен шок“. Били
проведени редица клинични мероприятия по пластично- възстановителна хирургия и
инфузионна антибиотична терапия, но изгарянията били обширни и дълбоки, а общото му
състояние тежко. В началния етап на хоспитализацията А. е дишал трудно, но
самостоятелно.
Ищците излагат, че заедно с жената, с която баща им живеел на семейни начала - С.А.,
успели за последен път да го видят в отделението по анестезиология и интензивна
медицина, която се е намира на петия етаж във ВМА – Варна,, където той лично им разказал
факти и обстоятелства по настъпването на инцидента, но ги помолил да не разказват на
никой, тъй като се страхувал да не го изгонят от работа, а също така се притеснявал да не
разочарова хора от ръководството на дружеството - работодател. След тази среща
състоянието му се влошило - хемодинамиката му била нестабилна, нивата на
азотосъдържащи вещества в кръвта му се повишили, а той бил трахеостомиран (извели са
алтернативен дихателен път през гърлото му) и приведен в състояние на изкуствена кома.
Въпреки проведените в пълен обем клинични процедури на 27.08.2023 г. (два месеца след
инцидента) бащата на ищците починал на 65 годишна възраст вследствие на получените във
връзка с трудовата злополука травматични увреди.
Ищците навеждат твърдение, че изпитали неописуем шок и ужас от новината за
трагичния инцидент, станал с баща им. Излагат, че през месеците, в които бил
хоспитализиран, таели надежда, че някак си ще се оправи и въпреки тежките последици, ще
остане с тях, но загубата му и факта, че приживе са поддържали изключително близки и
топли отношения, основани на съществуващата между тях силна емоционална връзка,
изграждана във времето, ги разтърсили и разстроили необратимо. Изтъкват, че през
2
годините непрекъснато са усещали подкрепата на техния баща във всеки един аспект от
нейното проявление, но вече не могат да разчитат на такава подкрепа. Поддържат, че дори
към днешна дата не са в състояние да свикнат с мисълта за неестествената загуба на този
близък и скъп за тях човек. Излагат, че смъртта на баща им неминуемо се е отразила
негативно върху психиката им, пораждайки чувства на тъга и потиснатост при всеки спомен
за него и особено, спомняйки си начинът, по който е загинал.
Предвид всичко изложено молят исковете им да бъдат уважени в претендираните
размери. Молят да им бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2025 год., съдът е
допуснал изменение на предявените от С. А. Р. и Р. А. Р., в качеството им на законни
наследници на починалия А.Р.Й. активно, субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искови претенции с правно осн. чл. 200, ал. 1 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52
от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД срещу „Х.К.“ АД посредством увеличаването им, на осн. чл. 214
от ГПК, като същите следва да се считат предявени за сумата от по 170000,00 лв. за всеки
един от ищците, вместо първоначално предявените претенции от по 120000,00 лв. за всеки
един от ищците, ведно със законната лихва върху изменения размер на претенциите от
датата на настъпване на трудовата злополука – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В последното по делото открито съдебно заседание ищецът Р. А. Р. се явява лично и с
процесуалния си представител, а ищцата С. А. Р. не се явява лично, но изпраща процесуален
представител, като двамата ищци поддържат исковите си претенции и молят същите да
бъдат уважени изцяло.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на предявените
искове.
Категорично се противопоставя на твърденията, изложени в исковата молба, по
отношение на фактите и обстоятелствата около събитията на 28.06.2023г., довели до
трудовата злополука, претърпяна от наследодателя на ищците Р. А. Р. и С. А. Р..
Излага, че действително злополуката е настъпила на 28.06.2023г., когато пострадалият
А.Р.Й. заедно със свои колеги е извършвал ръчно и механизирано боядисване на корпусни
повърхности на ремонтирани вагони. Навежда твърдение, че около 15.00 часа А.Р.Й. решил
да обгори с открит огън вътрешната повърхност на празен съд за съхранение на боя (20л.
бака), в който е съхранявано боя, смесена с органичен разтворител. Изтъква, че за целта
пострадалият е излял определено количество органичен разтворител и е запалил сместа с
помощта на средство за запалване. Акцентира, че в резултат на запалването е възникнало
бурно запалване на газово-въздушната смес, като факела на възникналия огън е запалил
дрехите и откритите части на тялото, главата и крайниците на Й..
Ответникът отрича някой от ръководството на „Х.К.“ АД да е давал на пострадалото
лице разпореждане да обгаря вътрешната повърхност на празния съд за съхранение на боя.
Напротив, твърди, че дежурният охранител неколкократно е предупредил през деня А.Р.Й. да
не пали съдържанието на празните кутии, защото ще нарани себе си и хората около него и
ще предизвика и щети за предприятието.
Ответното дружество поддържа, че от събраните в хода на извършеното разследване на
злополуката доказателства се е установило, че на пострадалото лице не са възлагани други
странични дейности. Процедурата по боядисване е включвала получаване на кофа с боя от
склада, отваряне на същата, разбъркване и присипване в бояджийски пистолет. Всичко това
се е извършвало на работната площадка. След изпразване на кофите с боята, същите са
събирани на определено за целта място, от където ги е вземала фирма изкупуваща вторични
суровини. Поради това, че празните кутии не се почистват предварително при предаването
3
им, фирмата изкупвач е приспадала 20% от общото им тегло. Изтъква се в отговора на
исковата молба, че всички разпитани при проверката работници са потвърдили, че в завода
няма практика да се палят кутиите с боя. Според тях целта на пострадалия е била да вземе
празни кутии за лично ползване, както е правил неколкократно.
Ответникът заявява, че при постъпване на работа в „Х.К.” АД на длъжност „бояджия“
на А.Р.Й., както на всички работници и служители в дружеството, е бил проведен начален
инструктаж за безопасност на 24.11.2022 год. Твърди се, че Й. е бил запознат с длъжностната
характеристика на длъжността и съответно му е бил провеждан периодичен инструктаж.
При провеждането на инструктажите на бояджиите се обръщало специално внимание на
правилата за безопасност, които трябва да спазват при извършване на задълженията си
съобразно длъжностната характеристика.
По изложените доводи, ответникът настоява, че наследодателят на ищците е проявил
груба небрежност, неспазвайки правилата за безопасност. Счита, че действията си А.Р.Й. е
проявил липса на елементарно старание и внимание към собствения си живот и здраве,
пренебрегнал е основни правила за безопасност при работа като не е съобразил и е нарушил
„Инструкцията по безопасност на труда при ръчно боядисване на метални и дървени
повърхности с помощта на пневматичен шприц пистолет“.
Ответникът навежда твърдение, че като работодател не е допуснал неправилна
практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, която да е довела до настъпилата
злополука, а точно обратното – положил е необходимите усилия да осигури безопасни
условия на труд на всички заети с тази дейност.
Настоява, че са налице основания за пълно изключване на имуществена отговорност на
работодателя, тъй като нарушенията от страна на наследодателя на ищците на ЗЗБУТ и
вътрешнофирмените нормативни актове, макар и формално да съставляват небрежност, по
своята насоченост и взаимовръзка, следва да се приравнят на последиците на умишлено
причиняване на смърт. При условията на евентуалност, ответникът заявява, че злополуката е
настъпила при груба небрежност и съпричиняване от ищеца над 50%.
Ответникът оспорва и посочения в исковата молба размер на претърпените от ищците
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на настъпилата трудова злополука,
като счита, че същият е необосновано завишен.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът чрез редовно
упълномощените си процесуални представители заявява, че поддържа отговора на исковата
молба и настоява за отхвърляне на исковете.
От конституираното в качеството на трето лице помагач „Д.З.“ АД е депозирана молба-
становище, в която заявява, че исковата претенция е процесуално допустима, но
неоснователна, поради което оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и
по размер. Счита, че с действията си А.Й. е довел до настъпването на твърдяната трудова
злополука и реализиране на вредоносния резултат, тъй като не е спазил изискванията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и въпреки ясното му съзнаване за
извършването на неправомерни спрямо указанията на дружеството-работодател действия, е
пристъпил към осъществяването на същите и по-конкретно обгарянето на кутиите с боя.
Акцентира, че Й. е бил запознат с правилата за безопасност и здраве при работа, видно от
представените по делото доказателства за проведен инструктаж. Същевременно е разполагал
с необходимите знания, умения и средства да предвиди опасността от настъпване на
злополуката и да я предотврати като извършва работата си съобразно дадените му
инструкции. Независимо от това, обаче, при настъпването на процесното събитие същият не
е предприел съответните мерки за безопасност, а именно да не използва запалителни
4
средства в близост до кутиите с боя. Застрахователното дружество настоява, че
пострадалият не е спазил предоставените му от работодателя предписания, като в
нарушение на същите е поставил собственото си здраве в сериозна опасност и е станал
причина за реализиране на увреждането, предприемайки своеволно (без изрични указания в
тази насока) действия по обгаряне на остатъчната боя от кутиите.
Третото лице помагач е на мнение, че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ,
доколкото пострадалият е допринесъл за настъпилото увреждане като е допуснал груба
небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност от негова страна. Не на последно
място, третото лице помагач изтъква, че предявените искове за неимуществени вреди са
силно завишени и не отговарят на реално претърпените от ищците душевни болки и
страдания.
По изложените по-горе доводи моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Оспорва и началната дата, от която се претендират лихви.
В последното по делото открито съдебно заседание третото лице помагач не изпраща
представител. Подал е молба, с която поддържа становището си и моли исковите претенции
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно, а и от ангажираното Удостоверение за наследници с изх. № ГРСИ1-02-
815/03.04.2024 г., издадено от дл. лице при Кметство с. И., общ. Ш. се установява, че А.Р.Й. е
починал на 27.08.2023 год. като е оставил свои законни наследници ищците по делото,
негови низходящи.
Представен е болничен лист с № Е20240375893/14.03.2024 г., изд. от „МБАЛ – Варна“
към ВМА – С., в който е отразено, че на А.Р.Й. е поставена диагноза „термично изгаряне –
50-59% от повърхността на тялото“.
От ангажираните и служебно изискани писмени доказателства, находящи се в кориците
на делото, както и в ДП № 51/2023 год. по описа на Окръжен следствен отдел при ШОП
става ясно, че във връзка със събитията от 28.06.2023 г. е било образувано ДП № 165/2023
год. по описа на РУ – В.П., което е било изпратено по компетентност на ШОП с
постановление на прокурор при ШРП от 14.11.2023 год. с мнение за преобразуването му в
следствено дело и продължаване на работата по него под ръководството на Окръжен
следствен отдел при ШОП. ДП е било първоначално образувано за престъпление по чл. 134,
ал. 1 от НК, като впоследствие е преобразувано за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК с
постановление на прокурор при ШОП от 21.11.2023 год.
Приложено е Разпореждане № 5104-27- 17/20.03.2024 г. на НОИ, ТП – Ш., влязло в
законна сила на 10.04.2024 год. (съгласно посоченото в Писмо с изх. № 5101-27-49#39 от
16.04.2024 г. на НОИ, ТП – Ш.), в което е отразено, че декларираната злополука с вх. №
5101-27-49 от 04.07.2023 год. на ТП – Ш. от ответното дружество, станала с А.Р.Й. на
28.06.2023 г., се приема за трудова злополука на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО.
Ответникът е представил Полица № 0111220340003397/11.10.2022 г. за групова
застраховка „Задължителна трудова злополука“ на „Д.З.“ АД, ведно с Приложение № 1 към
полицата и Добавък № 3 към Полица № 0111220340003397/11.10.2022 г. от 24.11.2022 г. на
„Д.З.“ АД, от които се установява, че работодателят е застраховал 48 от своите служители (в
това число и починалият А.Р.Й.), като общата застрахователна сума по договора възлиза на
3049260,40 лева (впоследствие увеличена), а срокът на застраховката е бил от 00:00 часа на
14.10.2022 год. до 24:00 часа на 13.10.2023 год. Договорено е, че при смърт от трудова
злополука на наследниците се изплаща обезщетение в размер на 7-кратния размер на
5
годишната брутна работна заплата на съответния служител към момента на сключване на
застраховката. Основната работна заплата на А.Й. е била в размер на 710 лева, видно от
Списък на персонала на „Х.К.“ АД, представен с преписката от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Ш.. От ангажираните ведомости за заплати за м. Април 2023 г. и за м. Май 2023 г. се
установява, че основната запплата на Й. е била в размер на 780 лева.
От НОИ, ТП – Ш. са представени всички относими към настъпилата трудова злополука
писмени доказателства. От работодателя е била подадена Декларация за трудова злополука
№ 5101-27-49 от 04.07.2023 г., настъпила на 28.06.2023г. с лицето А.Р.Й.. Била е издадена
Заповед № 88/29.06.2023 г. на изп. Директор на ответника за провеждане на разследване на
злополуката, на осн. чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане наа трудовит злополуки. Изготвен е протокол за трудова злополука № 1/ 30.06.2023
год. В протокола е посочено, че свидетели на злополуката са били Г. С. С. и Н.А.Н..
Приложени са и трудов договор № 19/23.11.2022 год. на пострадалото лице, по силата на
който същото е било назначено на длъжност „бояджия“ при ответника, както и длъжностна
характеристика за бояджия от 23.11.2022 г. Видно от представената страница от книга за
начален инструктаж, на А.Р.Й. е бил проведен такъв на 24.11.2022 год. Представена е и
служебна бележка № 391 от 24.11.2021 г., установяваща горното обстоятелство. Приложена
е и страница от книга за периодичен инструктаж за 2023 год., от която се установява, че
такъв инструктаж е бил проведен на пострадалия Й.. Били са снети обяснения от Г. С. С.
(заварчик) и Н.А.Н. (бояджия), присъствали на злополуката. Г. С. е заявил, че Й. е решил да
почисти металните кутии от изсъхнала в тях боя, като ги запалил да обгорят. С идентично
съдържание са и обясненията на Н.А.Н.. Със Заповед № 1015-27-62/04.07.2023 г. на
Директора на НОИ, ГП – Ш. е разпоредено извършването на проверка по случая. Съставен е
Протокол от извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ш. № ПР2324302
от 20.07.2023г, в който е отразено, че периодичният инструктаж на Й. е бил проведен
03.04.2023 год. В Протокола са констатирани множество нарушения от страна на
работодателя, както и предписания за отстраняването им. Представена е Инструкция по
безопасност на труда при ръчно боядисване на метални и дървени повърхности с помощта
на пневматичен шприц пистолет от дата 03.01.2014 год. В писмени обяснения от 11.08.2023
г. Стоян Иванов С. е заявил, че празните баки от боята не се почистват, предават се на
вторични суровини и се прави отбив от цената 20%. В писмени обяснения от 10.08.2023 г.
П.Д.М. (организатор производство при ответника към датата на инцидент) е заявил, че
празните кофи от боя се изкупуват от фирма, която ги транспортира до техен пункт за
обработка. Посочил е, че с разрешение на началника на цеха А.Й. е взимал празни кофи за
лични нужди. Заявил е, че в деня на инцидента преди настъпването му, охраната на портала
била предупредила Й. да не пали огън, предвид горещото време и силния вятър, като
категорично е посочил, че никой не е разпореждал на пострадалия да обгаря кофите. С
нотариално заверено пълномощно от 18.07.2023 год. А.Р.Й. е упълномощил децата си да го
представляват пред различни институции. На 31.08.2023 г. Г. С. С. е дал нови писмени
обяснения, като е заявил, че в завода няма практика да се палят баки от боя, нито има
информация Й. да е взимал празни баки от боя за лично ползване. С напълно идентично
съдържание са и обясненията на Н.А.Н., дадени на 31.08.2023 год. Изготвен е Протокол №
5103-27-13/14.09.2023 год. за резултати от разследване на трудова злополука от НОИ, ТП –
Ш., в който е отразена следната констатация: А.Р.Й. е допуснал нарушение, като не е спазил
„Инструкцията по безопасност на труда при ръчно боядисване на метални и дървени
повърхности с помощта на пневматичен шприц пистолет“. Срещу констатациите в
протокола е депозирано възражение от наследниците на пострадалия (ищци в настоящото
производство), като със Заповед за разследване № 1015-27-92/02.10.2023 г. на Директора на
НОИ, ТП Ш. е разпоредено извършването на допълнителни действия и събирането на нови
6
доказателства с цел изясняване на фактическата обстановка. С оглед обстоятелството, че е
било образувано ДП със същия предмет, със Заповед № 5106-27-2/13.11.2023 год. на
Директора на НОИ, ТП Ш. е спряно производството по квалифициране на процесната
злополука. С нова Заповед № 1015-27-35/12.03.2024 год. на Директора на НОИ, ТП Ш.
производството е възобновено, а с горецитираното Разпореждане № 5104-27- 17/20.03.2024 г.
на НОИ, ТП – Ш. е прието, че процесната злополука е трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО.
От изисканите и представени от Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш. писмени
доказателства се установява, че е била извършена проверка по случая като е бил изготвен
Протокол за извършена проверка № ПР2324302 от 20.07.2023 г., в който са отразени
множество нарушения, допуснати от работодателя във връзка с безопасността на труда –
липса на информационен лист за безопасност на български език за използваните
хим.вещества, липса на средства за почистване при използване на описаните хим.вещества,
които да се използват за ограничаване при евентуален разлив, липса на изготвена
инструкция за безопасна работа с всяко от използваните хим.вещества, липса на поставени
знаци за безопасност на труда и противопожарна охрана в помещенията, в които се
съхраняват хим.вещества. Във връзка с предписанията на проверяващите органи
работодателят (ответник в производството) е представил Инструкция по безопасност на
труда при ръчно боядисване на метални и дървени повърхности с помощта на пневматичен
шприц пистолет от 03.01.2014 год. Във връзка със същите предписания работодателят е
изпратил до Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш. писмо с вх. № 23091013 от 27.07.2023 г.,
към което е приложил Информационен лист за безопасност /булмат алкидна боя/ от
13.10.2016 г.; Информационен лист за безопасност /булмат разредител АМВ/ от 13.10.2016 г.;
Информационен лист за безопасност/булмат алкиден грунд/ от 13.10.2016 г.; Инструкция за
безопасност за разтворител АМВ от 24.07.2023 г.; Инструкция за безопасност за алкидна боя
от 24.07.2023 г.; Инструкция за безопасност за разтворител коресилин от 24.07.2023 г.;
Инструкция за безопасност за алкиден грунд от 24.07.2023 г. и Обозначителни знаци по БЗР.
От „МБАЛ – Варна“ към ВМА гр. Варна е била изискана, представена и приета към
материалите по делото цялата история на заболяването на А.Р.Й. с ЕГН **********.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните по
делото, вещото лице по която след като се е запознало с медицинската документация е
достигнало до извод, че вследствие на претърпяната на 28.06.2023 г. трудова злополука
пострадалият А.Р.Й. е получил изгаряне 2-3 степен на горни и долни крайници, седалищна
област, тялото и гениталии на 53% от площта на кожата на тялото; термичен шок.
Категоричен е, че между получените при трудовата злополука увреждания и настъпилата
впоследствие смърт има пряка причинно-следствена връзка, като уврежданията са довели до
смъртта на Й.. В съдебно заседание експертът допълни, че неконтактното състояние на
пострадалия се е задълбочило в рамките на пролежаването в отделението по анестезиология
и интензивна медицина. Сочи, че в началото Й. е бил контактен, адекватен и дълго време се
е борил съзнателно за живота си – най-малко до 12 юли, когато е имал консултация с
психиатър – д-р Е.Б..
Изготвена е и съдебно-психологична експертиза, също неоспорена от страните по
делото, вещото лице по която след обстоен преглед на ищците и събеседване с тях е
достигнало до извод, че събитията около трудовата злополука на бащата на ищците и
смъртта му са били преживяни от последните тежко. Вещото лице е категорично, че
освидетелстваните лица (ищците) са преживели тежка психотравма, като при ищцата се е
развил тежък депресивен синдром. Към настоящия момент експертът категорично сочи, че
при ищеца Р. се наблюдава справяне със ситуацията, но при ищцата Р. се констатира
продължаваща необходимост от специализирана подкрепа и медикаментозно подпомагане,
предвид състоянието й. Отразено е, че обстоятелството, че Р. полага грижи за дете със
7
специални потребности и стресът, който ежедневно преживява е допринесъл за влошеното й
психическо състояние. Експертът е достигнал до извод, че липсата на съпричастност,
подкрепа и съдействие от страна на работодателя на баща им по време на лечението му, са
породили негативни емоции у ищците, изразяващи се в гняв и недоволство. Според
наблюденията на вещото лице ищецът Р. вече е преработил травмата от загубата на баща си,
но подобно заключение не може да се даде с категоричност по отношение на ищцата Р..
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищците
свидетели - С.А.М., В. Р.ов А., син на ищеца Р. Р. и С.А.А., съжителка на починалия и
поисканите от ответника свидетели Г. С. С. и К.Д.В., със служебна зависимост от ответника.
Св. С.А. излага, че е живяла на семейни начала с покойния Й.. Споделя, че
непосредствено преди инцидента разговаряла с него по телефона и той й казал, че ще щял да
остане на работа, за да гори боклука, но така и не се прибрал у дома. Късно вечерта
разбрала, че е настанен в болница с изгаряния и го посетила веднага, като го заварила
контактен и адекватен. Заявява, че мъжът й и друг път е горил боклуци на работа, прибирал
се вкъщи целият черен, като няколко пъти шефът му го докарвал от работа с лек автомобил,
защото не можел да се качи в автобуса в този вид. Твърди, че горял боклуците по заповед на
шефа си, включително в деня на инцидента. Изпълнявал заповедите, за да не бъде изгонен от
работа. Категорично отрича мъжът й да е носил кутии от боя или каквито и да било
материали от работа в дома им.
Свид. С.М. излага, че се чула по телефона с ищцата по делото веднага след злополуката.
Тъй като ищцата била в чужбина, а свидетелката – в България, последната изпратила сина
си при нея за морална подкрепа. Свидетелката споделя, че ищцата веднага се прибрала в
България и сама търсила плазма и кръв за преливане за баща си, като доколкото й е известно
работодателят му не й е оказал подкрепа. Разказва, че и Р., и С. били напълно съкрушени от
смъртта на баща си. С. била толкова травмирана, че след погребението на баща й
подстригала косата си и обръснала веждите си. В Германия потърсила специализирана
медицинска помощ, за да стабилизира психичното си състояние, като й били предписани и
медикаменти. Свидетелката споделя още, че ищцата се самоизолирала, поверила грижите за
детето си на своята майка, затворила се в себе си, много отслабнала, преживявала загубата
на баща си особено тежко, тъй като поддържала постоянен контакт с него приживе и
получавала огромна подкрепа от него при отглеждането на детето й – той идвал в Германия
и й помагал. Ищецът също не можел да приеме загубата на баща си, по наблюдения на М.,
но тъй като е по-мълчалив трудно манифестира емоциите си. Според М. фактът, че ищците
са видели баща си в ковчега преди погребението и шокиращото състояние на тялото му в
този момент – целият в бинт и с видими изгаряния по лицето, е допринесъл за влошаване на
психичното им здраве.
Св. В. Р.ов А. е син на ищеца Р. Р. и внук на починалия А.Й.. Излага, че баща му много
тежко преживява загубата на баща си, до настоящия момент не може да се отърси от
травмата и неприятните емоции не го напускат денем и нощем. Споделя, че от болницата са
им дали надежда, че дядо му ще се възстанови, което допълнително наранило баща му и
леля му. Твърди, че преди инцидента баща му, леля му и дядо му са били в много-добри
отношения, били са сплотени и винаги готови взамно да си помогнат. Дядо му дори е живял
при леля му за известен период от време, а с баща му контактувал редовно по телефона.
Счита, че баща му и леля му са дали всичко, което е било по силите им, за да може дядо му
да се възстанови и фактът, че това не се е случило, а точно обратното – след инцидента
съществуването на дядо му е било съпроводено с много физически болки - допълнително ги
наранява.
Свид. К.В. излага, че работи при ответника като охрана от 11 години. Твърди, че познава
покойния А.Р.Й., а на датата на злополуката бил на работа, било лятно време, времето било
8
горещо, а в завода нямало вода. Спомня си, че чул гръм и дори си помислил, че работниците
хвърлят пиратки, макар че досега подобно нещо не се било случвало, доколкото му било
известно. Споделя, че бил на около 70-80 метра от мястото на инцидента. Излага, че във
връзка с разследването бил повикан от полицията да даде обяснения, изгледал
видеозаписите, тъй като от местоработата си няма видимост към мястото на инцидента, и
видял как преди да се възпламени Й. изливал някаква течност (според свидетеля разредител)
от голяма бака в кутия с боя и я запалил. Споделя, че откакто работи в „Х.К.“ АД не е
виждал бояджиите да почистват кутиите от боята, в това число като ги обгарят, за да ги
използат после повторно. Заявява, че работниците биват инструктирани всеки месец (макар
че самият той не е присъствал при провеждане на инструктаж) и би следвало да са запознати
със своите задължения. Свидетелят заяви, че Й. около 2 месеца бил поставен в
медикаментозна кома, колегите дарявали кръв, като акцията била организирана от
началниците в „Х.К.“ АД. Не знае дали бригадирът или някой от другите колеги на Й. го е
предупредил да не обгаря кутиите от боя, нито е чувал някой от ръководителите да му е
възложил да извършва тази дейност. Напротив, твърди, че голяма част от работниците не се
съобразяват със своите задължения, правят, каквото те преценят за правилно и сами не се
пазят.
Свид. Г. С. излага, че е работил като заварчик в „Х.К.“ АД около една година. Бил е
колега на А.Р.Й. и си спомня инцидента. Излага, че на него като заварчик му е бил правен
инструктаж, но не се сеща кога, предполага, че е бил провеждан ежедневно. Категорично
заявява, че в завода не е имало практика кутиите от боя да бъдат обгаряни, за да бъдат
повторно използвани. Напротив, дори имало специални контейнери, в които използваните
кутии са били изхвърляни. Споделя, че преди пожара видял Й. навън, но не обърнал
внимание с какво се занимава. Опитал се да му помогне, но признава, че не успял да реагира
достатъчно бързо. Заявява, че са били инструктирани по какъв начин следва да окажат първа
помощ при възникнал пожар, но в деня на инцидента не е имало вода в завода, а най-
близкият до мястото на инцидента пожарогасител бил на около 10 метра. Твърди, че не е
виждал някой от бояджиите да взима за лично ползвани празни кутии от боя. По мнение на
свидетеля Й. е бил добър служител и не е чувал да е имал проблеми на работното място или
оплаквания от работата му.
В последното по делото открито съдебно заседание в присъствието на страните и
процесуалните им представители е възпроизведен аудиозаписът от проведеното телефонно
обаждане до спешен телефон 112 по повод настъпилия инцидент с А.Й. в завода на
ответника работодател. Възпроизведен е и откъс от видеозаписа от камера, находяща се в
двора на завода, в който е настъпила трудовата злополука. На записа ясно се вижда, че в
деня на инцидента Й. запалва огън и обгаря кутии с боя 3 пъти. Огънят гори за кратко и е
контролиран от Й., но при третото запалване, се подпалва и самият Й.. Около 40 секунди са
необходими, за да бъде загасен пожара по дрехите и тялото на Й., а пожарогасител е донесен
в рамките на 1 мин. от възпламеняването. Около 20 мин. след инцидента на място пристига
линейка, която откарва пострадалото лице в лечебно заведение.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с
правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД
Ответникът е релевирал възражение с правно основание чл.201, ал. 1 от КТ, а в условие
на евентуалност – по чл. 201, ал.2, т. 1 от КТ.
За да бъде основателен предявеният иск трябва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) наличие на трудово
9
правоотношение между работодателя и починалия работник/служител, 2) настъпила трудова
злополука (призната за трудова по надлежния ред), претърпяна от работника или служителя
в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила смъртта му, 3)
неимуществена вреда, претърпяна от легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата,
които могат да претендират неимуществени вреди от смърт на техни близки, 4) размер на
вредата и 5) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.
В случай, че горните обстоятелства, подлежащи на доказване от ищците в
производството, бъдат установени, в тежест на ответника е да докаже възраженията си: 1) че
работникът А.Й. е извършил толкова съществени нарушения на ЗЗБУТ и
вътрешнофирмените нормативни актове при изпълнение на трудовата си дейност, че
действията му следва да се приравнят на последиците на умишлено и еднолично
причиняване на вредоносния резултат (смъртта му); 2) че от страна на работника е имало
съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и
бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване.
С доклада по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1. че
между ответника и А.Р.Й. е било налице трудово правоотношение, по силата на което
последният е заемал длъжността "бояджия"; 2. че на 28.06.2023 г. А.Р.Й. е бил на работното
си място, като в рамките на работното си време Й. е претърпял инцидент, вследствие на
който получил изгаряния по тялото; 3. Че злополуката е призната за трудова с влязло в
законна сила на 10.04.2024 год. Разпореждане № 5104-27-17/20.03.2024 г., издадено от
длъжностно лице при ТП на НОИ – Ш. (компетентен орган по чл. 60, ал. 1 КСО); 4. Че
А.Р.Й. е починал на 27.08.2023 год., а негови наследници са ищците по делото, т.е. същите са
от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, причинила смъртта на работника, техен баща.
Първите две предпоставки за основателност на исковата претенция са доказани.
Ответникът своевременно е релевирал възражения, квалифицирани от настоящия
съдебен състав като такива по чл. 201, ал. 1 от КТ и по чл. 201, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ работодателят не отговаря, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането. Това означава, че за да отпадне
отговорността на работодателя изцяло, следва да е установена вина в работника при коя да е
от двете форми на умисъла – искал е или е допускал да бъде увреден – пряк или евентуален
умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват, поради което съдът
намира, че възражението на ответника по чл. 201, ал. 1 КТ е недоказано.
Основателно се явява, обаче, второто възражение на ответника - за допринасяне от
страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност.
„Груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която
би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност при подобни условия
- при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност (Решение № 499/09.01.2012 г. по
гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, IV г. о.). Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост.
Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати (Решение № 1026/18.12.2009 г. по
гр. д. № 4001/2008 г. на ВКС, IV г. о.). При приемане наличието на хипотезата на чл. 201, ал.
2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се
съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.
10
В този смисъл е постановена трайна съдебна практика – Решение № 291 от 11.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1923/2009 г., IV г. о., Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о. и
др.
От материалите по делото безспорно се установи, че починалият е преминал
встъпителен инструктаж по безопасност и здраве при работа на 24.11.2022 год. и
периодичен инструктаж на 03.04.2023 год. Видно от приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „бояджия“, екземпляр от която е била връчена на
пострадалия и с която последният се е запознал при назначаването си на работа, същият е
имал е задължение по длъжностната характеристика да спазва стриктно всички правилници,
инструкции, указания и разпоредби, отнасящи се до производствения процес, подробно
изброени в т. 4 от длъжностната характеристика, да спазва вътрешния трудов ред,
осигуряване на безопасни условия на труд и противопожарна защита. По делото е
представена и Инструкция по безопасност на труда при ръчно боядисване на метални и
дървени повърхности с помощта на пневматичен шприц пистолет от 03.01.2014 год., в която
неколкократно е посочено, че е забранено тютюнопушенето, внасянето и използването на
открит огън, извършването на огневи работи в близост до мястото на боядисване. В т.1 от
инструкцията изрично е отразено, че до ръчно боядисване чрез шприцове на метални и
дървени повърхности се допускат само лица, които са преминали видовете инструктажи и
нямат медицински противопоказания за извършвана дейност. В конкретния случай Й. е
преминал инструктаж, видно от приложените писмени доказателства, а не се ангажираха
доказателства нито се наведоха твърдения да е имал някакви заболявания, които да са го
препятствали да упражнява тази дейност. Ето защо, неоснователно се явява възражението на
ищците, релевирано в писмената защита, че работодателят бил нарушил чл. 5, т. 8 от
Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите на Министъра на вътрешните работи и министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като не е изпратил пострадалия на обучение,
завършило с изпит, при което обучение последния е трябвало да придобие знания за
опасностите с боравене, запалване на остатъци от бои и разредители при запалване и че това
е забранена дейност на територията на завода. Цитираната по-горе норма указва на
работодателя да осигури за всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по
безопасност и здраве при работа, т.е. осигуряването на обучение е алтернативна възможност
за работодателя, а не кумулативно задължение, заедно с провеждането на инструктаж.
Действително, от изготвения Протокол от извършена проверка на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Ш. от 20.07.2023 год. става ясно, че работодателят е допуснал множество
нарушения, изразяващи се в липса на информационен лист за безопасност за използваните
химични вещества на български език; липса на средства за почистване, които да се използват
за ограничаване при евентуален разлив; липса на инструкция за безопасна работа с всяко
едно от използваните химични вещества; липса на знаци за безопасност на труда и
противопожарна безопасност в помещението, в което се съхраняват химичните вещества.
Тези нарушения, обаче, не биха могли да оправдаят напълно поведението на пострадалото
лице.
Независимо от проведените инструктажи и въпреки професионалния си опит (от
показанията на свид. С. се установява, че Й. е бил добър служител, разполагащ с
необходимите познания да упражнява дейността) Й., несъобразявайки се с обстоятелството,
че използваните от него материали са силно възпламеними, неотчитайки климатичните
особености в деня на инцидента (времето е било много горещо, имало е вятър), неотчитайки
факта, че не е имало вода в завода, напълно съзнателно е изложил здравето и живота си на
риск, в противоречие с всички правила за безопасна работа, бидейки убеден, че няма да
11
допусне фаталната грешка, която, обаче, е допуснал. Безспорно се установи от
възпроизведения видеозапис, че в деня на инцидента пострадалият е обгарял кутии с
остатъци от боя при това не веднъж, а 3 пъти. Не стана ясна причината, поради която е
правил това, но от материалите по делото, в това число намиращите се в кориците на ДП,
може да се достигне до извод, че Й. е обгарял кутии от боя по този начин и преди, като ги е
използвал за лични нужди. Съдът не споделя доводите на ищците, че баща им получил
заповед да извършва тази дейност. Не се ангажираха и доказателства, установяващи, че
работодателят е въвел подобна постоянна практика в завода, нарушаваща правилата за
безопасна работа и довела до настъпване на трудовата злополука, а именно празните
кутиите от боя да се обгарят от бояджиите, при който случай обезщетението не би
подлежало на намаляване (в този смисъл Решение № 187 от 29.10.2020 г. по гр. д. №
4559/2019 г. на ВКС, IV г. о.). Напротив, от показанията на свид. Г. С., които съдът
кредитира, доколкото последният не е заинтересуван от изхода на делото и не се намира в
никаква трудова зависимост от ответника, стана ясно, че използваните кутии от боя се
събират в специални контейнери и се предават на вторични суровини. Показанията на свид.
С.А. в обратна насока, а именно, че Й. обгаряйки кутиите от боя, изпълнявал заповеди на
началника си, от една страна са косвени, доколкото свидетелката преразказва думи на
починалия си съжител, а от друга страна не кореспондират с останалите материали по
делото, поради което съдът намира, че не би могъл да им се довери в тази част.
Същевременно, от материалите по делото безспорно се установи, че в деня на инцидента
никой ръководен служител не е направил забележка на пострадалия да не осъществява
действията, които са довели до настъпване на трудовата злополука, а именно да не налива
разредител в празните кутии от боя и да не пали така получената смес. В тази насока са
показанията на водените от ответника свидетели К.В. и Г. С., които са еднопосочни и
непротиворечиви в тази част, житейски логични, предвид развоя на събитията в процесния
ден и следва да бъдат кредитирани от съда.
Следва да се посочи, че липсата на вода в деня на инцидента не е основание
работодателят да прекрати работната дейност, още повече, че последният в съответствие с
изискванията за противопожарна безопасност е осигурил на територията на завода
пожарогасители, като видно от възпроизведеното в открито съдебно заседание видео, в
много кратък период от време (по-малко от 1 мин.) е намерен пожарогасител и е използван
по предназначение, което обстоятелство изцяло кореспондира с изложеното от свид. С.,
който заяви, че най-близкият до инцидента пожарогасител бил на около 10 метра.
Дори да се възприеме тезата на ищците, че пострадалият не е бил надлежно
инструктиран относно правилата за безопасна работа при осъществяване на дейността си,
поведението на работника е било до такава степен небрежно към собствените му здраве и
живот, че действията му по обгаряне с открит огън на вътрешната повърхност на празните
кутии от боя, в които за целта е изливал органичен разтворител, несъмнено щяха да доведат
до злополука (в тази насока е възприетото и в цитираното от ищците Решение № 60 от
5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.Ц.).
По изложените по-горе доводи, съдът намира, че починалият е нарушил правилата за
безопасност на труда, за които е бил инструктиран, допускайки груба небрежност като по
този начин сам се е поставил в ситуация на повишен риск и е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. При определяне процента на съпричиняване, обаче, не следва да се
стига до ситуация, в която намаляването на отговорността на работодателя да бъде почти
приравнено на изключването на отговорността му, което е възможно само при умишлено
причиняване на увреждането от самия пострадал (в хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ) – в този
см. Решение № 169 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5295/2023 г., III г. о., ГК. С оглед
обективния принос на Й. съпричиняването на вредоносния резултат, според настоящия
12
съдебен състав, е 60 %, като съдът взе предвид, както поведението на самия пострадал,
отличаващо се с липса на елементарно внимание към собственото му здраве и
пренебрегване на основни и житейски логични правила за безопасност, които абсолютно
всеки работник би следвало да съблюдава, така и нарушенията, които са били допуснати от
работодателя при организиране на работата му и са констатирани от „Инспекция по труда“, в
частност липсата на средства за почистване, които да се използват за ограничаване при
евентуален разлив и факта, че в деня на инцидента нито един ръководен служител не е
обърнал внимание на поведението на пострадалия, не е осъществил нужния контрол и не му
е направил забележка да преустанови действията си.
Относно размера на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата за деликтната отговорност (чл.
51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при
определяне на обезщетението за неимуществените вреди (Решение № 1712/05.11.2002 г. по
гр. д. № 2064/2001 г. на ВКС, III г. о.).
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и
достойнството на пострадалия, поради което нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Затова следващото се за тях обезщетение следва да бъде
определено въз основа на принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, общи и специфични за отделния спор правнорелевантни
факти, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, степен на интензитет. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Като база за определяне
паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за
обогатяване на пострадалия. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД се обезщетяват всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането Обезщетение се дължи на всеки от
увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, обхваща най-
близките роднини като всяко от тези лица има право на обезщетение по справедливост,
възмездяващо страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени вследствие на
увреждането (в този см. Решение № 62/24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV г.
о.).
В конкретния случай при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
възрастта на пострадалия /на 66 години/, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му,
тежките физически и психически страдания, понесени от последния през време на
злополуката и търпени от него до смъртта му 2 месеца по-късно (в тази насока съдът взе
предвид изложеното от вещото лице по назначената СМЕ в открито съдебно заседание, че
Й. е бил контактен, адекватен и дълго време се е борил съзнателно за живота си – най-малко
до 12 юли, когато е имал консултация с психиатър – д-р Е.Б.), моралните страдания на децата
му от внезапната трагична загуба на техния баща, в чието лице са виждали морална опора,
силната им привързаност към него и подкрепата, която са получавали от него в живота си.
Действително, децата на пострадалия са възрастни хора, не се нуждаят от финансова
издръжка от покойния си вече баща, имат собствени семейства, но са имали изградена силна
емоционална връзка с него, поради и което житейски логично и обосновано, смъртта му им
е причинила емоционален шок и негативни психически проявления. От заключението по
13
назначената СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че смъртта на Й. е била преживяна много тежко от неговите деца. И двамата са
преживели огромен шок и стрес, определени от експерта като „тежка психотравма“, а при
ищцата се е развил тежък депресивен синдром, който подлежи на медикаментозно лечение.
Безспорно всеки един човек, който види родителя си в състоянието, в което ищците са
видели техния баща (с тежки изгаряния по тялото и лицето и прикован на легло) би бил
белязан за цял живот. Заключението на вещото лице е, че към момента ищецът се е справил с
мъката от загубата на баща си, а ищцата по всяка вероятност продължава да търпи
негативните последици от смъртта му на психическо ниво, предвид и констатацията, че при
нея е нарушена способността й за стресоустойчивост, с оглед трудностите, пред които е
изправена ежедневно при полагане на грижи за детето й, което е със специални потребности.
В унисон с изводите на експерта са и показанията на свидетелите С.М. и В. А., последните
преценени и при условията на чл. 172 от ГПК и кредитирани от съда, от които става ясно, че
ищците са били съкрушени от случилото се с баща им, не са спирали да се борят за него. От
показанията на свид. М. става ясно, че ищцата Р. е получавала огромна морална подкрепа и
помощ от баща си приживе, включително и за отглеждане на нейното дете със специални
потребности. След смъртта на баща им и ищцата, и ищецът се затворили в себе си. Установи
се, че негативните емоции у ищцата били толкова интензивни (спряла да се храни, изгубила
телесна маса, подстригала косата и обръснала веждите си), че се наложило да посети
психиатър и да започне прием на медикаменти. Ищецът сънувал кошмари (според
показанията на сина му), породени вероятно от факта, че е видял баща си в ковчега
непосредствено преди погребението – целият в бинт и с видими изгаряния по лицето.
Отчитайки всичко изложено до момента, както и социално-икономическите условия в
страната за релевантния момент, настоящият състав приема, че изживяната загуба на най-
близък човек следва да се компенсира с обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всяко
едно от децата на починалия. При отчитане на обстоятелството, че приносът на пострадалия
е 60% дължимите обезщетения следва да бъдат намалени, като за всеки един от ищците
обезщетението възлиза на по 40000 лева.
В настоящия случай нормата на чл. 200, ал. 4 от КТ не намира приложение, доколкото
нито бяха наведени доводи, нито бяха представени доказателства за получени от ищците
суми по застраховка „Задължителна трудова злополука“ на „Д.З.“ АД, поради което не е
налице основание за допълнително намаляване на присъденото обезщетение.
По отношение на иска по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът
намира следното:
При трудовата злополука лихвите се дължат от деня на настъпване на увреждането.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното
увреждане, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, се дължат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не
мораторни, и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото
съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД длъжникът (в случая работодателят) се смята в забава и без
покана, както по-горе беше посочено. Ето защо върху уважената част от иска за
неимуществени вреди, следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на
настъпване на трудовата злополука – 28.06.2023 год.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски,съразмерно с уважената част на
исковите им претенции. Доколкото на ищците е предоставена безплатна правна помощ и
съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., то дължимите адвокатски
14
възнаграждения следва да бъдат заплатени в полза на адв. В. П., Адвокатска колегия – Ш. и
на адв. Я. Д., Адвокатска колегия – С.. Представени са своевременно списъци на разноските.
Адв. П. претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представително и
защита на ищцата С. А. Р. в първоинстанционното производство в размер на 11450 лева,
5450 лева – адвокатско възнаграждение за защита в производството по обезпечаване на
висящ иск, снабдяване с издадената обезпечителна заповед и образуване на изпълнително
дело (такова е било образувано под № 20248760401035 по описа на ЧСИ Даниела З.а, рег. №
876 по КЧСИ, с район на действие ОС – Ш., видно от предствените в последното открито
съдебно заседание писмени доказателства) и 3850 лева – адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на допуснатото обезпечение. В полза на адв. П. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за първа инстанция съразмерно с уважената част от
иска, както и адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство, в това число и
за обжалване на допуснатото обезпечение в размер на общо 10569,12 лева (2694,12 лева -
адвокатско възнаграждение за процесуално представително и защита на ищцата С. А. Р. в
първоинстанционното производство, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа; 4725 лева - адвокатско възнаграждение за защита в
производството по обезпечаване на висящ иск, като обезпечението е за сумата от 120000
лева, на осн. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа; 3150 лева - адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на допуснатото обезпечение, на осн. чл. 7, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа).
Адв. Д. претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представително и
защита на ищеца Р. А. Р. в първоинстанционното производство в размер на 13740 лева с
ДДС, 6540 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за защита в производството по
обезпечаване на висящ иск, снабдяване с издадената обезпечителна заповед и образуване на
горепосоченото изпълнително дело и 4620 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на допуснатото обезпечение. Надлежно са представени
писмени доказателства, установяващи наличието на регистрация на адв. Д. по ЗЗДС, която
към настоящия момент е валидна, съгласно служебно изготвена проверка в регистъра за
лицата, регистрирани по ЗДДС, поместен на следния интернет адрес
https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/#/vat-validation-result.
В полза на адв. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първа инстанция
съразмерно с уважената част от иска, както и адвокатско възнаграждение за
обезпечителното производство, в това число и за обжалване на допуснатото обезпечение в
размер на общо 12682,95 лева с ДДС (3232,95 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за
процесуално представително и защита на ищцата С. А. Р. в първоинстанционното
производство, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа; 5670 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за
защита в производството по обезпечаване на висящ иск, като обезпечението е за сумата от
120000 лева, на осн. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа; 3780 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на допуснатото обезпечение, на осн. чл. 7, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа).
На ответника също се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер
на 28200 лева с ДДС и 50 лева – депозит за свидетел. Своевременно е направено възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, с оглед и възприетото в Решение на съда от 25.01.2024 год. по дело C‑438/22
год., образувано по преюдициално запитване на съдия от Софийския районен съд, което е
15
задължително за всички национални съдилища (арг. чл. 633 от ГПК). В полза на
процесуалния представител на ответника адв. Р. Ч., Адвокатска колегия – Пловдив следва да
се определи адвокатско възнаграждение в размер на по 13740 лева с ДДС за всеки един от
двата обективно кумулативно съединени иска или общо 27480 лева, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), което е адекватно на
положения труд. Съдът извърши служебно проверка, от която се установи, че Адвокатско
дружество "Йовчев, Чочеви и партньори" има валидна регистрация по ЗДДС. Ищците
следва да заплатят на ответника адвокатско възнаграждение в размер на общо 21014,12 лева
с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, или по 10507,06 лева с
ДДС. Депозитът за свидетел следва да остане в тежест на ответника.
На осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- В.П. следващата се държава такса
върху уважената част от исковите претенции в размер на 3200 лева, на осн. чл. 1 от
ТДТССГПК, както и възнагражденията за вещите лица, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на 301,16 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х.К.“ АД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: с. Х.К., общ.
В.П., обл. Ш., ул. „Хан Аспарух“ № 11, представлявано по закон от С.Ц. С. - изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., общ. С.,
обл. С. (столица), ж.к. „Левски Зона Г“, бл. 4, вх. Г, ет. 7, ап. 109, на основание чл. 200, ал. 1
от КТ, сума в размер на 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, вследствие на която на 27.08.2023 г. е
настъпила смъртта на нейния баща А.Р.Й. с ЕГН *********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на настъпване на трудовата злополука /28.06.2023 год./ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата над присъдените
40000 лева до пълния претендиран размер от 170000 лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА „Х.К.“ АД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: с. Х.К., общ.
В.П., обл. Ш., ул. „Хан Аспарух“ № 11, представлявано по закон от С.Ц. С. - изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., общ. П., обл.
П., ул. „К.Т.“ № 26, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сума в размер на 40000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука,
вследствие на която на 27.08.2023 г. е настъпила смъртта на неговия баща А.Р.Й. с ЕГН
*********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на трудовата
злополука /28.06.2023 год./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата над присъдените 40000 лева до пълния претендиран размер от 170000 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, че присъдените в полза на ищцата С.
А. Р., ЕГН: ********** суми могат да бъдат заплатени от ответника по посочената в
исковата молба банкова сметка, както следва: IBAN: DE6059 0100 6609 6697 4662, с титуляр
С. А. Р..
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, че присъдените в полза на ищеца Р.
А. Р., ЕГН: ********** суми могат да бъдат заплатени от ответника по посочената в
исковата молба банкова сметка, както следва: IBAN: BG10 STSA 9300 0015 6332 06, с
титуляр Р. А. Р..
ОСЪЖДА „Х.К.“ АД, ЕИК: ........, представлявано по закон от С.Ц. С. - изпълнителен
16
директор ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. П., Адвокатска колегия – Ш. адвокатско възнаграждение
за първа инстанция в размер на общо 10569,12 лева, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2
от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 5, чл. 7, ал. 7 и чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Х.К.“ АД, ЕИК: ........, представлявано по закон от С.Ц. С. - изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д., Адвокатска колегия – С. адвокатско възнаграждение
за първа инстанция в размер на общо 12682,95 лева с включено ДДС, на осн. чл. 38, ал. 1, т.
2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 5, чл. 7, ал. 7 и чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА С. А. Р., ЕГН: ********** и Р. А. Р., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Х.К.“ АД, ЕИК: ........, представлявано по закон от С.Ц. С. - изпълнителен директор
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 21014,12 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение с включено ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Х.К.“ АД, ЕИК: ........, представлявано по закон от С.Ц. С. - изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
В.П. държавна такса върху уважената част от исковите претенции в размер на 3200 лева, на
осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр.чл. 1 от ТДТССГПК, както и сумата от 301,16
лева – заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по назначените СМЕ и
СПЕ, съразмерно с уважената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на привлечено на страната на ответника „Х.К.“
АД трето лице помагач – „Д.З.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
17