О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-2111
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
на двадесет и четвъртиюли, две хиляди и двадесета
година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1836 по описа за 2020
година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на П.А.К. ЕГН **********,***,
действащ чрез адв. Янко Петков Арнаудов, съдебен адрес:***, – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №58/17.06.20г., постановено по
гр.д.№65/20г. по описа на Районен съд Царево, с което са отхвърлени предявените от въззивника, против
Община Царево, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Царево, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от Кмета на Общината - Г. Иванов
Лапчев, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 и чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
№ ТЗ-12-84/18.12.2019 г. на Кмета на Община Царево , възстановяване на
предишната му работа и заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението - от 23.12.2019 г. до 19.01.2020 г. (за
14 работни дни) в размер на 485.38 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и
сумата от 31.88 лева, представляваща обезщетение за разликата между
получаваното от ищеца възнаграждение до незаконното му уволнение и по-
нископлатеното му възнаграждение по последващо трудово правоотношение за
периода от 20.01.2020 г. г. до 12.02.2020 г. (за 18 работни дни), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане и ищецът е осъден да заплати на Община Царево, сумата от
910.00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете му да бъдат уважени.
Излагат се съображения за
липса на основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение, доколкото същото е наложено за системни нарушения на трудовата
дисциплина, а в заповедта за уволнение не са посочени най-малко три, а само
едно конкретно нарушение. Това според въззивника, съставлява и липса на мотиви
на заповедта. Излагат се съображения.
Според въззивника, така
посоченото нарушение на трудовата дисциплина не попада в хипотезите на чл.190,
ал.1 КТ за налагане на най-тежкото наказание. В тази връзка се твърди и
несъразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение. Освен това
твърди, че такова не е извършено – не е напуснал работа 1 час и 15 минути преди
края на работното време.
Не се правят
доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: първоинстанционното решение е обявено на страните
по реда на 315, ал.2 ГПК на 17.06.2020г. Въззивната жалба е подадена на 30.06.20г.
- в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. исковете му са отхвърлени.
Следователно жалбата е допустима.
Препис от
въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Община Царево на 02.07.20г. В срока
по чл.263, ал.1 ГПК – на 14.07.20г. е подаден писмен отговор. В него се излагат съображения, че в заповедта освен
напускането на работа е посочено и „редовно неподчинение на нарежданията на
прекия ръководител, което съставлява неизпълнение на възложената работа. Според
въззиваемия в заповедта са изложени фактите и обстоятелствата, съставляващи нарушение,
поради което дори да е допусната фактическа грешка при посочване на правното
основание, това не води до незаконосъобразност на заповедта. Според
въззеиваемия, от свидетелските показания се установяват нарушенията на
трудовата дисциплина, а наказанието е съразмерно с нарушението.
Не се правят
доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговор намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и
на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1836/20г. по
описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване,
определено с Разпореждане от 24.07.20г. - на 17.08.2020г. от 15.20часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на
посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по
телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили
телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на
въззивната жалба да се връчи на въззивната страна, ведно с препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на процесуалните
представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40,
ал.7 от Закон за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.