Решение по дело №22/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 318
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20223530100022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Търговище, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530100022 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл.79, чл.99 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЮЦБ” ЕООД гр.София, ЕИК:********* чрез
пълномощник адв.В. П.а Г., със съдебен адрес гр.София, бул.“България“, № 81, ет.8, ап.22,
против П. ХР. П. с ЕГН-********** от гр.*****************************************, с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване
съществуване и дължимост на сумата от 54.51лв., представляваща дължима неустойка при
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 28.03.2018г. кл.№ ***********,
сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, цедирано първо на „С.Г.Груп“ ООД, впоследствие
на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2021 год. до окончателното плащане
на задълженията, във връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №
619/27.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
1268/2021г. по описа на РСТ.
Ищецът предявява настоящия иск срещу П. ХР. П., въз основа на договор за цесия от
дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпило в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ***********.
1
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор чл. 29.(изм. 26.09.2009 г., в
сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, БИК: *********
и П. ХР. П. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *********** от дата 28.03.2018г. за ползване на мобилен номер 0********* при
условията на тарифен план VIVAСОМ 1-Mobix 60 LTE с месечна абонаментна такса 21,80
лв. Срокът на договора е за 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги С индивидуален
клиентски номер *********** от дата 28.03.2018г. между ответника П. ХР. П. и -Българска
телекомуникационна компания” ЕАЛ. ЕИК: ********* са издавени фактури №
**********/22.04.2018 г., **********/22.05.2018г., **********/22.05.2018 г.,
**********/22.06.2018 г. и № **********/22.07.2018г. за периода от 22.03.2018г. до
21.07.2018г.
В молбата се твръди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги,
фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 04/2018г., 05/2018 г., 06/2018 г. и
за месец 07/2018 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът
има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;
/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да
е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издадал по клиентски номер №***********, крайна фактура
№**********/22.08.2018 г., за периода от 22.07.2018 г. до 21.08.2018 г., с падеж на плащане
08.09.2018 г., с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер, от който имат правен интерес да претендират
неустойка в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.), фактурирана е цената,
дължима се за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е
предмет на иска.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 03.08.2018г., като същата се
генерира автоматично но вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента VIVAСОМ Моbix 60 LТЕ за мобилен номер ********* до
28.03.2020 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 28.03.2018. г
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т.2 от договора стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
2
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане ши по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “.
Претендираната сума в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.) е
формирана като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси, без ДДС, по
всеки избран тарифен план към ползваните далекосъобщителни услуги.
Молят съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника П. ХР. П., ЕГН **********, в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.)
лева - представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират разноски по заведеното и настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на
ответника. Счита иска за допустим но неоснователен. В съдебно заседание поддържа
отговора като излага съображения, че цесията не е съобщена на длъжника. Моли съда да
отхвърли претенцията.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: В полза на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД е издадена Заповед № 619/27.08.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, за претнидираната сума от 54.51лв. по ч.гр.д.№ 1268 по описа за 2021г. на
РС-Търговище, приложено като доказателство по делото.
Настоящия иск срещу П. ХР. П., се предявява от ищеца, въз основа на договор за
цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия
от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД. Мобилният оператор „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора
От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява че между
кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, БИК: ********* и П. ХР. П. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
*********** от дата 28.03.2018г. за ползване на мобилен номер 0********* при условията
на тарифен план VIVAСОМ 1-Mobix 60 LTE с месечна абонаментна такса 21,80 лв. Срокът
на договора е за 24 месеца.
Във връзка с изпълнение да договора Българска телекомуникационна компания” ЕАД
е издала фактури № **********/22.04.2018г., **********/22.05.2018г.,
**********/22.05.2018г., **********/22.06.2018г. и № **********/22.07.2018г. за периода
от 22.03.2018г. до 21.07.2018г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 04/2018г., 05/2018 г., 06/2018 г. и за месец 07/2018
г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Поради неплащане на задължения по индивидуалните договори от страна на
ответника е последвало едностранното им прекратяване, като мобилният оператор е издадал
по клиентски номер №***********, крайна фактура №**********/22.08.2018 г., за периода
от 22.07.2018 г. до 21.08.2018г., с падеж на плащане 08.09.2018 г., с начислена обща сума за
плащане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
3
договорите за мобилни услуги в размер, от който претендират исковата сума от 54.51 лв.
Претендираната сума в размер на 54.51 лв. е формирана като сбор от трикратния
размер на месечните абонаментни такси, без ДДС, по всеки избран тарифен план към
ползваните далекосъобщителни услуги.
Съгласно клаузата на т.2 от договора стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане ши по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “.
С отговора особеният представител на ответника излага единствено възражение,че
цесиите не са връчени на ответника преди завеждане на заповедното производство, което
прави иска неоснователен. В тази връзка съдът приема следното: Целта на въпросното
съобщаване на цесията на длъжника, предвидено в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е да бъде защитен
длъжника срещу претенцията на новия кредитор в случай, че изпълни частично или изцяло
на стария си кредитор. Затова, ако длъжникът изпълни изцяло или частично на стария си
кредитор преди да му е съобщено за цесията, това изпълнение ще е валидно и ще погаси
неговото задължение. Когато, обаче, както е в случая, не са въведени от страна на ответника
по иска твърдения за каквото и да било изпълнение от страна на длъжника на неговото
задължение към стария кредитор, то възражението, че цесията не е съобщена на длъжника е
ирелевантно за правилното решаване на спора; то е само формално направено и ще е без
всякакво значение за това дали ответникът има задължение към новия кредитор(цесионера)
и в какъв размер е то. Заедно с това, въпросното възражение изобщо не засяга
действителността на договора за цесия и неговото прехвърлително действие по отношение
на вземането. На второ място, доколкото в конкретния случай в исковата молба е
обективирано твърдението за извършената цесия, към нея също така са приложени и
документите за извършената цесия, в т. ч. и уведомлението до ответника за цесията, то от
това следва извода, че с връчването на преписа от исковата молба с доказателствата, на
ответника е връчено и уведомлението за извършената цесия на вземането срещу него, което
съдът следва да съобрази по реда на чл. 235,ал.3 от ГПК. На следващо място, съобщението
до длъжника за цесията, респ. неговото получаване от длъжника, не е елемент от договора за
цесия и не е условие за действителността на този договор. То, както беше изяснено по –горе
има значение само в случай, че длъжникът твърди, че е извършил частично или пълно
плащане на стария си кредитор преди да е надлежно уведомен за извършената цесия,
каквито твърдения в случая липсват, липсват и доказателства за извършвани плащания от
страна на ответника, поради което съдът приема възражението на ответника за
неоснователно.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца посочената сума от
54.51лв., претендирана неустойка при прекратяване на Дооговор за далекосъобщителни
услуги от 28.03.2018г., кл.№ ***********, сключен между БТК ЕАД и ответника, цедирано
на „С.Г.Груп” ООД, който на свой ред го цедирал на настоящия ищец, обстоятелство,
обуславящо основателността на предявения установителен иск за съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 619/27.08.2021г.,
пост. по ч.гр.д. № 1268/2021г. по описа на РСТ, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД .
Като допълнение към изводите, доколкото съдът е длъжен да следи и за
неравноправни клаузи в договорат следва да се изложат и следните аргументи за
основателност и доказаност на претенцията: Служебно известно е на съдилищата, че между
заявителя „Теленор България“ЕАД-гр.София и Комисията за защита на потребителите-
4
гр.София е сключено споразумение от 12.01. 2018г. относно справедливия размер на
неустойката, която един ползвател на предлаганите от заявителя мобилни услуги дължи, в
случай на виновно прекратяване на договора при определени условия. Съгласно
постигнатото споразумение неустойката не следва да надхвърля трикратния размер на
абонаментните такси, ако крайният срок на договора за мобилни услуги изтича след повече
от три месеца.
В конкретния случай, размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за ползвания абонаментен пакет по вина или инициатива на потребителя е
определена по този начин, като претендираните неустойки са именно в размер на по три
месечни абонаментни такси. Договорената между страните неустойка не се явява
неравноправна, респ. нищожна, тъй като не излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, и не противоречи на добрите нрави ( т. 3 от ТР №
1/2009 г. от 15 юни 2010 г. по тълк.дело № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК, ВКС).
По разноските:
С оглед изхода от спора съдът приема, че ищецът има право на разноските, които е
сторил в заповедното производство в размер на 25лв. внесена държавна такса и 180лв. (с
ДДС) платено адв. възнаграждение, както и разноските в настоящото производство, които
съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 25лв. внесена държавна такса и
180лв.(с ДДС) платено адв.възнаграждение и 300лв. възнаграждение за особен представител
или общо 505лв., които ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЮЦБ” ЕООД
гр.София, ЕИК:********* чрез пълномощник адв.В. П.а Г., със съдебен адрес гр.София,
бул.“България“, № 81, ет.8, ап.22 срещу П. ХР. П. с ЕГН-********** от
гр.*****************************************, за сумата от 54.51лв., представляваща
дължима неустойка при прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от
28.03.2018г. кл.№ ***********, сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, цедирано първо на
„С.Г.Груп“ ООД, впоследствие на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2021
год. до окончателното плащане на задълженията, във връзка с които вземания в полза на
ищеца е издадена Заповед № 619/27.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1268/2021г. по описа на РСТ, на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.92
от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. ХР. П. с ЕГН-********** от
гр.*****************************************, да заплати на „ЮЦБ” ЕООД гр.София,
ЕИК:********* чрез пълномощник адв.В. П.а Г., със съдебен адрес гр.София,
бул.“България“, № 81, ет.8, ап.22 направените по заповедното производство разноски в
размер на 205лв., както и разноските в исковото производство в размер на 505 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5