РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…………….2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав в публично
съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАС Н. АТАНАСОВ
2.
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Силва
Абаджиева и в присъствието на прокурора Димитър Младенов, като разгледа
докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов
ВАНД № 5206/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С решение от 29.10.2019 г. по НАХД №
10754/2019 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, обвиняемият Г.Т.К. с ЕГН: **********
е признат за виновен в това, че на 05.09.2018 г., около 14.00 часа в гр. София,
при управляване на моторно превозно средство лек автомобил, марка „СУБАРО“ с
рег. №********, по ул. „Околовръстен път“ с посока към кв. „Драгалевци“ и на
около 50 м. от кръгово кръстовище на ул. „Околовръстен път“ и бул. „Черни
връх“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: засякъл в посоката на
движение лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „ФИЕСТА“ с рег.№ ********, управляван
от Ц.С.М.-М., спрял рязко пред него и счупил с ритник ляво странично отгледало
за задно виждане на последния - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда)
лева.
Районният съд на основание чл.325, ал.3,
пр.1 НК е лишил обвиняемия от право по чл.37, ал.1, т.7 НК да управлява МПС за
срок от 1 (една) година. Приспаднато е и времето, през което обвиняемият е бил
задържан.
Срещу решението в законоустановения срок
е постъпила бланкетна въззивна жалба и допълнение към нея от адв. А.М. –
защитник на обвиняемия К., с които се иска отмяна на решението и оправдаване на
неговия подзащитен или евентуално намаляване на наказанието. Изложени са
пространни доводи за липсата на обективния елемент от състава „при управление
на МПС“, базирайки се на обясненията на обвиняемия, навеждащи за леко ПТП и
нарушение на ЗДвП. Изтъква се, че липсват непристойни действия, брутална
демонстрация против установения ред и поведение, изразяващо във висока степен
неуважение към обществото. Възразява се и срещу субективната страна на
деянието, т.к се застъпва позицията, че обвиняемият е търсил разрешение на
личен конфликт, от човек който според субективните му възприятия е нарушил
правилата за движение. Оспорват се показанията на свидетеляП.с обосновката, че
същият е нямал пряка видимост към случващото се. Претендира се в условията на
алтернативност нарушение на УБДХ.
Във въззивната жалба и допълнението към
нея не се правят доказателствени искания.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и на вещи лица, който
извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 15.01.2020 година,
след изслушване становищата на страните.
В речта си в съдебните прения прокурорът
при СГП поддържа становището, че осъщественото от обвиняемия деяние е типичен
случай на автохулиганство и счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
Надлежно упълномощеният защитник на
обвиняемия отново критикува първоинстанционния съдебен акт, като в подкрепа на
тезата си за несъставомерност на деянието цитира съдебна практика. Настоява за
оправдаване на обвиняемия, алтернативно моли за намаляване на наказанието.
Обвиняемият К. поддържа въззивната жалба
и иска отмяна или намаляване на наказанието.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях
доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като
сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314
и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледанa по същество жалбата е неоснователна.
Спорът пред настоящата
инстанция е фокусиран върху фактите
и върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши
цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа
всички въпроси отнесени до правилността на решението.
Първоинстанционнoто решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите му. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС.
Предвид гореописаното, СГС
приема за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият Г.Т.К. е роден
на *** г. в гр. Петрич, българин, български гражданин, неженен, неосъждан
(реабилитиран), средно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********.
На 05.09.2018 г., около
14.00 часа в гр. София, св. Ц.С.М. - М.управлявала лек автомобил, марка „ФОРД“,
модел „ФИЕСТА“ с рег. № ******** по ул. Околовръстен път с посока на движение
от кв. „Бояна“ към кв. „Драгалевци“. По същото време и на същото място и
посока, обвиняемият Г.Т.К. управлявал личния си автомобил, марка „СУБАРУ“ с
per. №********, като се движел зад автомобила, управляван от св. М.. На
обвиняемия не му харесал начина на управляване на автомобила на св. М., която
се престроявала често в лентите за движение и според него създавала опасност
при движението. Вследствие на това, той се ядосал и на около 50 м. от кръгово
кръстовище на ул. „Околовръстен път“ и бул. „Черни връх“ при управление на
неговия автомобил, засякъл в посоката на движение лек автомобил, марка „ФОРД“,
модел „ФИЕСТА“ с рег. № ********, управляван от св. Ц.С.М. - М.и спрял рязко
пред него. Слязъл и се отправил към нея враждебно и крещейки. От своя страна,
св. М.се изплашила много и затворила прозорците и се заключила в автомобила си.
Обвиняемият К. започнал да дърпа дръжката на вратата, като се опитвал да я
отвори, но не успял. Вбесил се и първо посегнал с ръка към лявото странично
отгледало за задно виждане на лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „ФИЕСТА“ с рег.
№ ********, след което го ударил с ритник и го счупил. Действията му били
възприети и от св. Х.Р.П., който се намирал по същото време в склада за дърва,
находящ се в района на същото кръгово кръстовище.
Горепосочената фактология се
подкрепя от:
Гласните доказателствени
средства – частично от обясненията на обвиняемия К. (л. 23-24 от СП и л.59 от ДП);
показанията на свидетелката Ц.С.М.-М. (л.10, и л.36 от ДП); показанията на свидетеля
Ж.Р.П., (л. 41 от ДП); показанията на свидетелката Т.И.Д.(л. 42 от ДП) и показанията
на свидетеля Х.Р.П., (л. 48 от ДП);
Писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие ( л. 5 – л.8
от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л.20 – л.22 от ДП);
справка от централната база на КАТ (л.12 от ДП); справка от АИС „БДС“
(л.34-л.35 от ДП); протокол за разпознаване на лица (л.38-л.40 от ДП); писмо от
ОПП-СДВР ведно със справка картон на водача (л.69-л.71 от ДП); справка за
съдимост от СРС с рег.№ 727/18.10.2019 г. (л.9 от СП).
При направения самостоятелен
анализ на събрания доказателствен материал, настоящата инстанция счита, че
предходният съд обосновано е кредитирал всички гласни и писмени доказателствени
средства, с изключение обясненията на обвиняемия, но интерпретацията им е
обобщена и лаконична, поради което въззивният съд намира, че следва
самостоятелно и по-задълбочено да прецени доказателствената стойност на всички
източници.
Въззивният състав дава вяра
на показанията на свидетелката М. досежно механизма на извършване на деянието,
неговите времеви и пространствени параметри и авторството му. Разказът на тази
свидетелка е еднопосочен, вътрешно балансиран и пресъздава събитията
хронологично с присъщата на утвърден спомен логична последователност. Същата
дава изключително пунктуално описание на маршрута, по който се е движела,
причината за пререканието й с обвиняемия и поантата на конфликта. Тези
характеристики на съдържанието на свидетелските показания при сравнителен
анализ с останалите гласни доказателствени средства са значим белег за
достоверността на поднесената чрез тях информация. Последната не се разколебава
и от приложените по делото писмени находки. Направените изводи са съобразени и с
обстоятелството, че свидетелката има качеството на пострадало лице от обсъждания
инцидент и е възможна нейна заинтересованост от изхода на производството. В
противовес на коментираните показания са единствено обясненията на обвиняемия К.,
които подробно ще бъдат анализирани по-напред в настоящото изложение, но все
пак е нужно да се маркира, че съдържанието им е недостатъчно, за да се
дискредитира изложената от свидетелката фактология.
Значително изчерпателни и
спомагащи за внасяне яснота по спорните факти са показанията на свидетелят П..
Последният е очевидец на деянието, като непоколебимо дава сведения за това, как
е видял, че лекият автомобил „Субаро“
е спрял пред лекия автомобил „Форд“ и от него е излязъл мъж, който е започнал
да крещи и обижда жената, която е била в него. Св.П.е възприел и
инкриминираното счупване на страничното огледало, доколкото е видял удар от
страна на обв.К. и падането на същото на земята. В допълнение на тези показания
относно механизма на счупване на страничното огледало са и показанията на
свидетелката М., че въпросната щета е била окончателно нанесена посредством
ритането на обвиняемия. Настоящият съдебен състав не може да сподели виждането
на защитата, че свидетелятП.е бил в страни от пътя, което е препятствало
наблюдението му върху ситуацията, т.к самата М. излага сведения, че от съседния
склад са се появили няколко мъже, които са се развикали на обвиняемия К.. Това
не само опровергава тезата на адв. М. за липсата на видимост, но и подкрепя достоверността
на изнесеното от св. П.. Правилно са кредитирани показанията му, т.к същите са
логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалите
доказателства по делото.
Не са налице основания
ревизиращият съд да отстъпи и от игнорирането на обясненията на обвиняемия. В
съответствие с процесуалните норми този обвиняем е дал обяснения, в които
прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство,
но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си
на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при
съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Настоящата
инстанция не изключва напълно версията за неуместни шофьорски маневри от страна
на свидетелката М., което най-вероятно е отключващ фактор за последвалия
раздор, но въпреки това не може да бъде изразена солидарност с тезата за
настъпило леко ПТП и желанието на обвиняемия да бъде съставен двустранен
протокол за него. От целокупния анализ на събраните по делото доказателства не
се откри нито една обективна находка, която да кореспондира на декларираните
обяснения, което не може да бъде ценено иначе, освен като опит за изграждане на
алиби. По делото не са установени каквито и да е било доказателства за
настъпило ПТП между двата автомобила, както и за това, че счупването на
страничното огледало на „Форда“ е станало при движението на автомобила.
Релевантни данни в съзвучие
с гласните сведения се извличат и от приложените по делото писмени доказателствени
средства. Протоколът за оглед на местопроизшествие очертава следите от
противоправното поведение, дадени под формата на счупен автоелемент –
обстоятелство указващо пряко на механизма на престъпното посегателство.
Описанието на фактите в протокола предлага обзор върху завареното МПС,
собственост на свидетелката М., както и възможност непосредствено да се
наблюдават съществените характеристики на същото. Безспорно е констатирано, че
от ритането с крак на обвиняемия К. лявото огледало за задно виждане е
„счупено“.
В унисон с обсъжданата
доказателствена маса е и извършения оглед на мобилния телефон на свидетелката М..
Имплементираният в това веществено доказателство снимков файл съдържа данни,
както за инкриминираната дата и час на деянието, така и за специфичните белези
на автомобила на обвиняемия. От формална гледна точка са спазени всички
процесуални изисквания за осъщественото действие по разследване. При огледа
освен поемни лица е присъствал и технически помощник. Ведно към него са
приложени и императивно необходимите фотоизображения.
Важим за процеса е и
протоколът за разпознаване на лица по снимки. Този способ на доказване е
извършен чрез изпълване на всички процесуални изисквания – проведен е разпит
преди него, деклариран
е отказ от страна на обвиняемия да участва в разпознаване на живо и е осъществен в присъствието на поемни лица. Показанията на
последните и на свидетелката М. напълно корелират с отразените при това
действие по разследване резултати. Въззивният съд кредитира като достоверни и
житейски логични сведенията на поемните лица П. и Д., които почти идентично
отбелязват посочения от свидетелката М. под номер 1 извършител на деянието,
отличителните му признаци, по които го е разпознала и пресъздадения от нея
конфликт. Показанията на поемните лица се подкрепят от съдържанието на
протокола за разпознаване, които макар и с косвено значение по отношение на
предмета на доказване са пряко доказателство, касателно осъществената от
разследващите органи идентификация на обвиняемия. В приложения към протокола
фотоалбум се съзират надлежно подбрани лицеви образи със значително сходство
във външния вид на персонажите. Безапелационно М. дава подробно описание на
обвиняемия и с необходимата категоричност го разпознава. Коментираният протокол
отговоря и на изискванията за съдържание по чл. 129 от НПК.
Така обсъжданите процесуални документи,
съдът намира за съобразени с установения в съответните разпоредби в НПК
регламент за техните реквизити и форма, като отразените в същите факти
корелират напълно със свидетелските показания и най-вече с изявленията на
свидетелката М.. Доколкото приема, че приложените протоколи за действия по
разследването удовлетворяват изискванията на процесуалния закон и тяхното
съдържание се подкрепя от останалите доказателства и доказателствени средства
по делото, съдът ги кредитира и ги обсъжда като част от доказателствената
съвкупност, върху която изгражда изводите си по същество.
Констатация за необремененото
съдебно минало на обвиняемия К., районният съд правилно е направил въз основа
на приложените и приети по делото като писмено доказателство справки съдимост.
Въз основа на тази напълно
изяснена фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че
осъществената от подсъдимия деятелност се подвежда под състава на чл. 325, ал.
3, вр. ал.1 от НК от НК, поради което въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Визираното престъпление
засяга обществените отношения, гарантиращи спазване на обществения ред и
спокойствия и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.
От обективна страна
изпълнителното деяние може да бъде извършено само чрез непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Постановление № 2 от 29.06.1974 г.
по н.д. № 4/74г., Пленум на ВС, т. 2 „непристойни действия“ са онези, които са
неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и
други прояви скандализиращи обществото. Под „грубо нарушение“ ВС разбира
действия, чрез които се изразява брутална демонстрация против обществения ред и
се нарушават важни държавни, обществени, лични интереси или съществено се
засягат нормите на нравствеността. „Явно неуважение“ към обществото има, когато
деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към
личността. Престъплението е налице, когато посочените признаци са осъществени
кумулативно.
Квалифицираният признак
деянието да е извършено при управляване на МПС, касаещ обвиняемия К., е нова
законова промяна въвеждаща завишена отговорност, предизвикана и от охраняването
на обществените отношения свързани с пътната безопасност, чиято значимост не
може да бъде пренебрегната. Такива действия с оглед ескалиращото насилие по
пътищата, следва да бъдат превантивно избягвани или коригирани. Затова и
законодателят в разпоредбата на чл. 325, ал. 3 от НК е предвидил по-висока
обществена опасност на този вид престъпни прояви, когато са свързани с
управление на МПС.
Субект на престъплението
може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна е
необходимо деецът да съзнава всички признаци на състава, като поначало
престъплението се осъществява с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Редом с тази дефиниция
следва да се извърши съпоставка и с определението дадено в УБДХ във връзка с
оплакването на защитата в тази насока, за да се установи дали коментираната
проява попада в някоя от описаните закононарушения или незначителността й
обуславя неподвеждането под наказателна и административна отговорност.
Все в коментирания аспект,
според чл.1, ал.2 от УБДХ, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена
в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място
пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към
органите на властта или на обществеността, или в скарване, сбиване, или други
подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска обществена опасност не представлява престъпление по
смисъл на НК.
Важни указания, спомагащи за
разграничаване на дребното хулиганство от престъплението, са наведени отново в
горецитираното постановление, което поради задължителния си характер е
недопустимо да не бъде възприето и в настоящия казус. В последното изрично е
посочено, че хулиганските действия, които обосновано следва се квалифицират по
чл.325, ал.1 НК може да са свързани с повреда и унищожаване на държавно,
обществено или лично имущество, чрез счупване на прозорци или витрини.
Върховните съдии не са пропуснали да отбележат още, че УБДХ е конкретизирал
макар и неизчерпателно проявите на дребно хулиганство в три групи. Въз основа
на изложеното, съвсем отчетливо се констатира, че обществената опасност на
пътните разпри е в такава степен, която изключва подвеждането им под
административна отговорност.
При тези теоретични постановки
СРС е стигнал до логичното заключение, че обвиняемият е осъществил престъплението,
за което е обвинен. Гореописаните действия, според въззивния съд представляват престъпление
по чл.325, ал.3 вр.ал.1 НК, т.к същите са укорими, морално и обществено
неприемливи и с достатъчно висока степен на обществена опасност, за да изпълнят
признаците на престъпление от общ характер. Не е основателна заетата от защитата
на обвиняемия позиция, че ритането с крак и счупването на страничното огледало
на автомобила на пострадалата не е постъпка, годна да скандализира обществото.
Агресивното му поведение, дори и да е било предизвикано, провокирано и
мотивирано в някаква степен не променя факта, че от една страна се засяга
неприкосновеното право на собственост, а от друга транспортната сигурност и
обществен ред. При всички положения, автомобилни пререкания и засичания,
съчетани с изпочупване на моторно превозно средство по възлови и натоварени
булеварди на столицата, сочат на незачитане на установения правопорядък, на
нормите на нравствеността и морала. Извършените действия са годни да
предпоставят и бъдещи произшествия, т.к от протокола за оглед на
местопроизшествие се вижда, че стъклото на процесното странично огледало изобщо
липсва, което ще рече, че парченцата от него са останали на пътя.
Не отговаря на
наказателноправната действителност и оплакването за липса на квалифицирания
признак „при управление на МПС“. Безспорно е установено, че зародиша на
проблема е възникнал при движение на двете коли по околовръстния път от кв. „Бояна“ към кв. „Драгалевци“, като
обвиняемият съвсем целенасочено е засякъл лекия автомобил на свидетелката М. и
по този начин я е принудил да спре зад него, тъй като същата не е имала
намерение и желание да спира там, тоест била е принудена да го направи и то против
волята й. Извършената маневра и последвалите крясъци, ругатни и вандалщина
попадат напълно в приложното поле на разискваната правна норма. Предизвиканото
от начина на шофиране на пострадалата недоволство у обвиняемия, му е дало повод
за пряка саморазправа с нея. Адекватна е забележката на прокурора, че
разпоредбата на чл.325, ал.3 НК не следва да бъде тълкувана стеснително, в
смисъл хулиганството да е винаги и само когато деецът е зад волана на лекия си
автомобил, а и когато от цялостната фактическа картина могат да се направят
изводи за скандални пътни разправии, неосновани на лични мотиви. Не без значение е и това, че обвиняемият К. е повредил
собствеността и е упражнил вербално насилие над лице от женски пол, което по
презумпция не може да окаже ефективна съпротива и да предприеме възпиращи
действия. Изложеното допълнително свидетелства за грубото незачитане на
обществените норми на поведение и наглото им погазване.
Настоящият състав не остана
в страни и от обстоятелството, че некритичното отношение на обвиняемия и
ниският му праг на раздразнение са индикатор за латентната му лична обществена
опасност. За наличието на хулиганския мотив се съди по това, че постъпките му
са извършени без сериозна причина, без предикатна вражда между него и свидетелката
М., което ги обяснява единствено като открита проява на незачитане на
обществото като цяло и на отделната личност. Неиздържани и необосновани са
мотивите на защитата за недоказаност на обвинението. Тотално неверен е
аргумента, че единствените доказателства за осъщественото от обвиняемия деяние
се съдържат в пресилените от пострадалата показания. В горните абзаци при
обсъждането на доказателствата се установи, че ясни белези от запретената реакция
са инкорпорирани в протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за оглед
на веществено доказателство, протокола за разпознаване на лица и в показанията
на свидетеля П..
Макар да не се изисква
публичността да е елемент от състава на престъплението, то следва да се
отбележи, че същото е извършено на публично място /околовръстно шосе/, през активната
част на денонощието с натоварен пътен трафик и пред свидетелят П., който
заявява, че е имало крясъци, събиращи вниманието на околните. Осъществените
действия са неприемливи, в разрез със съществуващите морално-етични норми за
човешко общуване и чрез тях обвиняемият открито и непринудено е демонстрирал
незачитане на обществото и на отделната личност.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл. Обвиняемият К. е съзнавал, че не трябва да нарушава обществения
ред и да проявява неуважение към обществото, че застрашава транспортната
безопасност на хората, движещи се по тези пътища и въпреки това е засякъл пътя
на лекия автомобил на пострадалата, като я е накарал да спре и е повредил
моторното превозно средство на М., при това на обществено място. Категорично не
се разкрива личен мотив, доколкото страните не се познават, нямат семейни или
интимни взаимоотношения, нито имуществени, облигационни такива, датиращи от по-раншен
период от време, които по някакъв начин да оправдаят интензитета на проявената
агресия. С основание е отхвърлен крайно несъстоятелния довод за разрешаването
на проблем от лично естество.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд
рационално е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и е освободил К. от
наказателна отговорност. За престъплението по чл.325, ал.3 вр.ал.1 НК
законодателят е предвидил в условията на кумулативност две санкции – първата е
в относително определен размер – „лишаване от свобода“ до три години, а втората
е „лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК“.
При провеждането на
дейността по справедливо отмерване на следващото се на обвиняемия К. наказание
се установява, че са налице предпоставките за приложение на института
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание“ по реда на чл.78а, ал.1 НК. За престъплението по чл.325, ал.3 вр.
ал.1 НК се предвижда до три години наказание „лишаване от свобода“, обвиняемият
не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а НК, като няма данни за причинени от деянието
имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7
от НК.
За да бъде приложена разпоредбата
на чл.78а от НК е необходимо да съществуват едновременно предвидените в ал.1
положителни предпоставки и да липсват отрицателните такива визирани в ал.7 на
същата норма. Освобождаването от наказателна отговорност представлява
осъществяване при условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или
частичен отказ от страна на държавата, чрез налагане на наказание да постигне
определени обществени цели и да порицае дееца за извършено от него
престъпление, като я замени с друг вид отговорност или възпитателни мерки.
Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги,
когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без
да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите
на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца /Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСНК/.
Неправилно долният съд,
извършвайки преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието
фактори, е възприел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно
минало на обвиняемия. Същото не следва да бъде взето предвид като смекчаващо,
доколкото липсата на предишни осъждания за престъпления от общ характер и на
наложени наказания по реда на глава VIII от НК е отчетено от законодателя като
предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което не може да бъде едновременно и
смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорността на дееца, тъй като
това би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза на
извършителя, каквато не е целта на закона. Въпреки горното, уместни са изводите
на СРС, че обществената опасност на обвиняемия е сравнително ниска, като са отчетени
добрите му характеристични данни. За разлика от контролирания съд, СГС намира
за прецизно да отчете в тежест на дееца това, че непристойната проява е
извършена на публично място, в присъствието на свидетели, на натоварен пътен
участък посред бял ден. Въпреки посоченото отегчаващото отговорността
обстоятелство крайното положение на обвиняемия няма да бъде повлияно.
Санкционната норма на чл.78а НК предвижда административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Според
въззивната инстанция, определеният законов минимум - „глоба“ в размер на 1000
лева, изцяло съответства на целите, визирани в чл. 36 НК. С наложеното
наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително
върху обвиняемия, като наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще
се даде възможност на К. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от
едно ненужно тежко наказание.
Така обсъдените дотук данни
за обвиняемия и извършеното от него недвусмислено свидетелстват за личност без
устойчивост на престъпните нагласи, като е налице инцидентност на поведението.
Съдът обаче не може да приеме, че процесната проява е израз на недостатъчна
аналитична дейност и наивитет, тъй като по делото не са налични достатъчно
доказателствени данни, позволяващи извод в тази насока. Същевременно, възрастта
на К. не може да се определи като младежка, с присъщата й сприхавост и
недооценъчност, т.к същият е имал навършени 34 години към инкриминираната дата.
С оглед обстоятелството, че
обвиняемият има призната правоспособност на водач на МПС, спрямо същият
адекватно е прието, че може да се приложи репресивният ефект на предвиденото в
кумулативно наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно
„лишаване от право да управлява МПС”, поради което същото му е наложено за
период от една година.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди. Същото е постановено при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.10.2019 г. по НОХД № 10754/2019
г. по описа на СРС, НО, 5 състав.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.