Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260771 09.10.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6297 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищецът И.Й.Г., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. С.М., е предявил против „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от **** Д.М.и Х.М.М., иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 3 848, 19 лева- главница, представляваща неплатени погасителни вноски по договор за потребителски кредит № ****/03.07.2006 г., сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 12554961 и сумата в размер на 3 504, 34 лева- лихва за забава за периода 05.09.2006 г.- 14.03.2010 г., по издаден по частно гр. дело № 3817/ 2010 г. на ПРС, III гр. с-в, изпълнителен лист от 30.11.2011 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия на „АПС Бета България” ООД, по който лист е образувано изпълнително дело № ****/ *** г. по описа на ЧСИ **** ****, рег. № ***.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че по договор за потребителски кредит, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, се издала заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 3817/ 2010 г. на ПРС, III гр. с-в, за следните суми: сумата от 3 848, 19 лева- главница и сумата в размер на 3 504, 34 лева- лихва за забава за периода 05.09.2006 г.- 14.03.2010 г., ведно със законната лихва от 24.03.2010 г., както и разноските по делото. По заповедта бил издаден и изпълнителен лист от 30.11.2011 г., а по него се образувало изпълнително дело № ****/ *** г. по описа на ЧСИ **** ****, рег. № ***. По него не били получавани ПДИ или съобщения от ЧСИ, липсвали и отбелязвания на гърба на листа. Твърди се, че към датата на образуване на изпълнителното дело вземанията по лист били погасени по давност. Главницата се погасявала с петгодишна давност, а лихвата- с тригодишна давност, като и двете били изтекли. Дори и да имало образувано предходно изпълнително дело, по него не били извършвани реални изпълнителни действия. Моли се за установяване недължимостта на сумите по изпълнителния лист, като се претендират и разноските по делото.
С молба, постъпила преди първото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Частно гр. дело № 3817/ 2010 г. на ПРС, III гр. с-в, по което е бил издаден изпълнителният лист срещу длъжника, е унищожено след срока за архивиране.
Приложено е в заверено копие изпълнително дело № ****/ *** г. по описа на ЧСИ **** ****, рег. № ***.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса по седалище на ответника на 15.07.2020 г., като страната е била редовно призована за първото по делото заседание също на адреса си на управление, чрез получена там призовка на 09.09.2020 г. В изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, както и от приложеното изпълнително дело, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се
претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че са действително дължими- внесена държавна такса за образуване
на делото в размер на 294, 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева, които следва да се присъдят в полза на страната.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от **** Д.М.и Х.М.М., че И.Й.Г., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност сумата от 3 848, 19 лева- главница, представляваща неплатени погасителни вноски по договор за потребителски кредит № ****/03.07.2006 г., сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 12554961 и сумата в размер на 3 504, 34 лева- лихва за забава за периода 05.09.2006 г.- 14.03.2010 г., по издаден по частно гр. дело № 3817/ 2010 г. на ПРС, III гр. с-в, изпълнителен лист от 30.11.2011 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия на „АПС Бета България” ООД, по който лист е образувано изпълнително дело № ****/ *** г. по описа на ЧСИ **** ****, рег. № ***.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от **** Д.М.и Х.М.М., да заплати на И.Й.Г., ЕГН: **********,***, направените разноски по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 294, 10 (двеста деветдесет и четири лева и десет стотинки) лева- държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД