Р Е
Ш Е Н
И Е № 1502
гр. Пловдив,18.07.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на осми юли,през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Виолета Гъдева
при секретар К.Ш.,като разгледа докладваното от съдията Изева гр.д.№ 1848 по
описа на ПОС за 2014г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.435,ал.4 от ГПК.
Постъпила е
жалба от Б.А.П. в качеството й на ЕТ ”Краси-Б.П.”,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Раковски, обл.Пловдив,ул.»**** против
изпълнителни действия на ЧСИ П.Илиев, рег.№ 821, район на действие-ПОС, изразяващи
се в налагане на възбрана по изп.д.№ 218/14г. върху ½ ид.части от десет
имота, които не са собствени на длъжника по изп.дело при налагането на
възбраната, а са собствени на жалбоподателя.
В жалбата се
посочва, че са възбранени като собствени на длъжника Й.С.П. 10 недв.имота до
размер на ½ ид.част от тях, така както са описани в искане за вписване
на възбрана на л.109 от изпълнителното дело.Твърди се,че Й.П. е съпруг на Б.П.,
но всички възбранени от ЧСИ имоти са собственост на ЕТ»Краси-Б.П.», и са нейна
изключителна собственост, придобити изключитгелно с нейни собствени средства. Иска
се отмяна на обжалваното действие,а именно-наложената възбрана върху описаните
недвижими имоти.
Взискателят „Обединена
българска банка”АД, със седалище и адрес на управление
гр.София,общ.”Възраждане”,ул.”****
счита жалбата за неоснователна и
моли да се отхвърли същата по съображения,изложени в съдебно заседание.
Длъжникът Й.С.П.
не е изразил становище по жалбата.
ЧСИ е дал писмено становище по чл.436,ал.3 от ГПК, в
което заявява, че жалбата е допустима,но неоснователна по изложени в
становището му съображения.
Съдът,като взе
предвид оплакванията в жалбата и становището на ЧСИ, приема за установено
следното:
Изпълнителното дело е
образувано по молба на „Обединена българска банка”АД по изпълнителен
лист от 21.01.2014 г. на ПРС за посочените в изпълнителния лист суми, дължими
по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение.
Жалбата е допустима-подадена е в срок от трето лице, което
твърди, че към момента на възбраната недв.имоти,към които е насочено
изпълнението, са в негово владение.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 218/14 г. е образувано по молба на „Обединена българска
банка”АД по изпълнителен лист, издаден на 21.01.2014г.на ПРС.
По искане на ЧСИ е вписана възбрана на 26.03.14 г. върху 1/2
ид.ч.от 10 броя поземлени имоти, описани в искането за вписване на възбрана на
л.109 от изпълнителното дело в с. Православ, община Братя Даскалови, област
Ст.Загора,като ЧСИ е счел, че имота до ½ ид.ч.е собствен на длъжника.
От представените по делото доказателства се установява,че Б.П.,съпруга на
длъжника,е придобила имотите,предмет на
възбраната,в качеството й на ЕТ”Краси-Б.П.”,видно от приложените по изп.д. НА №
76/15.04.04г.,НА № 199/10.03.05г. и договор за покупко-продажба на
недв.имот-държавна земя-частна държавна собственост по чл.27,ал.6 от ЗСПЗЗ от
26.07.05г.
Съгласно ТР № 2/27.12.2001г.на ВКС по гр.д.№
2/2001г.вещите, правата върху вещи и влоговете,придобити по време на брака в
резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена
общност,когато са включени в търговското предприятие. В конкретния случай
е видно, че възбранените имоти са придобити по време на
брака от съпругата Б.П., но в качеството й на ЕТ и са резултат от
осъществяването именно на търговска дейност, поради което не може да се приеме,
че представляват СИО.
Цитираната от ЧСИ
част от ТР № 2/01г. че взискателят, насочващ изпълнението върху вещ СИО,може да
е кредитор на ЕТ и тогава търговецът отговаря както с цялото си лично имущество
и с половината такова-СИО извън търг. предприятие, така и с цялото
имущество-СИО, включено в предприятието, касае обратния случай-когато длъжник е
самият ЕТ, а не както е в настоящия казус-длъжник е съпругът нетърговец.
Предвид изложеното ЧСИ неправилно е възбранил чужди
имоти, собственост на трето на изп.дело лице, с което е извършил незаконосъобразно
действие. Същото следва да се отмени, тъй като се установи по безспорен
начин,че възбранените имоти не са собственост на длъжника по изпълнителното
дело.
Разноски не са претендирани и не се дължат.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията
на ЧСИ П.Илиев, рег.№ 821, район на действие-ПОС, изразяващи се в налагане на
възбрана по изп.д.№ 218/14 г. върху ½ ид.части от десет имота, описани
на л.109 от изпълнителното дело, които не са собствени на длъжника по изп.дело
при налагането на възбраната.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: