М О Т И В И
Към присъда № 38/12.07.2017 год. по НОХД № 1856/2016 год. по описа на СлРС, изготвени на 21.03.2018 г.
РП-Сливен е внесла против подсъдимата
Д.С.Ф. обвинителен акт за престъпление по чл. 325 ал. 2 предл.
2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 216 ал. 1 от НК.
В с.з. прокурора поддържа обвиненията
срещу подсъдимата Ф. така както са предявени. Предлага за
престъплението по чл. 325 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 от НК да бъде
наложено наказание от 1 година и
2 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. За деянието по чл. 216 ал. 1 от НК предлага наказание 11 месеца лишаване
от свобода, също отложено за изпитателен
срок от 3 години. На основание чл. 23 от НК да бъде определено едно общо
наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок.
Разпитана в с.з. подсъдимата Ф. не се
признава за виновна по повдигнатите обвинения и дава подробни обяснения.
Защитникът на подсъдимата моли съда
да признае неговата подзащитна за невинна по
повдигнатите от РП-Сливен обвинения.
Гражданско правни претенции не са
предявени, респективно не са приети за съвместно разглеждане.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 23.05.2016 г. привечер,
подсъдимата Ф. се намирала в кв."Речица" - гр.Сливен. Била с лек
автомобил м."БМВ" с рег. № СН 4878 КА, собственост на съпруга й - св.А.Ф.Ф..
Подсъдимата Ф. на една от улиците в квартала видяла собствения си л.а.
м."Мерцедес СЛК" с рег. № СН 7999 АМ. Автомобилът бил с нанесени
щети, а до него стоял съпругът на подсъдимата. Съпругът на подсъдимата й
разказал, че на кръстовището на ул. „Девичково” и ул. „Росица” св. А. Ф. и
пострадалия С. били с автомобили. След това С. се засилил с автомобила си и
ударил автомобила на Ф., а колата на последния поднесла и се ударила в стената
на една къща. След като разбрала, че автомобилът м."Мерцедес" бил
ударен от св.С.В.С., с когото семейството й имало стара вражда, Ф. силно се
разгневила. Св.Ф. се качил в нейния автомобил и двамата потеглили да търсят св.С..
Забелязали го в центъра на кв."Речица", при което св.С.С. потеглил
рязко с автомобила си м."Мерцедес Е 2" с рег. № СН 9878 КА, бял на
цвят. Двамата съпрузи го последвали с автомобила м."БМВ”, като при тях се
качили св.Д.Д.Д. и св.Е.П.И.. Автомобилът м."БМВ", управляван от св.А.Ф.
следвал автомобила на св.С.В.С.. На пътен възел „Детелината" за
кв."Речица", св.С. навлязъл в насрещното движение, като застрашил от
челен удар движещ се в посока Сливен - с.Николаево л.а. „Фолксваген Венто". В този автомобил заедно със семейството си бил
св. Д.С.А.. Св.С.В.С. бил силно уплашен от саморазправа с лицата, намиращи се в
другия автомобил , марка „БМВ" мод."320".
В преследването на св.С. се присъединил и брата на Ф. - св.И.С.К., с друг
автомобил м."БМВ", заедно с баща си - С.И.К.. Св. С. решил да потърси
помощ от органите на реда. Поради това продължил с автомобила си в посока
РУ-МВР-Сливен. Около 19:30 ч. автомобилът „Мерцедес", управляван от св.С.
и автомобилът „БМВ", управляван от св.А.Ф., с висока скорост се движели по
бул. „Ген.Скобелев" в гр. Сливен, в посока към
Районното управление на МВР. Св.С. влязъл в служебния паркинг на полицията,
качил се на тротоара и паркирал рязко пред входа на районното управление. Там
Св.С. поискал помощ, вдигайки напред ръцете си. В това време автомобилът
„БМВ", в който се намирала подсъдимата, спрял пред входа на служебния
паркинг. Същата изскочила от автомобила. В градинката до полицията видяла
дървен кол /част от клон/, взела го в ръка, тя на бегом отишла до автомобила
м."Мерцедес" на св.С.. По същото време пред районното управление се
подготвяли да изпълняват ППД застъпващите нощна смяна полицейски служители –
св. Н. С., св.В.Ж.Ч. и св.А.И.И., М. А., А. А. и К. К.. Пред тях подс. Ф.
нанесла удар върху задното панорамно стъкло на автомобила "Мерцедес Е
2" с рег. № СН 9878 КА. От удара задното панорамно стъкло се напукало
счупило в лявата си част с изцяло проникваща в купето повреда. Св.Ч. и св. Ат.И.
се спуснали към подсъдимата и я задържали, след което тя преустановила действията
си и не е оказвала съпротива. Било разпоредено на св. А. Ф. да се оттегли от
района пред РУП-Сливен, а Св.С.С. ***, за изясняване на инцидента.
Видно от изготвената по делото експертиза за оценка на имуществени щети,
стойността на нанесената щета на л.а. „Мерцедес Е 200" с рег. № СН 9878 КА
към момента на деянието е 574,60 лв.
Подсъдимата Ф. е бълг.гр., със
средно образование, омъжена, работи, неосъждана.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът кредитира заключенията по изготвените
експертизи, които не са оспорени и от
страните, а няма основания да се съмнява, че те са изготвени по знания и съвест.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели: Н. С., В. Ч., А. И., М. А., Д. А., М. П. и К. К..
Тези свидетели са полицейски служители и са очевидци на случилото се. Разказват
последователно какви са били действията на подсъдимата, от слизането й от
колата пред управлението, до нанасянето на удари с кола по задното панорамно
стъкло на управлявания от пострадалия С. автомобил и какви поражения са били
причинени. От показанията им става ясно, че Ф. след задържането й не е оказвала
съпротива и действията й не са предизвикали възмущение у тях и тя не е показала
неуважение към обществото. Тези показание са логични , непротиворечиви и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
кредитира и показанията на свидетелите Н. К. и Х. С.. Съдът кредитира
показанията на пострадалия в частта, в която свидетелства за нанесените удари
от Ф. по задното панорамно стъкло на управлявания от него автомобил пред
полицията, но в частта, в която твърди, че кола го е блъснала отзад в кв.
Речица, слезли са : подсъдимата , нейни близки, приятели и са искали да го
убиват-не кредитира, защото не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие на л.
5 от ДП, щети по задната част на автомобила, управляван от С., от които да се
направи заключение, че е имало удар отзад на този автомобил при сблъсък с друго
МПС не са описани. Щетите са в предната част, а това доказва, че С. е изблъскал
автомобила на св. А. Ф.. Съдът кредитира показанията на св. А. Ф., но в частта,
в която твърди, че задното панорамно стъкло на управлявания от пострадалия
автомобил е било счупено още в кв. Речица не кредитира, защото противоречи на
доказателствената съвкупност. Съдът кредитира показанията на св. П. С. в
частта, в която свидетелства, че стъклото е счупено от Ф. и лично е видяла
причинените щети, но отчита факта, че не е пряк свидетел на случилото се и то й
е пресъздадено от пострадалия, а в останалата част изобщо не кредитира, тъй
като са в противоречие с всички доказателства. Съдът кредитира показанията на
св. С. К., но в частта, в която твърди, че задното панорамно стъкло е счупено
още в кв. Речица не кредитира. Съдът кредитира показанията на св. Д. Д.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д. И. и П. Ц., но счита, че не са относими
към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на св. А. А., но в частта,
в която твърди, че Ф. не е държала предмети в ръцете си когато е била до
колата, на която е счупила стъклото не кредитира, защото противоречат на
останалите гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на св. И. К., но в
частта, в която твърди, че задното панорамно стъкло е било счупено още в кв.
Речица не кредитира.Съдът не кредитира показанията на св. Е. И., защото те са
непоследователни и объркани и са в абсолютно противоречие с всички събрани по
делото доказателства. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата, но счита,
че в по-голямата си част са изградена от нея защитна теза.
Въз основа на приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита, че подс. Ф. не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 325 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй
като по делото не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, чрез
които подсъдимата да бъде обвинена в извършване на цитираното по горе
престъпление, а именно, че на 23.05.2016 г. в гр. Сливен, извършила непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - нанесла удари с дървен кол по л.а. м."Мерцедес" и
причинила побитости по автомобила с рег. № СН 9878
КА, управляван от С.В.С. ***, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост - извършено е на служебен паркинг пред входа на
РУ-МВР-Сливен и в присъствието на полицейски служители.
За да е налице
престъплението "хулиганство" по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК, законът
и практиката на ВКС изискват от
обективна страна да са извършени непристойни действия, (а такива, съгласно съдебната практика, са
онези, които са неприлични, безсрамни, които изразяват ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото), грубо нарушаващи обществения ред, (а
такова има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация
против установения ред), и изразяващи
явно неуважение към обществото, (което е налице, когато деецът чрез действията
си изразява открито висока степен на неуважение към личността като
антиобществения характер на тези действия се съзнава, както от дееца, така и от
други лица, на които са станали достояние). Наличието на така посочените
признаци от обективна страна на състава на престъплението хулиганство трябва да
е кумулативно.
От субективна страна деецът следва
да съзнава общественоопасния характер на това деяние, т. е., действията му
трябва да са насочени срещу реда, установен в страната и общественото
спокойствие, и той да иска или да допуска настъпването на общественоопасните
последици.
В конкретния случай, за
да бъдат окачествени като непристойни, действията на подсъдимата по време на
инкриминирания инцидент е следвало да са неприлични и безсрамни, изразяващи се
в буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото, т. е чрез
тях подсъдимата да е изразила брутална демонстрация против установения ред и по
този начин да е засегнала важни държавни, обществени или лични интереси, или
съществено да засегне нормите на нравствеността. В никакъв случай, изхождайки
от безспорно установените по делото обстоятелства, не може да се направи извод,
че с действията си Ф. грубо е нарушил обществения ред.
В конкретния случай отношенията между Подс. Ф.
и семейството на пострадалия С. С. и самия него са били влошени. Това е било
така, защото Ф. имала по специални отношения с Вангел С., който е баща на
пострадалия С. и когато се разделили отношенията им се влошили до голяма
степен.
Причина за инцидента е
станало пътно транспортно произшествие при което св. С. С. е изблъскал колата
на подсъдимата, управлявана от св. А.Ф., който е съпруг на Ф. на кръстовище в
кв. Речица и по автомобила на Ф. е имало доста щети. Афектирана от случилото
се и от значителната стойност на
повредите, след като узнала за тях, подсъдимата заедно със съпруга си св. А. Ф.
се отправили в посоката, в която продължил отдалечаващият се автомобил на св.
С. С., за да му потърси отговор за случилото се.
Настоящия съдебен състав
счита, че в случая извършеното от Ф. от обективна и субективна страна не
съставлява "непристойно действие" по смисъла на материалния
наказателен закон, защото по своето съдържание не е насочено към грубо
нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Поведението
на подсъдимата е било породено от личен мотив и се изчерпва с нанасяне на
няколко удара по задното панорамно стъкло на управлявания от пострадалия
автомобил. Наистина, публичността присъства в настоящия случай, но тя не е
задължителен белег на престъплението. В резултат на действията на подсъдимата
няма лица, които да са възмутени, включително и полицейските служители. Налице
е обаче сериозен личен мотив, а инцидентът е свързан с конкретни имуществени
претенции, но деянието се е
ограничило до битов конфликт. Последният е възникнал инцидентно и е
протекъл много бързо, поради което съдът намира, че липсва и грубо нарушаване
на обществения ред.
В случая не може да се
приеме, че действията на Ф. са били насочени и към изразяване на "явно
неуважение към обществото". Те ще изразяват такова неуважение тогава,
когато чрез тях се манифестира открито висока степен на неуважение към
обществения ред. Съдът намира, че и тази обективна предпоставка липсва и не
може да бъде отнесена към действията на подсъдимата, които са били провокирани
от действията на пострадалия. Цялата
деятелност на Ф. е била движена единствено и само от личен мотив, била е
насочена единствено и само към пострадалия, а подсъдимата след намесата на
служителите на реда веднага е преустановил действията си без да оказва
съпротива.
Имайки предвид
посоченото по-горе, първостепенния съд счита, че в случая действията на
подсъдимата не биха могли да се окачествят и като такива, извършени с
изключителна дързост и цинизъм.
Според Постановление №
2/29.04.1974 г. по н.д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, хулиганството се отличава с
изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, а изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси и с тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление, а такива не са констатирани.
Въз основа на изложените
съображения, съдът призна подс. Ф. за невинна и я оправда по повдигнатото й обвинение
за извършено престъпление по чл. 325 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 от НК.
С деянието изложено във фактическата
обстановка, подс. Ф. е осъществила от
субективна и обективна страна състава на престъпление по чл. 216 ал. 4 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 23.05.2016 г. в гр. Сливен на служебен паркинг
пред входа на РУ-МВР-Сливен нанесла удари с дървен кол по л.а.
м."Мерцедес" с което унищожила противозаконно чужда движима вещ -
задно панорамно стъкло на л. а. м. "Мерцедес" с рег. № СН 9878 КА, на
стойност 574,60 лв., собственост на П.Х.С. ***, управляван от С.В.С. ***, като
случая е маловажен.
Деянието е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасният
му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните
последици.
Подсъдимата е привлечена
към наказателна отговорност за извършване на унищожаване.
Унищожаването и повреждането
е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се
упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и
по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на
техните качества така, че те да служат по предназначението им.
От обективна страна
предмет на престъплението е чужда движима вещ .
Унищожаването и
повреждането е типично резултатно престъпление, при това очертано в закона
именно чрез престъпните последици. Те могат да приемат две форми, свързани със
степента на изменение в основните свойства на предмета на посегателство.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да се
осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във
въздействие върху субстанцията или структурата на вещта така, че
последната се променя отрицателно с оглед първоначалното й предназначение.
Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета,
което прави вещта временно или частично негодна за използване по
предназначение. При унищожаването засягането на вещта е такова, че тя
става изцяло негодна за използване по нейното нормално (първоначално) предназначение.
В случая вещта е били засегната по начин, че е станала негодна за ползване по
предназначение, в което се изразява и престъпния резултат.
Извършител на
престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно
лице, което не е собственик на вещта. Следователно субект на престъплението в настоящия
случай е подсъдимата Ф..
От субективна страна е
налице пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си – неговата противоправност и наказуемост. Знаела е, че въздейства
върху чужда движима вещ, предвиждала е унищожението и като последица от това
въздействие и е целял противоправния резултат.
Причините за извършване
на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в
страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение и
състояние на силно раздразнение.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
При определяне на наказанието съдът
стигна до извода, че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимата следва
да понесе съответната
наказателна отговорност и подлежи на наказание за извършеното деяние.
Настоящия състав на съда
намира, че са налице обстоятелства, квалифициращи деянието като маловажен
случай, респективно определящо деянието като съставомерно по чл.216,ал.4 от НК.
Съгласно разпоредбата на
чл.93,ал.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В конкретния случай
щетите са в размер на 574.60 лв. или към датата на извършване на деянието са в
размер под две минимални работни заплати за страната. Самото деяние, така както
е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт не разкрива обществена
опасност от категорията на тази, която следва да бъде когато деянието е
квалифицирано като престъпление по чл.216,ал.1 от НК. По отношение поведението
на подсъдимата Ф. съдът също счита, че не е лице с висока обществена опасност. По
делото липсват доказателства, които да доказват, че Ф. е с лоши характеристични
данни, че се ползва с лошо име сред жителите на населеното място в което живее,
работи и не злоупотребява с алкохол.
Подсъдимата Ф. не е
осъждан, няма данни за извършено от нея други противообществени прояви и не е
наказвана по административен ред.
Предвид изложеното съдът
прие, че както деянието, така и личността на подсъдимата разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид, поради което деянието извършено от подс. Ф. следва да се квалифицира
като „ маловажен случай”.
Предвид горното съдът
оправда подс. Ф. по повдигнатото й обвинение по чл. 216,ал.1 от НК.
Съдът намери, че са
налице и предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подс.Ф. от
наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание.
Към датата на извършване
на деянието подс. Ф. – пълнолетно лице, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, причинените от деянието
имуществени вреди са възстановени.
Предвид горното ,
съдът призна подс. Ф. за виновна в извършването на престъпление по
чл.216,ал.4 от НК и на осн. чл.78а от НК я освободи
от наказателна отговорност като й наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.
Съдът намира, че така
наложеното наказание е справедливо,съответства на обществената опасност на
деянието и на Ф. и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подсъдимата Ф. да заплати направените по делото разноски в
размер на 138.50 лв. по сметка на ОД
МВР-Сливен, както и сумата в размер на 20 лв. по сметка на РС-Сливен.
Ръководен от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: