Решение по дело №7092/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2782
Дата: 17 април 2019 г. (в сила от 17 април 2019 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20181100507092
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 17.04.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7092 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №259657 от 05.11.2017 год., постановено по гр.дело №69347/2014год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, ответниците Д.В.Д. и А.Х.Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.”ЕАД, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 957,99 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2011 год. до м.04.2013 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк.“*********,, абонатен №1999979 ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 15.12.2014 год., до окончателното й изплащане и  сумата от 186,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2011 год. до 01.08.2014 год., като искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 957,99 лева до пълния предявен размер от 1193,71 лева, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 186,62 лева до пълния предявен размер от 230,64 лева и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 480 лева- съразмерно н уважената част от исковете.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Д.В.Д. и А.Х.Д.. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено при нарушения на процесуалните правила, третото лице- помагач извършвало разпределението на топлоенергията в сградата без да е налице правно основание за това поради изтекъл срок на договора му, както и неправилно не било кредитирано заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете– отхвърлени изцяло.

Ищецът не е подал в срок отговор на въззивните жалби на ответниците. С подадена на 21.02.2019г. писмена молба моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответниците част. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Не се спори по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не се спори и по обстоятелството, че ответниците са собственици в режим на СИО, на процесния апартамент №10. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт.  

Следователно ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ и имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012г/.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона – В този смисъл Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е също така от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от третото лице- помагач при спазване на нормативните и технологични изисквания. Изравнителните сметки са изготвени в съответствие с действащата Наредба №2/28.05.2004г. и Наредба №16-334/06.04.2007г. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени. Доколкото задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия е възникнало като срочно– в 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася, а ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания и при установените по делото фактически положения, то ответниците дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2011 год. до 01.08.2014 год. в размер, определен от СРС при правилно приложение на разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на доставчика на тази енергия стойността на реално потребеното от тях количество, по действащите към съответния период цени. В този смисъл именно заключението на техническата експертиза следва да се вземе предвид при определяне на реално потребеното количество енергия и това е дължимата от ответниците цена на доставената от ищеца топлинна енергия.

Ето защо въззивната жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено в обжалваната част като правилно.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №259657 от 05.11.2017 год., постановено по гр.дело №69347/2014год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/