№ 298
гр. Бургас, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20232100900418 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на „Агроринг инвест” ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Винарско, п. к. 8118, Стопански двор, представлявано от
управителя Стоян Димов, против Ж. Т. Ф. с ЕГН **********, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., получена от Ф. без
основание по нейна банкова сметка на 25.01.2022 год., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че ответницата е съдружник в дружеството, че се
обърнала с молба за предоставяне на временна финансова помощ в размер на
100 000 лв. и тази сума й била преведена по нейна сметка на 25.01.2022 год. с
основание „временна финансова помощ“, но всъщност не се стигнало до
подписване на договор за заем. Това дава основание на ищеца да твърди, че
между страните не е било постигнато съгласие за предоставяне на временна
финансова помощ в горния размер и не е бил подписан договор за заем.
В отговора си ответницата е заявила, че никога не се е обръщала с молба
за финансова помощ от дружеството. Не оспорва твърдението на ищеца, че на
25.01.2022 год. й е била преведена сумата от 100 000 лв., както и че сделка не е
била сключвана, но заявява, че действителното основание за заплащане на
сумата е скритото разпределение на печалба, извършено по усмотрение на
управителя и в нарушение на данъчния закон.
В отговора се твърди, че представеното с исковата молба извлечение
от сметка е неверен документ, като в него са извършени заличавания на други
1
преводи с основание временна финансова помощ.
Поддържа се, че действително не е бил сключен договор за
финансова помощ, както с ответницата, така и с другите получатели.
С допълнителната искова молба се заявява от ищеца, че доводите за
скрито разпределение на печалба са неоснователни и недоказани. Заявява се,
че не управителят, а общото събрание на съдружниците е единствено
компетентният орган, който може да вземе решение за разпределяне на
дивидент. Твърди се, че действително в извлечението от сметката има
заличени данни, но те касаят трети лица.
Твърди се, че в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД законът не
изисква предварителна покана за връщане на даденото без основание и
исковата молба съдържа имплицитно покана за връщане.
С нарочна молба вх.№20154/24.11.2023 год. ответницата е заявила, че
вземането на ищеца е погасено чрез прихващане с нейни насрещни вземания
към дружеството, които придобила с два договора за цесия от “Златен клас
2004“ ООД и „Тракийски земи“ ООД. Представила е доказателства за
вземанията, договорите за цесия и доказателства за съобщаването им на
длъжника.
С отговора на допълнителната искова молба ответницата подновява
твърдението си, че няма предоставена финансова помощ, а сумата
представлява скрито разпределение на печалба. Твърди се, че ищцата е
погасила вземането на ищеца и е представила документи за това. Старият дълг
е погасен с прихващане след цесия, която е съобщена на длъжника – ищец и
правните последици от нея са настъпили.
Моли се претенцията да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния
представител на ответника, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че ответницата е съдружник в ищцовото
дружество и че на 25.01.22 год. е получила по банковата си сметка с превод от
„Агроринг инвест“ ООД сумата от 100 000 лв. Като основание за превода на
сумата е посочено „временна финансова помощ“.
След указания на съда, дадени с разпореждане № 95/18.01.2024 год.,
ищецът изрично е уточнил, че сумата е била преведена на ответницата без
основание, тъй като между страните не е било постигнато съгласие за
предоставяне на временна финансова помощ в горния размер и не е бил
сключен облигационен договор. Това негово твърдение съвпада изцяло с
2
тезата на ответницата в отговора на исковата молба, а именно, че не е искала
временна финансова помощ и че сделка между страните не е била сключена.
Нейното изявление в хода на делото е променено, като в писмените си
бележки поддържа, че договор за временна финансова помощ съществува и
същият, ако е даване на заем, е неформален, консенсуален и реален.
Предвид концентрационното начало в гражданския процес и правните
последици за ответника по чл.370 от ГПК, настоящият съд приема, че е
обвързан от възраженията, въведени до приключване на размяната на книжа, и
те са, че съгласие между страните за предоставяне на временна финансова
помощ, т.е. на заемни средства, не е било постигнато и съответно на това
договор за заем не е бил сключен с реалното предаване на сумата от 100 000
лв.
Според задължителна практика на ВКС, изразена в ППВС №
1/28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение №
21/23.04.2013 г., по гр. д. № 1456/2011 г. на IV г. о., № 148 от 6.02.2017 г. по т.
д. № 2637/2015 г., II т. о., и други, специфичният белег на първия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е първичната липса на основание, т.е. на каквото и
да било правоотношение, заради което да е извършена престацията.
От съвпадащите изявления на страните в хода на предварителната
размяна на книжа става ясно, че съгласие за предоставяне на заемни средства
под формата на временна финансова помощ от дружеството към съдружника
не е било постигано, а това означава, че при липса на съвпадащи насрещни
волеизявления договор между страните (формален или неформален) не е бил
сключен с предаването на сумата от 100 000лв.
Още в отговора на исковата си молба ответницата е въвела възражение
за наличие на друго основание за получаване на сумата от 100 000 лв., а
именно скрито разпределение на печалба, при което вместо да се плати
дивидент сумите са били изплащани от управителя като временна финансова
помощ.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
на 25.01.22 год. от разплащателната сметка на ищцовото дружество са
наредени по лични сметки на двама от съдружниците суми в общ размер от
122 222,22 лв. с основание „временна финансова помощ“, от които 100 000 лв.
на ответницата и 22 222,22 лв. – на съдружника и управител Стоян Димов. На
09.02.23 год. по сметката на Стоян Димов са нередени 25 000 лв. със същото
основание, като за двете суми, предоставени на Димов, в счетоводството се
съхраняват писмени договори, падежът по които все още не е настъпил. От
заключението се установява, че предоставените суми са само за двама от
съдружниците в дружеството и не съответстват на тяхното участие в капитала
към момента на паричните преводи.
3
От заключението се установява, че наредената сума от 100 000 лв. към
ответницата е осчетоводена текущо от дружеството като краткосрочно
вземане и е налична в дебитните обороти на сметка 498-7 „Други дебитори
Желка" и като крайно дебитно салдо по същата сметка към 31.12.22 и
31.12.2023 год. В ГФО за 2022 и 2023 год. вземането е представено в раздел
Текущи (краткосрочни) активи, група вземания, раздел други вземания.
Осчетоводяването на сумата от 100 000 лв. като вземане по сметка 498 и
несъответствието между размера на преведените суми на 25.01.2022 год. и
процентното участие на двамата съдружници в капитала на „Агроринг инвест“
ООД изключват основателността на твърдението на ответницата, че сумата от
100 000 лв. представлява скрито разпределен дивидент без решение на
общото събрание. Самото осчетоводяване не може да послужи като аргумент
за наличие на заемно правоотношение, при липса на документална
обоснованост на взетата счетоводна операция – освен платежното нареждане в
счетоводството на дружеството не се съхранява документ, от който да се
направи извод за постигнато съгласие за предоставяне на заемни средства, още
повече, че самата ответница отрича някога да е искала такива. При липса на
договор или на доказателства за скрито разпределяне на дивиденти от
дружеството към съдружниците, съдът приема, че плащането е извършено
при начална липса на основание и по арг.от чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД
ответницата трябва да върне това, което е получила, а именно сумата от
100 000 лв.
От ответницата са представени доказателства за това, че с два договора
за цесия от 20.11.2023 год. е придобила вземания на „Златен клас 2004“ ЕООД
с ЕИК ********* и „Тракийски земи“ ООД с ЕИК *********, които е
прихванала със задължението си от 100 000 лв. Видно е от становището на
ищеца на л.106 от делото и от разменената електронна кореспонденция, че
придобиването на вземанията за главници с договорите за цесия не се оспорва,
както и прихващането им, но се оспорва погасяване чрез прихващане на
задължението от 100 000 лв. с вземания за лихви по фактурите, издадени от
„Златен клас 2004“ ЕООД и „Тракийски земи“ ООД. Според ищеца,
погасителния ефект по отношение на фактура №29/18.08.23 год. настъпва на
18.08.2023 год. за стойността на цялата фактура, а по отношение на фактура
№497/22.08.23 год.- погасителния ефект настъпва на 30.09.2023 год., когато
активните вземания стават изискуеми. Същите доводи са развити и в
електронното писмо на л.64 от делото, от което става ясно, че ищецът е
уведомен за договорите за цесия и до него е достигнало извънсъдебното
изявление за прихващане по чл.103 от ЗЗД, но се оспорва задължението му за
лихви по описаните фактури.
Източник на прехвърлените вземания са договори за наем на земеделски
4
земи, сключени между „Агроринг инвест“ ООД от една страна и съответно
„Златен клас 2004“ ЕООД и „Тракийски земи“ ООД от друга, със срок на
действие от 01.10.22 год. до 30.09.23 год., по които са договорени годишни
наемни цени. Наемателят е поел задължение за заплащане на годишната
наемна цена в рамките на договорения срок, което означава, че крайния
момент за плащане е последния ден от срока и това именно се възприема от
съда като падеж да вземанията. От счетоводната експертиза е видно, че
ищецът е осчетоводил задълженията си по договорите към доставчик „Златен
клас 2004“ ЕООД в размер на 94 000 лв. и към доставчик „Тракийски земи“
ООД в размер на 11 084 лв., т.е. признал ги е по основание и размер.
Изявлението за извънсъдебно прихващане е отправено от ответницата към
управителя на ищеца на 25.11.2023 год. на електронна поща, не се оспорва
получаването му и от счетоводната експертиза е видно, че уведомлението е
получено от дружеството, но не са регистрирани счетоводни статии за
отразяване на промяната и като доставчици продължават да се водят „Златен
клас 2004“ ЕООД и „Тракийски земи“ ООД. Въпреки липсата на
осчетоводяване, съдът приема, че погасителния ефект на прихващането е
настъпил с обратна сила на 30.09.2023 год., доколкото към този момент
активното вземане е станало изискуемо – така т.1 от ТР №2/18.03.2022 год. по
т.д.№2/20 год. ОСГТК ВКС. Задължението на ответницата към ищеца за
главница в размер на 100 000 лв. е изцяло погасено, доколкото нейното
вземане е било в по-голям размер – 105 084 лв.
Лихва се претендира от ищеца от момента на депозиране на исковата
молба в съда – 11.10.2023 год. Доколкото към момента на завеждане на делото
задължението на ответницата за главница е погасено с прихващане,
претенцията за лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.
В обобщение съдът приема, че предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, като на ответницата се присъдят сторените
разноски. Представен е списък за разноски в размер на общо 11 180 лв., от
които 800 лв. за възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на адвокат в
размер на 8 650 лв. без ДДС и 10 380 лв. с ДДС. Представен е договор за
правна защита и съдействие, по който е уговорено възнаграждение на адвокат
в размер на 8 650 лв., платими по банков път. Доказателства за реално
заплащане на уговореното възнаграждение не са представени, ето защо в
полза на ответницата се присъждат единствено разходите за експертиза в
размер на 800 лв. С оглед изхода на делото разноски в полза на ищеца не се
присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Агроринг инвест” ООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: с. Винарско, п. к. 8118, Стопански двор,
представлявано от управителя Стоян Димов, против Ж. Т. Ф. с ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ул.“П.“ № ** ет. * ап. **, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 100 000 (сто хиляди) лв., получена
от Ф. без основание по нейна банкова сметка на 25.01.2022 год., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Агроринг инвест” ООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Винарско, п. к. 8118, Стопански двор, представлявано
от управителя Стоян Димов, да заплати на Ж. Т. Ф. с ЕГН **********, с адрес
в гр. Б., ул.“П.“ № ** ет. * ап. ** разноски в размер на 800 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6