Р Е Ш Е Н И Е № 260037
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 19.10. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 02. 10. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия С.
т. дело № 247 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е
започнало по повод подадена от АК Д.Б.Ж. и З. АД“ АД, ЕИК ........, гр. С., Ж.К. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 256/2019 г. по описа на ПзОс
решение, с което АК
Д.Б.Ж. и З. АД“ АД, ЕИК ........, гр.С., Ж.К. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 е
осъдено да заплати на Д.С.Г., ЕГН **********,*** застрахователни
обезщетения на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ /по полица BG/30/***********/
за причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., за причнени имуществени вреди в размер на 714
лв. всички те настъпили следствие ПТП станало на 10.09.2018 г. в с. В.Д., обл. П.,
заедно със законната лихва считано от 21.01.2019 г. /датата на предявяване на исковете/ до
окончателното плащане, както и сумата от 2 950 лв. направени по
делото разноски.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е
отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.
Въззиваемата страна намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено
следното:
На 10.12.2018 г.
в Пз РС е постъпила изходяща от Д.С.Г., ЕГН **********,*** искова молба
против АК Д.Б.Ж. и З. АД“
АД, гр.С..
В обстоятелствената
част на същата се говори, че на 10. 09. 2018 г. в района на с. В.Д., обл. П.станало ПТП с участието на лек автомобил „Л.У.“, модел 4х4, рег. № ** **** **, управляван от А.П.Ф.и лек автомобил „Н.Х. - Т.“, рег. № ** **** **, управляван от Л.Т.М.. Твърди се, че до произшествието се стигнало поради това,
че водачът на лекия автомобил „Л.“ при извършване на десен завой в посоката си
на движение загубил
контрол над автомобила и поради несъобразена с пътните условия скорост,
навлязъл в насрещната лява пътна лента и блъснал челно движещото се срещу него
МПС „Н.“. От удара
управляваното от Ф. МПС се завъртяло и ударило друго такова паркирано на
улицата. Споменава се, че за пътното произшествие бил съставен Констативен протокол
и образувано досъдебно производство, което не било приключило.
В лекия автомобил „Л.“ на предната седалка пътувала
ищцата по настоящето дело. В следствие на инцидента тя
пострадала и била откарана незабавно в болницата. Там установили закрито счупване на Д.ния край на лъчевата кост на дясната й ръка. Наложило се извършване на оперативна интервенция, при която било
направено
открито наместване на фрактурата с поставяне на
вътрешна фиксация от остеосинтезни материали. Била поставена и гипсова имобилизация за
предотвратяване разместване на костните фрагменти.
За извършване на споменатото лечение от страна на ищцата
били
направени разходи за закупуване на осеосинтезните
материали в размер на 714 лв. Същото било удостоверено
с
фактура № 5442 от 12.09.2018 г.
От болницата Г. била изписана на 14.09.2018 г. Веднага посетила съдебен лекар, който е прегледал и
установил множество кръвонасядания
по тялото.
Възстановяването от травмите продължило в домашни условия, като през първите две седмици ищцата изпитвала силни болки в областите на фрактурата и другите контузии по тялото. Не можела да ползва дясната ръка и разчитала изцяло на помощта на близките си за
извършване и на
най- елементарни действия и нужди.
Въпреки изминали дълъг
период от време и сега изпитвала болки в ръката, което я провокирало да взима
обезболяващи медикаменти. Тревожела се, че няма да възстанови здравословното си
състояние, каквото е било преди инцидента. Случилото се давало отражение и на
психиката й, като в следствие на изживения шок се оплаквала от понижено
настроение, тревожност, нарушения на съня и връщане към спомена за
катастрофата.
Направен е извод, че са налице
всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността
на Ф. за причинените на Г. вреди.
В тази връзка е посочено, че за лекия автомобил „Л.“ имало сключена
задължителната застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество валидна за периода 03.07.2018 г. - 03.07.2019 г.
Направено е заключение, че са налице всички предостави
за ангажиране отговорността на ответника с оглед разпоредбите на чл. 432, ал.1
от КЗ.
На 26.09.2018 г. ищцата подала молба до застрахователя за изплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди. Във връзка със същата й било указано да представи допълнителни документи. Това било сторено, но ответникът отговорил, че не е налице основание
за уважаване на претенциите.
На тази база е
отправено искане за осъждането на ответното застрахователно дружество да
заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., като
част от общо дължимо такова от 30 000 лв. и имуществени такива от 714 лв.
Претендира се и
присъждането върху тези суми на законната лихва от датата на предявяване на
иска.
В
отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно застрахователно
правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ във връзка
с ползването на лекия автомобил „Л.“, но е заявено, че не са налице предпоставките
за възникване отговорността на застрахованото лице.
В
тази връзка се говори за липса на противоправно поведение от страна на водача
на застрахования при ответника автомобил и наличие на такова единствено от
страна на лицето управлявало лекия автомобил с марка „Н.“, който се движел с висока
и несъобразена скорост, която не му позволила да спре при възникналото непредвидено препятствие.
Говори се, че същият нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗДП, чл. 15, ал.1
от ЗДП.
Наред
с това се споменава, че ищцата допринесла за настъпване на получените от нея
увреждания, защото била без предпазен колан.
По
отношение размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди се
споменава, че бил завишен и не съответствал на принципа на справедливост.
Оспорено
е и настъпването на описаните в исковата молба наранявания и връзката им с
произшествието. Оспорена е и необходимостта от извършване на разходите, за
които се претендира обезщетението за имуществени вреди.
Направено
е и искане за привличане, като трето лице помагач на ответника на дружеството,
при което бил застрахован лекия автомобил „Н.“ – З. „А.Б.“ АД.
Съдът
допуснал привличането на третото лице помагач и пристъпил към събиране на поисканите
от страните и относими към спора доказателства. В хода на същото от страна на
ищеца исковата претенция за имуществени вреди била увеличена от 1000 на
26 000 лв. и делото било изпратено по подсъдност на Пз ОС.
Там
се образувало т. дело № 256 от 2019 г. и
след събиране на останалите допуснати по спора доказателства се постановило
решението предмет на обжалване.
В мотивите на същото след анализ на
събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за
ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД
с налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да
репарира на причинените на ищцата неимуществени и и имуществени вреди с оглед разпоредбите
на чл. 432 от КЗ.
На база приетата медицинска експертиза са определени
причинените на ищеца травми . Формиран е и извод за липса на съпричиняване.
Относно размера на обезщетението съдът е посочил, че при определянето му изхожда
от броя, вида и тежестта на уврежданията на
здравето на ищцата, продължителността на търпяните болки и страдания, начина по
който ги е понесла тя.
Споменато е , че се отчита и начина, по
който същите са повлияли
върху живот
й, върху психиката й, поведението й, а и от изгледите за подобряване на състоянието й. Така е направен извод, че дължимото
обезщетение следва е 26 000 лв.
По отношение на имуществените
вреди е споменато, че е доказано плащане на претенриданата сума за закупуване
на импланти и следва да бъде възстановена.
Така ответното дружество е било
осъдено да заплати от 26 000 лв. за неимуществени вреди, 714 лв. за
имуществени, както и законната лихва върху тези суми от датата на предявяване
на исковата молба.
Недоволен от решението е останал
ответникът и е обжалвал същото пред ПАС.
В самата жалба се говори за
неправилна преценка на доказателствения материал относно вида и характера на
получените от ищцата увреждания и претърпените от тях болки и страдания. Говори
се също за липса на доказателствата, че емоционалната нестабилност, страхът и безпокойството изпитани от ищцата
след инцидента били над обичайните за такъв тип преживяване, за да бъдат
обезщетявани отделно.
Оспорват се изводите на съда, че
ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат поради
неизползването на предпазен колан, както и неотчитането на процента на съпричиняване
на другия участник в ПТП-то, който съответно да бъде поет от неговия
застраховател. Говори се за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, а и за
допуснати процесуални нарушения от Пазарджишкия окръжен съд, тъй като не спрял
производството до приключване на досъдебното производство по описа на Районно
управление - С. във връзка с ПТП-то.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ
е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и
от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила претенцията
си за обезщетение пред ответното дружество на 26.09.2018 г. Във връзка със
същото от страна на ответника е поискана допълнителна документация. Такава е
представена на 29.10.2018 г., а на 16.11.208 г. е отказано изплащане на обезщетение
с мотиви, че не може да се ангажира отговорността по чл. 45 от ЗЗД на водача на
лекия автомобил „Л.“.
Това сочи,
че в патримониума на ищцата е възникнало правото да претендира по съдебен ред
изплащане на дължимото му се обезщетение.
Във връзка
със същото видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били факти
и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е постановено и
от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да
разглежда настоящия правен спор.
Тук ПАС
намира за нужно да вземе отношение и по доводите в жалбата за допуснати процесулани
нарушения от Пз ОС поради това, че не спрял производството до приключване на досъдебното
производство по описа на Районно управление – С. във връзка с ПТП-то.
Според ПАС в
случая не е налице недопустимост. В тази връзка
следва да се посочи, че с оглед ТР № 1/ 2019 г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост и то на въззивното решение
може да се говори ако е имало предпоставките за спиране по чл. 229, ал.1, т. 4
от ГПК и спирането не е извършено. В случая решението е първоинстанционно, а и
данни за такива предпоставки липсват. Това от своя страна е достатъчно да се
достигне до заключение за допустимост на обжалвания съдебен акт.
Наред с това следва да се има
предвид, че наличието на неприключило досъдебно производство не е обстоятелство
от типа предвидено в чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. То като основание за спиране би следвало да се приравни на
такова по чл. 229, ал.1, т. 5
от ГПК. В този
случай обаче за ПАС спирането ще е наложително ако даденото престъпно обстоятелство ПРЯКО влияе върху
изхода на съответния граждански спор, елемент е
от ФС и подлежи на установяване единствено в самостоятелно наказателно
производство, т.е. установяването му в гражданското е невъзможно. В случая отговорността по чл.
45 от ЗЗД, респ. 432 от КЗ е обусловена от наличието на
противоправно поведение, а не от това дали същото е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Това сочи, че
не е налице пречка въпросите от значение за ангажиране отговорността по чл. 45
от ЗЗД да се установят в рамките на самото гражданско производство.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв
договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това от своя страна
води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното
по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че по делото не се оспорва
наличието на сключен договор за
застраховка между ответника и собственика на участвалия в
ПТП-то автомобил „Л.“. Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга
лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен
извода, че при установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45
от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество.
Възникването
на деликтната отговорност с оглед споменатото по- горе предполага наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който да е пряка и непосредствена
последица от увреждането. Законодателят не обвръзва тази противоправност с
извършването на престъпление, т.е. от гражданскоправна гледна точка е
достатъчно да е налице виновно поведение в нарушение на императивна правна
норма, което да е причинило вреди другиму.
В случая
отговорността на застрахования при ответника водач на лек автомобил „Л.“ А. П. Ф. за претендираните от ищцата
имуществени и неимуществени вреди от описаното по- горе ПТП е обусловена от
това дали същото е настъпило следствие извършени от този водач в нарушение на
определените в ЗДП правила за движение по пътищата действия по управление на
МПС и наличието на причинно следствена връзка на вредите с произшествието.
Механизмът
на настъпване на процесното произшествие е описан подробно в приетата по делото
автотехническа експертиза. Същия може да бъде изведен от съдържанието на представения
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.09.2018 г., а и
от показанията на разпитания пред Пз ОС свидетел Л. М.. От тях става несъмнено
ясно, че причината за настъпване на произшествието е обстоятелството, че при
навлизане на лек автомобил „Л.У.“, рег. № ** **** ** в с. В.Д. по посока с. Б.
в десен завой водачът на автомобила е изгубил контрол върху превозното средство
и е навлезнал в насрещната лява лента за движение, при което се е блъснал с лек
автомобил „Н.“, рег. № ** **** **. Посочено в експертизата е обстоятелството,
че ударът между двата автомобила е настъпил било до непрекъснатата линия на
маркировката. В тази връзка с оглед поставените му въпроси експертът е направил
разсъждения, че ударът би могъл д се избегне ако двамата водачи спазват
правилата за движение, ограниченията на скоростта и са се движели пътно в дясно
по посоката си за движение. Предположено е също, че при своевременна реакция на
водача на лекия автомобил „Н.“ произшествието също би могло да се избегне., но
е и казано, че от техническа гледна точка той не е допринесъл за
произшествието.
От анализа
на така изложеното следва БЕЗСПОРНИЯ извод, че ако водачът на Л.та не бе навлезнал
в насрещната лента до сблъсък въобще не би се стигнало.
В чл. 16, ал.1 от ЗДП е казано, че при движение на пътно платно с
двупосочно движение на водача на ППС е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. От
казаното по- горе е видно, че маркировката между двете ленти е била
непрекъсната, което води до логичен извод, че изпреварването е било забранено
/чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДПП/. Няма данни и за нужда от заобикаляне на ППС,
което сочи, че водачът на Л.та е нарушил правилата за движение, т.е. има вина
за настъпилото произшествие и причинените от него вреди.
В случая в защитната теза на ответното дружество се твърди и че другия
участник в произшествието има вина за настъпването му. В тази връзка пред ПОС се
говори за нарушаване
разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗДП, чл. 15, ал.1 от ЗДП и управление с
несъобразена скорост.
ПАС намира за
нужно да отговори на този въпрос независимо от това, че с оглед разпоредбата на
чл. 499, ал. 7 от КЗ отговорът му не би повлиял на размера на дължимото от
ответника обезщетение.
В чл.20, ал.1 от закона от страна
на законодателя е предвидено изискване водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. В случая обачи данни за липса на контрол от страна на водача на Н.а
липсва, като в експертизата е направено предположение, а не обвързваща съда констатация.
В чл. 15, ал.1 е предвидено
изискване водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение.
В случая отново липсват доказателства за
неспазване на това изискване, като за ПАС в експертизата отново се съдържа
предположение, а не обвързваща съда констатация.
Подобно е положението и досежно
скоростта, с която е управляван Н.а.
Всичко това изключва възможността да се приеме, че не само водачът
на Л.та е виновен за настъпване на произшествието. Това за ПАС би било е така
дори и някое от споменатите правила за
движение да бяха нарушени. Видно от
констатацията на експерта водещо за настъпване на ПТП е не тяхното нарушение, а
навлизането в насрещната лента за движение. Така за ПАС тези нарушения от
водача на Н.а се явяват незначителни не са допринесли за настъпване на
сблъсъка. По тази причина само водачът на навлязлото в чуждата лента МПС следва
да отговоря с оглед разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите.
Това от своя страна налага да се
даде отговор за това дали претендираните увреждания с в причинно следствена
връзка с инцидента, а и да се определи размера на дължимите обезщетения.
По
отношение на наличието на причинно следствена връзка следва да се вземат
предвид приетите по делото първоначална и повторна медицински експертизи, от
които по несъмнен начин става ясно, че описаните в исковата молба травматични
увреждания се в пряка причинно-следсвена връзка с произшествието. По несъмнен
начин става ясно и че извършените
имуществени разходи предмет на исковата
претенция също са в пряка връзка с произшествието и са направени за лечението
на полученото счупване на лъчевата кост. В случая за ПАС е без значение , че за
този тип счупване е възможно и закрито наместване на костите без вътрешна
фиксация при условие, че то видно от заключението на приетата от ПАС повторна
експертиза обикновено води до появата на последващи усложнения и по продължително възстановяване.
Пряката
връзка между разходите за импланти в размер на 714 лв. , операцията и
катастрофата води до извод, че исковата претенция за обезщетяване на
имуществените вреди от 714 лв. следва да се уважи изцяло. Върху тази сума
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Тя съответно е тази на постъпването й в пощата-21.01.2019 г. видно от отметката
на ИМ от служител на съда и остатъчните следи от цифри по индиговото копие на
товарителницата.
При определяне на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се има предвид, че в чл. 52 от ЗЗД е казано,
че то се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането,
начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на
увреденото лице, като в случая при тази преценка ще имат не само личните
изживявания на пострадалия, но и отражението на същите в контактите му с
околните. Размерът на обезщетението разбира се ще зависи и от икономическата
обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото върху физическото състояние следва да
се има предвид и периода, за който последното е било влошено.
От приетите по делото две медицински
експертизи е видно, че следствие на ПТП-то ищцата е получил многофрагментарно
счупване на лъчевата кост в Д.ния край на дясната ръка, кръвонасядане на
предната повърхност на гърдите, кръвонасядане на лявата Д.на странична област
на гръдния кош и кръвонасядане на лявята
поясна област.
Счупването на лъчевата кост се
свързва с оперативна намеса за открито наместване на фрагментите, фиксация на
същите с плака и шест винта, като поради недостатъчно стабилна фиксация на лъчевия
стилоиден израстък е поставена допълнително през кожата киршнерова тел. Наред с
това е направена и гипсова имобилизация на дясната китка и предмишницата. Във
връзка с тази операция ищцата престояла три дни в болница, а травмата довела до
трайно затруднение на движението на горния крайник за около 3 месеца. То образно казано е разделено
от експертите на две части. Такова по възстановяване на самите счупени кости и
фрагменти/1м./ и раздвижване за останалия период от време на съответния крайник
след зарастването и обездвижването. Във връзка с това счупване съответно е
извършена и повторна оперативна интервенция за премахване на имплантите, като е
посочено, че 20-30 дни след същата е настъпило пълно възстановяване функциите
на ръката.
Направено е и медицинско
заключение, че непосредствено след счупването пострадалата е изпитвала силни болки и страдания, които с
времето са се редуцирали и би следвало да са затихнали 20-25 дни след
инцидента.. Посочено е че движенията на крайниците са били ограничени и
болезнени в сроковете за възстановяване посочени по- горе и то най-вече от
намиращия се все още в ръката имплант. След премахването му е посочено, че
болките са отшумели в сравнително кратък период от време.
Кръвонасяданията съответно според
експерта довели до болки и страдания за около 10-15 дни от катастрофата.
Разпитаната по делото като
свидетел М. П. в общи линии говори за увреждания на описаните и от експерта
части на тялото. Говори за трудности при обслужването, за психическа нестабилност
и уплаха следствие катастрофата и травмата. Споменава и за останал белег на ръката,
който също травмира ищцата.
От така описания доказателствен материал е безспорно, че в следствие
на катастрофата ищецът е претърпял физически увреждания. Някои от тях са били
по- тежки, други по- леки. Независимо от характера им за съда е безспорно, че за период от три месеца след
увреждането ищецът е изпитвал по силна физическа
болка и затруднения при самостоятелно обслужване. Тя е била особено фрапираща
във времето, когато лявата ръка е била с поставен гипс. След това при сваляне
на гипса и провеждане на рехабилитация движенията на ръката постепенно са се
възстановили, като затрудненото движение е отпадно след три месеца, неприятното
усещане и дискомфорт от наличните импланти 6 месеца след произшествието/март на
2019 г./.
На база изложеното ПАС изхождайки
и от факта, че пострадалата е млада, здрава жена и работоспособна възраст
намира, че реалният размер на обезщетението за претърпените вреди съобразен и с
икономическата обстановка в страната следва да бъде 26 000 лв.
В случая ПАС не счита, че е наице съпричиняване от ищцата за настъпване на
вредоносния резултат по причина, че от заключението в повторната експеритаз
следва да се приеме, че същата е пътувала с поставен предпазен колан съборазно
изискванията на ЗДП.
Водим от така изложеното следва извод, че ответното застрахователмно
дружество дължи на ищцата сумата от 26 000 лв. за обезщетяване на претърпените
от нея неимуществени вреди ведно със законната лихва от дататана подадавен на
ИМ по пощата на 21.01.2019 г.
В този смисъл са и изводите на ПЗ ОС, т.е. решението му следва да се
потвърди, а жалбоподателя да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените от нея разноски за адвокат пред ПАС в размер ан 1570 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 256/2019 г.
по описа на ПзОс решение, с което АК Д.Б.Ж. и З. АД“ АД, ЕИК
........, гр.С., Ж.К. „Д.“,
бул. „Г.М.Д.“ № 1 е осъдено да заплати на Д.С.Г., ЕГН **********,*** застрахователни
обезщетения на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ /по полица BG/30/***********/
за причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., за причнени имуществени вреди в размер на 714
лв. всички те настъпили следствие ПТП станало на 10.09.2018 г. в с. В.Д., обл. П.,
заедно със законната лихва считано от 21.01.2019 г. /датата на предявяване на исковете/ до
окончателното плащане, както и сумата от 2 950 лв. направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА АК Д.Б.Ж. и З. АД“ АД, ЕИК
........, гр.С., Ж.К. „Д.“,
бул. „Г.М.Д.“ № да заплати на Д.С.Г., ЕГН **********,*** направените от
нея разноски за адвокат пред ПАС в размер ан 1570 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.