Р
Е Ш Е Н И Е
№
………
14.09.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, седми
наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мирослав Йорданов
при
секретаря Дарина Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 934 / 2020 год., по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Р.И. против Наказателно постановление № 20-1085-001262 / 12.05.2020
год. на началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Жалбоподателят
излага довод, че не е извършил нарушението, тъй като при управлението на
автомобила бил с поставен обезопасителен колан. Сочи, че това било възприето от
проверяващия, когато се приближил до превозното средство за извършване на проверка.
Алтернативно твърди, че случаят е маловажен. Иска се от съда да отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата
страна не се явява и не взема становище.
Русенска
районна прокуратура не изпраща представител и не взема отношение по казуса.
След
като прецени събраните по делото доказателства и прецени законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, съдът прие за установено, следното:
Жалбата
е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице.
Разгледана
по същество е неоснователна.
На
21.04.2020 год. в гр.Русе жалб. И. управлявал лек автомобил „Ауди” с рег.№ Р 27-74
КН. Около 10:50 часа на кръстовището на ул.“Панайотов Хитов“ с бул.“Цар
Освободител“, в посока към Автогара Юг, покрай него преминал полицейски
автомобил с водач свид.М.Р.И. – мл.автоконтрольор към Сектор ПП при ОДМВР –
Русе. Последният забелязал, че жалбоподателят бил без поставен обезопасителен колан,
с който автомобила бил оборудван, което наложило да го спре за проверка. Освен
това свид.И. възприел, че докато жалбоподателят спирал превозното средство, поставил
обезопасителния колан. За допуснатото нарушение срещу него бил съставен АУАН, а
впоследствие въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните гласни и писмени
доказателства.
АУАН
е съставен от оправомощено за това лице, в присъствието на нарушителя и на
свидетел. Спазено е изискуемото от закона задължително съдържание. Същия е
подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като последният е
отбелязал, че има възражения. При съставянето на цитирания акт не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на това и вземайки
предвид факта, че при издаване на наказателното постановление точно и еднакво
са отразени констатациите, направени в АУАН, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, които да
водят да отмяната на наказателното постановление на това основание.
Видно
от показанията на свидетеля М.И., същият визуално възприел, че жалбоподателят
управлявал лекия автомобил без да използва обезопасителния колан, което
наложило да бъде бил спрян за проверка. Освен това видял, че до преустановяване
на движението на превозното средство водачът му поставил въпросния колан. Като
се има предвид, че свидетелят дава показания под наказателна отговорност, съдът
изцяло ги кредитира.
Съгласно
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, за безспорно
установено, че жалб. И. не е използвал обезопасителен колан при управлението на
лекия автомобил. В случая не са налице предвидените в разпоредбата на чл.137а,
ал.2 от ЗДвП хипотези, при които водачите могат да не използват обезопасителни
колани.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.к.
деецът съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
С
оглед изложеното законосъобразно на жалб.И., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 50 лв., чийто
размер е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализиране.
Не
се касае за маловажен случай, тъй като процесното нарушение не се отличава от
останалите подобни случаи, за да се приеме, че е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тях, което при преценката за маловажност е
основният разграничителен критерий.
Ето
защо, наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1085-001262 / 12.05.2020 год. на началника на
Сектор ПП при ОД на МВР – Русе.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Русе, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………