№ 64
гр. Враца, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20241400500764 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от
"Стими - 97" ООД, ЕИК ***, със седалище гр.Ботевград, чрез адв.Х. Я. от
САК, против Решение № 432/02.07.2024 г., постановено по гр.дело №
2186/2024 г. по описа на Районен съд - Враца в частта му, в която предявеният
от жалбоподателя иск с правно основание чл.210, ал.5 КТ във вр. чл.203, ал.1
от КТ е бил отхвърлен за разликата над 560,00 лв. до пълния му предявен
размер от 6 809,53 лв., като неоснователен.
В жалбата се твърди, че в посочената част решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в случая са налице всички
предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност на работника и
безспорно между страните е съществувалото трудово правоотношение, по
време на което на 04.09.2020 г. е настъпило ПТП с управляван от ответника
автомобил, виновното поведение на ответника, размерът на настъпилите
вреди и причинно - следствената връзка.
Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на първоинстанционния
съд, че в случая може да бъде търсена само ограничена имуществена
1
отговорност от работника. Поддържа, че с исковата молба е посочено
изрично, че желае ангажирането на пълна имуществена отговорност за
причинените вреди, поради което и счита за неправилна дадената от районния
съд правна квалификация на предявения иск за ограничена имуществена
отговорност. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се позовава както
на практика на ВКС, така и на конкретни разпоредби от КТ.
Посочва се също, че в конкретния случай правилната правна
квалификация на иска е по чл.45 от ЗЗД, т.е. гражданският закон, поради което
неправилно определената от РС - Враца такава води до неправилно и
необосновано решение за ограничена имуществена отговорност от работника
и до незаконното ограничаване правата на засегнатото лице да получи
справедливо обезщетение за причинените му вреди.
Претендира отмяна на решението в обжалваната му част, и присъждане
на разноските и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната
жалба, подаден от въззиваемата страна Х. К. Ц., чрез упълномощения му
адв.М. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че
решението на първостепенния съд в обжалвана му част е правилно и
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Според въззиваемата страна, с оглед на установеното по делото,
въззиваемият е заемал длъжността "*** (***)", видно от трудов договор
***/19.08.2019 г., и макар в изпълнение на същия да му бил предоставен
товарен автомобил "Рено Мастер" с ДК № СО *** АК, това не му придава
качество на материално отговорно лице/ отчетник. Посочва се в тази връзка,
че Ц. не е разполагал с карта за включен автоасистанс по сключената
застрахователна полица и не е разполагал с финансови средства за изпълнение
задълженията си по трудовия договор, което е наложило изпращане на сума за
репатриране от мястото на ПТП на товарния автомобил до местен сервиз.
Според изложеното в отговора, районният съд правилно е приел, че
работодателят може да претендира ограничена имуществена отговорност на
основание чл.206, ал.1 от КТ в размер на вредата, но не повече от уговореното
месечно трудово възнаграждение, в конкретния случай 560,00 лв., но въпреки
носената доказателствена тежест, работодателят не е провел пълно и главно
доказване на основните предпоставки за уважаване на исковата претенция по
чл.210, ал.5 вр. с чл.203, ал.1 от КТ, поради което въпреки, че
2
първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните в хода на
първоинстанционното производство, е направил незаконосъобразни изводи
относно основателността на предявения иск.
Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, в която е частично
уважена исковата претенция и отхвърляне изцяло на предявения иск, а в
останалата му част да бъде потвърдено.
Освен отговор на въззивната жалба против решение № 432/02.07.2024
г., постановено по гр.д. № 2186/2024 г. по описа на ВрРС, в срока по чл.263,
ал.2, вр. ал.1 ГПК, от ответника Х. К. Ц., чрез упълномощения му адвокат М.
Г., е постъпила и насрещна въззивна жалба, против частта от
първоинстанционното решение, с която предявеният иск е бил уважен до
размер на сумата от 560,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането - 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане, в която
се поддържа, че в обжалваната му част решението на Районен съд - Враца е
неправилно и необосновано. Развиват се подробни доводи, че въпреки
изложените от работодателя твърдения за ангажирането на имуществената
отговорност на работника,поради причинени му вреди във връзка с
възложената му работа, не са събрани по делото доказателства за наличието
на предпоставките в нито от хипотезите, предвидени в чл.203, ал.1 и 2 от КТ.
В този смисъл се оспорват и изводите на изслушаната в хода на
производството пред първата инстанция ССчЕ, която районният съд е приел.
Счита, че същите се опровергават по категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Прави искане за отмяна на обжалваното решение на ВрРС в частта, в
която е частично уважена исковата претенция и отхвърляне изцяло на
предявения иск, като в останалата му част да бъде потвърдено.
В подадения отговор на насрещната въззивна жалба ищецът "Стими -
97" ООД, чрез адвокат Х. Я. от САК, поддържа становище за неоснователност
на насрещната жалба. Развиват се съображения, че правилно районният съд е
приел, че от страна на ищеца е доказано наличието на всички предпоставки,
които водят до ангажиране на имуществена отговорност на работника. Сочи
се, че безспорно между страните е съществувалото трудово правоотношение,
по време на което на 04.09.2020 г. е настъпило ПТП с управлявания от
ответника автомобил, причината за което е виновно негово поведение,
размерът на настъпилите имуществените вреди и причинна - следствена
3
връзка, като спорно е единствено ограничаването на отговорността на
работника за причинените вреди. Оспорват се изложените твърдения от
въззиваемия относно причина за настъпването на ПТП, като се счита, че това
са изцяло противоправните действия на работника, в т.ч. неукрепен товар,
което е било и негово задължение. Също негово задължение като водач на
МПС е при паркиране да вземе мерки то да не може да се приведе в движение
или да потегли само. Сочи се, че управляваното от въззиваемия МПС е било
все още в гаранция по време на настъпилото ПТП. Същото е редовно
обслужвано във фирмения сервиз на вносителя и е напълно неоснователно
твърдението за неработеща ръчна спирачка, поради което счита, че
изложените в насрещната въззивна жалба оплаквания се опровергават от
събраните по делото доказателства.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд
констатира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежни страни, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
При констатираната редовност на жалбите, съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбите.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с предявен от "Стими – 97" ООД,
ЕИК ***, против Х. К. Ц., иск с правна квалификация по чл. 210, ал. 5 КТ, във
вр. с чл. 203, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от общо 6 809,53 лв. /от които 4
128,76 лв. за изтегляне на автомобила и почистване на района; 1 890,29 лв. - за
закупуване на Вентил ZR13; 342,27 лв. - за ремонт; 23,47 лв. - за разходи по
дело в Германия и 424,74 лв. - за закупуване на сензор/, представляваща
обезщетение за претърпени от работодателя имуществени вреди, вследствие
на причинено по непредпазливост от Х. К. Ц. ПТП на 04.09.2020г. по време на
командировка в Германия, ведно със законната лихва върху сумата от датата
4
на увреждането - 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът работел по трудов договор
на длъжност "Шофьор товарен автомобил /международен транспорт/" в
ищцовото дружество като управлявал товарен автомобил "Рено Мастер" с
контролен номер СО *** СХ. Твърди се, че на 04.09.2020 г. по време на
командировка в Република Германия автомобилът претърпял ПТП, като
вследствие на пропуск от водача да вземе мерки препятстващи потегляне на
паркираното МПС, то тръгнало на заден ход и попаднало в р.Майн. По тази
причина и по заповед на полицейските власти на Германия се наложило да се
предприеме спасителна операция по изваждане на автомобила от реката,
която била заплатена от ищцовото дружество. Сочи се, че вследствие на
претърпяното ПТП били нанесени вреди по автомобила, както и на
превозваната стока. Нанесените само по автомобила вреди били оценени на 3
500 евро според съставения доклад за ПТП.
Поддържа се, че за да може да бъде използван отново автомобилът се
наложило същият да бъде ремонтиран. Първоначално такъв ремонт бил
извършен в Германия и това позволило автомобилът да се движи на собствен
ход до България. Впоследствие в базата на ищеца бил извършен окончателен
ремонт, за да може този автомобил да се ползва за превоз на товари, като така
били спестени допълнително разходи по ремонта за сметка на труда, положен
от служители на ищеца.
Сочи се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът
предявил претенция за обезщетение пред ЗАД "Булстрад Иншурънс Виена
Груп" по сключената за автомобила застраховка "Каско", но след разглеждане
на преписката, застрахователят отказал да плати с мотив, че причинените
вреди се дължат на грубо нарушаване на правилата за експлоатация на МПС
от страна на водача.
Поддържа се, че всички направени разходи за ремонта на автомобила
представляват пряка и непосредствена вреда за ищцовото дружество, като
поради проявена груба небрежност от ответника дружеството е понесло
вреди, както следва: 4 128,76 лв. за изтегляне на автомобила и почистване на
района; 1 890,29 лв. - за закупуване на Вентил ZR13; 342,27 лв. - за ремонт;
23,47 лв. - за разходи по дело в Германия и 424,74 лв. - за закупуване на сензор
/уточнени с молба с вх. № 2448/23.06.2021 г./.
Твърди се още, че след като ответникът самоволно не се явил на работа
5
без основателна причина цяла седмица, със Заповед № 25/21.09.2020 г.
трудовият му договор бил прекратен. Въпреки поканите от страна на
ищцовото дружество той отказал да заплати каквато и да било част от
посочената по-горе сума.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 6 809,53 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени от
ответника вреди вследствие реализирано ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането - 04.09.2020 г., до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
С молба вх.№ 7513/20.10.2021г. ищецът е направил уточнение, че
поддържа становище, че деянието е извършено по непредпазливост, поради
проявена небрежност от ответника, който не е осигурил превозното средство
срещу потегляне, което е довело до вредите за ищцовото дружество.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че с оглед
изложените твърдения в исковата молба предявеният иск е с правно основание
чл.211, във вр. с чл.203, ал.2 КТ за ангажиране на пълната имуществена
отговорност на работника. Посочва се, че за уважаването на този иск следва
да се установят специфичните елементи от фактическия състав на чл.203, ал.2
КТ, а именно деянието да е осъществено не при или по повод на възложената
работа и съответно деецът да е действал виновно, но само при условията на
умисъл, като при небрежна форма на вина отговорността му може да бъде
само ограничена по аргумент от чл.203, ал.1 КТ и съответно би могла да бъде
реализирана само по реда на Раздел II, Глава X от КТ, а не по общия ред, но
такива твърдения не са наведени в исковата молба.
Поддържа се, че в конкретния случай от представените писмени
доказателства не става ясно, че именно ответникът Ц. е причинил виновно
ПТП-то, не се доказва и противоправно поведение, а напротив, установява се,
че причината за ПТП е неукрепен товар - кашони и ролки за килим, както и ел.
велосипед, като щети по самия товар не са установени.
Посочва се, че шофьорът не е длъжен, още по-малко има право, да
нарушава по какъвто и да е начин целостта на опаковката, за да проверява как
е опакована стоката вътре или да я преопакова, нито е длъжен да прави
забележки за дефектни или лоши опаковки, освен ако това не е очевидно за
него, като подходящото и добро опаковане, както и стабилното укрепване на
6
товара, съобразено със специфичните качества и рискове за стоката, е
отговорност и риск на изпращача.
Сочи се, че констатираната щета е в резултат на естествени процеси
извън контрола на шофьора на товарния автомобил, който само е присъствал
при товаренето, като не е отговорен за причиняването на процесиите вреди.
Излагат се съображения, че действително за периода от 29.08.2020 г. до
06.09.2020 г. Х. Ц. е изпълнявал международен превоз на товари по релация:
България - Холандия-България, в изпълнение на възложеното му от
работодателя "Стими - 97" ООД, с товарен автомобил до 3.5 тона - бус, с ДК
№ С0 *** АК, собственост на дружеството. На 04.09.2020 г. ответникът Ц.
спрял във връзка с извършена проверка от компетентните органи за контрол на
движението по пътищата в Марктхайденфелд, Германия на посочен от тях
паркинг Ленгфург "Паркплац ам Майн". Вследствие на приплъзване на товара
(ролки с плат) около 10:25 часа настъпило ПТП с имуществени щети, като
докато шофьорът бил извън автомобила, във връзка с проверката, товарният
автомобил с изключен двигател, при движение назад излязъл от пътя и се
установил до намиращата се в непосредствена близост река. Щетите били на
задната броня и спукан резервоар на автомобила. На ответника Ц. била
наложена предполагаема глоба за извършеното административно нарушение в
размер на 125.00 евро. Тъй като застрахователната полица на работодателя с
включен автоасистанс не се намирала в товарния автомобил, същият следвало
да бъде репатриран от мястото на ПТП до местен сервиз. Поддържа се, че по
повод на ПТП-то Х. Ц. предприел всички необходими действия за опазване
имуществото на ищцовото дружество и превозвания товар, поради което не би
могло да се твърди небрежност от страна на същия.
Сочи се, че трудовото правоотношение на Х. К. Ц. било прекратено от
работодателя.
Поддържа се, че от протоколът не се установява вредите да са
причинени умишлено от водача и че този протокол за ПТП се ползва
формална доказателствена сила за авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила за самото
удостоверено волеизявление, като доколкото този документ формално носи
подписа на ответника и удостоверява неизгодни за него факти, то има и
материална доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както са
посочени, но не и за обстоятелства, останали извън него.
7
Поддържа се още, че в конкретния случай липсват доказателства
ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат,
поради което няма доказателства деянието да е извършено умишлено, като и
самият ищец не поддържа тезата за умисъл при извършване на деянието.
Поддържа се, че доколкото КТ изрично въвежда разлика в
отговорността тогава, когато вредите са нанесени при непредпазливост, и
тогава, когато това е станало умишлено, не следва да се присъжда и
обезщетение в ограничения по чл.206, ал.1 КТ размер, тъй като законодателят
е предвидил специфичен ред по чл.210, ал.5 вр. ал.1 КТ за това с издаването
на заповед за определяне на основанието и размера на отговорността на
работника и иницииране на заповедно производство въз основа на същата, за
което няма данни да е сторено.
В производството пред районния съд са събрани писмени и устни
доказателства и са назначени и изслушани съдебна автотехническа и съдебно -
счетоводна експертизи.
При така подадените искова молба и отговор, с обжалваното решение
състав на РС - Враца е уважил частично предявеният иск. За да постанови
това свое решение районният съд е приел, че са налице всички елементи от
фактическия състав, за да се реализира отговорността на работника по реда на
чл.210, ал.5 от КТ във вр. с чл.203, ал.1 от КТ, като се е съобразил и с така
дадените указания с Определение № 1095/11.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 5351/2023
г. на ВКС, II г.о., , че работодателят разполага с право на иск за обезщетение за
вреди, причинени от работник по небрежност при или по повод изпълнението
на трудовите си задължения при определени условия.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд
фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено
при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото, при което на основание чл.272 от ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Обсегът на имуществената отговорност на работника или служителя се
определя от разпоредбите на чл.203 от КТ, според ал.2 от които,
отговорността може да е пълна единствено в случаите, при които вредата е
причинена умишлено или е в резултат от престъпление или не е при или по
8
повод изпълнението на трудовите задължения. В останалите случаи, а именно
когато вредата е причинена по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, отговорността е ограничена-чл.203, ал.1 от КТ.
Имуществената отговорност на работника или служителя се състои в
задължението му да обезщети вредите, причинени на работодателя при или по
повод изпълнението на трудовите задължения. Обект на нарушението при
отговорността по чл.203 и сл. КТ съставляват трудовите задължения на
работника или служителя да пази имуществото, което му е поверено или с
което в досег при или по повод на работата. В този смисъл ограничената
имуществена отговорност има договорен характер, тъй като възниква при
неизпълнение на задължение по конкретно трудово правоотношение, а
пълната имуществена отговорност, каквато претендира въззивника, се
реализира само по реда на чл.211 от КТ и има деликтен характер, тъй като
намира своето основание в неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму.
В практиката на ВКС, обективирана в решение от 24.02.2011 г. по гр.д.
№ 137/2010 г., IV г. о. на ВКС; решение № 9/31.01.2018 г. по гр.д. № 1504/2017
г. на ВКС, IV г. о. и решение № 8/01.02.2018 г. по гр.д. № 1111/2017 г. на ВКС,
IV г. о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че според чл.203,
ал.2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда,
причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от
гражданския закон, но основанието за възникване на отговорността е
наличието на умисъл у работника или служителя при причиняването й.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици. В така посочените случаи по
чл.203, ал.2 от КТ имуществената отговорност е пълна и тя се реализира само
по съдебен ред-чл.211 от КТ.
Съответно, ако вредата е причинена по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, по силата на изричната разпоредба на
чл.206 от КТ, работникът или служителят винаги отговаря ограничено
имуществено- до размера на месечното трудово възнаграждение, а по
отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово
възнаграждение. По - строга отговорност е предвидена единствено за
отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови
9
възнаграждения /чл.207, ал.1, т.1 от КТ/, а при липси - в пълен размер /чл.207,
ал.1, т.2 от КТ/.
По правило ограничената имуществена отговорност се осъществява по
правилата на чл.210 от КТ, т.е. чрез издаване на заповед от работодателя, с
която се определя основанието и размера на отговорността на работника или
служителя, и само при оспорването й в срока по чл.210, ал.3 от КТ се открива
възможност за работодателя да предяви иск против работника или служителя
пред съда. Различен ред за реализиране на ограничената имуществена
отговорност обаче законодателят е предвидил за случаите по чл.210, ал.5 от
КТ, при които поради прекратяване на трудовото правоотношение или по
други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки от
трудовото възнаграждение. В тези случаи на прекратено трудово
правоотношение, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по
изречение второ на ал. 1 на чл.210 КТ, работодателят може да поиска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
независимо от размера на вземането.
По аргумент от разпоредбата на чл.210, ал.5 от КТ в константната
практика на ВКС, обективирана и в определение №1095/11.03.2024г.по гр.дело
№5351/2023г. е прието, че щом като пълната имуществена отговорност се
осъществява по съдебен ред, а възможност за съдебна защита е предвидена и
за случаите на ограничена имуществена отговорност по чл.210, ал.5 от КТ, то
следва да се приеме, че на общо основание работодателят е снабден с право на
иск и във всички останали случаи, при които процедурата по чл.210, ал.1 и
ал.2 от КТ обективно не е могла да се развие, тъй като трудовото
правоотношение е било прекратено. В тези случаи отговорността отново е
ограничена, независимо, че реализирането й ще се извърши по съдебен ред,
тъй като характерът на имуществената отговорност се определя не от
процесуалния ред за нейната реализация, а от правопораждащите факти, в
случая вреда, която е причинена от работника по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите си задължения.
В разглеждания случай не може да бъде възприета тезата на
въззивника, че въззиваемият Х. К. Ц. следва да носи пълна имуществена
отговорност по реда на чл.211 от КТ.
Както това е констатирано и от касационната инстанция, според
твърденията на ищеца ответникът по иска е работил по трудов договор при
10
него, като управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“. На 04.09.2020 год.
по време на командировка в Република Германия автомобилът претърпял
ПТП. Вследствие на това били причинени вреди по автомобила, както и на
превозваната стока. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие
ищецът предявил претенция за обезщетение пред ЗАД „Булстрад Иншурънс
Виена Груп" по сключената за автомобила застраховка „Каско“, но след
разглеждане на преписката, застрахователят отказал да плати. Според ищеца
всички направени разходи за ремонта на автомобила представляват пряка и
непосредствена вреда за дружество-работодател, причинени при груба
небрежност от ответника. След като ответникът самоволно не се явил на
работа без основателна причина цяла седмица, със заповед № 25/21.09.2020 г.
трудовият му договор бил прекратен. Въпреки поканите от страна на
ищцовото дружество той отказал да заплати каквато и да било част от
претендираната сума.
Така описаните твърдения дават основание на съда да приеме, че
отговорността на ответника следва да бъде ограничена, тъй като вредата е
настъпила при и по повод изпълнението на трудовите му задължения като
шофьор на товарен автомобил и е причинена от него при форма на вината-
небрежност. По отношение настъпването на вредата при изпълнение на
трудовите задължения на ответника страните не спорят, като тези
обстоятелства се установяват и от събраните пред районния съд писмени и
гласни доказателства. Що се отнася до формата на вина, по делото са събрани
достатъчно доказателства-съдебна автотехническа експертиза, протокол за
ПТП и доклад по ПТП, които са непротиворечиви и чийто съвкупен анализ
обуславя извода, че ответникът не се е съобразил с наклона на мястото, на
което е бил паркиран автомобила, с теглото на автомобила и с теглото на
стоката в него, и не е взел мерки автомобилът да не може да потегли сам,
поради което формата на вина следва да се определи като небрежност.
Доказателства или твърдения за умишлени или престъпни действия или
бездействия на ответника не са събрани по делото, поради което и при
установеното небрежно поведение на ответника, по силата на чл.206, ал.1 от
КТ същият следва да отговаря имуществено само ограничено-до размера на
уговореното месечно трудово възнаграждение.
Понесените от работодателя имуществени вреди и техния размер също
са били установени правилно от районния съд въз основа на правилна и
11
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и при
липсата на оплаквания във въззивната жалба, свързани с установяването на
вредите, въззивният съд не е задължен да обсъжда повторно.
Изхождайки от изложените аргументи, въззивният съд намира, че
предявеният иск е частично основателен и доказан и като такъв правилно е
бил уважен частично от районния съд, а именно до размер на сумата от 560
лв., представляваща договореното трудово възнаграждение на ответника.
Обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните
изисквания, при правилно приложение на материалния закон и след
самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
поради което и при пълно съвпадане на направените изводи от въззивния и
първоинстанционния съд, това решение ще следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. В необжалваната част решението е влязло в сила.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият Х. К. Ц.,
но същият не е претендирал присъждането на такива, нито е представил
доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 432/02.07.2024 г., постановено по гр.дело
№ 2186/2024 г. по описа на Районен съд - Враца в обжалваната му част, в която
предявеният от „Стими-97“ООД, ЕИК ***, иск с правно основание чл.210,
ал.5 КТ във вр. чл.203, ал.1 от КТ е бил отхвърлен за разликата над 560,00 лв.
до пълния му предявен размер от 6 809,53 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12