О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 646 Година 2018, 04 април гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен
граждански състав
на четвърти април година две хиляди и
осемнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 395 по описа за
2018 година
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба, подадена
от Г.Т.Ж. и М.Г. ***, против решение
№ 9 от 19.01.2018 г. по гр.д.742/2016 г. по описа на Районен съд Карнобат, с
което съдът е уважил предявените против въззивниците искове като е: приел за установено по отношение на
тях, че въззиваемата-ищци И.А.Щ. е собственик на 2/6 ид. части, а останалите
въззиваеми-ищци - А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г., са собственици всяка на по 1/6 ид.
част от недвижим имот, находящ се в землището на с.Съдиево , ОбщинаАйтос,
представляващ поземлен имот с площ от 11,281 дка с идентификатор 040008 по КВС
на землището на с.Съдиево, находящ се в м.Дюзлюка, пета категория с начин на
трайно ползване - нива, в описани граници и съседи; и е осъдил
въззивниците да предадат на
ищците владението върху съответните идеални части от имота – на И.А.Щ. -
2/6 ид. части, и за всяка от ищците А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г. - владението върху
1/6 ид. Част; отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 105 том II per. № 1656 дело №
244 от 04.04.2013 година на нотариус Бисер Демирев с № 324 на НК, с който въззивникът
Г.Т.Ж. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот
над размера от 1/6 ид. част от същия; отхвърлил е заявеното от въззивниците
възражение по чл.79 от ЗС; и въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на въззиваемите-ищци И.А.Щ., А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г.,
съдебни разноски в размер на 2 220 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с практиката на ВКС.
По-конкретно се твърди, че при безспорно установеното по делото, че
въззивниците са установили фактическа власт над имота още през 1998 г. и никой
от останалите съсобственици не е обезпокоявал владението им, са необосновани
изводите на съда, че ответниците не са придобили собствеността върху имота по
давност. Твърди се, че неправилно и в противоречие с трайната съдебна практика,
съдът е приел, въпреки наличието на нотариален акт, с който са признати правата
на ответниците, че върху тях лежи тежестта за доказване придобиването по
давност на (целия) процесен имот. Твърди се още, че дори да се приеме, че
ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота със знанието и
съгласието на майката на ответника Ирина Г. и нейната сестра С.Г., няма пречка
имотът да се придобие от ответниците по давност, тъй като липсва
противопоставяне от страна на двете собственички. По отношение на наследниците
на Атанас Чанев се твърди, че ответниците не са били длъжни да демонстрират
намерението си за своене на имота, тъй като Чанев не е бил наследник на общия
наследодател. На следващо място се сочи, че съсобствениците на имота са били
постигнали съгласие за извършване на т.нар.неформална делба на наследствения
имот, разпределили са помежду си собствеността върху сънаследствените имоти,
изготвили са проект за делба, и от този момент всеки от сънаследниците е
установил владение върху имота, който му е даден в дял, съотв.от този момент е
започнал да тече срокът по чл.79 от ЗС за придобиване по давност на съответния
имот. При така изложените съображения, въззивниците твърдят, че по делото е
доказано установеното от тях владение върху процесния имот от 1998 г. –
установена фактическа власт върху имота, демонстрирано намерение за своене и
изтекъл достатъчен срок; липсата на прекъсване на това владение, поради което
въззивниците са придобили процесния имот по давност.
Претендира се отмяна на решението на
КРС като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на решение, с което
исковете против въззивниците се отхвърлят. Претендират се разноски.
Няма искания по доказателствата.
Жалбата е подадена в законовия срок, от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е
допустима.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите И.А.Щ., А.Ч.А., Т.Ч.К. и С.Т.Г., представят писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна. Твърди се, че макар по делото
да не е спорно, че процесните имоти са реституирани на наследодателите на
страните, вкл.на майката на въззивника Г.Ж., както и, че въззивниците
обработват и държат процесния имот, по делото не е доказано трансформиране на
държането им във владение. Сочи се, че макар наследниците на Атанас Чанев да са
имали устна уговорка за делба на имотите, съобразно която всеки от тях да е
установил фактическа валст върху някой от наследствените имоти, договор за
доброволна делба в изискуемата форма не е сключван, поради което
съсобствеността върху наследствените имоти не е прекратена, а устната договорка
за начина на ползване на имотите следва да се приеме са разпределение на
ползването на имотите. Оспорва се твърдението на въззивника Ж., че приживе,
майка му му е отстъпила владението върху процесния имот, като се сочи, че
самата Иринка Ж. (майка на въззивника), приживе не е уставиля владение върху
имота, за да може да го прехвърли на своя син. Сочи се, че едва през 2013 г.
със снабдяването си с нотариален акт, възизвниците са манифестирали намерението
си да своят имота. Претендира
се отхвърляне на
подадената въззивна жалба и присъждане на разноски за въззивното производство.
Също няма искания по доказателствата.
Водим от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
Докладва въззивната жалба подадена от Г.Т.Ж. и М.Г. ***, против решение № 9 от 19.01.2018 г.
по гр.д.742/2016 г. по описа на Районен съд Карнобат.
На страните
да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.