№ 19324
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110132459 по описа за 2024 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В жалбата ,вх. № 18749/20.05.2024г. до АССГ и в допълнителната искова молба,вх.
№ 1925513/12.06.2024г. по настоящото дело пред СРС, пълномощниците на ищцата С. Д.
Ц. твърдят , че връчената на доверителката им на 07.05.2024г. заповед № ЧР-
618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, с която е прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл.58,ал.1,т.4 ЗВО и е освободена от длъжността „професор” в катедра
„Икономика на транспорта и енергетиката” към факултет „Икономика и инфраструктура”
на УНСС, е незаконосъобразна по следните причини: немотивираност поради „липсата на
мотиви” и на съдържание по чл.195,ал.1 КТ в оспорваната заповед, каквото според
ищцовата страна следва да съдържа и заповедта по чл.58,ал.1,т.4 КТ, и цитирането според
ищцовата страна в „мотивната част” на заповедта на „основание по смисъла на член 328,ал.1
от КТ”, което не съответства на посочената правна квалификация – чл.58,ал.1,т.4 ЗВО, и
неосъществяване на фактическия състав на прекратителното основание по чл.58,ал.1,т.4
ЗВО, защото не е спазена „законовоустановената процедура по установяване и доказване
на плагиатство, разписана в ЗРАСРБ” и поради липса на осъществено от ищцата
плагиатство по смисъла на §1,т.7 ДР към ЗРАСРБ при участието й в процедурата по
конкурс за заемане на академична длъжност „професор” по професионално направление 3.8.
Икономика , обявен в ДВ, бр.98/09.12.2022г. от УНСС. Сочат се конкретни нарушения при
осъществяването на процедурата по установяване и доказване на плагиатство,
разписана в ЗРАСРБ , като: нарушаване правото на защита на ищцата при извършването
1
на проверката от КАЕ при МОН по сигнала срещу нея за плагиатство и при изготвянето
на доклада на КАЕ при МОН , изпратен в УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на
МОН, който е послужил като фактическо основание за издаването на оспорваната заповед на
ректора на УНСС, като: „липсата на информация - кои са арбитрите и кое е лицето ,
подало сигнала”, което според ищцовата страна е нарушаване принципа за
равнопоставеност на страните; участието в проверката на арбитри , които са в
„конфликт на интереси в нарушение на чл.30,ал.8, т.3 вр. §1, т.2а и т.3 от ДРР на
ЗРАСРБ” – професор Х.П.П. и професор А.Д.К.; неспазване на 60-дневният срок по
чл.30,ал.10 ЗРАСРБ за произнасяне на КАЕ при МОН по сигнала за плагиатство срещу
ищцата , който е изтекъл най-късно на 10.06.2023г. (и то ако е имало удължаване с още 30
дни след 10.05.2023г. , за което няма информация- б.с.) , защото „заповедта по проверката е
от 10.04.2023г.”; липса на проверка на цялата процедура по конкурса за заемане на
академична длъжност „професор” по професионално направление 3.8. Икономика, обявен в
ДВ, бр.98/09.12.2022г. от УНСС; липса на проверка на представеното от ищцата
становище до КАЕ при МОН ; неспазване на изискването по чл.30 ,ал.12 ЗРАСРБ поради
липсата в доклада на КАЕ при МОН на „констатации относно редовността на всеки отделен
етап от процедурата; отправяне на властническо правомощие от КАЕ при МОН в доклада
от опроверката до МОН , каквото правомощие тази комисия няма; липсата на осъществен
надлежен контрол по чл.30,ал.2 , т.3 вр. с ал.1 ЗРАСРБ от Министъра на образованието и
науката относно процедурата по проверката и доклада от проверката на КАЕ преди
изпращането на този доклад в УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на МОН.
С допълнителна искова молба, вх. № 1925513/12.06.2024г., депозирана по настоящото
исково дело пред СРС в изпълнение на изрични указания по чл.129, ал.2 ГПК ,
пълномощник на ищцата е уточнил ответника по делото и предявените искове.
С разпореждане № 84897/13.06.2024г. по настоящото исково дело е допуснато
уточнение на ответника и са приети за разглеждане уточнените искове.
Оконателното искане на ищцата към съда е да отмени заповед № ЧР-618/19.04.2024г.
на ректора на УНСС , с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание
чл.58,ал.1,т.4 ЗВО и е освободена от длъжността „професор” (чл.344,ал.1,т.1 КТ), да я
възстанови на заеманата преди това академична длъжност „професор” (чл.344,ал.1,т.2 КТ), и
да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й
без работа поради уволнението в размер на 26 025 лв за периода от 07.06.2024г до
07.12.2024г. (чл.225,ал.1 КТ), както и законната лихва върху това обезщетение от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане (чл.86,ал.1 ЗЗД).
В хода на съдебното производство ищцата и пълномощниците й поддържат
предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 26.09.2025г. адвокат
на ищцата е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността на исковете са
обосновани и в представената на 26.09.2025г. писмена защита от адвокат на ищцата.
Ответникът УНСС (според уточнението, допуснато с разпореждане №
84897/13.06.2024г. съгласно уточняващата искова молба, вх. № 192513/12.06.2024г.– б.с.)
2
оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на пълномощника му в
депозирания на 08.11.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че оспорваната
заповед № ЧР-618/19.04.2024г. на ректора на УНСС е издадена от ректора на УНСС в
условията на обвързана компететност , въз основа на констатациите , съдържащи се в
доклада на КАЕ при МОН , изпратен от МОН в УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г.
на МОН, тъй като чл.35,ал.4 ЗРАСРБ във връзка с чл.35,ал.1,т.1 ЗРСАРБ „изрично вменява
това като задължение на ректора без възможност за действия при условията на
оперативна самосотятелност” . Изтъква се изрично , че „ректорът не е орган за контрол
по отношение законосъобразност нито върху работата или избора на арбитри по чл.30
,ал.8 ЗРАСРБ , нито върху дейността на КАЕ , нито има право на преценка дали да изпълни
, или не вменените му по закон задължения съобразно становищата на арбитрите и
констатациите на КАЕ”. Подчертава се , че „на основание чл.30,ал.1 от Глава четвърта
„КОНТРОЛ” от ЗРАСРБ именно Министърът на образованието и науката е органът ,
който осъществява контрол върху откритите и неприключилите процедури за заемане на
академични длъжности относно съответствието им с изискванията на ЗРАСРБ,
правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища” . Сочат се доводи ,
според които заповед № ЧР-618/19.04.2024г. на ректора на УНСС „съдържа необходимите
реквизити” , като : номер , дата на издаване, основание за издаване , имена на служителя ,
номер на прекратения трудов договор , заемана длъжност, структурно звено , дата на
прекратяване на трудовия договор , дължими обезщетения , подпис и печат от работодателя,
с което е спазено изискването на чл.128а , ал.3 КТ.
В хода на съдебното производство процесуалните пълномощници на ответника
поддържат оспорването на предявените искове. При устните състезания в съдебното
заседание на 26.09.2025г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Аргументи за неоснователността на исковете са посочени от пълномощник на
ответника и в писмената защита, депозирана на 02.10.2025г.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно родовата подсъдност на исковете :
Първоначално е от С. Д. Ц. е предявена жалба,вх. № 18749/20.05.2024г. пред
Административен съд София–град, пред който е било образувано администативно дело №
5236/2024г. по описа на АССГ, ІІ-23 състав.
АССГ, ІІ-23 състав е изискал от УНСС административната преписка по оспорваната
заповед № 618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, която преписка е представена по
административното дело № 5236/2024г. с писмо, вх. № 19163/27.05.2024г. главния
юрисконсулт на УНСС.
Административен съд-София –град , ІІ отделение, 23 състав с определение №
7149/ 03.06.2024г. е ПРЕКРАТИЛ образуваното пред него административно дело №
3
5236/2024г. и е ИЗПРАТИЛ ДЕЛОТО НА СРС по ПОДСЪДНОСТ.
В СРС е образувано настоящото исково гражданско дело № 32459/2024г. по описа на
68 състав.
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не
следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В
конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да
бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, уточнени с
допълнителната искова молба, вх. № 192513/12.06.2024г., тъй като то е неприложимо за тези
искове, защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху
обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до
окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на
разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички
предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от
предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица
от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане
(иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и
според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от
ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за
законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена
претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването
й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва
по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на
исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред
изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма
предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310
и сл. ГПК.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
Страните не спорят, а и от представеното допълнително трудово споразумение №
ЧР-791/ 19.05.2023г. към трудов договор № ЛС-435/30.06.2004г. се установява, че между тях
е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което последната
изпълнявана от ищцата длъжност е била „професор” в катедра „Икономика на транспорта и
енергетиката” към факултет „Икономика и инфраструктура” на УНСС.
Като писмено доказателство по настоящото дело е приета заповед № ЧР-
4
618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, с която е освободена от длъжност ищцата и е
прекратено трудовото й правоотношение „на основание чл.32,ал.1,т.3, чл.58,ал.1,т.4 ЗВО
във връзка с чл.35 ЗРАСРБ” (според изрично вписаното – б.с.), считано след изтичането на
30 дни от датата на връчване на заповедта. Видно от удостовереното с подписа на ищцата
върху уволнителната заповед тя й е връчена на 07.05.2024г. Следователно датата , от
която следва да се счита прекратеното трудовото правоотношение между страните, е
07.06.2024г.
В заповедта № ЧР-618/19.04.2024г. като „причини” за прекратяване на трудовия
договор е посочено , че това са „констатациите в доклада на КАЕ при МОН , депозиран в
УНСС с писмо , вх. № 511/01.04.2024г. /изх. № 0509-38/28.03.2024г. на МОН/ за
осъществено плагиатство от доц. С. Д. Ц. по смисъла на дефиницията на §1, т.7 от ДР на
ЗРАСРБ при участието й в процедурата по конкурс за заемане на академична длъжност
„професор” по професионално направление 3.8. Икономика , обявен в ДВ, бр.98/09.12.2022г.
от УНСС”.
Видно от съдържанието й , заповедта № ЧР-618/19.04.2024г. на ректора на УНСС е
мотивирана , доколкото от текста й се установяват както правното основание за
уволнението на ищцата - чл.58,ал.1,т.4 ЗВО , така и фактическото основание за
прекратяването на трудовото правоотношение – осъществено плагиатство по смисъла на
на §1, т.7 от ДР на ЗРАСРБ от ищцата при участието й в процедурата по конкурс за
заемане на академична длъжност „професор” по професионално направление 3.8.
Икономика , обявен в ДВ, бр.98/09.12.2022г. от УНСС”, констатирано с доклад на КАЕ при
МОН, депозиран в УНСС с писмо , вх. № 511/01.04.2024г. /изх. № 0509-38/28.03.2024г. на
МОН/.
В заповедта № ЧР-618/19.04.2024г. не е цитиран нито чл.328 КТ , нито друг законов
текст, противоречащ на посочената правна квалификация на уволнителното основание-
чл.58,ал.1,т.4 ЗВО. Възраженията на ищцовата страна за немотивираност на оспорваната
уволнителна заповед са неоснователни.
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата , осъществено със заповед
№ ЧР-618/19.04.2024г. на ректора на УНСС, е незаконосъобразно, тъй като в конкретния
случай не е налице основанието за уволнение по чл.58,ал.1,т.4 ЗВО , на което се е позовал
работодателят. Това е така по следните причини :
Според чл.58,ал.1,т.4 ЗВО (доп. – ДВ, бр.56/2022г.) членовете на академичня състав
се освобождават от длъжност със заповед на ректора при доказано по установения ред
плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни в научните трудове.
Видно от словесно посочените причини за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата , в заповедта № ЧР-618/19.04.2024г. работодателят се е позовал само на първото
уволнително основание , установено в чл.58,ал.1,т.4 ЗВО – плагиатство, но не и на второто
уволнително основание, регламентирано в същия законов текст – недостоверност на
посочени научни данни.
5
Съгласно §1, т.7 от ДР на ЗРАСРБ (нова – ДВ , бр. 30/2018г.) „плагиатство” е
представяне за собствени на трудове , които изцяло или частично са написани или създадени
от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати , без позоваване
или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на
академични длъжности. Това е легалната дефиниция на понятието „плагиатство”.
Видно от изрично посоченото в чл.58,ал.1,т.4 ЗВО (доп. – ДВ, бр.56/2022г.), за да бъде
основание за освобождаване от академична длъжност, плагиатството по смисъла на §1,
т.7 от ДР на ЗРАСРБ следва да бъде доказано по установен ред , т.е. след провеждане на
специално производство пред точно определени законови органи , упражняващи законови
правомощия.
Редът за установяване на плагиатство в процедурите за придобиване на научни
степени или за заемане на академични длъжности е регламентиран в чл.30 ЗРАСРБ.
Органът , който издава заповед за извършване на проверка по сигнал за плагиатство е
Министърът на образованието и науката съгласно изричната разпоредба на чл.30,ал.4 и
ал.6 ЗРАСРБ във връзка с чл.30,ал.2 ,т.3 ЗРАСРБ във връзка с чл.30,ал.1 ЗРАСРБ.
Организирането и извършването на проверката за плагиатство се осъществява от
Комисията по академична етика (КАЕ) към МОН според чл.30,ал.8,ал.9 , ал. 11 и ал.12
ЗРАСРБ във връзка с чл.30а ЗРАСРБ – тази комисия определя арбитри (чл.30, ал.8 ЗРАСРБ),
разглежда становището на проверяваното лице (чл.30, ал.11 ЗРАСРБ) и обсъжда
представените доказателства (чл.30 , ал.12,изр.1 ЗРАСРБ).
Според изрично посоченото в чл.30,ал.9, изр.1 ЗРАСРБ и чл.30, ал.12,изр.1
ЗРАСРБ Комисията по академична етика (КАЕ) се произнася по проверката в срок от 30
дни с доклад до Министъра на образованието и науката относно наличието или липсата
на нарушения , т.е. относно липсата или наличието на плагиаство, като съгласно чл.30,ал.9,
изр.2 ЗРАСРБ този доклад се изготвя въз основа на становищата на всеки един от
арбитрите, определени от КАЕ според изискванията на чл.30,ал.8 ЗРАСРБ и съдържа
констатции за редовността на всеки отделен етап на процедурата.
Нито в ЗВО , нито в ЗРАСРБ , нито в други закони или в подзаконови нормативни
актове не е предвиден ред за връчване на доклада по чл.30,ал.9, изр.1 ЗРАСРБ и чл.30,
ал.12,изр.1 ЗРАСРБ на Комисия по академична етика (КАЕ) на проверяваното лице ,
съответно не е регламентирано изрично право на това лице да оспорва този доклад по
административен или по съдебен ред. Според изрично посоченото в чл.30,ал.9, изр.1
ЗРАСРБ докладът на КАЕ по проверката по чл.30,ал.2 ,т.3 ЗРАСРБ е адресиран само до
Министъра на образованието и науката , но не и до проверяваното лице, нито до друг орган
– например до ректора на съответното учебно заведение. Освен това Комисията по
академична етика (КАЕ) не е самостоятелен орган с властнически правомощия видно
от чл.30 и чл.30а ЗРАСРБ , поради което тя няма права да издава актове (доклади), от
които пряко да произтичат права и задължения за други правни субекти. Видно от чл.30 а
ЗРСРБ Комисията по академична етика (КАЕ) е само спомагателен орган към МОН. Но
органът , който осъществява контрола за наличието на плагиатство, е Министърът
6
на образованието и науката според изричната разпоредба на чл.30 ,ал.1 ЗРАСРБ.
Поради посочените причини в установената съдебна практика се приема
безспорно и категорично , че докладът по чл.30,ал.9, изр.1 ЗРАСРБ и чл.30, ал.12,изр.1
ЗРАСРБ на КАЕ към МОН не е крайният акт , с който следва да приключи проверката
за плагиатство по чл.30,ал.2, т.3 ЗРАСРБ и за да приключи тази проверка , съответно
за да бъде установено по смисъла на чл.58 ,ал.1,т.4 ЗВО плагиатство , е необходимо
докладът на КАЕ да бъде приет от Министъра на образованието и науката с изричен
властнически акт. Правни последици от установеното плагиатство могат да произтекат за
съответното лице и за ректора на учебното заведение единствено от акта на Министъра на
образованието и науката за приемането на доклада на Комисията за академична етика , но
не и от междинния доклад на КАЕ.
Изготвянето на доклада на КАЕ е само „етап от реда за установяване на плагиатство” ,
но не е окончателен акт , който да поражда действие за други правни субекти, а КАЕ има
правомощия само „да подпомага Министъра на образованието и науката , но не и да го
замества”. Изрично в този смисъл е постановеното в мотивите на съдебното решение №
7212/09.05.2023г. по гр.д. № 37738/2021г. по описа на СРС, 63 състав , цитирано и в
мотивите на определението № 7149/03.06.2024г. по адм. дело № 5236/2024г. на АССГ, ІІ- 23
състав, с което е прекратено административното производство по първоначалната
административна жалба на ищцата , и преписката е изпратена в СРС , по която е образувано
настоящото гр.д. № 32459/2024г. по описа на СРС, 68 състав
Видно от гореизложеното фактическият състав на уволнителното основание по
чл.58 ,ал.1, т.4 ЗВО включва не само проверка по чл.30 ,ал.2,т.3 ЗРАСРБ и доклад по
чл.30,ал.9, изр.1 ЗРАСРБ и чл.30, ал.12,изр.1 ЗРАСРБ на КАЕ към МОН, но и краен акт
на Министъра на образованието и науката , с който след осъществен контрол по чл.30
,ал.1 ЗРАСРБ се приема изрично доклада на КАЕ за установено плагиатство по смисъла
на §1,т.7 ДР на ЗРАСРБ.
В конкретния случай видно от посоченото в заповедта № ЧР-618/19.04.2024г. не е
налице изричен акт на МОН , с който да се приема доклада на КАЕ при МОН , изпратен в
УНСС с писмо , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на МОН, който е послужил като фактическото
основание за издаването на тази заповед на ректора на УНСС
Както цитирания доклад на КАЕ , така и писмото , изх. № 0409-38/28.03.2024г. на
МОН до Ректора на УНСС , с което е изпратен доклада в УНСС, са представени по
настоящото дело. В писмото изх. № 0409-38/28.03.2024г. на МОН до Ректора на УНСС
няма изрично изявление за приемането на доклада на КАЕ , както и изрична констатация ,
че този доклад е изготвен при спазване на законовите изисквания за проверката по чл.30
ЗРАСРБ , каквито изявления са необходими , за да се квилифицира това писмо като
властнически акт за установяване на плагиатство по смисъла на чл.58,ал.1, т.4 ЗВО. Това
изрично изискване към писмата на МОН за препращане на докладите на КАЕ до ректорите
на учелните заведения е отбелязано и в мотивите на съдебното решение №
7212/09.05.2023г. по гр.д. № 37738/2021г. по описа на СРС, 63 състав , цитирано в мотивите
7
на определението № 7149/03.06.2024г. по адм. дело № 5236/2024г. на АССГ, ІІ- 23 състав, с
което е прекратено административното производство по първоначалната административна
жалба на ищцата , и преписката е изпратена в СРС , по която е образувано настоящото гр.д.
№ 32459/2024г. по описа на СРС, 68 състав.
Доколкото в конкретния случай няма постановен изричен акт по чл.30, ал.1
ЗРАСРБ на МОН за контрол и за приемане на доклада на КАЕ от проверката по
чл.30,ал.2, т.3 ЗРАСРБ спрямо ищцата, се налага правния извод, че не са налице
всички комулативно изискуеми елементи от правопораждащия фактически състав на
уволнителното основание по чл.58, ал.1 т.4 ЗВО , поради което заповедта № ЧР-
618/19.04.2024г. на ректора на УНСС е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изложеното искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен и следва да бъде
уважен , без да бъдат изследвани останалите посочени от ищцата основания за отмяна на
уволнението.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1, т.2 КТ :
Този иск също е ОСНОВАТЕЛЕН. Щом уволнението е отменено и е направено
изрично искане ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея към
момента на уволнението й академична длъжност „професор” в катедра „Икономика на
транспорта и енергетиката” във факултет „Икономика и инфраструктура” на УНСС, която е
изпълнявала по силата на безсрочно трудово правоотношение.
Относно осъдителния иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.225,ал. КТ:
Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН - не е доказан по основание.
По делото не са представени доказателства , че ищцата е останала без работа в
следствие на уволнението й, т.е. че е претърпяла имуществени вреди по смисъла на
чл.225,ал.1 КТ,изразяващи се в неполучаване от нея на трудово възнаграждение и намиращи
се в пряка причинна връзка с това уволнение. Не е представена трудовата книжка на ищцата
, за да се установят вписванията в нея след процесното уволнение, нито друг
удостоверителен документ.
Поради липса (недоказаност) на един от комулативно изискуемите елементи от
правопораждащия фактически състав на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ , за ищцата не се е
породило правото , установено в този законов текст. Като недоказан осъдителният иск по
чл.344,ал.1,т.3 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен .
Относно разноските по делото :
На ищцата с оглед чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде присъдена част от осъществените от
нея разноски във връзка с разглеждането на предявените искове , изразяващи се в платеното
от нея адвокатско възнаграждение по настоящото исково дело и по предходното
административно дело по описа на АССГ – общо 4 100 лв (видно от приложените договори
за правна помощ от 16.05.2024г. и от 07.06.2024г.), пропорционално на уважената част от
исковете. В представените договори за правна помощ не е посочено по кои от исковете
какъв размер на адвокатския хонорар е уговорен и платен, поради което следва да се приеме,
8
че по всеки от трите самостоятелни иска се дължи еднакво възнаграждение, т.е. 1366,67
лв за всеки иск (4 100 лв : 3).
Възражението на ответната страна за прекомерност на платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение (4 100 лв) е НЕОНОВАТЕЛНО и следва да бъде отхвърлено,
защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , защото платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение от съответства на фактическата и правна сложност на
исковете. Наредбата № 1/2004г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения не е
задължителна за съдилищата според решението на СЕС по дело С-438/22 , което означава ,
че за съда не съществува нормативно задължение да намалява уговорен от страната
адвокатски хонорар , привеждайки го в съответствие с минималния размер по Наредбата
№ 1/2004г. на ВАадвС.
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Безплатността на производството
по трудовоправните спорове, установена в разпоредбата на чл.359 КТ , се отнася до
задължението на работника или служителя за плащане на разноски към съда (държавна
такса, разноски за свидетели и вещи лица) , но не го освобождава от отговорността му за
разноските, направени от другата страна по делото за адвокат , когато тя е спечелила
съдебния спор - в тези случаи платения от противната страна адвокатски хонорар,
респективно дължимото юрисконсултско възнаграждение, не може да бъде за сметка на
бюджета на съда , както е с останалите разноски по делото. Поради това съдът следва да
присъди на ответника полагащото му се юрисконсултско възнаграждение , чийто
размер следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК – 150 лв
общо за всички искове (по 50 лв за всеки от трите самостоятелни иска). На ответника
следва да бъде присъдена част от така определеното юрисконсулско възнаграждение,
пропорционалнf на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавната такса за уважената част от исковете , от внасянето на която ищцата е била
освободена при предявяването на исковата молба съгласно чл.359 КТ, пропорционална на
уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № ЧР-618/19.04.2024г. на ректора
на УНСС, с която на основание чл.58,ал.1,т.4 ЗВО е прекратено трудовото правоотношение
на С. Д. Ц..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ С. Д. Ц. , ЕГН: **********,
9
гр.София , ж.к. *** , със съдебен адрес : град София, ***, чрез адв. Б. Д., на заеманата от нея
преди уволнението й длъжност „професор” в катедра „Икономика на транспорта и
енергетиката” във факултет „Икономика и инфраструктура” на УНСС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни осъдителния иск по чл.344,ал.1, т.3 КТ във
връзка с чл.225 ,ал.1 КТ за обезщетение за оставане на ищцата без работа поради
незаконното й уволнение в размер на 26 025 лв ( двадесет и шест хиляди и двадесет и пет
лева) за периода от 07.06.2024г до 07.12.2024г. , и претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна
лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 ГПК за периода от предявяването на исковата
молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА УНСС , ЕИК: ***, гр. София , район „**** , ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.1 ГПК на С. Д. Ц. , ЕГН: **********, гр.София , ж.к. *** , със съдебен адрес :
град София, ***, чрез адв. Б. Д., сумата от 2 733,33 лв ( две хиляди седемстотин тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки), представляваща част от платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Д. Ц. , ЕГН: **********, гр.София , ж.к. *** , със съдебен адрес :
град София, ***, чрез адв. Б. Д., ДА ЗАПЛАТИ на УНСС, ЕИК: ***, гр. София, район
„**** , на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 50 лв
(петдесет лева), представляващи част от полагащото се на ответника юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА УНСС , ЕИК: ***, гр. София , район „**** , ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лв (сто лева),
представляваща дължимата държавна такса за уважената част от исковете , от внасянето на
която ищцата е била освободена съгласно чл.359 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10