Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане и чл.16 от Правилника за прилагане на ЗСП вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на В. И. И. против Заповед №ЗСП/Д-СТ/18745 от 14.12.2023г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора, след като с Решение №24-РД06-0006/23.01.2024г Директора на РД „Социално подпомагане“ Стара Загора отхвърля оспорването по административен ред като неоснователно.

Решението на Директора на РД „Социално подпомагане“ е връчено на лично на оспорващия на 25.01.2024г / обр. разписка на стр. 15/ с указания за реда, срока и компетентния съд, пред който може да бъде обжалван индивидуалния административен акт Заповед №ЗСП/Д-СТ/18745 от 14.12.2023г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“. Жалбата е подадена от упълномощения процесуален представител на 16.02.2024г след като на 15.02.2024г му е връчено Решението на Директора на РД „Социално подпомагане“ град Стара Загора.

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което административния акт е неблагоприятен – отречено е правото му на социална помощ. Жалбата е подадена в срок, защото изрично в жалбата, адресирана до Директора на РД „Социално подпомагане“ Стара Загора е поискано всички съобщения по преписката до жалбоподателя да бъдат изпращани на посочен имейл адрес, принадлежащ на упълномощения и в хода на административното производство адвокат. Ето защо редовното лично връчване е извършено на 15.02.2024г и в тази връзка следва да се припомни разпоредбата на чл.61 вр. с чл.18а ал.4 т.2 от АПК – административния акт се връчва на посочените, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съответния документ от информационна система за връчване, или телефонен номер, със същите технически възможности, факти, както и информация за персонален профил, регистриран в системата за сигурно електронно връчване като модул на ЕПЕП по ЗУЕ. Специални правила спрямо цитираните по АПК са установени в чл.13 от ЗСП, но те касаят срока за връчване – 14 дневен, вместо три дневния по чл.61 от АПК, но не и начина, защото писмено съобщаване на акта е синоним на връчването му, а редът за изпълнение на това задължение остава установения по АПК, а именно може да бъде изпратен по електронен път. Ето защо редовното и лично връчване, на което е приравнено връчването на процесуален представител е изпратеното на посочения от жалбоподателя имейл адрес на неговия адвокат.

Със Заповед №ЗСП/Д-СТ/18745/14.12.2023г Директор Дирекция „Социално подпомагане“, компетентен да се произнесе с административен акт по правото на еднократна социална помощ, е отказал социална помощ на В. И. И. по чл.16 от ППЗСПЗ – за инцидентно възникнали нужди, считано от 01.11.2023г, поискано със заявление-декларация вх. №ЗСП/Д-СТ/18745 от 30.11.2023г Мотивите за постановяване на отказа са следните: чл.16 от ППЗСПЗ еднократна помощ при инцидентни нужди: На основание чл.12 ал.2 т.1 и т.2 от Закона за социално подпомагане вр. с чл.16 ал.1 от ППЗСП – доходите и имущественото състояние на семейството позволява покриване на инцидентно възникналата потребност със собствени средства.

Подадена в срок жалба по административен ред е отхвърлена като неоснователна с Решението на Директора на РД „Социално подпомагане“, поради следното: С вх. №ЗСП/Д-СТ/18745/30.11.2023г е постъпило заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП за възстановяване на покривната конструкция на жилищната сграда на ул. Хан Аспарух №3 в град Стара Загора, която е унищожена от пожар, възникнал в таванските помещения на 25.11.2023г, за което има приложен протокол от МВР, РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ град Стара Загора. Заявителят е на 61годиин, пенсионер с първа категория труд, не работи към момента. Съпругата му е на 60 години и работи като старши учител в НПМГ „Гео Милев“ в град Стара Загора. Член на домакинството е и тяхната навършила пълнолетие дъщеря, която е студент в град Пловдив. Заявена е необходимост от събиране на средства за временна покривна конструкция на кооперацията, тъй като не са претърпени щети на жилището, в което живеят и на общите части на втория етаж. Семейството притежава къща с площ от 44.10 кв.м., гараж с площ то 30 кв.м., построени в собствено дворно място с площ то 520 кв.м. в село Малка Верея, община Стара Загора, придобито по наследство от заявителя. Той е собственик и на жилището, представляващо самостоятелен обект в сградата на ******. Установено е, че съпругата му притежава 8 883 кв.м. земеделска земя в село Брястово, община Нова Загора, както и право на ползване върху една стая от къща, която не е нейна собственост, намираща се в същото село. Притежават и един лек автомобил, използван за нуждите на семейството. На 23.12.2022г съпругата на заявителя е прехвърлила притежавани идеални части от право на собственост върху поземлен имот, но срещу прехвърлянето е получила сума в размер на 45.45лв, която е не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане за 2023г, която е равна на 3 628.80лв. Доходите на семейството за месец октомври 20203г се формират от трудовото възнаграждение на съпругата в размер на 3 909.66лв и от пенсията на заявителя в размер на 1069.79лв. Като е съобразил горното – имущественото състояние и доходите, Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ е постановил законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него е неоснователна.

Жалбоподателя твърди, че Заповед №ЗСП/Д-СТ/18745/14.12.2023г на директор Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона.

Не е спорно и е установено, че на 25.11.2023г в жилищната сграда, в която жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект – жилище, е възникнал пожар. В неговото потушаване са участвали шест пожарни коли, а вследствие на бедствието покривът на цялата сграда, състояща се от два входа е почти изцяло унищожен и трябва да се изгради отново. Унищожената покривна конструкция е с площ от 650 кв.м. – това са унищожени и 24 тавански помещения, ведно с имуществото, съхранявано там. Преди започване на ремонта е необходимо да се извърши разчистване, което струва 24 266.50лв, а за изграждане на временен дървен покрив са необходими 91 893.54лв, без ДДС. За изграждането на бетонна настилка на покрива е представена оферта на стойност 24 514.00лв без ДДС. Според изготвено експертно решение от 20.12.2023г от комисия от Регионалния експертен съвет към КИИП, Районна колегия – Стара Загора, съгласно което претърпяното увреждане на сградата може да се определи като средно, а техническото й състояние като неизправно, е наложително в спешен порядък да се пристъпи към изготвяне и изпълнение на проект на нова покривна конструкция. В жалбата по административен ред е посочено, че по прогнозни сметки стойността на цялостния ремонт на покрива ще надвиши 330 000,00лв. След подаването на жалбата има нова количествено стойностна сметка, според която за да се възстановят изцяло претърпените щети са нужни 336 101.46лв с ДДС. При тези обстоятелства и доколкото не е ясна дали и колко пари ще предостави Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, живущите на ул. Хан Аспарух №3 са подали заявления за изплащане на еднократно обезщетение по чл.16 от ППЗСПЗ с единствената цел събраните средства да бъдат добавени в откритата нарочно за това сметка за набиране на средства за възстановяване на покрива на жилищната кооперация.

Материалния закон е приложен неправилно, защото след като Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ е разполагал с всички тези данни за стойността на разходите за възстановяване покрива на жилищната сграда, не на самостоятелните обекти в нея, то не става ясно по какви причини се стига до извода, че не следва да се отпуска еднократна помощ. Твърди жалбоподателят, че очевидно ответника счита заплатата и пенсията на съпрузите като достатъчно за възстановяване щетите в апартамента им, които не били големи, но преди това е необходимо първо да се възстанови покрива, за което е поискана и еднократната помощ. В административното производство не е обсъждан въпроса за стойността на ремонта на покрива, поради което индивидуалния подход се изчерпва единствено с установяване на имуществото и доходите на семейството. Комплексна оценка на потребностите не е извършена – не само на семейството на заявителя, но кумулативно на всички останали засегнати семейства в жилищната кооперация. Ако това беше сторено, би се установило дали всички 24 семействата от двата входа могат, или не, да понесат тежестта по заплащане на 330 000лв, или част нея. Констатирането на други обстоятелства, такива каквито са посочени в чл.12 ал.2 т.8 от ЗСП, които следва да се преценяват при отпускането на социалната помощ също не е извършено, въпреки че в хода на административното производство са били известни на административния орган – стойността на средствата за ремонт на покрива. Счита, че е налице не пряка дискриминация по признак имущество, защото лицата, които притежават друго имущество са с отречено право на социална помощ, а на тези, които не притежават такова е признато същото право. Следователно от привидно неутрални разпоредби на ЗСП и ППЗСП следва извод за не пряка дискриминация по чл.4 ал.3 вр. с ал.1 от ЗЗД. Не е осигурено равенство пред закона, а разграничение по признак имущество. Не се постига и целта на ЗСП с постановения отказ да се признае правото по чл.16 от ППЗСП, защото тя е подпомагане на гражданите и солидарност в трудни житейски ситуации по аргумент от чл.1 ал.2 т.2 от ЗСП, а именно тези, които без помощта на другиго не могат да задоволят своите жизнени потребности. Като не е отчетено по абсолютно никакъв начин какъв е мащабът на на възникналото събитие и ограничавайки се само до обсъждането на това, че апартаментът на втория етаж се нуждае само от козметичен ремонт, без да се анализира паричното измерение, необходимо да покрие вредите в цялост, а не само в отделните обекти, административния орган е постановил акт, който по никакъв начин не съотвества с посочените цели на закона, съответно гражданите нямат достъп до социално подпомагане в същинския му вид и смисъл по чл.51 ал.1 от Конституцията на РБ. От съда се иска отмяна на оспорената заповед с присъждане на възнаграждение на адвоката на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

Ответния административен орган Директор дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице основания за признаване правото по чл.16 от ППЗСП. В отговор на изложените в жалбата доводи, че е следвало да се вземе предвид стойността на средствата, необходими за възстановяване на целия покрив на жилищната сграда излага доводи, че разпределянето на разходите измежду съсобствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост не се включва в преценката на правото по чл.16 от ППЗСП. Еднократната помощ има за цел да покрие единствено инцидентно възникнали жизнено важни потребности на конкретно лице от вида на примерно изброените в разпоредбата. От съда се иска да се отхвърли жалбата и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното:

Със Заявление –декларация от 30.11.2023г жалбоподателят е поискал отпускане на еднократна помощ за пожар на покрива на блока и унищожаване на покрива, таванските помещения и имуществото в тях. Декларирано е, че семейството се състои от двама съпрузи, чиито доходи са в посочения по-горе размер с произход трудово възнаграждение и пенсия, с притежаван недвижим имот в село Малка Верея – къща с гараж, построени върху собствено дворно място, която е годна за ползване по предназначение и е използвана по повод възникналия пожар в сградата, в която заявителя притежава по силата на наследство апартамент – използван за основно жилище на семейството. Съпругата притежава земеделска земя от почти 9дка и право на ползване върху една стая от къща, находящо се в село в община Нова Загора. Доходът по чл.1 т.9 от ДР на ППЗСП на семейството за месец октомври възлиза общо на 3909.66лв плюс 1069.79 =4 979.45лв, което спрямо линията на бедност за 2023г от 504лв е почти десет пъти повече. Съгласно чл.16 ал.1 от ППЗСПЗ еднократната помощ за инцидентно възникнали жизнено важни нужди зависи от това дали кандидатите имат доходи по-малки или равни на линията на бедност, при това до изменението на ППЗСПЗ в сила от 01.06.2023г ДВ бр. 44/2023г, правото на този вид социална помощ е зависело от гарантирания минимален доход и максималния размер е бил пет пъти този доход. Следователно обхванати са лица, чиито доходи са на линията на бедност и поради това имат нужда от подпомагане и тук е мястото да се изясни съдържанието на правото-принцип по чл.51 ал.1 от Конституцията на Република на България, което законовите норми превръщат в материално субективно право гражданите, когато се сбъднат условията за неговото придобиване. На първо място, според чл.51 ал.2 от Конституцията на Република България правото на социално подпомагане / помощ от по –силните имуществено, здравословно, и по социален статус членове на обществото/ възниква за останалите без работа, за старите, болните, непълнолетните и малолетните, за които няма задължено друго лице по закон, които освен това и не притежават доходи и имущество, от което да се издържат. Ето защо разпоредбите на ЗСП на първо място не са дискриминационни, защото да се твърди, че и хората, които нито са болни, нито са без имотни, нито доходите има са на линията на бедност трябва да се подпомагат задължително, когато са нанесени вреди на значителна стойност на едно от двете им жилища, иначе е дискриминация, е довод контра легем. В тази връзка разпоредбата на чл.16 от ППЗСП действително държи сметка за паричната стойност, която е необходима да покрие инцидентно възникналата жилищна нужда, и не може да бъде друго яче тълкувано правомощието за определяне размер на помощ измежду еднократния и до трикратния размер на линията на бедност, но това не означава, че в корелативна зависимост прага на бедност за конкретното семейство се повишава съобразно стойността на средствата за задоволяване на нуждата. Вярно е обратното: ако семейството имаше доходи по-малки или равни на линията на бедност за 2023г, то тогава те биха имали право на социалната помощ по чл.16 от ППЗСП и едва след признаване на това право се преценява нейния размер в зависимост от стойността на средствата за покриване на инцидентно възникналата нужда.

По въпроса, че са взети предвид козметичните нужди от ремонт в жилището се налага да се посочи, че жалбите очевидно са писани под индиго, защото в тази до по-горестоящия орган е вписано името на друго лице, отправящо молба за връчване на съобщения по електронен път, но тъй като се касае за очевидна фактическа грешка, то тя не може да засегне редовността и смисъла на изявлението. Никъде в мотивите към оспорената заповед и в решението за отхвърляне на подадената срещу нея жалба не се обсъждат щети по жилището на жалбоподателя, а обратно ясно и конкретно се посочва инцидентно възникналата нужда, за която се иска признаване право на еднократна помощ. Нещо повече, в мотивите към решението – цитирани са по-горе фактическите и правното основание, под което са подведени, изрично е указано на жалбоподателя какво е съдържанието на приложимите правни разпоредби. На първо място признато е, че пожарът повредил значително покривната конструкция до степен на необходимост то нейната реконструкция по смисъла на ЗУТ е инцидентно възникнала потребност и това е посочено като първия въпрос, който административното производство е имал за цел да установи. Този факт е признат с посочване на доказателственото средство – издадения документ от РС ПБЗН Стара Загора. Следващия факт от състава на чл.16 от ППЗСП обаче е посочено фактически и правно мотивирано защо не е налице – защото доходите на семейството са почти десет пъти над прага на бедност, съгласно приложимия закон в редакцията му от ДВ бр.44/2023г в сила от 01.06.2023г. След като липсва единия от двата елемента от фактическия състав на правото по чл.16 от ППЗСП то тогава не следва – не се дължи, нито е необходимо да се обсъжда каква е стойността на паричните средства за ремонт на покрива, каква процентна част от нея се припада на семейството на заявителя с оглед преценка за размера на помощта, който да се изплати. Едва, когато се признае правото по чл.16 от ППЗСПЗ органът следва мотивирано и въз основа най-вече на необходимите средства за задоволяване на инцидентно възникналата жизнено важна потребност да определи и размера на помощта, но при ограничението същият да е не повече от трикратния размер на прага на бедност за съответната година.

Ето защо жалбата се явява неоснователна. Заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон, а съдържанието й отговаря на изискванията за фактически и правни мотиви – посочен е факта, който отрича правото и правното основание за това, а именно чл.12 ал.2 т.1 и т.2 от ЗСП. Тази норма е ясна, точна, изчерпателна и не се нуждае от тълкуване – едновременно се вземат предвид имуществото, доходите, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Заявителят и неговото семейство имат втори жилищен имот, съвсем близо до град Стара Загора – общо известен факт, здрави са, не са в не трудоспособна възраст по смисъла на ЗСП това е възрастта по чл.68 от КСО, а не според това дали вече е упражнено право на пенсия за прослужено време и старост, имат доходи десет пъти над прага на бедност, съпругата притежава земеделска земя, и следователно не са граждани, които да не могат да покриват жизненоважни потребности сами, и тук трябва да се подчертае, че законът не визира способност за покриване на нуждата по чл.16 от ППЗСП – за правото на социално подпомагане правно значение има способността на лицето да се самоиздържа само с доходи поне равни или над линията на бедност. Едва след това, когато се установи правото на социално подпомагане се пристъпва към преценка на размера на нуждата и съответно дали да се отпусне максималния размер, предвиден в чл.16 ал.2 от ППЗСП. Видно от преписката спазена е задължителната процесуална форма за установяване на фактите по чл.12 ал.2 от ЗСП и е съставен социален доклад. В неговото съдържание присъстват фактите, които чл.12 ал.2 от ЗСП посочва като критерии, от които зависи правото на социалното подпомагане, а социалната анкета задължително ес извършва след посещение в дома на заявителя, но отсъстват посочените в жалбата мотиви касателно нуждата от козметичен ремонт и това също води на извод за писане на жалби под индиго, което не е редно. Налага се поради това да се цитира доклада в съответната му част : ПО данни на заявителя нямат поражения на имуществото си, общите части на втори етаж са в задоволително състояние, въпреки пожара от 25.11.2023г/ 03.05ч в таванските помещения на кооперацията, в която живеят. Мотивът за исканата помощ е с цел събиране на средства за изграждане на временна конструкция на покрива от всички живущи, поради унищожаване на част от таванските помещения и за предпазване от евентуални наводнения и други аварии през зимния период. Доходите на семейството и тяхното имуществено състояние са задоволителни и те биха могли да отделят нужното, необходимо за възстановяване на етажната собственост в недвижимия имот. Никъде в тези редове не се споменава за ремонт на жилището. Разгледано е заявлението –декларация според точната му заявена нужна – ремонт на покрива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. И. против Заповед №ЗСП/Д-СТ/18745/14.12.2023г, издадена от Директор дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора.

ОСЪЖДА В. И. И. [ЕГН] да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора сумата от 80лв/осемдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.