РЕШЕНИЕ
№ 1169
гр. Пловдив, 21.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май,
две хиляди двадесет и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административнонаказателно дело № 598 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Видиго“
ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, обжалва Решение № 202 от 03.02.2023 г.,
постановено по АНД № 6929/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 6 н.с. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 663624-F655926 от 21.09.2022 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
„Видиго“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 3000 лева на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С решението е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.
С жалбата, както и с писмена молба за съдебно заседание, се прави искане за
отмяна на решението на РС Пловдив, като се излагат съображения относно неговата
необоснованост, както и постановяването му в нарушение на процесуалните
правила. Моли се за отмяна и на потвърденото с обжалваното решение наказателно
постановление, като издадено при неизяснена фактическа обстановка, довело до
неправилен извод относно извършителя на нарушението. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба ЦУ на НАП е депозирал отговор на
касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт, като моли за оставянето
ѝ без уважение. Сочи се, че решението на РС Пловдив е правилно и
законосъобразно, издадено при задълбочено изследване на фактическата обстановка
и подвеждането ѝ под относимите правни норми. Моли се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция
от 150 лева. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Прокурорът от ОП – Пловдив Пелтеков
прави искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като
правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена на базата на анализ на доказателствата, които
е събрал, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Въз основа на установените факти съдът, постановил обжалваното решение, е
достигнал до извод, че правилно е била реализирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, като извършител на нарушение по чл.7 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, както и че нарушението е именно такова, което води до неотразяване
на приходи. Съдът, разгледал първоинстанционното дело, е дал отговор на всички
изложени пред него възражения относно субекта на отговорността, като в тази
връзка е направил подробен анализ на относимите доказателства. Изрично
първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение приложението на
института на маловажен случай на административно нарушение, като е изложил
конкретни съображения за липсата на основания за определяне на конкретното
нарушение като такова, съставляващо маловажен случай.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът, постановил обжалваното
решение, е достигнал до законосъобразни
изводи. В тази насока, обсъдени са били доказателствата, които според
жалбоподателя обосновават извод за неправилно определяне субекта на административнонаказателната
отговорност. Действително, както е приел и районният съд, сключеният трудов договор
между управителя на дружеството-жалбоподател и наемателя на проверения
търговски обект „маса № 7“ на обособен общински пазар, който наемател действително
е регистриран като земеделски производител, макар и да е на датата на
извършената проверка, на практика е бил регистриран в НАП с подадено
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ значително време след часа на извършената
проверка. За съществуването на трудово правоотношение към момента на проверката
присъствалият на нея управител на „Видиго“ ЕООД изобщо не е споменал, което се
установява и от разпита на актосъставителя, нито е представил трудовия договор,
от който да се установи, че същият е имал към момента на проверката твърдяното
качество на продавач-консултант с работодател земеделският производител,
наемател на търговския обект, с място на работа именно проверения обект.
Напротив, в саморъчно попълнена и подписана от управителя на дружеството-жалбоподател
декларация е посочено именно, че в момента на проверката санкционираното
дружество е стопанисвало въпросната маса №7 на пазара. Същото е потвърдено и в
изготвения и подписан от управителя на дружеството-жалбоподател Опис на
паричните средства към момента на започване на проверката. Управителят не е
възразил и по констатациите на протокола от проверката, който е подписал,
относно това кое лице в момента на проверката е извършвало търговска дейност в
обекта на контрол. В тази връзка и обстоятелството, че въпросният търговски
обект е бил с издадено разрешение за ползване от лице – земеделски
производител, което действително се установява да е било валидно и за датата на
проверката, а и представянето на фактура за заплатен наем, удостоверено и в
протокола от проверката, не променят факта, че към извършване на контролната
покупка и осъществяване на проверка от органите по приходите не земеделският
производител е осъществявал продажби, а управителят на
дружеството-жалбоподател, което обстоятелство той лично е и декларирал, като е
посочил, че стопанисва търговския обект към датата на проверката – 10.05.2022
г., която е обявил и за дата на започване на дейността на дружеството в обекта.
Както се каза, от представените доказателства не се установява към момента на
осъществената продажба, за която не е бил издаден фискален бон поради липса на
фискално устройство в търговския обект, управителят на
дружеството-жалбоподател да е бил в
трудово-правни отношения с наемателя на търговския обект, но напротив, декларирал е лично
съвсем други обстоятелства, съобразно с които и е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на управляваното от него
дружество.
Правилни са съжденията на районния съд относно липсата на основание за
приемане случая като маловажен, като в тази насока и настоящата инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Правилен е изводът на съда,
постановил обжалваното решение и че приложима е санкционната норма именно на
чл.185, ал.2 от ЗДДС, доколкото нарушението категорично води до неотразяване на
приходи. Посочената преценка е свързана със самия му характер, а безспорно
процесното нарушение има характер на такова, което води до неотразяване на
приходи, защото на практика е установена липса на осъществено отразяване на
приходите от продажбите по предвидения за това ред чрез въведено в експлоатация
фискално устройство, което би следвало да регистрира всяка продажба, а в случая
контролната покупка не е била регистрирана поради липса на монтирано, въведено
в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство преди започване на
работа в обекта.
Предвид изложеното и доколкото
първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразен краен извод, решението
му ще следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за присъдените
разноски, като и при служебната проверка, извършена от настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед посочения изход от спора и направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с
ал.4
от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПрПом, вр. с чл.27е
от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 202 от 03.02.2023 г., постановено по АНД № 6929/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 6 н.с.
ОСЪЖДА „Видиго“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Победа“ № 65, ет.2, ап.5, да заплати в полза на Национална агенция по приходите
гр. София сумата от 80 лв. /осемдесет
лева/,
съставляваща размер на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: