РЕШЕНИЕ
№ 4311
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330105130 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на предявен от Т. М. Я., ЕГН **********, гр. П.,
ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** против И. Р. И., ЕГН **********, гр. П., бул. „*******“
№ ***, вх. *, ет.*, ап. ** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и ангажиране на чужда помощ,
вследствие на причинени на ищеца телесни увреждания, изразяващи се в счупване на
дясната ключица с разместване на фрагменти, довело до затруднение на движението на
горен десен крайник за 1,5 месеца, контузия на гръден кош, контузия на корема и множество
охлузвания по крайниците и тялото, вследствие на инцидент, настъпил на ****** г. в гр. П.,
когато при управление на МПС лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *********
ответникът е нарушил правила за движение и е причинил на ищеца горните увреждания,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на причиняване на травмите
и получените болки и страдания – ******** г. до окончателното й изплащане. Претендират
се и разноски.
С определение от 07.05.2021 г. ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 е конституирано като трето лице-
помагач на страна на ответника.
Ищецът твърди, че през **** г. е била студент в *********** и на ******* г. от сутринта
била на лекции в централната сграда на университета, находяща се в близост до бул.
„*************“. Около **** часа лекциите свършили и тя се прибирала пеш, като се
1
движила по северния тротоар на бул. „*******“ в посока от ******** към ********. Като
пристигнала на кръстовището на бул. „******** “ с бул. „********“, тя предприела
пресичана на улицата от север на юг в непосредствена близост на пешеходната пътека.
Движила се с нормален ход, но след като изминала 1-2 крачки по платното била блъсната от
лек автомобил и паднала на земята. В резултат от сблъсъка са й причинени счупване на
дясната ключица с разместване на фрагменти, довело до затруднение на десен горен крайник
за 1,5 месеца, контузия на гръден кош, контузия на корема и множество охлузвания по
крайниците и по тялото. Впоследствие ищцата разбрала, че автомобилът, който я блъснал
бил управляван от ответника. Поради причиненото ПТП със съставомерни последици –
средна телесна повреда е било образувано ДП № ******* г. по описа на 04 РУП – П., като
на ответника било повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във вр. с чл. 342,
ал. 1 НК, поради причиненото на ищцата счупване на дясната ключица с разместване на
фрагменти, довело до затруднение на десен горен крайник за 1,5 месеца, контузия на гръден
кош, на корема и множество охлузвания. Ищцата посочва, че в резултат на така
причинените й телесни увреждания е търпяла продължително време болки и страдания до
излекуване на травмите, както и неудобствата от обездвижване на десен горен крайник, в
резултат, на което сама трудно се обслужвала и се нуждаела от помощ в определени
моменти, за да може нормално да изпълнява житейските си ежедневни нужди.
След приключване на досъдебното производство било образувано на основание чл. 378,
ал.4, т. 1 НПК във вр. с чл. 78 НК АНД № ****** г. по описа на ПРС, като е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК
и наказан по административен ред с глоба в размер на 1000 лв. с влязло в сила на ******* г.
решение.
С оглед изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска по
основание и размер. Посочва, че вследствие на описаното ПТП на ищцата е била причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване на фрагментите на дясна
ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник. Не се
оспорва, че с влязло в сила решение е признат за виновен за извършване на престъпление по
343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като решението е частично изменено от
въззивния съд. Твърди се, че както в изготвените в досъдебното производство експертизи,
така и в приетата от въззивния съд САТЕ се приема, ч е налице поведение на ищцата, което
е допринесло за вредоносния резултат. Цитират се и мотивите на първоинстанционния и
въззивния съд, касаещи нейното поведение. Твърди се съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в навлизане на ищцата/пешеходец на платното за движение на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия лек автомобил марка „*****“, модел „****“ с рег. № ********. Оспорват се
твърденията, че на ищцата са причинени контузия на гръдния кош, контузия на корема и
множество охлузвания по крайниците и тялото, като се сочи, че липсва медицинска
документация, която да ги установява.
2
Ответникът прави възражение и за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение
за причинените неимуществени вреди, като се сочи, че претендираният размер не
съответства на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливост.
Моли иска да се отхвърли. Претендира разноски.
С определение ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „*********“ № ** е конституирано като трето лице помагач на страната на
ответника.
В срок е постъпило становище от третото лице, което прави възражение за изтекла
погасителна давност, както по главния иск, така и по иска за мораторна лихва. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил към
датата на ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП, като сочи, че ищцата значително е
допринесла за уврежданията. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
Цитира законови разпоредби в подкрепа на твърденията си. Оспорва твърденията, че в
резултат на ПТП-то ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди по
вид и степен. Оспорва същите да са в резултат на реализираното ПТП, както и да са довели
до продължителни болки и страдания. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка
между ПТП и болките и страданията, като сочи, че същите се дължат на предходни
заболявания. Оспорва оздравителният процес да е продължителен, както и твърденията на
ищцата за душевни страдания и изживян стрес. Прави възражение за прекомерност на
претендирания размер на обезщетение, като твърди, че същото не отговаря на критерия за
справедливост. Оспорва претенцията за лихва, като сочи, че застрахователят не дължи лихва
за забава, тъй като ищцата не го е сезирала. С оглед на изложеното моли исковите
претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Прави възражение за
прекомерност на заплатените от ищеца и ответника разноски за адвокатски възнаграждения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Влязлото в сила решение по АНД ***** г. по описа на ПРС се ползва със сила на пресъдено
нещо за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, че деянието е извършено,
че то е противоправно, че деецът е виновен, както и относно размера на причинените вреди,
представляващи средна телесна повреда, доколкото същите са елемент от фактическия
състав на престъплението, като видно от същото са установени следните телесни повреди, а
именно: разместване на фрагментите на дясната ключица, довело до трайно затрудняване
движенията на горен десен крайник.
Липсва установяване със СПН на сочените от ищцата допълнителни увреждания, а именно:
контузия на гръдния кош, контузия на корема и множество охлузвания по крайниците и
тялото, като в тази връзка са поискани и допуснати и доказателства.
С влязъл в сила акт, доколкото първоинстанционното решение е изменено, е установено
със сила на пресъдено нещо, че при ПТП, настъпило на ********* г. в гр. П. водачът на
3
МПС с рег. №********* – ответник по делото И. Р. И. е нарушил правилата за движение, а
именно: чл. 20, ал. 2 изр. 2 – ро от ЗДвП, съгласно което водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,
като е причинил по непредпазливост на ищцата средна телесна повреда – разместване на
фрагментите на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен
крайник.
Действително в мотивите на решението на първоинстанционния съд е прието, че е налице
виновно поведение от страна на пострадалата Я., кято е започнала пресичане на пътното
платно не на обозначеното аз това място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, без да се съобрази с приближаващия се автомобил, но настоящият съдебен състав
не е обвързан от така приетото.
По въпросите за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадал,
доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на
наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд, касационният съд в
решение № 168 по т. д. № 509/2009 г., II т. о., определя, че фактът на съпричиняване
подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският
съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство
доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на
присъдата относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетение за вреди
и спрямо вредоносния резултат и се въвежда възражение за съпричиняване. В решение № 67
по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., касационният съд отрича възможността изводът за
съпричиняване на вредоносния резултат да може да се основава единствено на мотивите на
наказателния съд. Предмет на изследване в наказателното производство е поведението на
делинквента, но не и поведението на пострадалия, освен ако съпричиняването не е елемент
на престъплението. В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване, независимо
дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното
производство.
От разпита на св. Н. К. – очевидец на ПТП- то се установява, че същият се спомня добре
инцидента. Към този момент св. К. сочи, че е държал заведение в близост до ПТП и е станал
свидетел на действията и на двете страни и на самото ПТП. От разпита на свидетеля се
установява, че ищцата е тичала към спирката на Военна болница, като не се е огледала,
минала е бегом, с телефона в ръка, пресекла е по диагонал пътното платно, на два – три
метра от пешеходната пътека. Заведението се намирало на четири метра от ПТП-то, като
масите били точно откъм кръстовището и св. К. бил на 3 метра от ПТП-то, като още като
видял как тича момичето към автобуса св. К. коментирал с клиент, че „ще направи беля на
някой“. Свидетелят посочва, че там, където пресичало момичето нямало никакви табели и
указания, откъдето идвала колата, от десния завой, почти в средата на завоя имало зелен
4
плет. Стълбът за осветление се намирал откъм пешеходната пътека, а момичето пресичало
диагонално на пешеходната пътека и този стълб бил между нея и водача на лекия
автомобил. Относно местоположението посочва, че след пешеходната пътека има велоалея,
като момичето пресичало извън велоалеята. Ударът настъпил два – три метра извън
пешеходната пътека. Свидетелят посочва, че автомобилът не се движил бързо, като веднага
като ударил момичето, спрял. Момичето носило чанта и при удара всичко се разпиляло,
затова й помогнали да го прибере.
Съдът кредитира показанията св.К., които са последователни, обективни и отразяват
личните му възприятия преди, непосредствено и след ПТП-то.
От разпита на св. М. Я. – баща на ищцата се установява, че на ********* г. му се обадили
по телефона, че дъщеря му е пострадала. Той бил на работа в гр. Л. Дошъл в гр. П. на
следващата сутрин. Дъщеря му прекарала 10 дни в болницата и после си я транспортирали в
гр. Л. Около 3-4 месеца на ищцата й било трудно, като не можела да спи заради рамото. Не
се хранила добре, не можела да спи, да се къпе и с майка й се редували и излизали по обяд
от работа да й помагат. В този момент ищцата била в сесия, като се притеснявала за
изпитите, на които не можела да се яви и трябвало да наваксва. След тези месеци ищцата
започнала да ходи на рехабилитации в ломска болница. Отнело около още 2 месеца
рехабилитация, процедури, раздвижвания и нагревки.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява след
запознаване с наличната медицинска документация, че при ПТП-то, станало на ****** г. на
ищцата освен разместване на фрагментите на дясната ключица, което е квалифицирано като
средна телесна повреда, са й причинени и други травми, които са причинили болки
страдания без разстройство на здравето, а именно: травма на други интраабдоминални
органи, без открита рана в корема, охлузвания на гръдния кош и дясното рамо. Установява
се причинно – следствената връзка с процесното ПТП. Относно възстановителния процес,
вещото лице посочва, че при такъв вид травматични увреждания трае от 1,5 до 2 месеца при
благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в него, за каквито липсват писмени и
гласни доказателства в кориците на делото.
От приетото по делото заключение на автотехническата експертиза се установява, че най –
вероятният от техническа гледна точка механизъм на ПТПе е следният: Водачът е
управлявал процесния автомобил в посока от север на юг, като е извършвал завой надясно
към бул. „*******“. През това време пешеходката – ищца по делото е била на западния
тротоар. Когато автомобилът е бил около 24-25 м. (при движение на пешеходката с бавен
ход), или на около 17-18 м. (при движение на пешеходката със спокоен ход), или на 14-15 м.
(при движение на пешеходката с бърз ход) пешеходката Т. Я. е предприела пресичане на
платното за движение в посока от запад на изток, отдясно на ляво пред автомобила. Водачът
е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,67
сек. е настъпил неизбежен удар. Ударът е настъпил в предна дясна част на л.а., като след
удара автомобилът е спрял на платното за движение, а пешеходката е паднала на платното за
движение пред автомобила. Според вещото лице С. основните причини за настъпилото
5
произшествие с оглед данните по делото са, че ищцата е предприела пресичане на платното
за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се
съобрази с приближаващия се автомобил. Посочва две алтернативни ситуации, а именно:
при тичане, както се сочи в свидетелските показания и при бавен, спокоен или бърз ход, в
случай, че съдът не възприеме свидетелските показания. При движение с тичане, вещото
лице посочва, че единствената причина е посочената по – горе. При бавен, спокоен или бърз
ход вещото лице посочва, че би могло водачът да не е реагирал своевременно на опасността
от удар с пешеходката. Вещото лице е категорично, че при бягане на пешеходката и скорост
на автомобила 26,68 км/ч водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара, тъй като мястото на удара е било в опасната зона на автомобила. При бавен,
спокоен или бърз ход обаче водачът е имал техническа възможност да спре, тъй като
мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
Както беше посочено по – горе влязлото в сила решение по АНД ****** г. по описа
на ПРС се ползва със сила на пресъдено нещо за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК
обстоятелства, че деянието е извършено, че то е противоправно, че деецът е виновен, както
и относно размера на причинените вреди, представляващи средна телесна повреда,
доколкото същите са елемент от фактическия състав на престъплението, като видно от
същото са установени следните телесни повреди, а именно: разместване на фрагментите на
дясната ключица, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник.
Относно останалите увреждания, които до довели , а именно: контузия на гръдния
кош, контузия на корема и множество охлузвания по крайниците и тялото, то същите се
установяват от приетото по делото заключение на СМЕ. Установява се и причинно –
следствена връзка с процесното ПТП.
Предвид установяването на представките за уважаване на претенцията, то съдът
приема, че същата е доказана по основание, като подлежи на преценка и определяне размера
на неимуществените вреди, както и възражението за съпричиняване.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата, както и да се съобрази с дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
Установява се, че на в причинно следствена връзка с процесното ПТП са следните
причинени средни телесни повреди, а именно: разместване на фрагментите на дясната
ключица, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник,
представляващо средна телесна повреда и контузия на гръдния кош, контузия на корема и
множество охлузвания по крайниците и тялото, като последните са причинили болки и
страдания без разстройство на здравето. Вещото лице посочва, че възстановителния процес
6
трае около 1, 5 и 2 месеца, а от разпита на св. Я. се установява, че и след този период – в
период от около 3-4 месеца - ищцата не е могла да спи от болки в рамото. Установява се
проведена рехабилитация около 2 месеца след възстановителния период. Освен
физическите болки и страдания, се установява, че ищцата е изпитвала и психически и
емоционален дискомфорт от невъзможността да се явява на изпити.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били
причинени физически увреждания, довели до болки и страдания за не много продължителен
период от време, като към настоящия момент не се установява от събраните гласни
доказателства и изслушаната експертиза ищцата все още да търпи болки и страдания –
физически и психически такива, младата възраст на ищцата, което от една страна обуславя
по – бързо възстановяване, а от друга предполага по – динамичен начин на живот, който е
възпрепястван за няколко месеца вследствие на случилото се, намира, че предявеният от
ищцата иск е основателен за сумата от 10 000 лв., която съдът приема за справедлив с оглед
обезщетяване на претърпените и установени по делото от събраните в хода доказателства
неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита освен
гореизложените обстоятелства, касаещи претърпените болки и страдания, психически
дискомфорт и обстоятелството, че не са засегнати жизненоважни органи, като не са
предприети и необходими оперативни намеси и престоят в болница не е бил
продължителен. По отношение на размера на претенцията е взета предвид и постановена от
ВКС практика от тази и предходната година по сходни случаи, като е отчетена спецификата
на всеки случай – възраст; установени в хода на производство по безспорен начин
продължителни и високи по интензитет болки и страдания; характер; вид и брой на
уврежданията и др. . (в този смисъл Решение № 43 от 30.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1461/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 50626 от 23.11.2022 г. на ВКС по т. д. №
242/2022 г., I т. о. и др.).
Предвид изложеното съдът счита, че обезщетението в размер на 10 000 лв. напълно
съответства на установените по делото претърпени от ищцата неимуществени вреди в
причинно – следствена връзка с причинените при ПТП увреждания.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответник за погасяване по давност на
предявения иск за главница, доколкото такъв за присъждане на определен размер на
мораторна лихва не е предявяван.Срокът на погасителната давност от 5 години започва да
тече от датата на ПТП-то т.е. от ******* г. и към датата на предявяване на иска на ********
г. не е изтекъл.
Ответникът и третото лице помагач са направили своевременно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с оглед нарушаване от страна на ищцата на
законовите разпоредби на чл. 113 във вр. с чл. 114 ЗдвП и пресичането на неопределено за
целта място, както и обстоятелството, че ищцата е навлязла в платното за движение на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия се лек автомобил „******“.
7
В множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение №
117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по
т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 106/15.10.2012 г. по т. д. № 618/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 79/06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове/ е посочено, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно - превозно
средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от
участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият
съд следва да има предвид, както изискванията за правоспособност на водачите на пътните
превозни средства и нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от
водача на съответното МПС, така и задълженията на участниците в движението,
включително на пострадалия.
Неоснователни съдът счита доводите на ответника, че в наказателното производство се
установява виновно поведение и съпричиняване от страна на ищцата, които са отчетени като
смекчаващо обстоятелство и следва да се вземат предвид и при преценка на възражението за
съпричиняване.
По въпросите за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадал,
доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на
наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд, касационният съд в
решение № 168 по т. д. № 509/2009 г., II т. о., определя, че фактът на съпричиняване
подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският
съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство
доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на
присъдата относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетение за вреди
и спрямо вредоносния резултат и се въвежда възражение за съпричиняване. В решение № 67
по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., касационният съд отрича възможността изводът за
съпричиняване на вредоносния резултат да може да се основава единствено на мотивите на
наказателния съд. Предмет на изследване в наказателното производство е поведението на
делинквента, но не и поведението на пострадалия, освен ако съпричиняването не е елемент
на престъплението. В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване, независимо
дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното
производство.
От събраните в настоящото производство гласни доказателства и приетото и неоспорено от
страните заключение на автотехническата експертиза се установява, че с поведението си
ищцата е допринесла за вредоносния резултат. Съгласно чл. 114 от ЗДвП на пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на платното за движение, а в чл.113 от ЗДвП е установено,
че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
8
пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. К., които не се оспорват нито
се опровергават от останалите събрани в хода на производството доказателства. От приетото
по делото заключение на автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло се
установява, че ищцата е предприела пресичане на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия се
автомобил, като това е причината за настъпилия удар. Съдът счита, че по делото се
установява, че бързото навлизане на ищцата на платното за движение, а не фактът, че не е
пресичала на пешеходната пътека са в причинно следствена връзка с настъпилите вреди.
Ищцата не е пресякла преди, а след пешеходната пътека следвайки посоката на движение на
процесния автомобил, поради и което това нарушение не може да се приеме, че е в
причинно – следствена връзка с вредоносния резултат.
С оглед установеното по делото внезапно навлизане на ищцата на платното за движение с
тичане, доколкото липсват други доказателтства опровергаващи дадените от свидетеля
показания, съдът приеме, че възражението за съпричиняване е основателно до размер на 50
%, като определеното от съда обезщетение следва да се намали с този процент и да се
присъди в полза на ищцата обезщетение в размер на 5000 лв.
На основание гореизложените съображение предявеният иск за главница се явява
основателен и доказан до размера от 5000 лв., намален поради установено съпричиняване,
като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съдът счита за основателно и искането за ищеца за присъждане на законна лихва върху
уважената главница, считано от датата на ПТП-то – ******* г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира разноски в размер от 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
от които съразмерно на уважената искова претенция следва да се присъдят разноски в
размер на 600 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът е представил списък с
разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски, както следва: 420 лв. –
депозит за АТЕ, депозит за свидетел -20 лв. и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената искова претенция ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 820 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 200 лв. – държавна
такса върху уважения иск.
С оглед изложените мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Р. И., ЕГН **********, гр. П., бул. „**************“ № ***, вх. *, ет.*, ап.
** да заплати на Т. М. Я., ЕГН **********, гр. П., ул. „******“ № **, вх. *, ет. *, ап. **
сумата от 5 000 лв. – главница, намалена поради установено съпричиняване,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и
ангажиране на чужда помощ, вследствие на причинени на ищеца телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на дясната ключица с разместване на фрагменти, довело до
затруднение на движението на горен десен крайник за 1,5 месеца, контузия на гръден кош,
контузия на корема и множество охлузвания по крайниците и тялото, вследствие на
инцидент, настъпил на ******** г. в гр. П., когато при управление на МПС лек автомобил
марка „*****“, модел „***“ с рег. № ******* ответникът е нарушил правила за движение и е
причинил на ищеца горните увреждания, ведно със законна лихва върху главницата за
периода от датата на причиняване на травмите и получените болки и страдания – ********
г. до окончателното й изплащане и сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената претенция, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 10000 лв. поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА Т. М. Я., ЕГН **********, гр. П., ул. „********“ № *, вх. *, ет. *, ап. * да
заплати на „И. Р. И., ЕГН **********, гр. П., бул. „********“ № ****, вх. *, ет.*, ап. **
сумата от 820 лв.- разноски по съразмерност на отхвърлените претенции.
ОСЪЖДА И. Р. И., ЕГН **********, гр. П., бул. „****“ № ***, вх. *, ет.*, ап. ** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от
200 лв. – държавна такса върху уважения иск за главница.
Решението е постановено при участието на ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 като трето лице –
помагач на страна на ответника в производството – И. Р. И., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
10