О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Габрово,
06.11.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в закрито заседание на шести ноември,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 236 по описа на съда за 2023 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба вх. № СДА-01-1978 от 02.11.2023 г., подадена от Б.И.П. ***,
с ЕГН: ********** и Коалиция «П* п* - Д* Б*», против Решение № 164 – МИ от
30.10.2023 г. на ОИК – Севлиево. Налице е и искане за спиране изпълнението на
същото Решение.
С
процесното Решение се допускат до участие във втори тур на местни избори И* Т* И.,
издигнат от ПП «ГЕРБ» и С* И* Г*, издигната от «Г*о*». Жалбоподателят Б.П. е
трети класиран кандидат за кмет на Община Севлиево на местните избори и от
втория класиран за втори тур го делят 29 гласа. Кандидатурата му е издигната от
жалбоподателя – ПП «ПП – ДБ».
Съгласно оспореното в настоящото производство Решение № 164-МИ от 30.10.2023 година относно избиране на кмет на община Севлиево, ОИК – Севлиево е допуснала до участие във втори тур кандидатите: 1. И*Т* И., издигнат от ПП ГЕРБ и 2. С* И* Г*, издигнат от „Г* О*“.
С оглед така установените факти съдът счита, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално недопустима по следните съображения:
Решението на законодателя относно провеждане на изборите за кмет в хипотезата, в която никой от кандидатите не е избран на първи тур, е последователна и идентична през годините при действието на два закона и два изборни кодекса - чл. 90, ал. 2 и 3 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове в периода от 1991 година до 2001 година; чл. 101, ал. 4 от Закона за местните избори, действал в периода от 25.07.1995 година до 28.01.2011 година; чл. 246, ал. 4 от Изборния кодекс, действал в периода от 2011 година до 2014 година; чл. 452 от сега действащия Изборен кодекс. Законодателната регламентация е идентична, като въз основа на нея е формирана постоянна и непротиворечива съдебна практика, според която на съдебно обжалване подлежи само решението за обявяване на резултатите от гласуването за кметове, при което има избран кмет, в какъвто смисъл са постановени определения по адм. дело № 12505/2007 г., адм. дело № 14555/2011 г., адм. дело № 14714/2011 г., адм. дело № 13503/2015 г., адм. д. № 14455/2015 г., и др. на Върховния административен съд. Това е индивидуалният административен акт, с който приключва процедурата по избора, и- съответно, актът, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Решенията на ОИК, с които се определят само кандидатите, допуснати до участие във втория тур, имат междинен характер и попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК. В тези случаи на контрол за законосъобразност подлежи крайният акт на ОИК по чл. 452, ал. 2 от ИК, ако същият е обжалван. При преценката на неговата законосъобразност административният съд ще извърши контрол и върху решението на ОИК, с което се определят кандидатите, допуснати до участие във втория тур. Оспореното Решение № 164-МИ от 30.10.2023 година на Общинска избирателна комисия – Севлиево не е за обявяване на изборни резултати, а е за допускане на участници до втория тур, с оглед на което не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 88 от ИК. Същото има подготвителен характер относно провеждането на втория тур, с който ще бъде определен окончателният изборен резултат, подлежащ на обжалване по реда на чл. 459, ал. 1 от ИК пред съда.
Наличието на годен за атакуване по съдебен ред административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, като липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Липсата на административен акт, годен предмет на обжалване, обуславя недопустимост и на акцесорното искане за спиране изпълнението на този акт.
Спиране изпълнението на акта е самостоятелно производство в производството по оспорване на издаден административен акт, следователно то е допустимо при наличието на административен акт, годен за оспорване и оспорен пред съда. Без наличието на годен за оспорване административен акт, искането за спиране изпълнението на акта се явява процесуално недопустимо.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №
СДА-01-1978 от 02.11.2023 г., подадена от Б.И.П. ***, с ЕГН: ********** и
Коалиция «П*п* - Д* Б*», против Решение № 164 – МИ от 30.10.2023 г. на ОИК –
Севлиево.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 236/2023 година по описа на Административен съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд на Република България, подадена в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА/