РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300502721 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2736 от 15.06.2023г., постановено по гр. д. № 5300 по описа за
2022г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., се признава за установено, че Й. Д. У., ЕГН
********** дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 71, 50
лв. – главница по договор за портебителски кредит Профи кредит Стандарт № 30038468552,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.01.2022г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1177/2022г. по описа на РС Пловдив, като отхвърля предявените от
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против Й. Д. У. искове за признаване за
установено, че дължи на ищеца разликата над установената сума от 71, 50 лв. до пълния
предявен размер от 342, 31 лв. главница по договор за потребителски кредит №
30038468552/01.08.2019г. и сумата от 41, 57 лв. възнаградителна лихва за периода
20.09.2019г. – 20.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.01.2022г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.02.2022г. по ч. гр. д. № 1177/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив.С решението се отхвърлят предявените от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* против Й. Д. У., ЕГН **********, искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 85, 72 лева възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по
1
цитирания договор за кредит и сумата от 142, 86 лв. възнаграждение по закупена услуга
„Флекси“ по същия договор, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба –
12.04.2022г. до окончателното погасяване. Осъжда се „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Й. Д.У. сумата от 176, 60 лв. разноски по съразмерност на
отхвърлена претенция в производството по гр. д. № 5300/2022г. по описа на ПРС.Осъжда се
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Е. Г. И. от АК Пловдив
сумата от 353 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. по ч.
гр. д. № 1177/2022г. по описа на РС Пловдив и сумата от 353 лева – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. по гр. д. № 5300/2022г. по описа на
ПРС.Осъжда Й. Д. У., ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* разноски по съразмерност, както следва: сумата от 8, 75 лв. – разноски по ч. гр.
д. № 1177/2022г. по описа на РС Пловдив и сумата от 26, 10 лв. – разноски по гр. д. №
5300/2022г. по описа на ПРС.
По първоинстанционното дело е постановено и определение № 10001/05.09.2023г., с
което се изменя решение № 2736 от 15.06.2023г. по гр. д. № 5300 по описа за 2022г. на ПРС,
в частта за адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Е. Г. И., за
представителство по ч. гр. д. № 1177/2022г. по описа на РС Пловдив, като намалява
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 353 лв. на 200 лв., поради
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.Оставя без уважение искането на „Профи
кредит България“ ЕООД за изменение на решението в частта за присъденото в полза на адв.
Е. Г. И. за представителство по гр. д. № 5300/2022г. по описа на РС Пловдив.Относно
адвокатското възнаграждение за защита на длъжника в заповедното производство, районния
съд е взел предвид, че е подадено бланкетно възражение по утвърден образец срещу цялото
вземане.Приел е, че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто минимален размер е
200 лева, доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му, свързани с
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 61491/03.07.2023г. от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* с процесуален представител юрисконсулт Г. П.
относно частичното отхвърляне на предявените искове за главница и договорно
възнаграждение, ведно със законна лихва върху тях от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.Оспорва се изводът на съда, че кредитното правоотношение е
недействителено на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК.Оспорва се и
изводът на съда, че е налице несъответствие между действителния и отразения в договора
ГПР по подробно изложени съображения.Подчертава се, че в процесния договор за
потребителски кредит закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите
условия.Поради това разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги, не
представлявали част от общите разходи по кредита и не следвало да се отчитат при
изчисляването на ГПР.В процесния договор ясно била посочена методиката на формиране
2
на ГПР.Поддържа се, че прогласяването нищожността на отделни клаузи от договора,
касаещи допълнителни услуги, не влече нищожност на целия договор, респ. предвид
действителността на договора, не следват последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Отделно от
това за неправилно се счита заключението на съда, че уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.Моли се за отмяна на решението в
обжалвана част, вместо което да се постанови друго, с което да се признае съществуването
на вземането за главница и за размера над 71, 50 лева до претендирания размер от 342, 31
лева и за договорното възнаграждение в размер на 41, 57 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба въззиваемата чрез пълномощника си по делото моли
същата да се остави без уважение като неоснователна, а решението на районния съд като
правилно и законосъобразно в обжалваната част да бъде потвърдено.Претендират се
разноски за въззивното производство.
Настоящият състав е сезиран и с частна жалба против определението по чл. 248 от
ГПК.Жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД чрез процесуалния си
представител счита, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за защита на
длъжника в заповедното производство.При условията на евентуалност се поддържа, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по аналогия в минималния размер
от 50 лева.С оглед на това моли да бъде отменено определението на районния съд в
обжалваната част, евентуално да бъде намалено присъдено адвокатско възнаграждение за
защита на длъжника в заповедното производство.
С писмен отговор въззиваемата чрез пълномощника си моли частната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на въззивната жалба, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима.По съществото на правния спор
настоящият състав намира следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „Профи
кредит България“ ЕООД срещу длъжника Й. Д. У., за сумата от 342, 31 лева – главница по
договор за потребителски кредит № 30038468552 от 01.08.2019г., сключен между страните
по делото, договорно възнаграждение в размер на 41, 57 лева, възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 85, 72 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
142, 86 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Видно е от приложеното заповедно производство, че по същото е издадена Заповед
№ 747 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.02.2022г. в полза на
3
„Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника Й. Д. У., ЕГН **********, за следните
суми: 342, 31 лева – главница по договор за потребителски кредит № 3003846** от
01.08.2019г., с настъпил падеж, 41, 57 лева – договорно възнаграждение за периода
20.09.2019г. – 20.02.2020г., 20, 16 лева – лихва за забава за периода 20.02.2020г. –
26.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 27.01.2022г. до окончателното погасяване, както и разноските по
делото по съразмерност от 15, 96 лева – държавна такса и 31, 93 лева юрисконсултско
възнаграждение.Против заповедта е подадено възражение в законовия срок, във връзка с
което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване
съществуването на вземането в едномесечен срок.Исковата молба е постъпила в съда в
рамките на законовия срок, поради което предявеният установителен иск е допустим.
Не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 3003846** на 01.08.2019г., въз основа на който на
въззиваемия е предоставен кредит в размер на 400 лева, със срок на издължаване 7 месеца,
по 64, 02 лева всяка погасителна вноска.Уговорен е годишен лихвен процент по заема в
размер на 40, 70%, при годишен процент на разходите в размер на 46, 82%, при лихвен
процент на ден – 0, 11% и обща дължима сума по кредита – 448, 08 лева, както и
заплащането на възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги общо в
размер на 768, 08 лева, при 109, 73 лева месечна вноска.
Пред първата инстанция е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което размера на годишния процент на разходите по процесния
договор е 46, 82 %.В ГПР като разход на кредитодателя е включена само договорна лихва,
не е включено възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги по раздел V-ти от
договора.Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорената по раздел V-ти от договора
такса/възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
изчислен като какъв е процента годишно и месечно, е както следва: годишен процент на
уговорената такса по пакет от допълнителни услуги спрямо главницата по кредита 137, 14 %
и месечен процент на уговорената такса по пакет от допълнителни услуги спрямо
главницата по кредита 19, 59 %.Направените от кредитополучателя вноски към „Профи
кредит България“ ЕООД София, по кредита, за погасяване на задълженията по процесния
договор по дати и размер, са подробно описани в таблица № 2 в раздел III-ти на
заключението и са в общ размер 328, 50 лв.С извършените плащания по договора в периода
01.08.2019г. до 30.05.2022г., са погасени следните задължения, по вноски, по компоненти и
по размер, подборно описани в таблица № 3 в раздел III-ти на заключението: погасена
главница 57, 69 лв.; погасена договорна/възнаградителна лихва 6, 51 лв., погасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ 91, 42 лв.,
платена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране 30 лв., погасени лихви за забава по т.
12.1 от Общите условия 48, 42 лв., погасена законна лихва за периода 20.02.2020г. до
26.01.2022г. – датата на заявлението по чл. 410 от ГПК 94, 46 лв.Общ размер на погасените
задължения по кредита 328, 50 лв.
4
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че уговорката за предоставяне на
допълнителен пакет услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Приел е също, че се касае за
възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, които следва да са включени в ГПР –
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато била и
обсъжданата такава.Освен това, с уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително се договаряло заплащане на възнаграждението от
потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя,
което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща
възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.Поради това решаващият съд е
достигнал до извода, че кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.Съобразно нормата на
чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.В този случай с оглед
недействителност на договора за кредит, недействителна се явявала и уговорката за
заплащане на такса за допълнителен пакет услуги, както и тези, касаещи възнаградителната
лихва и лихвата за забава.С оглед на това и доколкото по делото било установено, че
ответницата е заплатила обща сума в размер на 328, 50 лв., то с така платената сума
районният съд счита, че е погасено чрез плащане задължението за главница, като е останала
дължима сума в размер на 71, 50 лв.В тази връзка е счетено за основателно възражението за
прихващане на платените суми, с които ищецът е погасил задължения по споразумение за
допълнителни услуги и такса от 30 лв.Относно възражението за прихващане на договорна
лихва, не се установявало да е платено такава в сочения размер.За основателно е счетено
искането за присъждане на законна лихва върху уважената главница, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.С оглед недействителността на договора за кредит и свързания с него договор за
допълнителни услуги, за неоснователни са счетени претенциите за възнаградителна лихва,
както и задълженията за допълнителни услуги, поради което същите са отхвърлени.
Изложените съображения от първоинстанционния съд се споделят и от настоящия
състав на съда.Процесният договор е потребителски по см. на чл. 9 и сл. от ЗПК, като
съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.При неспазване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Правилно районният съд е съобразил, че действителността на подписания между
страните договор за потребителски кредит следва да се прецени и с оглед на подписаното,
заедно с договора, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
5
Настоящият състав на съда също намира, че клаузите в процесния
договор за възнаградителна лихва и за възнаграждение за избрания пакет допълнителни
услуги са нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.Споделя
се изводът на районния съд, че включените в пакета услуги на практика са действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че
се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Предвидените такива в чл.
10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението допълнителни
услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по
договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, което по своята същност са действия по усвояването на кредита, за
които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора.С оглед на това настоящият състав намира, че целта на посочената договорна
клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на
сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Това възнаграждение също е следвало да се включи в
годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК.Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет
услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото
начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер
на ГПР.Посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР същевременно
не съответстват на действително уговорените такива, обуславящи значително неравновесие
на правата и задълженията на кредитора и потребителя и нарушаващи принципа за
добросъвестност в гражданските и търговски отношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от
недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без
лихви или други разходи.Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Предвид гореизложеното
в настоящия случай районният съд правилно е кредитирал заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което и настоящият състав намира за компетентно и
обосновано изготвено, с оглед на което е уважил иска по чл. 422 от ГПК за размера от 71, 50
лева, а претенциите за признаване съществуването на вземане до размера от 342, 31 лева
главница и за договорно възнаграждение в размер на 41, 57 лева, е отхвърлил като
неоснователни.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да се остави без уважение като
6
неоснователна, а решението на районния съд в обжалваните части е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото във въззивното производство разноски се дължат на
пълномощника на въззиваемата страна – в размер на 480 лева адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Претендираното възнаграждение е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно защитавания
материален интерес, със съответно включено ДДС на осн. § 2а от Наредбата.Поради това и с
оглед обстоятелство, че защитата пред въззивната инстанция е била по два иска, макар и
произтичащи от едно кредитно правоотношение, настоящият състав намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от другата страна.
Настоящият състав на
съда намира за неоснователно и становището в частната жалба, че не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение за защита на длъжника в заповедното производство.Такова се
дължи, тъй като пълномощникът се е запознал с материалите по заповедното производство
и е извършил преценка дали да оспори вземането.Районният съд правилно е съобразил, че
възражението е по утвърден образец и по аналогия следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1, касаеща възнагражденията за изготвяне на
книжа и молби, чийто минимален размер е 200 лв. и доколкото тези действия на адвоката са
най-близко до действията му,свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2736 от 15.06.2023г., постановено по гр. д. № 5300 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., в частта, с която се отхвърлят
предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, със законни представители С.
Н. Н. и И. Х. Г. против Й. Д. У., ЕГН ********** от гр. П., бул. „***, искове за признаване
за установено съществуването на вземане над размера от 71, 50 лева до пълния предявен
размер от 342, 31 лева главница по договор за потребителски кредит №
300384**/01.08.2019г. и сумата от 41, 57 лева възнаградителна лихва за периода 20.09.2019г.
– 20.02.2020г., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от
27.01.2022г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.02.2022г. по ч. гр. д. № 1177/2022г. по описа
на РС Пловдив.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, район Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати на адв. Е. Г. И** от АК Пловдив, личен № **********, с адрес: гр. П., ул. „**,
сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Й. Д.
У., ЕГН ********** в производството пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10001 от 05.09.2023г., постановено по гр. д. № 5300
по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., в частта, с която е изменено
решение № 2736 от 15.06.2023г. по гр. д. № 5300 по описа за 2022г. на ПРС, V-ти състав, в
частта за адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Е. Г. И. за
представителство по ч. гр. д. № 1177/2022г. по описа на РС Пловдив, като намалява
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 353 лв. на 200 лв., поради
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8