Р Е Ш Е Н И Е
№ 1402
гр. Пловдив, 08 юли 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1214 по описа на съда за 2021г.,докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260371 от 14.03.2021г., постановено по АНД
№ 6114/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV нак.състав е потвърдено Наказателно постановление №
20-1030-006991/20.07.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” – Пловдив, с което на С.Д.Л., ЕГН **********, са наложени
административни наказания - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182 ал.1 т.6 от с.з.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на
административното обвинение. Иска се отмяна на решението и постановяването на
друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира
разноски.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ редовно
призован, не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При постановяване на съдебния си акт районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно
постановление. Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата, като са
изложени подробни съображения за несъстоятелност на същите, които настоящият
касационен състав възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не намира за необходимо да преповтаря.
За да потвърди обжалваното постановление,
районният съд е приел нарушението за безспорно доказано. Приел, че шофирането с
превишена скорост е установено с техническо средство, което е било изправно и
обозначено, а оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения
в административнонаказателното производство са неоснователни.
Приетата по делото разпечатка от паметта на
техническото средство (радар TFR1-М № 546) за посочената дата доказва шофирането с
превишена скорост по категоричен начин. Доколкото в него изрично е отразена не
само датата, а и часът на установеното нарушение, нарушението е безспорно
установено. Съдът намира, че нарушението е констатирано по начин, предвиден в
закона. Наказващият орган решава как да ангажира отговорността на нарушителя и
в случая съставянето на АУАН от автоконтрольор при наказващия орган след
преглед на видеоклипа е поставило законосъобразно начало на административно-наказателното
производство.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е
неприложим в случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, за
които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки.
За разлика от процедурата по издаване на
електронен фиш, в която производството е съкратено и няма състезателен
характер, в хода на административнонаказателното производство, което се е
развило по общия ред, на наказаното лице са били осигурени дори повече
възможности за защита, доколкото са събрани доказателства за нарушението
(приобщени са записи от мобилната камера), както и декларация по чл. 188 ЗДвП
за това кое лице е управлявало автомобила. Мястото на нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано, тъй като в НП се говори за точно място на
констатацията за превишена скорост на автомобила. Съдът е разпитал
актосъставителя и правилно е приел неговите действия за съответни на закона. Не
се откриват вътрешни противоречия в показанията му и те не противоречат на
писмените доказателства по делото, поради което същите правилно са били
кредитирани от първата съдебна инстанция.
Безспорна е установена и техническата годност
на мобилната камера да установява превишение на допустимата скорост към момента
на нарушението. Събрани са доказателства за верния номер на Протокола от
проверката на мобилна система за видеоконтрол, досежно вписването в Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система, и е установено,
че става дума за техническа грешка при попълване на посочения реквизит в прежде
посочения документ.
Нарушението е правилно квалифицирано от
наказващия орган и правната квалификация на същото съответства на установените
по делото факти. Санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба
от 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място и превишението е над 50 км. /ч., като за всеки следващи 5км/ч.
превишаване на 50км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. В случая превишението е
52км/ч., след приспадане на 3% от установеното, и наказващият орган правилно е
приложил материалния закон и е наложил предвиденото наказание- глоба в
определения размер от 700 лева.
В заключение следва да се има предвид, че
водачът е длъжен винаги да спазва ограниченията на скоростта, независимо дали
ще е поставен под угрозата да бъде видеозаснет или не. С наложената глоба се
постига целта на административното наказание – да насочи нарушителя към
спазване на установения от закона ред при управление на МПС в градски условия.
Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районен съд-Пловдив е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо и на основание
чл.221 ал.2, предл. първо от АПК Съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260371 от 14.03.2021г., постановено по АНД № 6114/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV нак.състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: