27.06.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1001 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуален кодекс във вр. с
чл.27, ал.6 и 7 от Закон за подпомагане на земеделските производители и е образувано по
жалба от А.Н.А. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/04/1/0/2592/3/01/04/01, изх.№01-6500/937 от 17.08.2021г., издаден на
основание чл.27, ал.5 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК от Зам.Изпълнителен Директор
ДФЗемеделие. Твърди се, че актът бил нищожен или незаконосъобразен като издаден в
нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Оспорва се твърдението на органа, че
жалбоподателката била нарушила договорни задължения. Сочи се, че само
изпълнителния директор на ДФЗ бил компетентен да издаде акта, а не подписалия
го Зам.изпълнителен директор. Твърди се, че съгласно чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП, в
сила от 28.06.2019г., и тъй като административният орган се позовавал на
неспазване от страна на жалбоподателя на ангажимент, поет с договора, то
дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
следвало да се установи в настоящия случай не с АУПДВ, а с решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като било налице
основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ. Не били налице договорните и
нормативни нарушения, посочени от органа – оградата била налична и изпълнена
съгласно договора, а това се доказвало от изплатеното финансово подпомагане.
Имало разходно оправдателни документи и договор за изпълнение на услугата, а
проверката била извършена през зимните месеци, когато насаждението не е активно
и не се позволяват агротехнически дейности, почвата била замръзнала и част от
дупките не били видими. Експертите, извършили проверка на място, не били
коректни. Освен това нямало данни за неизползване на активите по
предназначение, т.е. оградата да не се ползва за ограждане на инвестицията,
поради което нямало нарушение на чл.14, ал.2, т.3 от Договора. Относно
произведената продукция се твърди, че добивът зависел от атмосферните условия,
а освен това растението било био и не можело да се третира с препарати. Началното
плододаване на бадемите настъпвало на 4-5 година, а пълното - на 6-7 година,
като така нямало как в началото да бъде достигнат добив от 12 500 кг. През
2019-2020 в района на Свиленград имало силно засушаване, високи температури и
множество пожари. През юни 2020г. било осигурено всекидневно поливане,
насажденията били почистени, но не успели да достигнат заложения в бизнес плана
добив поради наличие на форсмажорни обстоятелства – силно засушаване. Представен
бил и договор за изкупуване на произведените бадеми през следващата година, но
органът не дал възможност да се санира нарушението, поради което се счита и че
има нарушение на целта на наредбата – повишаване на конкурентноспособност, а не
целенасочено водене на земеделеца към фалит. Оспорва се и че била премахната
дървесна, храстова и тревна растителност, което представлявало нарушение на
критериите за допустимост, превратно тълкуване на нормативната разпоредба и
неправилно приложение на материалния закон. Нямало изложени факти, които да
сочат, че били нарушени критериите за допустимост, изчерпателно изброени в
чл.4-8 от Наредба №9. Цитираната разпоредба на чл.20 от наредбата касаела
допустимост на проектите и извършваната от органа проверка за тяхната
допустимост преди одобряването на проекта и това основание не давало право на
органа след плащане да изисква възстановяване на цялата помощ. Компетентен да
извършва проверка по отношение спазването на изискванията на ЗОС бил РИОСВ
Хасково и биосертифициращия орган. Нямало и намаление на обработваемата земя с
8,15%. Изводите се базирали на предходна оспорена проверка, когато
жалбоподателката изрично уведомила, че проверката по Заповед №399952 се
извършва със закъснение, а на проверяващите били посочени остатъци от културата
лук, както и били представени доказателства за реализация на продукцията. Иска
да се постанови решение, с което да се отмени Акт за установяване на публично
държавно вземане №26/04/1/0/2592/3/01/04/01, изх.№01-6500/937 от 17.08.2021г.,
издаден от Зам.Изпълнителен Директор ДФЗемеделие, като бъдат заплатени и
направените по делото разноски.
Ответникът – Зам.Изпълнителен Директор на
ДФ Земеделие, счита жалбата за неоснователна, както и недоказана. Претендират
разноски за юрк.възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните няма спор, че между ДФЗемеделие и А.Н.А. - като ползвател, на 07.01.2016г.
е сключен Договор №26/04/1/0/02592 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от Мярка 4 Инвестиции в
материални активи от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони – л.80 и сл. от делото.
Предвидено е сумата на помощта да се предостави за изпълнение на одобрен проект
Създаване на 125 дка биологично трайно насаждение с бадеми и закупуване на
специализирана земеделска техника, като първоначално одобрената финансова помощ
е в размер на 152 054,75 лева и представлява 70% от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи за осъществяване на проекта. С Решение
изх.№01-6500/1045 от 07.02.2018г. на ИД на ДФЗ – л.424, е одобрено изплащането
на финансова помощ по Договор №26/04/1/0/02592 в размер на 152 054,75 лева
за изрично посочени дейности и активи – закупуване на трактор, шредер, плуг и
посадъчен материал – т.1-4, създаване на бадемова градина – т.5, поставяне на
телена ограда – 4184,60 лм – т.6, бизнес план – т.7.
Съгласно представената по делото Заповед
№428458 от 07.01.2021г. – л.433, на
жалбоподателя с УРН 604912 е извършена проверка на място с начална дата
07.01.2021г. и крайна – 27.01.2021г.
Видно от съставения Доклад – л.435 – 494 от делото, при извършеното измерване
по оградата и почистената площ на имотите, които са заложени по договор за
създаване на трайни насаждения, чрез физическото преброяване на поставените
дървени колове на оградата и направените дупки за тях се е установило, че са по-малко
от заявените. По документи направата на дупки е следвало да бъде 1745, а са
установени 1484; дървените колове е следвало да са 1745, а са установени –
1484, доставената за монтиране оградна мрежа по документи е следвало да бъде
4184,60, а на място при проверката е установено – 3737,74. При проверката на
земя и трайни насаждения е отразено, че за стопанската 2019/2020 година площта
е 11,4808 при минимален размер на земята по договор – 12,5, при разминаване
8,15%, като площта е приета след физическо измерване и по документи от Доклад
за извършена проверка по ДПП-2020 – частична съгласно Заповед №399952. При
проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнесплана за ІІІ
година /05.12.2019 – 04.12.2020г./ проверяващите сочат, че приходи от продажби
по БП са посочени 56 250,00 лева, а общо приходи от продажби от проверката
са 11 450,00 лева, като процент на изпълнение е 20%; общо количество
произведена продукция по БП – 12,50, общо количество произведена продукция от
проверката – 1,6, при процент на изпълнение – 13%. Допълнително е представена
Заповед №399952 от 22.06.2020г. относно
проверка на място за периода от 19.06.2020г.-26.06.2020г., ведно с Доклад от 29.06.2020г. съгласно който по време на
проверката парцелът е обработен, поради което не може да се установи
физиологичното и агротехническото състояние на заявената култура. Направен е
извод, че проверяваните парцели са недопустими за подпомагане предвид
състоянието към момента на проверката и количеството следи от растителни
отпадъци. С Констативен протокол №970/22.10.2020г. от извършена планова
проверка от РИОСВ Хасково на ЗП А.А. във връзка с последващ контрол на условията
по Решение №ХА-11-ОС/2015г. /л.426-430/ е установено нарушение на условие №1 от
решението – премахната тревиста, храстова и дървесна растителност в северната,
североизточната и западната част на имот
№000521. Възражение вх.№01-262-6500/109 от 14.07.2020г. касае
извършената проверка на площите, при която заявените като култура лук са приети
за угари. Сочи се, че лукът бил вече извъден към момента на проверката, а и
било започнало подготовка за засаждане на следващата култура. От проверяващите
били установени и остатъци от засадения лук на място.
С Уведомително писмо изх.№01-6500/937 от
16.02.2021г. на основание чл.24, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ уведомява А.А. за откриване на производство по
издаване на АУПДВ за задължение в размер на общо 152 054,74 лева, представляващи
100% от стойността на получената финансова помощ по проекта. Посочени са
подробни съображения, основани на установено при проверките на място за
несъответствие между количествата на изплатените активи и реално наличните –
направа на дупки, доставка и монтаж на колове, доставка и монтаж на ограда;
неизпълнение на бизнес плана, равняващо на 37% от получената финансова помощ;
установено премахване на растителност в нарушение на екологичното
законодателство; несъответствие на размера на земята, заложен в одобрения
бизнес план при намаление 8,15%. УП е
получено на 18.02.2021г. – Известие за доставяне, л.41, като в срок е постъпило
срещу него и възражение – л.42 от делото. Във възражението се сочи, че телената
ограда била изградена изцяло преди окончателно изплащане на инвестицията и било
установено, че е изпълнена точно. Сочи се, че проверката била извършена през
зимата, което се явявало пречка за видимостта на дупките, а освен това до имота
имали достъп и други лица. Ако действително имало разминаване, то това се
дължало на недобросъвестни действия на други лица или животни, което се счита
за форсмажорно обстоятелство и не можело да бъде вменено във вина. Нямало
недобросъвестно поведение и относно добива от насажденията, тъй като лятото на
2020 имало силно засушаване, което също се определя като форсмажорно
обстоятелство, а и се искало да бъде предоставена възможност да се коригира
допуснатото нарушение. Относно констатацията за премахната растителност се
сочи, че жалбоподателката не била нарушила договорно или нормативно задължение,
както и се оспорва установеното намаление на размера на обработваемата площ с
8,15%. Проверката в тази посока била извършена със закъснение и имало субективно мнение на проверяващия,
като не били взети предвид разходооправдателни документи.
Оспореният АУПДВ №26/04/1/0/2592/3/01/04/01,
изх.№01-6500/937 от 17.08.2021г., е издаден на основание чл.27, ал.5 и ал.7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК от Зам.Изпълнителен Директор ДФЗемеделие във връзка с констатации по изпълнение на Договор №26/04/1/0/2592 от
07.01.2016г. по Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от Мярка 4
Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014 – 2020, предмет на който
е проект Създаване на 125 дка биологично трайно насаждение с бадеми и
закупуване на специализирана земеделска техника, по който е изплатена субсидия
от 152 054,74 лева на 02.02.2018г. В пункт І от АУПДВ административният
орган е определил несъответствието между количествата на изплатените активи и
реално наличните /дупки – вместо 1745 бр. – 1484 бр., съответно на сума общо
2254,00 лева и 1916,87 лева, подлежаща на възстановяване субсидия за липсващи
активи – 337,13 лева; дървени колове - вместо 1745 бр. – 1484 бр., съответно на
сума общо 5880,00 лева и 5000,53 лева, подлежаща на възстановяване субсидия за
липсващи активи – 879,47 лева; оградна
мрежа – вместо 4184,6 л.м. – 3737,774 л.м., съответно на сума общо 39 925,20
лева и 35 661,72 лева, подлежаща на възстановяване субсидия за липсващи
активи – 4263,48 лева; общо за трите вида разход – 5480,08 лева/ като нарушение
на чл.6, ал.5, т.1 и чл.14, ал.2, т.3 от Договора от 07.01.2016г. Съгласно
посочените ползвателят е длъжен да
спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти,
които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от три години от
датата на получаване на окончателно плащане, както и ползвателят се задължава
от датата на сключване на договора до изтичане на приложимия срок по чл.6, ал.5
да използва активите и изпълнява дейностите – обект на подпомагане, съгласно
съответното им предназначение, посочено в бизнес плана към заявлението за
подпомагане. Установеното е определено и като нарушение на чл.54, ал.1, т.1 от
Наредба №9/21.03.2015г., съгласно която ползвателят е длъжен да използва
подпомаганите активи и изпълнява подпомаганите дейности съгласно
предназначението им, посочено в бизнесплана. По пункт ІІ е установено нарушение
на изпълнението на количествените показатели от Таблица 3 на бизнес плана /за
периода от 05.12.2019г. до 04.12.2020г. – трета година, заложеното производство
и реализация на 12,500 кг биологични бадеми, а е произведена продукция от
1600,00 кг. или изпълнение на 13% от заложените критерии/, което е
квалифицирано като нарушение на чл.15, ал.1 от Договора – за периода от
подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл.6, ал.5
от договора ползвателят се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност
да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50%
по-ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстване бизнесплан
относно постигане на рентабилност от извършената инвестиция – постигане и
поддържане на количествени показатели, съдържащи се в Таблица №3 Производствена
програма. По пункт ІІІ установеното премахване на дървесна, храстова и тревна
растителност в северната, североизточната и западната част на имот №000521,
според административния орган представлява нарушение на националното
законодателство – на Закона за опазване на околната среда и Закона за
биологичното разнообразие, и е нарушение по чл.20 от Наредба №9/2015г. По пункт
ІV установеният размер на намаление на
регистрираната в ИСАК земя спрямо размера на земята, за която е поет
ангажимент, е посочен 8,15%, като това е квалифицирано като нарушение на чл.16,
т.1 от Договора във връзка със заложеното в Таблица 4.1 от одобрения бизнес
план.
В АУПДВ е обсъдено възражението на жалбоподателя,
като се сочи, че липсват доказателства за форсмажорни обстоятелства по
отношение липсата на активи и по отношение на климатичните условия, излагат се
подробни съображения относно жизнеспособността на инвестицията като критерий за
допустимост за предоставянето на финансова помощ и дължимостта в тази връзка от
ползвателя да полага грижата на добър стопанин; сочи се липса на доказателства,
които да опровергават констатациите на РИОСВ за премахване на растителност,
както и такива доказателства липсвали относно намалената площ на земята по
проекта.
Във връзка с фактическото изложение по
четирите пункта и на основание чл.57, ал.1 във вр. с чл.20, чл.54, ал.1, т.1 и
чл.60, ал.2 от Наредба №9/2015г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в
земеделски стопанства от Мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР
2014-2020 и на основание чл.9, ал.1, т.2, чл.14, ал.2, т.3, чл.15, ал.1 и
чл.16, т.1 от Договор №26/04/1/0/02592 от 07.01.2016г., както и чл.4, чл.6,
чл.7, ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП на А.А.
са определени подлежащи на възстановяване суми по п.І – за неспазвания,
попадащи в Група ІІ Неспазване на Ангажименти от Правилата – 5480,08 лева; по
п.ІІ - за неспазвания, попадащи в Група ІІІ Неспазване на Други задължения от
Правилата – 56 260,25 лева; по п.ІІІ - за неспазване, попадащо в Група І
Неспазване на Критерии за допустимост – 152 054,74 лева; по п.ІV – за нарушения съгласно чл.60, ал.2 във вр. с ал.1
от Наредба №9/21.03.2015г. – 47 041,70 лева, като на основание чл.11, ал.2
от Правилата е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер
на 152 054,74 лева – като сбор от най-високите размери, но не надвишаващо
оторизираната финансова помощ, представляваща окончателна подлежаща на
възстановяване помощ.
За пълното изясняване на делото от
фактическа страна са назначени и изслушани съдебни експертизи, по които съдът
възприема всяко заключение изцяло като изготвено безпристрастно и компетентно
от вещите лица. По назначената съдебноикономическа експертиза вещо лице К.
изследва заложените приходи по бизнес плана и изпълнението им, като
установеното като от нея заложено – 12 500 кг бадеми, и реализирани
приходи от 1600 кг., съвпада напълно с констатациите при извършената от органа
проверка, като е установен от вещото лице и същия процент на изпълнение, посочен от проверяващите – 13%
/ с отчитане на закръгляне 12,80%/.
Извършената от вещото лице проверка на изчисленията на проверяващите
относно липсващите дървени колове, оградна мрежа и направата на дупки за тях
дава заключение за подлежаща на възстановяване сума от 5479,01 лева, т.е. с
пренебрежимо малка разлика от изчисленото в АУПДВ – 5480,08 лева. По
назначената съдебноагроикономическа експертиза вещо лице В. дава заключение за
правилност на изводите на проверяващите относно площи с угар; плододаване на
бадемовите дръвчета към 3-4 година и възможен добив към трета година от създаване
на насаждение на 12500 кг от 125 дка. По съдебно техническата експертиза вещо
лице Г. – А. посещава обекта на място, както и изследва представените документи
във връзка с поставената мрежа, и установява към 26.04.2022г. 1745 бр. дървени колчета,
монтирани в 1739 дупки с обща дължина на мрежата 4184,60м. При изслушване на
вещото лице в с.з. допълнително се установява, че при посещението на място е
установено, че има възстановяване на защитената зона, на косматия дъб и не
личало да има изсичане.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в срока
по чл.149, ал.1 от АПК от съобщаването му на 23.08.2021г.
/Известие за доставяне – л.30 от делото/, от лице с правен интерес - адресат на
акта, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него.
Жалбата е заведена в ДФЗ ОД Хасково на 27.08.2021г. и с оглед на изложеното е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично
основателна.
Производството по издаване на оспорения
акт е проведено на основание 5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК. Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз –
пар.1, т.13 от ДР на ЗПЗП. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП Държавен фонд Земеделие
е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор
на ДФ Земеделие, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и
решения за налагане на финансови корекции по реда на Глава Пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, като съгласно чл.20а, ал.6 от
ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. В случая е налице именно регламентираната в закона делегация с
издадената от изпълнителния директор на ДФЗ Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021г.
– л.549 от делото, т.ІІ, с която на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ е
предоставено правомощие да издава АУПДВ по чл.166, ал.2 от ДОПК във връзка с
установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от страна на
бенефициерите – т.1.38 от заповедта, поради което и оспореният акт се явява
издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и не е основателно
направеното възражение за нищожност.
Оспореният акт за установяване на публично
държавно вземане е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, като са изложени фактически и правни основания за
издаването му.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, водещо до неговата отмяна в частта на
пункт ІІ и пункт ІV.
Основанията, изложени в обжалвания АУПДВ,
в пункт ІІ и пункт ІV касаят нарушение на изпълнението на количествените
показатели от Таблица 3 на бизнес плана и установен размер на намаление на
регистрираната в ИСАК земя спрямо размера на земята, за която е поет ангажимент
във връзка със заложеното в Таблица 4.1 от одобрения бизнес план. Така посочените в АУПДВ
данни за неизпълнение на одобрения бизнес плана са неизпълнение на одобрени
индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и са основание за
налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не основание за издаване
на АУПДВ. Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, ред. ДВ, бр.51/2019г.,
в сила от 28.06.2019г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. Непостигането на
заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените
индикатори, поради което и е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ за извършване на
финансова корекция. В пункт ІІ и пункт ІV
на АУПДВ административният орган се позовава на неспазване от страна на
ползвателя на ангажимент, поет със сключения с Държавен фонд Земеделие договор
за безвъзмездна финансова помощ от 07.01.2016г., но съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с
издаването на АУПДВ по реда на ДОПК само ако не е налице основание по ал.6 за
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ. При наличие в частта
на нарушенията по посочените пунктове - пункт ІІ и пункт ІV от АУПДВ, на основания за налагане на финансова
корекция по чл.70, ал.1, т.1 - 9 от ЗУСЕСИФ, в настоящия случай –
по т.7, не следва да се издава АУПДВ. На основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се
установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице
основанието по чл.70, ал.1, т.7 от същия закон. Изричната и ясна
регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и
правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези
разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на
законосъобразността на оспорения акт. Преценката за приложимостта на чл.27,
ал.6 от ЗПЗП се налага с оглед момента на започване на производството по
издаването на оспорения АУПДВ, а именно – с уведомителното писмо по чл.26, ал.1 от АПК за откриване на
производството по издаване на акта от 16.02.2021г.
Основанията, изложени в обжалвания АУПДВ,
в пункт І и пункт ІІІ
касаят несъответствието между количествата на изплатените и реално наличните активи
и установено нарушение на Закона за опазване на околната среда и Закона за
биологичното разнообразие, като описаните обстоятелства се явяват неизпълнение
на договорни и нормативни разпоредби – чл.14, ал.2, т.3 от договора и чл.54,
ал.1, т.1 и чл.20 от Наредба №№9/21.03.2015г. По отношение тези нарушения съдът
не споделя доводите на жалбоподателя, че е следвало да бъде издадено решение за
финансова корекция по чл.73 от ЗУСЕСИФ, а не обжалвания АУПДВ. По тези два
пункта не се твърди неизпълнение на одобрени индикатори от одобрения
бизнесплан. Съгласно чл.63, пар.1 от Регламент /ЕО/ 1306/2013, ако се установи, че
даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Основанието,
административният орган да поиска връщане на изплатените суми по договора е
визирано в разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба №9/21.03.2015г., съгласно
която връщането може да се претендира при неизпълнение на задължения по
наредбата или по договора за предоставяне на финансова помощ. Неспазването на
посочените разпоредби от договора и изискванията на чл.54 и чл.20 от Наредбата е
установено от ДФЗ в период, в който проектът е бил все още в мониторинг. Относно
установеното неизпълнение по пункт І и пункт ІІІ съдът намира, че са доказани
по безспорен начин. В случая
проверяващите са установили, че в периода на мониторинг не се използват част от
активите, свързани с ограждане на насаждението, а по-конкретно: активите на
място са по-малко от тези, които са заплатени, и е следвало да бъдат налични
през целия период на мониторинга. Обстоятелството, че активите на ограждението
са проверявани през зимен период не е от естество да оправдае частичната
установена липса на място, тъй като активите е следвало да бъдат поддържани
през целия период. Установената разлика е значителна и не може да бъде счетено,
че има допустимо отклонение при измерването или изчислението им от
проверяващите. Без значение е и причината за липсата – дали се дължи на
недобросъвестни други лица или набези на животни, както и не се изследва
наличие на виновно поведение от страна на ползвателя, доколкото е установено липсата
на активи, а и следва да се има предвид
предназначението на оградата - да възпира набези и предпазва
насажденията. Проверката, извършена от вещото лице и установената налично от
вещото лице на липсващите активи, не може да бъде разглеждана като доказателство,
оборващо констатациите на проверяващите, тъй като вещото лице отразява активите
към последващ момент. Относно другата нередност - не е спорно между страните по
делото, че РИОСВ Хасково при съгласуване на инвестиционното предложение
поставят условия с Решение №ХА-11-0С/2015г., тъй като предвидените дейности
попадат в защитена зона. На практика жалбоподателят не оспорва установеното с
КП №970/22.10.2020г. при последващия контрол нарушено условие №1 на Решение №ХА-11-0С/2015г., като преценката на
вещото лице, дадена в с.з. само потвърждава наличието на премахната
растителност, тъй като се твърди, че растителността е възстановена към момента
на посещение от вещото лице. Изложеното води до извод за неспазване на Закона
за биологичното разнообразие, а доколкото одобреният проект включва
инвестиции, в които реализацията на дейностите е съгласувано при условие, което
не е спазено, то е налице нарушение на изискванията по проекта по чл.20 от
Наредба №9/21.03.2015г.
При установеното и доказано в настоящото
производство неспазване на задълженията на чл.14, ал.2, т.3 от договора и
чл.54, ал.1, т.1 и чл.20 от Наредба №№9/21.03.2015г., то следва да се има
предвид и че в п.І и п.ІІІ правилно е определен размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ съгласно утвърдените със Заповед №03-РД/2529 от
19.08.2020г. на ИД на ДФЗ на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2014 - 2020 . Нарушението по пункт ІІІ е определено като основание за
възстановяване на публично държавно вземане в размер на 152 054,74 лева за
неспазване попадащо в Група І – Неспазване на Критерии за допустимост по
съответната мярка/подмярка, където е предвидено да се наложи санкция по проекта
в размер на 100% от размера на оторизираната помощ. В конкретния случай за това
нарушение няма предвидени различни тежест и степен от единствените посочени –
висока и пълна, като продължителността на нарушението е неприложима. По пункт І
нарушението е определено като основание за възстановяване на публично държавно
вземане в размер на 5480,08 лева за неспазване попадащо в Група ІІ – неспазване
на Ангажименти съгласно приложена таблица, като и в трите предвидени случаи на
различна степен и тежест предвиденото като основа е 100% от размера на
оторизираната помощ. В случая е правилно определен и общия размер на
подлежащата на възстановяване сума
съгласно чл.11, ал.2 от Правилата – при установени неспазвания, които попадат в
различни групи, като в п.ІІІ се има предвид, че е определена 100% от
оторизирана помощ по проекта. Спазено е правилото на чл.12 от Правилата
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ да не надвишава общия
размер на оторизираната по договора финансова помощ, като при спазването на
този механизъм се определя и общия размер на задължението в случая на отмяна на
оспорения акт по п.ІІ и пункт ІV.
По изложените съображения съдът намира,
че оспореният акт е законосъобразен в частта на установените нарушения по п.І и
п.ІІІ, както и при определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по п.І и п.ІІІ и определянето ѝ като сбор от най-високите
размери по п.V, като в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена.
В останалата му част АУПДВ – по п.ІІ и пункт ІV
следва да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, като преписката не
следва да бъде връщана за ново произнасяне от административния орган в тази
част, тъй като административното производство е започнало по инициатива на
административния орган, а не по искане на ползвателя във връзка с признаване
или защита на негови права и законни интереси.
При крайния извод на съда за частична
основателност на жалбата и частична отмяна на административния акт, то разноски
не следва да бъдат присъждани на страните.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Н.А. *** Акт
за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/2592/3/01/04/01,
изх.№01-6500/937 от 17.08.2021г., издаден от Зам.Изпълнителен Директор
ДФЗемеделие в частта на
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
56 260,25 лева за неспазвания, попадащи в Група ІІІ – неспазване на Други
задължения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 – 2020 /пункт ІІ от АУПДВ/ и в частта на определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 5 638,09 лева за нарушения посочени в т.4 от АУПДВ
съгласно чл.60, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба №9/21.03.2015г. /пункт ІV от АУПДВ/.
ОТХВЪРЛЯ в
останалата част жалбата от А.Н.А. ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/04/1/0/2592/3/01/04/01, изх.№01-6500/937 от 17.08.2021г.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: