№ 1094
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514289 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. К. Л. срещу Решение № 20160490
от 20.07.2021 г. постановено по гр.д.№49654/2020 г на СРС, 119 състав, с което са
отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 242, ал. 1 вр. чл. чл. 140 и 150 от
Кодекс на труда и чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „П.Б. И З. НА Н.“ КЪМ М.В.Р. БУЛСТАТ**** със седалище и
адрес на управление в гр. София на ул. „**** а, да заплати на В. К. Л. ЕГН**********,
живеещ в с. Дивотино на ул. ****, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. София на бул. „Княз **** на етаж VI в офис DCVIII, следните суми:
1779.90 лева трудови възнаграждения за положен извънреден труд за времето от
03. X.2017 година до 06. VII. 2020 година;
294.00 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. I.
2018 година до 12. X. 2020 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 13. X.
2020 година до окончателното плащане.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Поддържа, че
решението на СРС е необосновано и незаконосъобразно. Съдът не е взел под внимание
и не е обсъдил в цялост фактите по спора и е приложил неправилно материалния закон.
1
В производството е установено, че за исковия период е бил в служебно
правоотношение с ответника на заеманата длъжност младши инспектор водач на
специален автомобил в I РСПБЗН към Столичната дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при
ответната Главна дирекция, както и че е полагал нощен труд.
Излага подробни съображения за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, че разпоредбите на КТ не следва да се прилагат за
служители, работещи по ЗМВР. Развиват се съображения във връзка с приложението
на НСОРЗ. Отправя се искане решението да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.
Въззиваемата страна Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ не е подала писмен
отговор в срок. В подадени на 19.04.2022 г. писмени бележки поддържа, че решението
на СРС е правилно и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
04.08.2021 г и е обжалвано в срок на 06.08.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да отхвърли исковете СРС е приел, че ищецът е бил служител в Столичната
дирекция „П.Б. и З. на Н.“ към ГД „ПБЗН“ на МВР за периода 13.10.2017 година до
06.07.2020 година. Приел е за установено чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ,
че за посочения период ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства при тримесечно
сумарно отчитане на работното време, както и че е полагал нощен труд /от 22.00ч. до
06.00ч./ в размер на 1560 часа, което представлява 1800.26 часа приравнен нощен труд
към дневен.
Въз основа на така установените факти по спорния въпрос за начина на
изчисляване на положените часове труд и конкретно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд, в дневен, както и следва ли да се заплаща извънреден
труд след така преобразуваните часове труд, съдът след анализ на нормативната уредба
е приел, че е различна законодателна техника за отчет и остойностяване на положения
нощен труд, като за служителите в структурите на МВР това е регламентирано с
наредбите, издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР - за периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г.: Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г); за периода от
01.04.2015г. до 29.07.2016г.: Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена
с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл.,
обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.; от 02.08.2016г. действащо право е била
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2
02.08.2016 г), след която отношенията са се уреждали от Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г., съответно Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г.
Съдът е приел, че конкретният размер на допълнителното възнаграждение се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, каквито заповеди за
процесния период са издавани и същите са приети като доказателство по делото.
Аргумент за това е счел, че се съдържа и в разпоредбите на чл. 179, ал.1 и ал.2 от
ЗМВР, съгласно които на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. При
тези правни изводи, съдът е приел, че е налице различен компесаторен механизъм по
КТ и по ЗМВР за заплащане на нощния труд - по КТ и за трудовите правоотношения се
предвижда заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд да се
извършва чрез преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
/при съобразяване на чл.140, ал.1 от КТ/, като се зачете, че седемчасовия нощен труд е
равен на осемчасовия дневен такъв, а във втория случай по ЗМВР и за служебните
правоотношения - чрез заплащане на допълнително възнаграждение във фиксиран
размер от 0.25 лева на час положен нощен труд, който размер се определя с
индивидуален административен акт - заповед на министъра на вътрешните работи.
Евентуална неравнойстойност в заплащането на нощния труд при служебните спрямо
трудовите правоотношения не идва от липса на правна уредба, а от заложения нисък
размер на допълнително възнаграждение за нощен труд за служителите в МВР, което
винаги може да бъде ревизирано с нова заповед на министъра, но за полагания от
служителите на МВР извънреден труд и нощен труд са налице специални нормативни
актове, които регулират тези правоотношения, което изключва прилагане по аналогия
на чл.9 от НСОРЗ.
Решението на СРС е валидно, допустимо и правилно.
Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова
продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала
от 22.00 до 6.00 часа е нощен.
Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ.
3
ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР
през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който
нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна
седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.
2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но
със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР
ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР,
според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя
със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на
50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра
на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън
установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. №
5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази
наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3, ал. 3 и на
двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч
до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов
4
период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се
остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част
от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв.
В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3
се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-
407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно
време от 8 часа не се явява извънреден труд и за това следва да се заплаща като нощен
по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
Не могат да се споделят доводите на въззивника, че е налице празнота ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на
КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и
по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на
часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.
Съответно, не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е
отказал от въпросното преизчисляване.
Според решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. № 786/19 г на ВКС, IV ГО при
работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се
отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл
или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с
коефициент 1, 143.
В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо изх. №
94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството
му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство
"когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал.
3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1
КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7
часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно,
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
5
увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал. 1 КТ.
В този смисъл е и тълкуването на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
ЕК посочено в дело С-262/2020 г. на СЕС. В същото е посочено, че се допуска
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
Следователно, в конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да
се достига до резултат на положен извънреден труд. Искът за заплащане на сумата
1779.90 лв. възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между
отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода
03.10.2017 г.-06.07.2020 г. е неоснователен. Идентичен извод се налага и за
претенцията за акцесорното вземане за сумата 294.00 лева -обезщетение за забава
върху посочената сума за времето от 01.01. 2018 година до 12.10. 2020 г. вкл.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20160490 от 20.07.2021 г. постановено по гр.д.
№49654/2020 г на СРС, 119 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6